Джоана Кингсли
Силата на съдбата (23)

Двайсет и трета глава

Вал се върна в Ню Йорк и разбра, че Алън е заминал за Лондон във връзка с преговори за изграждането на международна верига хотели. Макар да не живееха заедно, той често оставаше при нея и сега тя се зарадва, че ще бъде сама, за да се подготви за срещата с него. Терзаеше се от мисълта, че му е изневерила. Когато замина за Калифорния, надавайки се да се помири с Теди, бе решила, че когато се върне, ще започне да планира бъдещето си с Алън. Той й бе дал да разбере, че трябва да определя датата на сватбата „сега или никога“.

За да не мисли за това. Вал се залови за работа. Щом щеше да продава списанието, трябваше да се погрижи за някои неща. Ангажира счетоводна фирма от Уолстрийт, която да прегледа финансовото състояние на издателството и да се увери, че предлаганата цена е справедлива. Вал трябваше да се консултира и с още един адвокат, освен Гари Фелсън как да оформи сделката. Освен това трябваше да подготви и поредния брой на „За булката“.

Докато се занимаваше с тези задачи, тя често се питаше дали би могла да бъде жена, която не ръководи бизнеса си. Вероятно беше създадена само за това, а не за домакинстване и брак.

Не забравяше и че Андрю Уинстън трябва да участва във взимането на решението. Съзнаваше, че преди Мейджър да дойде в Ню Йорк, трябва поне да информира Андрю какво възнамерява да прави.

В петък, седмина след завръщането си от Калифорния, тя се обади в „Атлас Еър“. Секретарката й каза, че Андрю Уинстън е „зает“. Това означаваше или че Андрю наистина е ангажиран, или — че я отбягва.

— Много е важно — настоя тя. — Трябва да говоря с господин Уинстън по делови въпрос. Няма ли начин да се свържа с него?

— Той ще се обади в офиса, госпожице Къмингс. Ще се погрижим да получи съобщението ви.

После се обади на Дуайт Джефрис, сприхав адвокат от Уолстрийт, който се занимаваше с вложенията на Андрю.

— Госпожице Къмингс — започна кисело Джефрис, — предполагам, че отправяте едно от периодичните си запитвания дали господин Уинстън иска да продаде дела си от списанието ви. Инструкциите му не са се променили. Той няма желание да го продаде, нито да променя нещо в тази инвестиция. Господин Уинстън одобрява начина, по който се ръководи списанието, и е съпричастен с този бизнес. Винаги го описва като сантиментален.

— Радвам се да го чуя, господин Джефрис. Но се обаждам за друго — отговори Вал и му разказа за предложението на Глен Мейджър.

— Да, разбирам. Казвате, четирийсет милиона. Е, това наистина е нещо съвсем различно. Ще трябва да го обсъдя с господин Уинстън и ще ви се обадя. Дочуване, госпожице Къмингс.

— Почакайте! Няма ли да е възможно да говоря лично с господин Уинстън? Бих искала да чуя съвета му.

Последва кратко мълчание, сякаш адвокатът обмисляше дали да коментира думите й.

— Ще му предам желанието ви — отговори кратко и затвори.

В края на деня секретарката съобщи на Вал, че се обажда Андрю Уинстън.

Обзе я внезапна нервност. В съзнанието й нахлуха спомени — как се сблъскаха в дъжда… срещата на гара Пенсилвания… почивните дни на Ойстър Бей… хотел „Дъга“… вестта за смъртта на Джоси…

Поклати глава, упреквайки се, че се е оставила спомените да я завладеят. Между нея и Андрю вече нямаше нищо. Разговорът им щеше да бъде делови. Пое си дъх и вдигна слушалката.

— Здравей, Валентина. Обажда се Андрю Уинстън.

Гласът му я върна в миналото, към надеждите и крушението, мечтите и разочарованието. Трябваше да положи усилия, за да прикрие чувствата, които я заляха.

— Андрю… Благодаря, че отговаряш на обаждането ми.

— Казаха ми, че смяташ да продадеш списанието.

— Да, възнамерявам. Но не съм сигурна дали ще постъпя правилно. Мислех, че ще ми дадеш съвет.

— Ти не се нуждаеш от съветите ми. От много години вършиш отлично работата си сама.

Стори й се, че Андрю говори хладно и сдържано. Може би се бе надявала на повече съпричастност, отколкото беше разумно да очаква?

— Нямаше да мога да започна без твоята помощ, Андрю. Ти направи всичко за мен. Струва ми се, че трябва да участваш във взимането на такова важно решение.

Последва мълчание.

— Списанието е твое, Валентина. Ще ти кажа само едно — ако „За булката“ не е в твои ръце, нямам желание да продължа участието си в него. Това достатъчно ли е?

— Да. Благодаря.

Деловият разговор бе приключил, но Вал не можеше да затвори. Изведнъж изпита непреодолимо желание да види Андрю и да му каже всичко, което бе останало неизречено последния път, когато бяха заедно.

— Андрю… Може ли да се срещнем? — Думите сами се изплъзнаха от устата й. — Имам предвид… за да потвърдим споразумението.

— Не мисля, че е необходимо, Валентина — каза бавно Андрю. — Давам ти дума, че можеш да разчиташ на подкрепата ми.

— Дочуване — прошепна тя.

Дълго седя, загледана през прозореца, питайки се защо има чувството, че е изгубила нещо.

* * *

В онази октомврийска вечер вестниците в цял свят публикуваха на първата си страница една и съща снимка — облечена в черна пелерина, красивата трийсет и девет годишна вдовица на Джон Ф. Кенеди излиза от гръцка църква на частен остров в Егейско море заедно с младоженеца — милионера Аристотел Онасис.

Докато пътуваше с таксито, за да вечеря с Алън, Вал видя образа й във всеки вестник, изложен на павилионите.

През целия ден й се бяха обаждали новинарски агенции, които искаха Вал да коментира сватбата, за да отразят мнението й в статиите си за този парадоксален брак. Настояваха да разберат каква е реакцията й за всичко, свързано с булката — предбрачното споразумение, според което Джаки ще получи двайсет и пет милиона долара само за да каже „да“, бюджета от един милион годишни за дрехи и обещанието да спи в леглото на новия си съпруг определен брой нощи в годината.

Но Вал не сподели мнението си. Тя разбираше защо има хора, които смятат брака за невероятен. Джаки се бе превърнала в символ на сдържаност, елегантност и аристократичен стил и беше трудно да се повярва, че се омъжва за един от най-богатите хора в света, натрупал състоянието си по съмнителен начин. Но коя беше Вал да дава оценки? Наскоро самата тя се бе сближила с богат и безскрупулен мъж!

След запознанството си с Глен Мейджър Вал се измъчваше от угризения. Алън се бе върнал и двамата прекарваха вечерите заедно, като се хранеха в апартамента й или ходеха на опера или театър. Отначало Вал намираше извинения, за да не се люби с него, но постепенно желанието й се възвърна.

Но пък започна да сравнява предсказуемото удоволствие с Алън с неизпитваното дотогава вълнение и страстта, които бе открила с Глен. Трябваше да се срещне още веднъж с него, преди да се обрече на Алън.

Междувременно се измъчваше от въпроса — дали да признае за прегрешението, което бе замъглило съзнанието й. Беше длъжна да каже на Алън истината.

Ето защо, когато Алън отново попита кога ще се оженят, тя каза, че иска да изчака, докато продаде списанието.

Той не остана доволен от отговора й, но не продължи да настоява. Знаеше, че Глен Мейджър скоро ще дойде и Ню Йорк, за да приключи сделката, и се надяваше, че след посещението му Вал ще вземе решение.

Но сега Вал изведнъж бе обзета от силно чувство за вина заради изневярата си. Сватбата на Жаклин Кенеди я накара да се замисли и тя реши, че може би няма да е толкова странно, ако предпочете Глен. Но щеше да бъде егоистично и несправедливо, ако Алън не знаеше точно как стоят нещата.

Той я чакаше на масата, която бе резервирал, и стана, за да я целуне.

— Изглеждаш страхотно, особено за работещо момиче, което е имало тежък ден.

Сервитьорът донесе менюто и ги попита какво ще пият. Вал си поръча мартини и Алън я стрелна с поглед — тя рядко пиеше алкохол.

— Не знаех, че денят е бил толкова тежък — подхвърли той.

— Телефоните не спряха да звънят.

— Ти какво отговаряше?

— Нищо. Джаки има правото да се омъжи за когото иска. Откровено казано, мисля, че е ужасно, дето медиите я разпъват на кръст!

— Разбира се, не става дума само за нея, а какво символизира тази сватба.

— Какво?

— Краят на непорочността и на романтиката. Единствената американска принцеса от приказките се омъжва не по любов, а за пари. Сутринта ще целуне жабока, който обаче няма да се превърне в принц. Ще си остане жабок, но поне ще бъде зелен като доларите си.

— Много си циничен, Алън. Казват, че Онасис е възпитан и чаровен. Не мислиш ли, че тя може наистина да го обича?

Сервитьорът донесе питиетата.

— Вал, като изключим красивите фантазии, които рекламираш в списанието си, повечето бракове не са по любов. Много хора се женят само защото семействата им са се споразумели. Някои сключват брак, за да не бъдат сами, или защото така е прието. А други се женят за пари. И когато парите са достатъчно, и най-красивата принцеса ще се омъжи за човек, когото не обича.

— Моят брак ще бъде по любов — изрече Вал замечтано. — Първата, последната и вечната.

— Да, за нас ще бъде така — усмихна се Алън, но веднага помръкна, защото съзря нещо в очите й. — Какво има, Вал?

Тя отпи още една глътка мартини.

— Алън… Това е най-трудното нещо, което съм…

— Отлагаш сватбата?

— Никога не сме я насрочвали.

— Остава само да уточним датата.

— Не искам да скъсвам с теб, Алън. Но в момента… се опасявам, че… не можем да продължим да се срещаме. Когато бях в Калифорния… се запознах с един човек и… ти изневерих. Стана импулсивно. Не съм искала нещо да застане на пътя ни! Но срещнах онзи мъж и…

Вал наведе глава, засрамена и изпълнена с разкаяние, че е причинила болка на Алън.

— Кой е той?

Тя го погледна в очите.

— Глен Мейджър.

Алън трепна, сякаш го бе ударила.

— О, Вал…

— Знам. Той е женкар. Вероятно спи с всяка жена, с която се запознае. Но… ме привлече неудържимо. Не знам какво означава връзката ни… Много съм объркана… Но не мога да те лъжа.

— Радвам се, че беше пределно откровена. Но за мен това не променя нещата. Аз още искам да се оженя за теб, Вал.

Дори не я попита дали обича Мейджър! Може би предполагаше, че любовта няма нищо общо с мимолетната страст. Или предпочиташе да не знае и щеше да му бъде достатъчно, ако Вал забравеше за случилото се и се върнеше при него.

Благородството му я порази. Не знаеше как да изрази признателността си за такта и разбирането му.

— Той ще дойде тук — каза тя, — за да приключим сделката със списанието. Налага се да го видя. А дотогава не мога да бъда сигурна в чувствата си…

Алън кимна примирено.

— Ти означаваш твърде много за мен, Вал, и не искам да те загубя! Но докато не си изясниш какво желаеш, по-добре да не разговаряме. — Той неочаквано стана. — Мисля, че няма какво повече да си кажем. Обади ми се, ако решиш да се омъжиш за мен.

Хвърли петдесет долара на масата и тръгна.

Сълзи замъглиха очите й. Искаше й се да скочи и да го върне, но знаеше, че няма да е честно.

Сякаш отгатнал мислите й, Алън се обърна и се приближи до масата.

— Щях да забравя. Купих го преди време и тази вечер… бях решил, че е настъпил моментът…

Остави пред нея малка кутийка и забърза към изхода.

Вал избърса сълзите си. С треперещи ръце отвори кутийката. Изящният пръстен с голям диамант блесна в очите й.