Джоана Кингсли
Силата на съдбата (21)

Двайсет и първа глава

Вал гледаше залива на Сан Франциско и окъпания от златистите лъчи на утринното слънце Голдън Гейт. Стечино я бе посъветвал да отиде рано сутринта, ако иска да бъде сигурна, че Теди ще си е вкъщи.

Качи се на шлепа, където Теди и съпругът й живееха, приближи се до вратата на каютата и потропа. След малко вратата се открехна и през пролуката надникна сънен млад мъж. Беше гол, само с хавлия, увита около кръста му. Черните му коси бяха разрошени.

— Да?

— Здравей, Марк. Аз съм… майката на Теди.

На красивото му лице се изписа безпокойство.

— Изминах дълъг път, за да видя дъщеря си — продължи Вал, преди той да е взел някакво решение. — Ако Теди иска да си отида и да се махна от живота й, настоявам да го чуя от нея.

Марк се поколеба още миг, после отстъпи назад и отбори вратата.

— Както желаете.

Жилището се състоеше от всекидневна, кухня и трапезария. През стъклото Вал видя голяма палуба с изглед към залива и града. Зад кухнята и трапезарията имаше преградено пространство, където сигурно се намираше спалнята. Обстановката беше приятна.

— Тя още спи — каза Хандлър. — Бих я събудил, но ви съветвам вие да го правите, за да сте сигурна, че ще разговаряте с нея.

Той посочи преграденото помещение и се залови да прави кафе.

Зад вратата имаше малък коридор с баня от едната страна и спалня от другата. Вал влезе в спалнята. Прозорците бяха засенчени с бамбукови щори, но на оскъдната светлина тя видя, че Теди лежи по гръб на леглото. Голото й тяло беше наполовина покрито с чаршаф. Дъщеря й беше станала красива жена. Омъжена. Вал отново изпита болка, че не е присъствала на сватбата й.

— Теди? — тихо каза тя и седна на леглото.

Теди се размърда и се обърна с гръб към майка си.

— Бих искала да се върна назад във времето и да променя нещата, които те накараха да ми се разсърдиш — започна Вал, обсебена от инстинктивно желание да излее чувствата си. — Не те обвинявам… Разбирам колко ти е било трудно без баща… Не ти отделях достатъчно време. Но винаги съм искала най-доброто за теб! Ще можеш ли да ми простиш? Не исках да знаеш, че баща ти…

Гласът й секна. Обзе я чувство на безпомощност. Миналото я преследваше и тук, на този шлеп. Тя протегна ръка и погали дъщеря си по гърба.

— О, миличка… Моля те, дай ми възможност да…

Неочаквано Теди се обърна и се вторачи в майка си.

— За миг помислих, че сънувам… като чух гласа ти…

Вал се вгледа в нея, опитвайки да прецени дали изражението й е враждебно, или не.

— Трябваше да дойда, Теди! Това, което се случи между нас, много ми тежи!

Изведнъж Теди скочи от леглото и викна:

— Марк! Не съм ли ти казвала стотици пъти какво да направиш, ако тя се появи?

— За бога, Теди, тя ти е майка — отговори Марк. — Дошла е отдалеч. Дължиш й…

— Какво искаш да кажа? — обърна се Теди към Вал. — Да се целунем, да се сдобрим и да заживеем като щастливо семейство? Е, не е толкова лесно. Не и когато човек никога не е бил щастлив, нито е имал семейство. Искам да ме оставиш на мира. Върви си вкъщи, майко, там, където имаш още едно дете — доброто, обичаното, онова, за което се бори толкова упорито, а не другото, нежеланото!

Думите пронизаха като с нож сърцето на Вал.

— Теди, това, че взех Джес, не означава…

— Не, ти не разбираш! Аз не ти вярвам! Винаги съм мислила, че не съм достатъчно добра, като Джес! Разбрах истината едва когато го видях. Баща ми! — презрително каза Теди. — Безполезен, шибан тъпак, човек, какъвто никога не би могла да обичаш…

— Така е, Теди. Аз не го избрах за твой баща. Той… ме изнасили.

— Да, това вече го вярвам. И този факт обяснява защо е ненавиждаш. Аз съм детето, което не си искала!

— О, миличка, съвсем не е така. — Вал се разплака. — В живота стават толкова много случайни неща, без да ги планираме или искаме! Всичко хубаво, което ми се е случило, е заради теб… Ти ме накара да започна нов, по-хубав живот… и за двете ни.

— Е, тогава би трябвало да ме разбереш, ако и аз искам да направя същото — хладно каза Теди. — Имам собствен живот. Не искам да бъда част от онова, което се е случило в миналото. Затова се махай и ме остави на мира!

Вал беше потресена. Тръгна към вратата. Теди я проследи с поглед.

— Има един мъж, който настоява да се ожени за мен — каза Вал, преди да излезе от спалнята. — Повече от всичко на света искам да дойдеш на сватбата.

Теди поклати глава и презрително рече:

— Сватби. Не мислиш за нищо друго, освен за шибани идеални сватби! Ще ми направиш ли една услуга? Не си давай труд да ми пращаш покана!

* * *

Вал се върна в хотела и поиска да й приготвят сметката. Бе запазила стая за четири дни, надявайки се, че с Теди ще се нуждаят от повече време да бъдат заедно. Но сега единственото й желание беше да се качи на самолета колкото е възможно по-скоро и да се върне към нещата в живота си, които обещаваха щастие.

— Сигурна ли сте, че искате да освободите стаята? — учудено попита администраторът на рецепцията. — Преди няколко минути се получи телефонно съобщение за вас от господин Глен Мейджър. Помоли да ви предадем, че ще ви вземе довечера в седем.

Вал бе забравила за Мейджър.

— Господин Мейджър остави ли телефонния си номер? — попита.

— Боя се, че не.

Вал реши да се обади на Гари Фелсън, който можеше да отложи вечерята с клиента си. Но после си представи раздразнението на адвоката и се отказа от тази идея. Изведнъж изпита желание да продаде „За булката“. Мисълта да не се занимава повече със списанието й се стори привлекателна. През всичките тези години бе внушавала идеалната представа за осъществената любов… и сякаш именно това й бе попречило да я постигне.

* * *

Вал стоеше, привела рамене, на голямата тераса. Лунната пътека блестеше меко, сребристи капчици се вдигаха от разбиващите се в скалите вълни. Светлините на другите сгради по брега примигваха.

— Прекрасна гледка — каза тя, когато Глен Мейджър застана до нея и й подаде чаша шампанско.

— Надявах се, че ще ти хареса да се отдалечиш малко от града.

Тя се усмихна. Беше я взел от хотела с „Ролс Ройс“, откара я до частно летище, после пътуваха час с хеликоптера му и пристигнаха в огромно ранчо, разположено върху няколко хиляди акра на високо плато до Тихия океан.

По време на пътуването и двамата отбягваха да обсъждат темата, която ги бе събрала. Вал му разказа как е създала списанието, а после, когато седнаха да вечерят, Мейджър спомена някои неща за себе си. Преди да тръгне от Ню Йорк, бе прегледала някои статии за него. Разказваха колоритна история.

Мейджър беше роден в Аризона и на младини бе работил като каубой за три долара седмично. Скитническият живот го бе отвел в затънтен край на Тексас, където забелязал, че копитата на конете затъват в някаква лепкава, мазна течност. Няколко седмици играл покер, опитвайки се да спечели пари, за да купи четирийсет акра от онази земя, която не ставала за пасище и била евтина. Там открил петролен кладенец и го продал на могъща компания за един милион долара. За онези дни сумата била огромна, макар местните жители да твърдели, че е постъпил глупаво и би могъл да спечели милиони от земята. Мейджър отговарял, че не разбира нищо от петролен бизнес и най-умното е да я продаде.

Сетне отново му провървяло. С част от парите купил акции в една телефонна компания и докато се потял от жегата в Тексас, решил, че правата за бутилиране на някаква напитка на име „Кока-кола“ може би си заслужават още една пачка. Купил и ранчо. Когато избухнала Втората световна война, Мейджър вече имал трийсет милиона долара. По време на войната удвоил богатството си. Някои писания твърдяха, че е продавал говеждо месо на черния пазар. След войната Мейджър влязъл в хазартния бизнес в Лас Вегас. Игралните му домове започнали да никнат като гъби след дъжд. Когато станал на петдесет години, вече имал сто милиона долара и решил да намали темпото — играел на борсата и построил още няколко хотела в други центрове на хазарта, като Бахамските острови. Имал седем къщи в различни краища на света.

— Радвам се, че спазих уговорката ни — призна Вал.

— Защо? Мислеше да не дойдеш?

— Преди няколко часа смятах да се върна в Ню Йорк.

— Това означава ли, че си имала съмнения относно бизнеса с мен?

— Не, нямаше нищо общо. — Вал се поколеба. Мейджър изглеждаше симпатичен и тя се изкушаваше да сподели терзанията, които я измъчваха след разговора с Теди. Но се въздържа, осъзнавайки, че ако се стигне до делови преговори с него, разкриването на емоционалното й състояние ще я направи уязвима. — Истината е, че може би съм по-склонна да обсъдим предложението ти, отколкото бях вчера, преди да предприема това пътуване.

Той вдигна чашата си.

— Е, тогава да пием за съвместния ни бизнес.

Внезапно Вал осъзна, че я привлича магнетичното му излъчване. Бе го почувствала още в мига, когато видя Глен Мейджър в хотелското фоайе. Никой не й бе въздействал по този начин. Мъжете, които дотогава бяха привличали вниманието й, бяха джентълмени. Мейджър не попадаше в тази категория. Очевидно беше достатъчно проницателен, за да играе тази роля, когато е необходимо, но Вал подозираше, че истинската му същност, формирана в годините на скитнически живот, е много по-примитивна.

— Може би е време да пристъпим към деловата част — каза тя.

— Знаеш колко пари предлагам…

— Да. И ми се виждат твърде много…

— Опитваш се да ми кажеш, че би трябвало да платя по-малко? — усмихна се той.

— Предполагам, че го казах под влияние ни шампанското.

Мейджър също седна до масата.

— Не се притеснявай. Няма да се отметна от думата си. Четирийсет милиона долара са справедлива цена. Пресметнал съм всичко. Всеки месец ти продаваш триста хиляди броя от „За булката“ за по долар и половина. Само това възлиза на три милиона долара годишна печалба. После идват доходите от реклами и туроператорска дейност. Списанието е машина за пари и разумни вложение. Аз ти плащам повече от десет пъти годишната печалба.

— Но защо искаш да инвестираш точно в списание?

— Едната от причините е, че се занимавам със строителство на хотели…

— Казина — поправи го тя.

— Да. Знам, че затова не искаш да публикуваш рекламите ми. И другите списания със сходна тематика се колебаят дали да ги приемат и да препоръчат хотелите ми ни младоженците. Тази политика ме обижда.

— И купуваш списанието, за да промениш политиката ми?

Мейджър разпери ръце и се усмихна.

Ако успееше да примами три-четири хиляди новобрачни двойки в хотелите си, колко ли пари щяха да оставят в игралните му зали?

— Имаш и други причини да купиш „За булката“, освен да подпомогнеш казината си, нали?

— Не е ли очевидно? Ти притежаваш добър продукт — нещо, което никога няма да излезе от мода, докато жените искат да са булки. Пък и това е част от индустрия, която ще става все по-важна — издателската дейност и комуникациите. Списанието ти не е единственото, което искам да купя. Намерението ми е да създам медиен холдинг.

— Започваш да ме убеждаваш, че цената, която предлагаш, е твърде ниска.

— Още не си чула всичко. За цената съм непоколебим. Но искам ти да продължиш да ръководиш нещата. Ще подпишем петгодишен трудов договор. Годишната ти заплата ще бъде шестстотин хиляди долара.

Но за Вал този нов елемент в преговорите само усложни ситуацията.

— А ще купиш ли списанието, ако не приема?

Мейджър се намръщи.

— И през ум не ми е минавало, че може да откажеш. „За булката“ е твоя рожба.

— Може би е време да правя други неща в живота си.

— Какви?

— Неща, които не се нуждаят от инвеститор.

— Аха. Лични.

Вал разбра, че трябва да бъде откровена с него.

— Понякога мисля, че още не съм живяла пълноценно. Животът ми не е такъв, за какъвто съм мечтала, когато бях дете.

— Да ръководиш преуспяваща фирма, не е ли достатъчно хубава мечта?

— Не казвам, че не съм доволна! Но исках… по-обикновени неща.

— Дом и семейство. Искала си да бъдеш майка, но работата ти е попречила.

— Не е точно така — иронично се усмихна Вал. — Аз имам деца. Но… не им отделях достатъчно време.

Мейджър долови нюанс на разкаяние и вина в гласа й.

Не каза нищо, но тя разбра, че е готов да я изслуша.

И тя му разказа всичко — за причината, която я е довела в Сан Франциско, за Теди, за осиновяването на Джина и за намерението си да има още деца. Но не спомена мъжа, който фигурираше в плановете й.

Мейджър бе развълнуван.

— Твърде жестока си към себе си, Вал, ако мислиш, че ти си причината дъщеря ти да постъпи така. Роди още деца щом искаш, но не очаквай, че ще бъдат по-добри или по-лоши, защото ще си непрекъснато до тях. За тях ще бъде по-добре, ако се занимаваш с онова, което те прави щастлива, отколкото да стоиш вкъщи и да си нещастна.

— Ти така ли постигна успех с децата си?

— Аз нямам деца. Имам само голяма уста и мнение по всички въпроси.

Вал се засмя. Нямаше начин да разбере дали съветът му е добър, или лош, но разговорът с него я накара да се почувства по-добре.

Мейджър отвори още една бутилка шампанско и отново напълни чашите. — Пих достатъчно, Глен. Трябва да се връщам в хотела.

Той погледна златния „Ролекс“ на ръката си.

— Вал… часът е три сутринта.

— Не може да бъде!

Струваше й се, че са заедно не от осем, а само от два-три часа.

— Предполагам, че около полунощ пилотът ми е решил, че ще останеш, и си е легнал. Бих го събудил, но има свободна стая и смятам, че ще се чувстваш удобно…

— Добре. Остави го да спи.

Докато влизаха в къщата, на Вал й хрумна, че вечерта може да е била прелюдия към планирано прелъстяване. Тя се подготви да отблъсне ухажванията на Глен.

Но когато стигнаха до стаята, той спря и каза:

— Съжалявам, ако съм ти създал неудобство, Вал. Прекарах чудесна вечер и времето мина неусетно.

— Не си ми създал неудобство, Глен. Не бързам за никъде.

Той се усмихна нежно и рече:

— Лека нощ. Приятни сънища.

Тя влезе в стаята и затвори вратата, макар че се изкушаваше да го повика. Сигурно беше мимолетна прищявка, предизвикана от шампанското, нощта на Тихоокеанското крайбрежие и от терзанията й.

Пък и нали беше сгодена…

Най-после се бе примирила и бе решила да остави нещата с Теди такива, каквито са. Най-после беше готова да стане булка.