Джоана Кингсли
Силата на съдбата (26)

Двайсет и шеста глава

Цяла седмица Вал се опитва да направи избор, като избягваше да се вижда с Глен. Щом разбереше, че е бременна, той вероятно щеше да й наложи собственото си решение.

Първата седмица намираше извинения да не се среща с него, но през втората, безсънието и колебанието изчерпаха силите й.

Най-после Вал прецени, че Глен има право да знае.

Бяха се уговорили да се срещнат в къщата в Саутхамптън няколко дни преди Коледа. В петък вечерта Вал отиде там с колата си и седна в хола да го изчака. Веднага щом влезе и я погледна, той разбра, че нещо не е наред.

— Какво има? Получила си по-изгодно предложение за списанието и се страхуваш да ми го съобщиш? Или искаш да си кажем сбогом?

Вал едва не се разсмя.

— Нещо много по-важно, Глен. Бременна съм.

Той се вторачи в нея, после килна широкополата шапка над очите си.

— Голяма работа сме, а? — Приближи се до нея, взе ръцете й и я притегли в обятията си. — Фойерверките не са хвърляли само искри.

Вал не можеше да разгадае реакцията му.

— Струва ми се, че… се радваш.

Той сви рамене.

— Да се радвам? Не… Не бих казал. Просто за мен това не е проблем. — Каза го така безгрижно, та Вал повярва, че богатството и щедростта му ще улеснят нещата, каквото и да е решението й. Но той продължи: — В наши дни най-лесното нещо е да се погрижиш за това. Няколко часа в луксозна клиника — и ще се отървеш от бебето.

Начинът му на изразяване вбеси Вал. Тя го отблъсна.

— Да се отърва от бебето? Говориш, сякаш това е безполезна вещ, която може да бъде изхвърлена на боклука като… изтощена батерия.

— Добре, скъпа, не се изразих правилно. Ти смяташ ли, че е разумно да имаме дете?

— Защо не?

— Наистина ли е необходимо да го кажа?

Тя не отговори.

— Добре — продължи той. — Отношението ми към детето ще бъде същото като към всяко мое притежание — да му дам името си и да инвестирам в него. Ето защо ме мога да ти позволя да го родиш, освен ако не сме женени и непрекъснато заедно…

Думите „притежание“ и „инвестирам“ й дадоха да разбере, че не иска да отгледа дете с него.

— Имам предчувствието, че това ще бъде грешка. Обичам те, Вал. И ти се възхищавам. Но твърде отдавна водя скитнически живот и не мисля, че мога да се установя някъде за постоянно. Онова, което съществува между нас, може да продължи вечно, стига да е забавление и игра. Но да бъдем мама и татко? — Той поклати глава. — Ще избягам веднага щом чуя бебето да плаче!

Поставяше я пред избора: той или детето! Но Вал не можеше да му се сърди. Тя бе започнала тази връзка с ясната представа за последиците.

Пое дълбоко въздух.

— И въпреки всичко… не мога да се откажа от бебето.

— Съжалявам.

Но когато срещна очите му, не видя в тях разбиране, срещна непреклонния, непроницаем поглед, с който Глен Мейджър побеждаваше конкурентите си.

— Решението е твое. Роди бебето, Вал, но искам да ти кажа, че аз няма да имам нищо общо с това. Не очаквай от мен да бъда баща! Разбираш ли?

Вал знаеше, че има начини да го накара да поеме отговорността, но не можеше да допусне и това дете да се превърне в източник на гняв и огорчение.

— Разбирам — каза тихо тя.

— Е, това май беше сбогуване.

Мейджър докосна периферията на широкополата си шапка, обърна се и излезе.

След минута Вал чу бръмченето на хеликоптера.

* * *

Можеше да й предложи пари. Беше богат и щедър. Но за Глен Мейджър парите бяха власт и не можеше да се примири с мисълта, че при дадените обстоятелства окончателното решение не е негово.

Но той имаше изненада за нея. В новогодишната нощ, когато тя беше сама в апартамента си, куриер донесе пратка. Вътре имаше бутилка шампанско и нотариален акт за къщата в Саутхамптън на името на Вал. Нямаше бележка. Подаръкът беше щедър — Вал знаеше, че къщата се продава за три милиона долара.

Но жестът не беше сигнал за отстъпление по всички фронтове. След раздялата Вал преосмисли решението си да продаде списанието. Бе вложила сърцето и душата си в него. „За булката“ зависеше от вярата й в романтиката. Тя се срещна с адвокатите си и заяви, че е променила решението си и не желае да продава списанието.

Да й остави последната дума и в бизнеса, беше твърде много за Глен Мейджър. В отговор на писмото от кантората, в което го уведомяваше, че „За булката“ не се продава, той накара адвокатите си да напишат възражение. Там те твърдяха, че вече съществува договореност и подкрепяха аргументите си с огромно количество документи, доказващи, че Вал се е съгласила на сделката и условията са уговорени.

Спорът се превърна в ожесточена битка, каквато често се разгаря, за да запълни вакуума, след като угаснат чувствата. Между воюващите адвокатски кантори започна престрелка от обвинения и контраобвинения.

Отначало Вал очакваше, че Мейджър скоро ще се откаже, защото списанието не означаваше за него толкова, колкото за нея. Той можеше да прави пари по много други начини.

Но желанието й да задържи списанието го накара да иска още по-ожесточено да й го отнеме. Положението стана толкова напрегнато, че Уолтър Кендал изрази загриженост.

— Може би трябва да се откажеш — каза й през април, когато тя влизаше в петия месец.

— Да се предам? Такива ли са лекарските ти предписания?

— Не, но трябва да си спокойна и да си почиваш повече. Ти се изтощаваш, Вал.

Тя реши, че е глупаво да рискува живота на бебето, а и капитулацията можеше да я направи само по-богата.

След няколко дни, когато беше готова да даде указания на адвокатите си да отстъпят и да уредят сделката съгласно условията на Мейджър, й се обади Дуайт Джефрис, адвокатът на Андрю Уинстън. Той обясни, че клиентът му е стоял настрана през последните няколко месеца и е бил готов да действа в съответствие с желанията на Вал.

— Но трябва да ви кажа, госпожице Къмингс, че откакто се оттеглихте от преговорите за продажбата, представителите на господин Мейджър непрекъснато се обаждат с предложения да купят дела на господин Уинстън.

Новината разтревожи Вал. Андрю Уинстън държеше малък дял, но ако Мейджър го купеше, щеше да му бъде по-лесно да се намесва в управлението на списанието.

— Предлаганата сума постоянно се увеличава — продължи Джефрис — и в момента многократно превишава първоначалните инвестиции на господин Уинстън.

Тя разбра накъде бие адвокатът.

— Господин Уинстън беше много любезен да ме чака толкова дълго. Предайте му, че ако иска да продаде дела си, ще проявя разбиране.

— Той още не е взел решение. Макар че, откровено казано, аз го убеждавам да продава. И точно затова ви се обаждам, госпожице Къмингс. За да се направи трезва преценка, трябва да имаме по-ясна представа за положението. Защо увъртате с продажбата? Това само маневра ли е, за да вдигнете цената? Или, в края на краищата, възнамерявате да продължите да издавате списанието?

Вал не бе споделила с никого причината за конфликта с Мейджър, но хората около нея сигурно се бяха досетили.

— Господин Джефрис, уверявам ви, не увъртам…

— Нямах предвид да обяснявате на мен, а на господин Уинстън.

— С удоволствие бих се срещнала…

— Среща не е възможна — господин Уинстън замина за неопределено време.

Но й даде телефон и добави, че Уинстън чака обаждане.

* * *

Андрю я поздрави сърдечно, но в гласа му прозвуча сдържаност. Времето бе издълбало пропаст между тях.

— Как си, Андрю?

— Оправям се. — Явно не желаеше да го разпитват за личния му живот. — Дуайт каза ли ти, че Мейджър ме ухажва?

— Да.

— Знаеш, че винаги съм вярвал в теб, Валентина. Ти имаш ясна преде тава за нещата и каквото и да се е случило между нас, не съм престанал да вярвам.

— Знам, Андрю. И съм ти благодарна за…

— Не търся благодарност — прекъсна я той. — Споменах за предишните си чувства като встъпление. Напоследък не съм наясно какви са намеренията ти. Не мога да те подкрепя, ако не знам защо се държиш така.

— Не е нужно да ме подкрепяш, ако не е в твой интерес.

— Така е. — Гласът му прозвуча нервно и нетърпеливо. — Но все още имам право да знам какво става. Прахосваш луди пари за адвокати, бавиш сделката. Защо?

Вал събра смелост:

— Направих грешка, Андрю. Запознах се с Глен Мейджър покрай интереса му да купи списанието, но… имахме интимна връзка. Беше кратка и вече всичко свърши. Но аз… съм бременна от него. — Замълча, защото очакваше реакция. Андрю не каза нищо. — Проблемите, които възникнаха, обаче не са единствената причина, поради която се отказах от продажбата. Аз обичам „За булката“ и не мога да го дам на човек, който вече не ми се струва благонадежден.

— Мейджър е добър бизнесмен, нали?

— Да. Убедена съм, че той би направил преуспяваш всеки бизнес, но „За булката“ трябва да бъде ръководена от човек, който… разбира женската психика.

— Вероятно емоциите замъгляват преценката ти.

— Може би. Ти решаваш… Казах ти всичко.

— Благодаря, Вал. Дочуване.

— Андрю…

— Да?

Искаше й се да му каже, че би желала да го види. Но знаеше, че няма смисъл.

— Беше ми приятно да разговарям с теб.

Андрю затвори, без да каже нищо.

* * *

След три дни адвокатите й се обадиха и я уведомиха, че спорът е претърпял внезапен обрат в нейна полза благодарение на Андрю Уинстън. Той не само бе изпратил писмо на Мейджър, изразявайки солидарността си с настоящото ръководство на „За булката“, но и бе наел адвокат, който да заведе дело срещу Мейджър, обвинявайки го в редица процедурни нарушения.

— Законовото основание на твърденията на Уинстън е съмнително — отбеляза адвокатът на Вал, — но сега Мейджър ще размисли дали да продължи съдебната битка с нас.

— Но защо, след като това са само празни заплахи?

— Вал, кантората, която Уинстън е наел, е най-добрата на Уолстрийт. И Мейджър го знае. Това е сигнал, че на цялото финансово съсловие му е писнало от опитите да бъдеш съсипана. И е предупреждение, че в бъдеще на Мейджър ще му е трудно да сключва големи сделки, ако сега постъпи некоректно. Нямам представа защо Андрю Уинстън предпочита да запази дела си. Но имаш силен съюзник!

След две седмици Вал бе уведомена, че Мейджър е оттеглил правните си претенции към нея и списанието й.

Адвокатите й предложиха да повдигнат въпроса за обезщетение и тя се съгласи. Мейджър плати, без да възрази.

Всички останаха изумени.

Може би Мейджър бе възвърнал почтеността и щедростта, които тя познаваше.

* * *

През юни се състоя сватбата на Джес. Церемонията бе традиционна, тържественият обяд бе в ресторанта на хотел „Шорам“. Присъстваха триста гости. Работата на Джес като журналистка я бе свързала с много известни хора.

— Аз съм майката на булката — щастливо казваше Вал, когато я представяха на поканените, и не се притесняваше от погледите, вперени в големия й корем.

Реши да опише наблюденията си в следващото, допълнено издание на книгата си.