Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 41 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Лиза Джаксън. Шепот

ИК „Компас“, Варна, 2003

Американска. Първо издание

Редактор: Любен Любенов

ISBN: 954-701-147-2

История

  1. — Добавяне

Епилог

Клеър заглади розовата глазура на тортата, която беше направила за рождения ден на Сам. Беше с лимонов крем и глазура с череши. Според Шон тортата беше ужасна на вид и още по-ужасна на вкус, но Саманта я предпочиташе пред всички останали.

Входната врата се отвори и в къщата нахлу студеният зимен въздух.

— Клеър? — Гласът на Миранда отекна във фоайето.

Клеър хвърли лъжицата в мивката. Ранда, засмяна до уши, влезе в кухнята, придружена от Теса.

Клеър едва не припадна от изненада. Доколкото бе информирана, Теса все още беше подсъдима за убийството на Харли.

— Какво се е случило?

Очите на Теса се напълниха със сълзи и Клеър я прегърна.

— Носим добри новини — оповести Ранда и се настани на един от високите столове до плота.

Теса подсмръкна.

— Имам нужда от цигара.

— Никой няма нужда…

— Моментът не е подходящ за проповедите ти, Миранда — заяви Теса и започна да рови из чантата си. — Съдията ме осъди условно!

— Слава богу! — Клеър с все сила притисна по-малката си сестра към себе си. — Знаех си, че всичко ще се подреди добре.

— А аз… хм… трябва да продължа да посещавам психиатъра си, разбира се, и да се виждам с отговорника по пробацията, но… — Намери пакет „Вирджиния Слимс“ и извади една цигара.

— Но иначе всичко ще бъде наред! — Клеър премигна няколко пъти, за да прогони сълзите на облекчение, опарили очите й.

— Татковият екип от адвокати наистина се оказа на ниво — рече Миранда.

Лицето на Теса светна.

— Какво признание от един прокурор.

Бивш заместник окръжен прокурор. Напуснах. Смятам да се заема с частна практика.

— Наистина ли?

— Ммм… — Очите на Миранда заблестяха.

— Хайде да го отпразнуваме. Имам бутилка шампанско…

— Защо не с кафе? — попита Миранда.

— Тес?

— Аз приключих с пиячката. Кафе. Черно. — Тя се намръщи леко и запали цигара.

И така, Теса, която по време на убийството очевидно е била изпаднала във временна невменяемост, получи условна присъда за убийството на Харли. Сега те трите може би вече можеха да оставят миналото зад гърба си. Там, където му беше мястото. Клеър, с окрилена от радост душа, наля на трите по чаша кафе и тромаво се настани на един стол между двете си сестри. Беше бременна в шестия месец и не беше така пъргава както преди, но това изобщо не я притесняваше. Щеше да си има още едно бебе, а заради това бе готова да изтърпи всичко.

— Как се чувстваш? — попита я Миранда.

— Страхотно през повечето време. От време на време ме понаболява гърбът, но не се оплаквам. Моят син обаче смята, че изглеждам възмутително. Да, това е думата, която използва, когато говори за моята бременност.

— Ще го преодолее — увери я Теса.

— Надявам се. — Клеър добави сметана към кафето си и се загледа в чашата си.

Шон постепенно започваше да свиква с промените в живота си. Беше приел Кейн и връзката помежду им, макар и изпълнена с напрежение понякога, ставаше все по-силна с всеки изминал ден. Сам, от друга страна, обяви Кейн за свой баща и категорично отказваше да посети Пол, който вече излежаваше присъдата си в затвор с по-лек режим.

Да, помисли си Клеър и отпи от чашата си, животът ни започва да се нормализира.

Дъч й беше подарил тази къща като сватбен подарък и макар че Кейн се бе дърпал в началото, най-накрая отстъпи, защото Сам и Клеър я обожаваха. Бенедикт се отказа от мечтата си да влезе в голямата политика и продължи да управлява „Стоун Илахий“. Новият хотел щеше да е готов идното лято.

За сватбата на Клеър и Кейн Доминик им изпрати сърдечните си поздрави и един сребърен сервиз за чай, но категорично отказа да се върне в Америка. В чужбина се чувстваше много по-щастлива — далеч от първия си съпруг и момичетата.

— Ей, гости ли си имаме? — Гласът на Кейн отекна надолу по стълбите. Беше превърнал помещенията за прислугата на третия етаж в свой личен кабинет, където работеше упорито върху книгата си за Уестън Тагарт. Ботушите му бързо затрополяха по стълбите. — Не ми казвай, че е дошла любимата ми снаха! Не, и двете са тук!

— Много смешно — подразни го Миранда.

— Теса е свободна жена! — заяви Клеър и щастливо се усмихна на съпруга си.

— Крайно време беше.

— Само се надявам, че всичко най-после приключи — рече Теса и въздъхна.

— Приключи! — твърдо заяви Миранда.

Кейн се приближи до съпругата си, обви ръце около постоянно дебелеещата й талия и я целуна по шията.

— Какво, за бога, е това? — Той посочи тортата.

— Не се оставяй външния й вид да те заблуди. На вкус е още по-ужасна. — Миранда се разсмя, а Клеър направи изразителна физиономия.

— Сам я обожава.

— Това е единственото, което има значение.

— Ужасно я глезиш. — Теса издуха облак дим към тавана.

— А тя го заслужава.

Теса се ухили.

— Както и всички ние.

Клеър се засмя и едва в този момент забеляза пръстена с диамант, който блестеше на ръката на по-голямата й сестра.

— Какво е това? — попита тя, а на лицето й изгря радостна усмивка.

— О, нима забравих да ви кажа? Денвър ме помоли да се омъжа за него — обяви Миранда и се усмихна загадъчно.

— И не си ми казала?

— Случи се едва снощи.

— Ти си знаела? — Клеър ядосано изгледа Теса. — И не ми каза нищо?

— И аз разбрах едва преди няколко часа. Независимо дали ми вярваш или не, съвсем доскоро си имах други проблеми на главата.

— Не мога да повярвам! — Клеър се наведе към Миранда и я прегърна толкова силно, че двете една не паднаха от столовете. — О, Ранда, всичко е толкова съвършено!

— Нали? — прошепна Миранда. — Кой би си го помислил?

— Госпожа Денвър Стайлз. — Клеър се изсмя на глас. — Подхожда ти, знаеш ли?

— Пасва ми като ръкавица — замечтано се съгласи Миранда. — Като ръкавица.

— О, боже! — Теса изразително завъртя очи. — Ето че и ти се превърна в празноглава романтичка като Клеър.

— О, вижте ме само. — Клеър отчаяно се опитваше да се пребори със сълзите си. — Откакто забременях, не мога да спра да плача.

— Ето какво въздействие оказвам върху жена си — пошегува се Кейн.

— На нея това май й харесва — отбеляза Теса.

— Надявам се.

Кейн се вгледа в очите на Клеър, прегърна я отново и пред погледите на двете й сестри я целуна така, сякаш беше единствената жена в света. И това си беше точно така.

Защото за него тя наистина беше единствената в света.

Край