Джоана Кингсли
Силата на съдбата (22)

Двайсет и втора глава

Вал се събуди и видя, че в стаята струи ослепителна слънчева светлина. Часовникът показваше дванайсет без пет.

Отначало не можа да се ориентира. На стола до леглото беше преметнат пеньоарът й. Но Вал го бе оставила в хотела. Сън ли беше вечерта с Мейджър? Тя отиде в банята и видя тоалетните си принадлежности и парфюмите. После се приближи до гардероба. Дрехите й бяха окачени на закачалки и внимателно подредени в чекмеджетата. Пътните й чанти бяха сложени в ъгъла.

Мейджър явно бе изпратил пилота си в хотела. Вал съзря в този жест демонстрация на могъщество.

Тя облече панталон и кашмирен пуловер и отиде да потърси домакина си. Той седеше край огромния плувен басейн. До него се бе настанила красива млада жена, която стенографираше онова, което Мейджър й диктуваше. На масата имаше купи с плодове, кана с кафе и чаши.

Глен видя Вал и стана.

— Добро утро, Вал. Дано да ти е приятно, че остана. Каза, че нямаш бърза работа.

— Да. Тук е чудесно. Явно съм се нуждаела от почивка. — Вал седна. — Накарал си пилота да донесе нещата ми.

— Реших, че няма да искаш да облечеш същите дрехи като вчера.

— Много си досетлив.

— Стаята ти в хотела е запазена — увери я той. — Макар че бих искал да прекараш още малко време тук.

— Деловият ни разговор не приключи ли?

— Почти. Искам да те убедя да останеш главен редактор дори ако се съгласиш да продадеш списанието.

— Нещо друго?

— Бих искал да те опозная и смятам, че настоящият момент е изключително подходящ.

Тя се вгледа в грубоватото му, мъжествено и красиво лице. Глен беше чаровен и съчетаваше непретенциозността на обикновения човек с интелигентността и изискаността, които бе придобил с течение на годините, докато бе ставал все по-богат.

— Мога да остана един ден — каза бавно.

След закуската той я попита дали е яздила кон. Тя му отвърна, че не е. Глен избра за нея златист жребец.

— Казва се Султан. Кротък е, и дете може да го язди.

Вал се качи неуверено на седлото, подпомогната от Глен, и се опита да бъде спокойна.

Изкачиха се на хълмовете, откъдето се виждаше океанът. В долините пасяха крави. Вал изпита чувството, се е върнала в миналото.

— Лесно се научи да яздиш — отбеляза Глен.

Тя се чувстваше прекрасно — ободрена от ездата и развълнувана от красивата природа.

— Това необятно пространство е мехлем за душата ми каза.

— Точно затова го обичам. Както и живота, когато нямах пукнат грош. Разликата е, че сега мога да купувам земи да ги пазя от застрояване. Там, където по-рано обичах да яздя, сега има градове и търговски центрове.

— Всичко това твое ли е?

— Може да се каже. Веднъж разговарях с един индианец от племето сиукси. Те вярват, че човек никога не може да притежава земята, а само я взима назаем от великите духове. Ето защо имам доживотна рента. Решил съм да я дам на природозащитниците, за да я пазят непокътната.

Глен Мейджър имаше репутация на безскрупулен бизнесмен и желанието му да купи списанието, за да привлече повече младоженци в казината си, доказваше това. Но сега Вал започна да променя мнението си за него.

— Ти си необикновен човек, Глен.

Той се усмихна.

— Ако говориш така, някой би си помислил, че е достатъчно добър за теб.

— Дано не е прозвучало, сякаш те лаская, за да ме задържиш на работа.

Мейджър взе ръцете й. Лицето му бе сериозно.

— Не очаквам да ми обещаваш каквото и да било.

Поне беше откровен! Вал прие условията и поднесе устните си за целувка.

Усещането беше фантастично. Завладяна от страст, тя разкопча ризата му и покри с целувки гърдите му. Дрехите се свлякоха на купчина в краката им. Вал почувства непозната дотогава страст. Сякаш бяха Адам и Ева в рая! За пръв път се усещаше напълно освободена да даде всичко от себе си. Когато с вик на радост достигнаха върховно удоволствие, Вал изпита чувството, че полита в бездънното синьо небе.

* * *

— Върху всяка жена ли имаш такова въздействие? — попита Вал, когато се отпуснаха спокойно на тревата.

Не можеше да повярва, че са минали няколко часа. Слънцето клонеше на запад, беше се появил лек ветрец.

— Господи! — засмя се Глен. — Ако имах, отдавна да съм умрял. Това беше взаимно привличане, скъпа, каквото се среща веднъж на сто години.

Отново яхнаха конете и потеглиха бавно.

След известно време Глен попита:

— Искаш ли да препуснем в галоп? Много е вълнуващо.

— В момента имам чувството, че мога да направя всичко!

Вал препусна напред. Опиянението, което изпита, беше невероятно. Тя запомни едно от напътствията на Глен — ако не се страхуваш от скоростта, галопът е по-безпроблемен от бавния ход.

Реши, че може да приложи този съвет и към други неща в живота.

* * *

Остана в имението още два дни. През нощта се любиха, а сутринта отидоха на плажа да плуват и отново да се любят. После дълго яздиха, хапнаха, пиха вино и пак се любиха под синьото небе. Сетне отидоха с хеликоптера до едно лозе в долината Напа, вечеряха и се върнаха в къщата на Глен, където отново се отдадоха на страстта край басейна.

Не разговаряха за бъдещето. Вал разбираше, че каквото и да съществува между тях в момента, чувството е твърде неповторимо, за да трае дълго.

Докато закусваха на четвъртия ден от престоя й, тя каза, че е време да тръгва.

— Толкова скоро? — разочаровано възкликна Глен.

— Мислех, че искаш да съм в редакцията и да се грижа списанието да си заслужава инвестицията.

— Отначало мислех така, но сега не съм сигурен.

— Дали да го купиш, или да продължа да бъда главен редактор?

— Да те задържа близо до мен.

Тя се вторачи в него.

— Глен… Смятам, че в живота ми не е имало по-идеални четири дни. Но ние с теб не сме деца и знаем, че нищо не е вечно.

— Не предполагах, че ще го чуя от теб, Валентина. Ти от години рекламираш идеалната любов и вечното щастие.

— Да, в това иска да вярва всяка жена, която встъпва в брак. Ето защо се полагат толкова усилия, за да бъде съвършен сватбеният ден. — Вал се усмихна. — Иронията е там, че деветдесет и девет процента от браковете не са идеални.

— Говориш така, сякаш си загубила вяра в собствения си продукт. Ако е така, може да се наложи да назнача друг главен редактор.

— Мисля, че все още съм най-подходящата кандидатура. Но решението е твое. Ако продам списанието…

Глен се усмихна.

— Преди да стигнем дотам, може би ще искаш да провериш лично дали идеалните неща могат да траят вечно. Направи проучване заради читателите си…

— И как предлагаш да стане това?

— С мен.

— Глен… Предложение за женитба ли ми правиш?

— Е, това би било малко… самонадеяно от моя страна — познаваме се много отскоро. Но те моля да поддържаме връзката си.

Вал не знаеше какво да отговори. Поколеба се дали да му каже, че в живота й има мъж, който иска да се ожени за нея, но се отказа.

— Не съм сигурна как ще се чувствам, след като се върна в Ню Йорк.

— Добре. Нека засега оставим нещата такива, каквито са. След две седмици ще дойда при теб, за да видиш дали изглеждам различен в сравнение с градските контета. Когато се срещнем отново, смятам, че ще си изяснила чувствата си.

Вал си представи усложненията, които щяха да възникнат, ако Глен дойдеше в Ню Йорк.

Той, изглежда, усети колебанието й.

— Ще дойда при всички случаи, Вал… ако ще сключваме сделка.

Вал не разбра дали изкушенията на богатството, или желанието на сърцето я убедиха, че трябва да го види отново.