Джилиън Грей
Дъщеря на греха (10)

9.

От спалнята на апартамента на Уим в Бел Еър Катлин Делонжи наблюдаваше Франсин и Джони да излизат от къщата и да се качват в пикапа на младия актьор. Катлин въздъхна. Млади и влюбени. Колко отдавна беше времето, когато тя бе лудо влюбена в загадъчния англичанин! Колко сладко-горчиви спомени бе скътала в сърцето си!

Чу зад гърба си познатите стъпки на своя любовник и приятел от повече от тридесет години. Не се обърна, но се усмихна, докато го чакаше да приближи.

— Катлин, Мин току-що ми каза, че си пристигнала. Съжалявам, че не дойдох по-рано.

— Няма проблем, скъпи. Аз се забавлявах с гледката от прозореца ти.

— И какво толкова забавно си гледала? — попита той, като застана зад нея, обгърна я с ръце и я притегли към себе си. Целуна я нежно по врата.

— Цъфтежа на младата любов. Между дъщеря ти и нейната нова звезда — Джони Парис. Той е великолепен мъж. Страхувам се, че Франсин ще трябва да положи доста усилия, за да го запази само за себе си.

Уим се засмя.

— Защо смяташ, че са любовници? Доколкото знам, връзката им е чисто делова.

При тези думи Катлин се извърна в ръцете му, отдръпна се малко, за да го погледне, а ръцете й се обвиха около врата му. Тя се засмя, с онзи гърлен и бликащ от удоволствие смях, който накара Уим да се усмихне.

— Скъпи, само един слепец не би забелязал начина, по който двамата се гледат. Повярвай ми, дори и още да не са любовници, всичко е въпрос на време.

Уим се загледа през същия прозорец, през който тя се бе взирала през последните петнадесет минути.

— Съгласен съм. Надявам се само това да е правилният избор за Франки. Въпреки че се смята за една от най-умните жени на света, сърцето й още не е познало истинската любов.

— Мислех, че харесваш този млад мъж Парис.

— О, да, харесвам го. Той ми изглежда честен и почтен човек, но крие доста тайни. Виждам ги в очите му, а ние и двамата знаем колко разрушителни могат да бъдат някои тайни.

— Не си ли въобразяваш? Може би смесваш собствената си младост с неговата?

Уим не отговори веднага. Погледът му се плъзна по все така красивото й лице, докато търсеше подходящите думи да й обясни какво инстинктивно усещаше у младия актьор.

— То е в очите му. Франки го нарича тъмен, мрачен и отегчен поглед, ала тя не разбира като мен, че гневът, който се смесва с болката в очите му, е отражение на страдащата му и наранена душа.

Катлин сви рамене.

— В такъв случай обади се на частния си детектив и му кажи да се поразрови из миналото на този млад мъж.

Уим поклати глава.

— Не. Няма да се намесвам в живота на дъщеря си. Интуицията ми подсказва, че Джони Парис е добър човек. Каквито и да са тайните му, не мисля, че той съзнателно ще нарани Франки. Освен това в живота няма гаранции. Ако не е добър за нея, тя много скоро ще го открие. Ние трябва сами да правим грешките си. — Взе лицето й в шепи и погледът му се кръстоса с нейния. — Бог ми е свидетел, че съм направил доста в живота си.

Катлин се усмихна.

— Шт. Не съм прелетяла целия този път от Ню Йорк, за да прекарам няколко часа в слушане на самообвинения.

— Знам, съжалявам. Просто често си мисля какъв ли би бил животът ми, ако не бях осъзнал накрая колко много те обичам.

— Тогава ми го покажи — прошепна бившата актриса с глас, дрезгав от страстно обещание за предстоящата нощ.

Джони наблюдаваше Франки, докато слизаше бавно по стъпалата на предната тераса на къщата на Монтклеър. Тя се движеше с гъвкава походка, полите на роклята й се полюшваха елегантно над дългите й крака на високи токчета. Той отвори вратата на пикапа и й метна предизвикателен поглед. Беше сигурен, че тя предпочита скъпата си спортна кола. Протегна ръка, която тя прие, без да възрази, без сянка на възмущение в очите.

Докато се качваше на шофьорското място, тя пусна чантата и шапката си на седалката между тях, кръстоса крака и бухна късата си светлоруса коса. Всеки неин жест, всяко движение бяха толкова спокойни, толкова уверени, че той се намръщи. От седмици я наблюдаваше по време на работа — истинско динамо в човешки облик. Уважаваха я заради умението да извлича най-доброто от всеки служител във филмовата компания. А днес беше някак си потисната и унила; сянка на баща си. Но Джони разбираше, че макар тя да не бе направила много предложения, острият й и изобретателен ум вече работеше върху подробностите, за които някой друг, по-малко талантлив режисьор не би се и сетил. Бе фанатично отдадена на работата си. Но не принадлежеше на света на филмите. Мястото й не беше в този пикап. Франсин Монтклеър бе аристократка.

Можеше да я види във въображението си облечена в костюм за езда от елегантен камгарен плат да ловува, препускайки на коня си из някое огромно английско имение, или облечена в рокля от шифон да разлива следобедния чай в обкръжението на благородници.

Той погледна към дългите й тесни пръсти, сключени в скута й, и се зачуди на собствената си лудост. Как изобщо му бе хрумнало, че помежду им може да има нещо друго, освен чисто делови отношения. Той бе само един провинциалист от някакво затънтено малко американско градче. Беше интелигентен, с добро образование, но все пак беше никой.

Целият му успех като актьор не можеше да промени този факт. Истина бе онова, което старите хора казваха — славата може да измъкне някого от провинцията, ала никога не може да изтръгне провинцията от душата му. Обратното също беше валидно, тъжно си помисли младият мъж. Въпреки слабостта й към мръсните думички, раздърпаните тениски, избелелите джинси, овехтелите бейзболни шапки и свойското й държание по време на работа, тя бе недостижима за такива като него. Също като някое екзотично цвете, което гледаш, но не смееш да докоснеш.

Ала въпреки всичко той не можеше да избяга от факта, че я желаеше с похотливостта на някое улично куче, подушило разгонена кучка. Дори и с Джийн Роуз не беше изпитвал подобна нужда, подобен глад. Джони се опитваше да се бори с желанието си към Франки, отпъждаше похотливите фантазии, които започнаха да го преследват още от онзи първи път, когато я видя да влиза в гаража на дядо му в Паристън. А сега отиваха в апартамента му, за да направят това, което се бе заклел, че никога няма да позволи. Той не беше за нея. По дяволите, тя не беше за него.

— Кажи нещо — обади се Франки и прекъсна мислите му.

Той откъсна поглед от извития път, погледна я, после отново впери очи пред себе си.

— Днес изглеждаш много красива. — С крайчеца на окото си видя, че тя се изчерви, и това го изненада. — Вие сте изключително очарователна и привлекателна жена, госпожице Монтклеър.

Тя измърмори едно тихо „благодаря“, после извърна поглед към прозореца на колата и двамата отново потънаха в мълчание.

Пътуването продължи около половин час и нито един от двамата не заговори, преди Джони да влезе в паркинга пред сградата, където се намираше апартаментът му.

— Пристигнахме — обяви той.

Франки не помръдна, когато той изключи двигателя и отвори вратата.

— Господи, когато ми каза къде си наел апартамент, знаех, че няма да е някой палат, но, мамка му, Джони, това място е ужасно.

— Имам легло — пресипнало уточни той.

— О, добре, какво повече можем да желаем? — саркастично отбеляза Франки.

— Точно така.

Ако стените на сградата отвън подсказваха занемареност, то отвътре всичко просто крещеше за западналост. Стаите в апартамента му — четири на брой — бяха малки. Стените, някога боядисани с бяла боя, бяха на петна и пожълтели от дима на предишните обитатели. Мебелировката беше оскъдна, за което Франки благодари на щастливата си звезда, тъй като дамаската на дивана и креслата беше оръфана и изцапана.

Джони проследи обезсърчения й поглед, с който обходи апартамента, нает преди пет месеца, и за пръв път изпита срам. Странно, но мястото не му изглеждаше толкова мизерно и мръсно, докато не го погледна през нейните очи.

— Не е ли страхотно? — предизвикателно попита той.

— Поне ми кажи, че няма хлебарки — рече Франки и пристъпи към кухнята и един пластмасов стол. Остави чантата и шапката си на масата, седна, кръстоса крака и го стрелна с поглед през рамо. — Нищо чудно, че винаги изглеждаш толкова потиснат, когато идваш на работа. Това място определено излъчва лоша енергия.

— Тук държа дрехите си и спя. Това е всичко, от което се нуждая засега — отвърна той, ядосан на оправдателните нотки в гласа си. По дяволите, тази жена наистина можеше да го подлуди. После погледът му се насочи към крака й, който се полюшваше напред-назад. И да предизвика грубостта му, отново си помисли той.

— През следващите няколко седмици ти ще бъдеш публична личност. Щом те представим и започнем с рекламната кампания, цялата преса ще се нахвърли отгоре ти. Ще те следват неотлъчно, където и да отидеш. Трябва да ти намерим друго място за живеене. Мамка му, Джони, с парите, които ти плащаме, можеш да живееш в истински палат.

Джони отвори хладилника и се наведе, за да огледа оскъдното му съдържание.

— Разполагам само с бира или ще трябва да пиеш вода. Съжалявам, но напоследък не съм устройвал купони.

— Бира е добре — небрежно отвърна тя, после се върна отново на темата, която обсъждаха. — Говоря сериозно, Джони. Феновете очакват техните любими звезди да живеят като крале. Веднага ще се свържа с агента си по недвижими имоти.

— Не съм дошъл тук, за да харча пари за някаква луксозна къща, Франки — заяви Джони, докато отваряше две бутилки бира. Подаде й едната, придърпа стол с върха на обутия си в ботуш крак и се настани срещу нея. — Пестя пари за бъдещето си.

— Да пестиш, е хубаво и разумно нещо, но ние сме инвестирали дяволски много пари в този филм. И ти ще трябва да похарчиш малко от своите в името на кариерата си.

Очите й, когато се ядосаше, ставаха черни като маслини — Джони го забеляза не за пръв път, — а златистите точици, които обикновено изпъкваха, сякаш се стопяваха. Високите й скули също се бяха зачервили и той не можа да потисне усмивката си.

— По дяволите, много си секси, когато си ядосана!

Тя сви рамене.

— Е, сексът е основната причина, поради която ме покани тук, нали? — В тона й прозвуча предизвикателна нотка и с чувство на вина той осъзна, че е била обидена от мълчанието му по време на пътуването от имението на баща й.

При все това не можеше да се отърве от чувството, че прави нещо нередно. Франсин Монтклеър, въпреки целия й професионален успех и бляскавото обкръжение, в същото време беше една уязвима млада жена. Днес следобед бе станал свидетел на начина, по който отстъпи пред баща си, видя напрежението, което се бе опитала да потисне, копнежа на малкото момиче, който един или два пъти бе зървал в очите й. А той, Джони Парис, не беше мъжът, способен да й даде онази любов, за която усещаше, че жадува тя. Желаеше я, но можеше да й предложи само едно добро чукане и нищо повече. Вдигна бутилката до устата си и жадно отпи. Изпразни шишето почти на един дъх, решен начаса да изясни положението. Остави на масата бутилката, която изтрака шумно, измъкна нейната от пръстите й и я дръпна да стане.

Обхвана бедрата й с ръце и я притисна към стената, като в същото време повдигна полата на роклята й.

Тя беше висока, на токчета беше почти колкото него.

Срещна погледа й и го задържа за един дълъг момент, преди да се наведе над нея и да прилепи тялото си към нейното. Пръстите му мачкаха голата плът над бикините й, но той не се движеше; отдаде се единствено на усещането, с което го изпълни близостта й. Чуваше бесните удари на сърцето й, усещаше малките й твърди гърди, леко заобленият й корем и тръпнещите бедра.

Простена и пръстите му се плъзнаха към венериния й хълм. Устните му откриха топлата пулсираща падина на гърлото й. Пръстите му нахлуха под бикините и започнаха да се движат нагоре и надолу, после в кръг, той разтвори леко бедрата й с другата си ръка, за да я накара да се отвори за него. Захапа я леко по врата, борейки се с желанието да я вдигне на ръце, да я отнесе в спалнята и да я люби както му се искаше.

Тя беше гореща и влажна и по задъханото й дишане и ускорения пулс разбра, че го желае не по-малко силно. Щеше да задоволи нуждата й, както и своята, и по някакъв начин това щеше да й покаже, че помежду им не може да има нищо друго, освен секс.

Извади пръстите си, отдръпна се на няколко сантиметра, вдигна полата й до кръста и задърпа бикините й надолу.

Със затворени очи Франки се облегна на стената и се подпря с ръце, сякаш не бе сигурна, че краката й ще я задържат права. Изхлузи обувките си и повдигна единия си крак, после другия, за да му помогне да събуе бикините й — единственото дантелено бельо, което носеше.

Очите й леко се отвориха, докато го наблюдаваше как сваля ципа на джинсите си, после се разшириха, когато разбра, че той не възнамеряваше да ги сваля, а само ги разтвори, за да освободи възбудения си член.

Протегна ръка зад гърба си, придърпа единия стол, отпусна се върху него и улови ръката й.

— Възседни го — изръмжа с пресипнал глас.

Видя изненадата й, болката й, която избухна в златистите точици в очите й, но тя вирна брадичка и се отпусна бавно върху него, насочвайки го с ръка, за да влезе в нея.

Изохка, когато тялото й го прие докрай, но той не я чу, защото бе сграбчен от горещата й влажна и тясна плът. Простена високо. Опита се да помръдне, да, влезе по-дълбоко в нея, но бедрата й затанцуваха с малки кръгови движения, а стегнатите й мускули го подлудяваха. Изгубил контрол, Джони стисна зъби, опитвайки се да се овладее, но тя внезапно спря да се движи, макар че мускулите й продължаваха да го държат в здравата си кадифена хватка.

Франки обви лицето му с длани, за да го накара да срещне погледа й. Тогава видя усмивката й — опрощаваща, закачлива, предизвикателна. Езикът й бавно обходи устните му, преди да нахлуе в устата му и да се впусне в бесен танц с неговия. После го пое дълбоко в устата си и го засмука жадно, а бедрата й бавно се раздвижиха в сластен ритъм, който щеше окончателно да го подлуди. Сетне бавно се изтегли нагоре.

Дишайки накъсано, Джони стана, обхвана я с ръце и я отнесе в леглото си. Хвърли я върху него, с едната си ръка вдигна ръцете й високо над главата, а с другата започна трескаво да разкопчава малките копчета на роклята й.

Тя се засмя меко и гърлено, изви се и обви бедра около кръста му, за да го придърпа към себе си. Захапа лекичко, рамото му, с което го накара да застене от нетърпение.

Той пусна ръцете й и тя отново се засмя — този път от задоволство.

Джони дръпна ризата си и я смъкна за секунди. Обърна се, изхлузи ботушите си, а после събу джинсите. Когато се извърна обратно към нея, тя беше гола.

Господи, наистина е прекрасна, помисли си младият мъж, ала тя не му остави време за размисъл и придърпа главата му надолу, насочвайки устните му към зърната на гърдите си.

— Ох! — промълви Джони и отново хвана ръцете й. — Няма начин, бебче. Искаше повече от едно чукане и ще си го получиш. Така че лежи и се наслаждавай. Ще те любя, както не са те любили никога досега. Парижки стил^[1].

Този път тя не се засмя, а само простена, когато устата му пое едното зърно и лекичко го засмука. Тялото й се разтърси и изви. После устните му се спуснаха надолу към корема и го обсипаха с горещи целувки, докато езикът му описваше наелектризиращи кръгове по плътта й.

Когато достигна до гъстите къдрици между бедрата й, дланта му покри издутината под тях, карайки й я да се извива и стене. Опря брадичка на корема й и се усмихна, когато видя лицето й, зачервено и потно от желание. Разтвори широко бедрата й с лакът, а с пръсти погали нежните листенца на женствеността й. В този миг не мислеше за последствията и усложненията, които ще възникнат, след като се люби с тази жена. В момента изгаряше от жажда, която единствено устните и езикът му можеха да задоволят.

Франки се отдаде на страстния му ритъм и когато той я доведе много бързо до върха, ноктите й се забиха в раменете му, а тя се изви към него, молейки го за милост, молейки да я вземе цялата. Когато той остана глух за безмълвните й молби, младата жена извика:

— О, Господи, Джони, не спирай! Чукай ме! Искам те!

Тогава той се изправи, надвеси се над нея с лице, блестящо от нейната влага. По челото и горната й устна бяха избили капчици пот. Той бавно поклати глава.

— Не, бебче, преди малко исках да те чукам, но ти възрази. Забрави ли?

— Тогава ме люби — дрезгаво прошепна младата жена.

Джони не се усмихна. Не се чувстваше победител. Изпълваше го единствено чувство на обреченост. Защото ако съществуваха злочести любовници, то това бяха той и Франсин Монтклеър. Ала те вече бяха преминали през границата на страстта. Нуждаеше се от нея, желаеше я с всяка клетка от съществото си. Беше като мъж, изкачил се на върха на планината, който знае, че не е трябвало да го прави. Но нямаше връщане назад. Оставаше му единствено сигурността, че по-късно ще полети в бездната. Но в този миг бе изцяло отдаден само на насладата от обещаното сливане.

Погледът на Джони се впи в очите й — последен взор на умиращия към неговия убиец, — той разтвори краката й и потъна в нея. Извика, когато мускулите й се сключиха около него, а бедрата й се вдигнаха нагоре, за да го приемат докрай.

 

 

Тя остана при него през цялата нощ и двамата се любиха още два пъти, преди часовникът да иззвъни в четири и половина — знак, че започваше новият работен ден.

Звънът на часовника обаче не събуди Джони, Франки протегна ръка и го спря. Подпря се на лакът и се загледа в равномерно повдигащите му се гърди. Дългите му гъсти мигли хвърляха сенки върху изваяното му лице, осветено от слабата светлина, идваща от крушката в банята, която той бе оставил запалена, преди да се отпуснат върху леглото.

Франки потръпна при спомена как се бяха любили. В следващия миг една бръчка проряза гладкото й чело, когато си припомни как започна всичко. Той я искаше. Искаше я още преди две вечери в „Мъд Хоул“. В къщата на Уим. А после нещо се случи. Тя преживя отново болката в кухнята, когато той я придърпа върху скута си, казвайки й с поглед, макар и не с думи, че едно хубаво чукане е всичко, което ще получи от него. Но усмивката бързо заличи бръчката на челото й. В онзи миг й се искаше да го удари. По дяволите, искаше да го кастрира. Ала повече от всичко го желаеше и затова рискува и спечели. И, да, Господи, победата й наистина бе сладка!

Наведе се и го целуна по гърдите. Устните й се задържаха за миг там, преди да се придвижат към сърцето му, а после продължи да го обсипва с малки целувки, докато накрая стигна до ухото му.

— Събуди се, сънливко — прошепна тя.

Клепачите му се повдигнаха съвсем леко и той изръмжа предупредително, което я накара да се засмее. Франки целуна устните му, плесна го по бедрото и скочи от леглото.

— Първа ще си взема душ, но ти ставай, защото аз не се мотая сутрин в банята. Ще съм готова преди напълно да си се разсънил. Кърпите в гардероба ли са? — попита, без да дочака отговор.

Вярна на думата си, тя се върна още преди да бе успял да стане, макар че седеше със спуснати от леглото крака и подпрял главата си ръце.

— Добро утро — поздрави го от прага на банята Франки.

Той не погледна към нея, само измърмори нещо неразбираемо.

С търпелива майчинска въздишка тя заобиколи леглото и коленичи пред него.

— Хей, по-добре се събуди. Ще трябва да ме закараш до имението на Уим, за да си взема колата.

Джони най-после се изправи, протегна се и широко се прозина.

— Господи, жено, сутрин винаги ли си толкова бодра и весела?

Франки се усмихна.

— Аз винаги ставам рано, макар че днес се чувствам още по-жизнерадостна. — Отново заобиколи леглото, за да вдигне от пода роклята си. — Сигурно се дължи на всички онези инжекции от протеини, които получих през изминалата нощ.

От другата страна на леглото се разнесе дрезгав смях.

— Предполагам, че тъкмо затова аз се чувствам толкова изцеден.

— Душът ще те освежи — увери го Франки, нахлузи роклята си и закопча копчетата на излизане от стаята. — Докато се приготвиш, ще направя кафе.

— Ей сега идвам! — извика след нея Джони.

Десет минути по-късно той се появи от банята, красив и свеж като винаги.

— Вземи от онези чаши там в бюфета — кимна й той. — Ще си изпием кафето по пътя. Моето го искам без захар и сметана.

Франки не отговори, но усмивката й беше ослепителна.

Докато наливаше кафето в чашите и слагаше захар в своята, усети, че той я наблюдава. Когато се обърна към него с чашите в ръце, Джони я чакаше, взел чантата и шапката й.

— Ще имаш ли време да отидеш до Малибу, за да се преоблечеш?

— Не — отвърна тя, повдигна се леко и го целуна по устните. — Винаги имам шорти и фланелка в караваната си. Ще се преоблека там.

Веждите му се повдигнаха.

— А останалите няма ли да се запитат защо си облечена така?

— Хммм.

— И не те интересува?

— Мамка му, не. Това, което правя в почивните си дни, е моя работа. Освен това Румър е единствената, която ще се осмели да ме попита.

— И какво ще й кажеш? — настоя Джони.

Тя мина покрай него и се запъти към предната врата. Обърна се и прехапа горната си устна, преди лицето й да разцъфне в щастлива усмивка.

— Че Франки и Джони са любовници. Какво друго да й кажа?

Той не отговори. Само изръмжа отново и Франки се засмя.

— Тревожиш се, че Румър ще каже на целия свят? — попита, когато той й отвори вратата.

— Не.

— А какво тогава?

— Само си помисли — Франки и Джони са любовници. Звучи някак си зловещо.

Потиснатият му тон я накара да се засмее още по-силно.

— О, я се развесели! Не те моля да се нанеса да живея при теб. — Погледна назад към мрачната стая, преди той да затвори вратата зад себе си, смръщи нос и потръпна, за да засили неодобрението си. — Повярвай ми, това е последното, което бих пожелала.

Сега бе негов ред да се засмее.

— Вярвам ти.

Утринта бе хладна и Франки потрепери по пътя до пикапа. Джони забърза след нея, настигна я, обви ръка около раменете й и я притегли към себе си.

— Така по-добре ли е?

— Идеално — доволно въздъхна тя.

Първите лъчи току-що озаряваха небето и Франки си помисли, че никога зората не й се е струвала толкова красива.

В пикапа си затананика една весела мелодийка от детството.

— Господи, тя можела и да пее! — промърмори Джони, но този път със закачлив и добронамерен тон. — Никога преди не съм чувал тази песен. Коя е тя?

Франки се изчерви, чувствайки се глупаво.

— Нищо особено, просто една песен, която бавачката често ми пееше, когато бях малко момиче и живеех в Англия.

— Тогава изпей ми я.

— Джони — простена тя.

— Изпей я.

Мелодията бе монотонна, а в песента се пееше за разбуждащите се животни рано сутрин. Размахване на пръсти и разни звукови ефекти придружаваха всеки куплет. На всичкото отгоре Франки се кискаше толкова силно, че той едва можеше да чуе думите.

Джони се засмя, но след няколко минути и двамата станаха сериозни, докато отпиваха от кафето си и гледаха как градът покрай крайбрежието се събужда за новия ден.

Когато завиха по широката стръмна улица, от двете страни на която се издигаха резиденциите на холивудските знаменитости, той я попита какво ще си помисли баща й, когато ги види заедно в толкова ранен час.

— Сигурна съм, че вече е разбрал всичко още когато тръгнах с теб. Освен това Мин му е съобщил, че съм оставила колата си там.

— И това не те ли притеснява? Да знаеш, че той е наясно с факта, че сме прекарали миналата нощ заедно.

Тя го погледна сякаш питаше дали не се шегува.

— Повярвай ми. Уим не се интересува какво правя… освен ако не е свързано с някой от филмите му.

— Сигурен съм, че се интересува много повече, отколкото си мислиш — тихо рече Джони.

— Не — възрази тя със също толкова тих тон. — Изобщо не го е грижа, но и защо би трябвало? Аз съм двадесет и седем годишна. Е, ще стана в петък.

— В петък имаш рожден ден?

— Ъхъ. Родена съм на първи април. Няма да повярваш колко ми се подиграваха моите приятели в миналото.

Джони притегли ръката й в скута си и силно я стисна.

— Горкото момиченце.

— Искаш ли тази година да празнуваш с мен? — попита тя, пренебрегвайки нехайната му забележка, съдържаща нотка на съжаление.

— Разбира се. Какво си планирала?

— Румър предложи да отидем в някой клуб, един от онези кънтри — клубове по крайбрежието. Ще излезем в събота вечер вместо в петък, за да не се налага да ставаме рано на следващия ден. Може да дойдат неколцина от екипа. Имаш ли нещо против?

— Не. Звучи забавно.

След като завиха по алеята за коли, Франки го изчака да съобщи за тях и вратите да се отворят, после погледна към прозорците на спалнята на баща й.

— Какво гледаш? — попита Джони, проследявайки погледа й. — Нали не се интересуваш какво ще си помисли Големия татко?

— Хм? О, не, не е това. Просто се питах коя беше жената, която видях миналата вечер. Стори ми се смътно позната, но не мога да се сетя коя е. Ти видя ли я?

— Да, страхотна червенокоса красавица. Не мислех, че си я видяла. Поне не го показа.

— Предполагам, че това е бил ангажиментът му в шест часа, как мислиш?

— Това разстройва ли те?

— По дяволите, не — убедено отвърна Франки. Пикапът спря до нейното мазерати и тя му подаде чашата със скована усмивка. — Уим прилича на теб. Обича да чука, но не обича сериозните връзки.

— Франки…

Тя се наведе през седалката, за да го целуне.

— Шт. Всичко е наред. Ти си много схватлив ученик. Можем да се любим и без да се влюбваме един друг. Вече го разбра, нали?

— Франки, съжалявам. Не искам да рискувам да сгреша точно сега. След като веднъж си бил наранен, внимаваш, за да не позволиш да ти се случи отново.

— Говориш за майката на дъщеря си?

Той извърна поглед и се втренчи в прозореца, но тя видя как по челюстта му заигра един мускул.

— Извини ме — промърмори тя.

— Някой път, когато съм готов, ще ти разкажа за това, става ли?

— Виж какво ще ти кажа. Само се люби с мен както през изминалата нощ — в моята къща, докато ти намерим по-подходящо място за живеене — и не е нужно да ми казваш нищо.

— Не го изчака да отговори, а скочи от пикапа. Преди да затвори вратата му, се усмихна ослепително. — Ще се видим, след като те гримират, любовнико.

Джони я изчака да включи двигателя на колата, си, а после я остави да потегли първа. Джентълмен, както винаги, помисли си Франки, избърса една сълза от бузата си и натисна педала на газта докрай. Колата подскочи и след секунди вече се отдалечаваше от синия пикап с номер от Аризона. Джони Парис никога нямаше да узнае колко добра актриса бе тя; никога нямаше да разбере колко много я болеше, че вторият мъж, когото бе допуснала до сърцето си, възнамеряваше да я държи далеч от своето.