Джоана Кингсли
Силата на съдбата (12)

Дванайсета глава

— Нагледа ли му се? — попита Андрю, когато двамата с Вал излязоха от хотел „Астория“ на Таймс Скуеър.

Хотелът беше един от най-големите в града и Вал искаше да се увери, че павилионът за вестници и списания във фоайето е зареден със „За булката“. Балната зала беше популярно място за светски събития и през фоайето минаваха десетки богати млади жени, които планираха сватбите си.

— Още не. Вълнувам се всеки път, когато го видя. Аз създадох това списание!

Той се засмя.

— Добре. Да вървим тогава. На Бродуей има още павилиони.

В този априлски ден бе излязъл първият брой на „За булката“ и Вал цял следобед обикаля града, проверяваше из павилионите, хотелите и магазините, където имаше щандове за вестници и списания. От „Лайф“, „Лук“ и „Сатърдей Ивнинг Пост“ имаше изложени десетки екземпляри, а от „За булката“ — два-три, но това беше само началото.

Вал чувстваше, че само Андрю може да бъде до нея по време на тази „триумфална обиколка“. Той често повтаряше, че до известна степен тя е осъществила мечтата си. Но Вал се съмняваше дали би постигнала нещо без него. Андрю беше един от първите, с когото тя бе споделила идеята си преди шест месеца. Сега имаха право да се радват на постигнатото.

Повратната точка във взаимоотношенията им беше обаждането на Джоси. След двата дни, които прекара с нея и децата, Вал се бе обадила на Андрю, за да се извини, че се е държала така. Нямаше намерение да го допуска в личния си живот, но искаше да му даде да разбере, че цени приятелството му и не желае да го загуби. Оттогава той започна от време на време да се отбива в редакцията, за да я изведе на обяд или на кафе. Изглежда, нетърпеливо очакваше компанията й, когато не пилотираше самолета, макар че това се случваше рядко. Бизнесът му вървеше добре. Двамата с Нейтън купиха още шест военни товарни самолета. Понякога Вал се замисляше за плановете на Тед, свързани с онзи старомоден транспорт — шлепа, и се питаше дали той не беше твърде непрактичен мечтател, за да създаде хубав живот за бъдещото си семейство. Вал чувстваше, че настъпва моментът, когато трябва да каже на Андрю за детето си. Един приятел би я разбрал. Но любимият? А тя знаеше, че желае Андрю като любим. Винаги когато се замислеше, че трябва да бъде откровена с него, Вал се питаше кога и как да го направи. За щастие нямаше чувството, че е притисната да вземе решение. След препирнята Андрю вече не правеше забележки за потайността й, нито задаваше въпроси. Разговаряха за работа, за събитията в страната и по света, разказваха си анекдоти и клюки и се радваха, че са заедно. С държанието си той й даде да разбере, че е готов да приеме само онова, което тя иска да му даде. В края на краищата Андрю не се бе отказал от нощите с красиви жени.

— Много си търпелив с мен, стоически понасяш глупостите ми — каза Вал, докато доволно гледаше четирите екземпляра на „За булката“, изложени в един от павилионите за вестници и списания на Бродуей. — Нека да те почерпя кафе…

— Кафе! Признателността ти не познава граници.

— Добре — засмя се тя. — Тогава кафе и поничка. Твърде рано е за шампанско.

— Съжалявам, Вал, но трябва да тръгвам за летището. Отивам в Чикаго.

— Нали има още десетина пилоти?

— Всъщност от миналата седмица са дванайсет.

— Защо изобщо трябва да пилотираш? Ти си собственикът.

Андрю се усмихна.

— Не трябва, Вал. Работя като пилот, защото това ми харесва. Колкото и да се разраства „Атлас Еър“, не се виждам зад бюрото. Нейтън върши повечето административна работа, но явно няма нищо против. Само че аз се нуждая от приключения.

Целуна я по бузата.

— Хайде да се видим в събота и неделя.

— Не мога. Ще пътувам.

Андрю беше очевидно разочарован.

— Къде?

— В планината Поконо в Пенсилвания. Местността става популярна за медени месеци.

— Сама ли ще ходиш?

— Не отивам на меден месец, ако си мислиш това. Списанието може да публикува статия.

Мадж бе ходила в Поконо и бе казала на Вал, че мястото обещава да стане привлекателно за младоженци. Облекчението на Андрю беше осезаемо.

— Ами, щом ще бъдеш сама… искаш ли да дойда с теб. Ще те закарам с колата. И, разбира се, ще си взема отделна стая. Ще бъде забавно.

— Много бих искала, но… няма да е удобно.

— Разбирам. Има друг.

— Няма друг! Но едва ли ще свърша работа, ако сме заедно. Само ще се забавлявам.

Той сви рамене.

— Колкото и време да ми отделиш, пак ще съм доволен.

Вал се поколеба още малко, после каза:

— Ще уредя още една стая. Вземи ме от редакцията в три часа в петък.

Госпожа Фалкони се съгласи да гледа Теди в петък, събота и неделя и да се премести в апартамента на Вал, така че детето да бъде в позната обстановка. Вал изпитваше угризения, че оставя дъщеря си за цели три дни. Разбираше, че не отделя на Теди достатъчно време. Но, от друга страна, копнееше отново да бъде обичана.

Госпожа Фалкони дойде в петък сутринта и Вал написа името и телефонния номер на хотела в Поконо, където щеше да отседне.

— Отиваш по работа в хотел на име „Дъга“? — учуди се възрастната италианка.

— Правя проучване за списанието и търся места, подходящи за меден месец.

— Как ще разбереш кое е хубаво за младоженците, като гледаш? Трябва да опиташ!

Вал се засмя.

— Засега само ще гледам.

— Сама ли ще ходиш? Можеш да вземеш бебето.

— Не, не отивам сама — въздъхна Вал.

Госпожа Фалкони я погледна изпитателно и се усмихна.

— С някой добър мъж?

— Да, много е добър. Но сме само приятели. Той има кола и предложи да ме закара.

— Само приятели… Хубаво.

* * *

След два часа път Вал и Андрю пристигнаха в Поконо. Местността беше красива — зелени хълмове, долини, обагрени в златисто от лъчите на залязващото слънце.

Когато наближиха хотел „Дъга“, Вал изпита разочарование. Разположената в края на сенчеста алея сграда приличаше на ферма. Езерото отпред би могло да бъде много красиво, ако водата не беше мръсна.

— Сигурна ли си, че не сме сбъркали адреса? — попита Андрю и спря пред главния вход.

Вал посочи табелката над вратата.

— Хотел „Дъга“ — произнесе тържествено.

— И ще го правят световна столица на медените месеци, така ли? — Андрю поклати глава.

— Според Мадж мястото има потенциал. Трябвало да разгледам всичко и да преценя.

— Може би само е искала да прекараш два дни сред природата.

— Щом си с мен, и това е достатъчно.

Андрю се усмихна и се наведе към нея, но в същия миг от хотела излезе мъж.

— Здравейте, здравейте — извика той и тръгна към колата. — Добре дошли в хотел „Дъга“, където властва любовта!

Този приветствен стих явно беше съчинен специално за младоженци.

Вал слезе от колата.

— Руди Уелстрьом — представи се мъжът — снажен човек на средна възраст, с едро, загоряло от слънцето лице и разрошени прошарени коси. Беше облечен в работен комбинезон и карирана вълнена риза и приличаше по-скоро на водопроводчик, отколкото на хотелиер, но се държеше сърдечно и приветливо и явно искаше гостите му да се чувстват като у дома си. — Ваши приятели ли ви казаха за това място? Всъщност, няма значение, защото времето с нас ще бъде мечта, танц на лунна светлина и сливане на две сърца.

— Ние не сме младоженци, господин Уелстрьом. Аз съм Валентина Къмингс от списание „За булката“.

— А, госпожа Къмингс, да! С нетърпение очаквахме посещението ви. — Той се обърна към Андрю: — Господин Къмингс, радвам се, че и вие сте дошли. За истински влюбените никога не е късно да прекарат втори меден месец.

Андрю я погледна, защото не беше сигурен дали Вал иска да го смятат за неин съпруг.

Тя не знаеше какво да каже. Дали не беше по-добре да отговори, че не са женени, а са само приятели? И какво би помислил господин Уелстрьом за брака им, щом бяха резервирали отделни стаи?

Изведнъж тя съжали, че е позволила на Андрю да я придружи. Макар да искаше да дойде с нея, той не беше подготвен да се представя за неин съпруг. Но Андрю, изглежда, нямаше нищо против.

— Може ли да видим стаите? — попита той.

— Разбира се. Нали за това сте дошли преди всичко? Именно за стаите ще разкажете на света. Елате, ще ви покажа пътя към рая.

От двете страни на фоайето имаше зали с камини. На таблото зад рецепцията бяха окачени ключове с етикети във формата на сърце. Мебелите бяха старинни.

Хотелиерът им подаде книгата. Вал надникна над рамото на Андрю и видя, че той вписва: „Господин и госпожа Къмингс“. Това я обезпокои. Не кроеше планове за брак, само копнееше за нечие докосване, което да излекува болката й.

— Много добре, господин и госпожо Къмингс — каза Уелстрьом, като погледна в книгата. — А сега ми позволете да ви покажа интимното ви гнезденце.

Поведе ги към новопостроеното крило на хотела и започна да обяснява като екскурзовод:

— Ще видите нещо уникално. Нововъведение, което ще предизвика революция в традицията на медените месеци — онези мигове, когато влюбените консумират брака, разменяйки си най-съкровените дарове.

Вратите на стаите бяха боядисани в червено.

Вал и Андрю влязоха и се втрещиха от изумление. Стаята представляваше море от червено в същия оттенък като вратата. Леглото беше във формата на сърце и бе застлано с копринена покривка. Отгоре имаше балдахин. На тоалетката и на нощното шкафче бяха сложени вази с изкуствени червени рози. Абажурите също имаха формата на сърца и хвърляха червеникави отблясъци.

Вал и Андрю се спогледаха, постигайки негласно споразумение да направят всичко възможно да не паднат от смях. Хотелиерът чакаше похвала.

— Имате право, господин Уелстрьом — рече Вал. — Наистина не съм виждала такова нещо.

— Нито аз — добави Андрю.

— Още не сте видели най-интересното. Моето изобретение.

Уелстрьом се приближи до портала и със замах отвори плъзгащата се врата. Там имаше баня, която всъщност беше част от спалнята. Преобладаващият цвят отново беше червеният. На огромен подиум беше вградена вана във формата на сърце, заобиколена от всички страни с огледала.

Гледката затвърди убеждението на Вал, че Мадж се е пошегувала и всъщност се намира в бордей.

— Ето, това е приносът ми към еволюцията на човешката раса — гордо заяви господин Уелстрьом.

Вал погледна Андрю, който едва забележимо сви рамене. И той беше озадачен.

Уелстрьом забеляза колебанието им.

— Никъде няма да видите такава вана, госпожо Къмингс. Аз съм не само изобретател, но и водопроводчик. Влюбените могат да се любят тук, вън вана с формата на сърце. Досега никой не се е сетил да направи такова нещо. Имам патент.

— Патент? — учуди се Вал.

Ентусиазмът на домакина им от творението му беше заразителен. Може би в този хотел наистина имаше нещо необикновено.

— Да — продължи той. — Правителството оцени постижението ми, макар че останалият свят се бави да го признае. Сигурно съм изпреварил времето си. А може би трябва да рекламирам повече. Затова се развълнувах толкова много, когато чух за списанието ви, госпожо Къмингс. Точно това ми трябва, за да процъфти бизнесът ми. Напишете за всичко, което видяхте, и младите влюбени ще направят пътека до вратата ми, за да осъществят мечтата си за меден месец.

Вал се замисли. Не можеше да обещае място в списанието си за ексцентричните му идеи, но Уелстрьом беше толкова симпатичен във всеотдайността си към каузата на любовта, че не искаше да го обезкуражава.

— Изненадан съм, че се нуждаете от реклама, господин Уелстрьом — намеси се Андрю. — Предполагам, че всички щастливи младоженци, които са прекарали тук медения си месец, разказват за вас.

— Разбира се, че ни препоръчват. Но аз наскоро завърших стаите, а през зимата нямам много клиенти, затова тук са идвали малцина гости. Откровено казано, не съм убеден дали младите хора разбират идеята ми. Посланието ми е да ги предразположа. Те обикновено се срамуват един от друг и помислих, че тази обстановка ще им помогне да се отърсят от задръжките си. Те трябва да преодолеят тези препятствия по време на медения си месец.

Според Вал в тези заключения имаше логика.

— Въпросът е там, че може би съм отишъл твърде далеч — продължи той. — Предполагам, че някои хора ще изтълкуват погрешно всичко това и хотелът ще им заприлича на… място с лоша репутация. Но стига съм говорил. Вие трябва да се настаните и да си починете. В момента нямам други гости, затова ще вечеряме, когато вие решите.

Уелстрьом даде ключа на Андрю и излезе.

Изведнъж Вал почувства напрежение, каквото вероятно би изпитвала, ако беше на меден месец. Бяха пленници в място, което ги подтикваше да се отдадат на страстта.

— Не е необходимо да оставаме — каза тя.

— Ще си тръгнем, ако това е желанието ти. Но се съмнявам дали ще ми се предостави друга възможност да видя такова място. Пък и нещо у Уелстрьом загатва, че е искрен и наистина се мисли за Купидон.

— И аз имам такова чувство.

— Мислиш ли да публикуваш статия за този хотел?

— Предполагам, че си заслужава да проуча нещата.

Осъзна колко многозначителни са думите й едва когато ги изрече.

— Защо не ги проучим заедно? — усмихна се Андрю, влезе в банята и пусна водата във ваната.

В съзнанието й проблесна въпросът, какво ще си помисли той за нея, ако отстъпи толкова лесно.

Последва го и затвори плъзгащата се врата. Андрю я притисна в обятията си. Устните им се докоснаха. В миг изчезнаха всичките й терзания. Единственото, което чувстваше, бе радостта, че е желана. Ласките му я влудяваха. Отпуснати в топлата вана, телата им се сляха в жадувано удоволствие.

Вал сложи глава на гърдите му и се усмихна:

— Категорично съм убедена, че господин Уелстрьом заслужава реклама!

Андрю не преставаше нежно да я гали.

— Желая те от мига, в който те видях, Вал. Но ти, изглежда, не беше готова…

— Да. До днес.

— Знам, че това не е мимолетно влечение, Вал! И случай че не си се досетила, искам да ти кажа, че те обичам.

Признанието му я развълнува… и уплаши. Несподелената тайна й тежеше. Трябваше да му разкаже всичко, но се страхуваше да не го загуби.

— Какво има? — попита той, като видя безпокойството в очите й.

— Ти означаваш много за мен. Не искам да те загубя, Андрю.

— Но защо да ме губиш? Нали току-що ти казах, че те обичам. Може и да ти се стори странно… Имам предвид, че меденият месец идва след сватбата… но ако наистина искаш да си сигурна, че съм твой, вероятно ще се съгласиш да станеш…

— Не — промълви тя и нежно сложи пръст на устните му. Не можеше дори да си помисли за обвързване, преди да му е разкрила тайната си. — Още не…

Той я погледна озадачен.

— Желая те, Андрю.

Целуна го страстно и плъзна ръка по гърдите му.

Силните му ръце я обгърнаха нежно.

В същия миг на вратата се потропа — силно и настойчиво.

— Госпожо Къмингс? — чу се гласът на Уелстрьом.

Вал и Андрю застанаха неподвижно, надявайки се той да си отиде.

— Ужасно съжалявам, но те настояват… — извика Уелстрьом.

Те? Вал излезе от ваната, уви се в голяма хавлия и влезе в спалнята.

— Какво има?

Андрю се приближи до нея и измърмори:

— Ако нахлува така при истинските младоженци, никога няма да има клиенти!

— Простете ми, че се натрапвам, госпожо Къмингс — извика Уелстрьом от другата страна на вратата. — Обикновено не го правя… Казах им, че не трябва да ви безпокоя, но те ми заповядаха веднага да ви извикам да говорите с тях.

Вал открехна вратата.

— Кой иска да говори с мен, господин Уелстрьом?

— Полицията от Ню Йорк.

— Какво се е случило? — попита тя. Обзе я паника.

— Някой е бил убит. Търсят ви във връзка с инцидента.