Джоана Кингсли
Силата на съдбата (25)

Двайсет и пета глава

Вал беше натъжена от края на една любовна връзка, но заредена с енергия от началото от друга. Колкото и да се притесняваше, че ще се откаже от постигнатото за две десетилетия, от друга страна, се вълнуваше от перспективата да проучи нови възможности. След като реши да бъде с Глен, Вал намисли и какво да направи със списанието.

Не искаше да възпрепятства продажбата, като остане главен редактор. Докато беше с Глен, Вал щеше да може да упражнява влияние в „За булката“, макар и неофициално.

Покрай Глен удоволствията на охолния живот станаха неотменна част на съществуването й. През октомври и през първата половина на ноември той се занимаваше с казината си и прекарваше почивните дни с Вал. Заведе я на Бермудските острови, на ски в Сън Вали и на Карибите. Колко ли щеше да продължи идилията?

Определиха края на годината за финализиране на сделката със списанието.

Вал често виждаше името на Андрю Уинстън в документите, които адвокатите подготвяха. Той сътрудничеше, както бе обещал, и бе готов да подпише при същите условия като Вал, но държеше на решението си да не продава дела си, ако тя остане главен редактор. Озадачена от непреклонността и от твърдата му решителност да не се среща с нея, Вал се опита да разбере какво знаят адвокатите й за него.

— Съмнявам се, че това има нещо общо с вас, госпожице Къмингс — отговори един от по-старите съдружници в кантората. — Напоследък господин Уинстън не общува почти с никого. Някои казват, че е заради нещастието, което го сполетя…

Той й разказа, че преди две години единственото дете на Андрю, красиво шестнайсетгодишно момиче, е загинало при катастрофа. Шофьорът бил пиян първокурсник от Дартмът, който я поканил на гости за първата й ваканция в колежа. Година по-късно съпругата на Уинстън го напуснала. Андрю живеел сам и рядко се появявал на светски събития.

Вал си спомни общителния млад мъж, когото някога познаваше, и се развълнува, като чу за сполетелите го беди. Хрумна й да му се обади и да го покани да прекара няколко дни с нея и Глен…

Не, нямаше да бъде удобно. Случилото се в живота му беше наистина трагично, но тя едва ли можеше да му помогне. Сделката беше в ход и Андрю можеше да се усъмни в мотивите й.

* * *

Няколко дни преди Деня на благодарността Джес покани Вал да прекара празника във Вашингтон.

— Ще дойдат родителите и сестрата на Бен. Защо не вземеш и новия си приятел? Крайно време е да го видя.

Често се чуваха и Вал знаеше, че Джес живее с Бен Колдър. Когато узна, че дългогодишната връзка с Алън е приключила, Джес остана потресена. Тя харесваше Алън и убеждаваше Вал да се омъжи за него. Вал призна, че е замесен друг мъж, но не спомена подробности.

— Ще разбереш всичко, когато го видиш — отговаряше тя на въпросите на Джес.

— Но, мамо, няма ли да ми кажеш поне името му? Да не е някоя известна личност? Франк Синатра? Кари Грант? Някой мафиот?

— Стига, Джес! Сигурна съм, че ще го харесаш, но по-добре е първо да го видиш, а после да научиш името му.

Сега Джес настояваше да се запознае с Глен. Вал беше нервна, сякаш щеше да води избраника при родителите си. Джес беше толкова уравновесена и трезвомислеща, че огромното богатство на Мейджър нямаше да означава нищо за нея. Интересуваше я само дали той може да направи майка й щастлива. Вал се опасяваше, че мнението на Джес може да подхрани съмненията й.

— Не знам дали ще мога да дойда за Деня на благодарността, миличка. Имам много работа…

— Мамо, става дума само за един ден. Защо си търсиш извинения?

— Боя се, че едно семейно събиране ще ме натъжи. Знаеш, че тези неща ме потискат, откак Теди не е при мен.

— В четвъртък те искам тук, мамо, със или без господин Хикс! Слушай, щях да ти го кажа, като се видим, но… Бен и аз решихме да се оженим през юни. Затова ще дойдат и родителите му. Помислих, че трябва да се запознаете и дори да започнем да планираме сватбата. Не е рано, нали?

Вал мигновено почувства прилив на енергия.

— О, не, миличка! Особено ако искаш да бъде традиционна сватба.

— Разбира се. Най-доброто от Валентина Къмингс!

Вал въздъхна с облекчение.

В събота тя каза на Глен за поканата.

— Мислех да отидем в Париж — отговори той. — Но щом искаш да си с дъщеря си, няма проблем.

— И двамата сме поканени.

— Е, предполагам, че е крайно време семейството да ме огледа — ухили се Глен.

* * *

Когато Глен Мейджър — издокаран с широкопола шапка, каубойски костюм за три хиляди долара и ботуши от алигаторска кожа — влезе в апартамента, където от една година Джес живееше с приятеля си, Бен Колдър отвори широко уста и се вторачи в него. Джес също остана изумена, макар че беше срещала името му достатъчно често, за да знае кой е. Но скоро Глен очарова и нея, и семейството й. Джес бе приготвила истинско угощение. Глен изяви желание да каже благодарствената молитва. После увлече бащата на Бен Колдър, професор по физика в университета Маркует, в оживена дискусия за значението на математиката в изчисляването на рисковете в казината, а междувременно се прояви като внимателен слушател и непрекъснато демонстрираше очевидната си привързаност към Вал.

— Е, какво ще кажеш? — попита Вал, когато с Джес останаха сами в кухнята.

— Изгодна партия — отговори Джес, отбягвайки погледа й.

— Да, но въпросът е дали трябва да задълбочим връзката си.

— Мамо, аз не мога да ти давам съвети.

— Надявах се поне да ми кажеш какво мислиш.

Джес я погледна в очите.

— Вече те бях омъжила за друг. А може би съм твърде шокирана, като виждам, че връзката ти с този човек се гради само на… Искам да кажа, че никога не съм те виждала такава, мамо.

— Каква?

— Всеки път, когато се погледнете, става ясно, че той те възбужда страхотно. Не е ли така?

— Е, може да се каже.

— Чудесно. Радвам се, че имаш и това в живота си, но… Глен Мейджър не ми се струва подходящ за трайна връзка. Не и за теб, мамо.

— Може би не е необходимо да имаме сериозна връзка.

— Може би. Но аз… исках повече за теб. — Джес поклати глава и се усмихна. — Говоря така, сякаш съм ти майка, нали? Но не искам да бъдеш сама. Онова, което Алън предлагаше…

— Мисля, че тази история свърши.

Настъпи кратко мълчание, после Джес се приближи до Вал и я прегърна.

— Само бъди щастлива, мамо. Каквото и да правиш, това е единственото ми желание. А сега… след като в момента не можем да планираме твоята сватба, да се заловим с моята. Ела. Майката на Бен иска да ни каже кои гости ще покани…

* * *

Вал щеше да продължи да се носи по течението, като мислеше, че накрая взривоопасната страст ще доведе до нещо по-трайно. Но като видя неодобрението на Джес, тя призна истината пред себе си. Беше опиянена от Глен Мейджър, но не го обичаше. Той я възбуждаше, тя беше очарована от стила му на живот, но не беше привързана към него. Амбициите и интересите му й бяха чужди. Страстта беше изпепеляваща, но искрите не запалваха огън в сърцето й.

В средата на декември Глен предложи да прекарат празниците в Европа.

— Ще посрещнем Коледа в Лондон, ще караме ски в Алпите, а за Нова година ще отидем в „Максим“ в Париж. Ако искаш, може да поканиш Джес и Бен и дори някои от момичетата от редакцията. После ще се върнем и ще приключим сделката със списанието.

Звучеше чудесно, но Вал не беше сигурна дали иска с тях да има други хора. Идеята да вземе семейството си й хареса, но празничното настроение щеше да бъде помрачено от отсъствието на Теди.

Вал реши да се възползва от възможността и да поднови опитите си за помирение с Теди, като я покани заедно със съпруга й на безплатно пътешествие в Европа. Но телефонът на Теди беше прекъснат. От време на време Франк Стечино докладваше какво е научил и Вал знаеше, че Теди работи във фирма за доставки на провизии по домовете, а съпругът й следва право. Понякога двамата се карали, но още били заедно и живеели на шлепа.

Такова поне беше положението, когато Вал реши, че макар да го прави от обич, не постъпва правилно, като шпионира дъщеря си.

Тя се обади на Стечино и го помоли отново да намери Теди. Детективът й каза да не се притеснява и че ще й се обади веднага щом разбере нещо.

През цялата сутрин Вал беше нервна, изпи три пъти повече кафе от обикновено и непрекъснато крачеше из кабинета си, без да е в състояние да се съсредоточи. Имаше предчувствие, че с дъщеря й се е случило нещо лошо. Обзе я необяснимо безпокойство. Гадеше й се.

След два часа Стечино се обади.

— Намерихме я веднага. Дъщеря ти и съпругът й са освободили шлепа преди два месеца, когато са се разделили.

— Вече не са ли заедно?

— Не. Тя живее с друг мъж на име Дърк Брандън. Запознали се, когато фирмата, в която Теди работи, били наета за сватбата на деловия му партньор.

— С какъв бизнес се занимава Брандън?

— Има звукозаписно студио. Казаха ми, че работата им върви, допълнително ще ти съобщя подробности. Исках само да знаеш, че дъщеря ти е добре. Имам и домашния, и служебния телефон на Брандън…

Вал записа номерата, макар да знаеше, че скоро няма да събере смелост да позвъни.

Поуспокои се, но гаденето не премина. Беше и необичайно отпаднала. Нямаше никакви сили.

— Пат, ще ми запишеш ли час при лекар? — попита тя секретарката си. — За днес или за утре, ако е възможно.

— Разбира се. Добре ли си?

— Да. Но за празниците ще ходя на дълго пътешествие и искам да съм сигурна, че не се разболявам.

* * *

Три дни по-късно, в девет без четвърт, Вал влезе в просторния частен кабинет на един от най-преуспелите специалисти в Ню Йорк. Казаха й да отиде петнайсет минути преди началото на работното време, за да избегне тълпата редовни пациенти.

Бе получила резултатите от изследванията и два дни се пита как да постъпи. Веднага щом взе решение, се обади на човека, с когото можеше да сподели такъв проблем.

— Заповядайте, госпожице Къмингс — каза медицинската сестра. — Искам лично да ви благодаря. Омъжих се през септември. Следвахме съветите в книгата ви и беше идеално.

— Радвам се. Но заслугата не е моя. Най-важна е атмосферата. И чувствата. А те зависят само от вас.

— Желая ви късмет.

Щом я видя, лекарят стана и протегна ръце.

— Валентина! Това е най-прекрасната изненада от години.

— Здравей, Уолтър.

Доктор Кендал вече беше на петдесет и няколко години и още приличаше на мечок, макар че къдравите му кестеняви коси бяха посивели, а овалното му лице бе придобило увереността и достойнството, характерни за известен специалист като него.

— Господи, Вал, колко се радвам, че те виждам! Ти си една от най-прочутите ми пациентки.

— Какво ласкателство, доктор Кендал. От онова, което чух за практиката ти, аз съм дребна риба в сравнение с теб.

Уолтър Кендал бе станал предпочитан гинеколог за много дами от висшето общество и знаменитости. Въвеждаше нови идеи за здравословен начин на живот на бременните и за медицинската помощ при раждането.

Той седна зад бюрото, а Вал се настани на стола срещу него.

— Съжалявам, че вчера не ти се обадих лично, но трябваше да акуширам и казах на сестрата да ти запише час преди другите пациенти да са дошли.

— Благодаря ти, Уолтър. Но случаят не е спешен.

— Какво има, Вал?

— Пак съм бременна — въздъхна тя.

Кендал разбра, че не е щастлива.

— Ще сгреша ли, ако кажа, че не е било планирано?

— Меко казано! Нямам представа как е станало.

— Мисля, че не е необходимо да ти давам съвети по този въпрос — усмихна се той.

— Взех предпазни мерки, но…

Но знаеше, че не бе помислила за последици, които й се струваха малко вероятни.

— Няма сто процента сигурност. Но защо не гледаш оптимистично на нещата? Появата на бебе винаги е радостно събитие.

— На моите години по-скоро е бедствие.

Той поклати глава.

— Ако съм пресметнал правилно, ти си на четирийсет години. Всичко би трябвало да е наред, инак не би заченала. Според мен възрастта ти не е проблем, Вал. Малко повече грижи и…

— Не съм омъжена, Уолтър. И не обичам бащата.

Кендал кимна.

— Откакто разбрах, че съм бременна, не съм спряла да се чудя как да постъпя.

— Направи добре, че дойде при мен. Ти си любимата ми пациентка. — Той наведе глава, сякаш се засрами като малко момче. — Не знам дали разбра, когато навремето ти давах консултации, Вал, но аз бях влюбен в теб. Ако бях по-самоуверен… Е, всичко това е отдавна минало.

Вал се усмихна.

— Да, наистина усетих нещо. И аз те харесвах, Уолтър. — Тя погледна снимката на стената — Кендал със стройна, красива жена и три деца на плажа. — Изглежда, ти е провървяло.

— Да. Но да пристъпим към работа. Ще започнем с основен преглед. После ще те изпратя на ултразвук — само за да се уверим, че плодът е…

— Уолтър — прекъсна го Вал. — Мисля, че не разбираш защо съм тук. Дойдох при теб като при приятел, надявайки се да ми помогнеш… да направя онова, което искам, по най-безопасния начин.

Кендал се вторачи в нея.

— За аборт ли говориш?

Тя кимна.

— Сигурна ли си, че това е желанието ти?

— Прекарах две безсънни нощи, мислейки как да постъпя.

Кендал стана от стола и се облегна на бюрото.

— Кажи ми защо реши така.

— Вече споменах, че не съм омъжена и не желая да отгледам детето с мъжа, който е бащата. Но преди всичко… Оказах се лоша майка. Детето, което ти доведе на белия свят, вече не ми говори. Сърди ми се, че не съм й дала достатъчно обич и внимание, защото имах задължения към работата си, към приятелката си. — Не можа да сдържи сълзите. Кендал извади книжна кърпичка и й я подаде. — По дяволите. Необходимо ли е да обяснявам повече? Не мога да понеса мисълта, че ще дам живот на още едно нещастно дете. Навремето абортите бяха забранени, но сега не е така. Ще го направиш, нали?

— Съжалявам, Вал, но това противоречи на възгледите ми. Няма да е правилно.

— Изборът е мой, Уолтър. Не мислиш ли, че имам право на избор?

Сълзите й пресъхнаха.

— Така е и има обстоятелства, при които бих ти помогнал. Но в твоя случай не мога да го направя.

— Уолтър, дойдох тук, защото се нуждая от приятел…

— Именно затова отказвам, Вал. Защото съм ти приятел. — Кендал стана и се приближи до прозореца, който гледаше към Парк Авеню. — Казвам ти мнението си на лекар, основаващо се на дългогодишния ми опит. Мисля, че ще дойде момент, в който ще съжаляваш. Шансът може да е последен. Допреди няколко години се съгласявах да прекъсвам бременност. Разбирах мотивите — бебето не е планирано, ще попречи на кариерата, жената не обича деца или бащата не го иска. Това са обикновено причини. Но по-късно повечето жени искат да бяха взели друго решение. Вероятно щях да мисля по различен начин, ако ставаше дума за бедни или за твърде млади момичета, които не могат да поемат отговорността. Но като виждам умни и преуспяващи жени, способни да осигурят хубав живот на детето си… Ти си една от избраните, Вал. Твоите деца ще станат чудесни, добри и отговорни. Обществото се нуждае от такива хора!

— Вече съсипах живота на едно дете…

— Така ли? Нека ти задам няколко въпроса. Отговаряй само с „да“ или „не“. Здрава ли е дъщеря ти?

— Да…

— Оправя ли се сама?

— Казах ти — тя не иска да има нищо общо с мен!

— Интелигентна ли е? Психически уравновесена ли е?

— Предполагам…

— Не знам какви са проблемите между вас и дали някога ще бъдат решени. Но не мисля, че си съсипала живота й. Напротив, възпитала си силна и независима личност. Не е сигурно, че е нещастна. Нещастна си ти, но това не означава, че не можеш да бъдеш добра майка. Ако си допуснала грешки, трябва да се радваш, че ти се предоставя шанс да ги поправиш.

Вал не смееше да го погледне в очите.

— Знам, че няма да е лесно — добави Кендал. — Но ще ти помагам.

Тя вдигна поглед и се усмихна.

— Благодаря ти, Уолтър. Ти си истински приятел! Но трябва още да помисля.

Тя стана, целуна го по бузата и тръгна към вратата.

— Ще ми кажеш какво е окончателното ти решение, нали?

— Ще поддържаме връзка — особено ако са ми необходими пълни изследвания.

— Обади ми се при всички случаи, Вал. Ако се нуждаеш от помощта, която не мога да ти дам, ще те изпратя при най-добрия специалист.