Патрик Зюскинд
Парфюмът (17) (Историята на един убиец)

17

С придобивката „Грьонуй“ започна възходът на търговската къща „Джузепе Балдини“ в национален, дори в европейски мащаб. Персийските камбанки сега не млъкваха, а сребърните рибари в магазина на Понт-о-Шанж не спираха да сипят ароматизирана вода.

Още в първата вечер Грьонуй трябваше да приготви цял галон „Неаполитанска нощ“, от който на следния ден бяха продадени осемдесет флакона. Славата на парфюма се разнесе мълниеносна бързина. Очите на Шение се изцъклиха от броене на пари, гръбнакът го пареше от дълбоките поклони, които трябваше да раздава, защото идваха от височайши по-височайши особи или поне слугите на тези от височайши по-височайши особи. Дори веднъж вратата се отвори с такъв гръм и трясък, че всичко се раздрънча, и в магазина влезе лакеят на граф Д’Аржансон, който викна така, както само лакеите могат да викат, че иска пет флакона от новия парфюм, а от страхопочитание Шение трепери след излизането му още четвърт час, защото граф Д’Аржансон бе интендант и военен министър на Негово величество и най-влиятелната фигура в Париж.

Докато Шение отбиваше сам атаките на клиентелата, Балдини се бе затворил в работилницата заедно с новия си чирак. За оправдание пред Шение той излезе с една фантастична теория, която наричаше „разпределение на труда и рационализации“. Години наред — обясняваше той — търпеливо наблюдавал как Пелисие и нему подобните пренебрегвали правилата на гилдията, отнемали му клиентелата и съсипвали търговията. Сега търпението му се изчерпало. Сега щял да приеме предизвикателството и щял да върне удара на тия нагли парвенюта, и то с техните собствени средства: всеки сезон, всеки месец, ако трябва и всяка седмица щял да ги сюрпризира с нов парфюм, и то какъв! Щял да черпи с шепи от творческите си заложби. И затова било необходимо той да движи само производството на парфюми — подпомаган единствено от неукия чирак, — а Шение да се посвети изключително на продажбата им. С този модерен метод щели да открият нова глава в историята на парфюмерийството, щели да пометат конкуренцията и да забогатеят безмерно — да, умишлено и изрично говорел в множествено число, защото възнамерявал да включи в тази огромна печалба с определен процент и своя опитен дългогодишен калфа.

Преди няколко дни Шение щеше да изтълкува тази тирада като признак за начално старческо слабоумие. Щеше да си помисли: „Ето, вече е готов за «Шарите»^[1]. Няма да е далеч часът, когато ще зареже окончателно хаванчето и пестика.“ Ала сега не мислеше нищо. А и как — като беше отрупан с работа. Имаше толкова много работа, че от изнемога вечер едва намираше сили да изпразни напращялата каса и да задели своя пай. И насън не би се сетил, че в тази работа има пръст сам дяволът, щом почти всеки ден Балдини излизаше от работилницата с поредното благовоние в ръка.

И то какви благовония! Не само парфюми от висша и свръхвисша класа, ами кремове и пудри, сапуни, лосиони за коса, одеколони, масла… Всичко, що трябваше да ухае, ухаеше сега по новому, по-различно и по-прекрасно от всякога. Всичко, ама наистина всичко — дори най-новите ароматизирани кордели за коса, плод на куриозните приумици на Балдини — публиката разграбваше като обезумяла, а цените не означаваха нищо. Всичко, що излизаше от ръцете на Балдини, предизвикваше фурор. А фурорът бе тъй внушителен, че Шение го възприемаше като природно явление и изобщо не се задълбаваше в търсене на причините. Че новият чирак, този непохватен гном, който живееше в работилницата като псе и когото понякога зърваше през отворената врата — когато майсторът излизаше — как мие стъкленици и бърше хаванчета, че туй нищожество има пръст в баснословния разцвет на търговията, това Шение не би повярвал, дори и да му го кажеха в очите.

Естествено, че гномът имаше пръст в цялата тази работа. Стоката, която Балдини внасяше в магазина и предоставяше на Шение за продан, бе само частица от онова, което Грьонуй вършеше при закрити врати. Балдини вече не смогваше с изпробването. Понякога бе истинско мъчение да направи избор сред прелестите, раждани от Грьонуй. Този чирак-магьосник би могъл да снабди с рецепти всички парфюмеристи на Франция, без да се повтори, без нито веднъж да създаде нискокачествен или посредствен парфюм. С рецепти, т.е. с формули, той не би могъл да ги снабди, защото Грьонуй композираше своите благовония все още по оня хаотичен и непрофесионален маниер, който Балдини познаваше вече, като смесваше съставките по въображение, в привидно стихиен безпорядък. За да може, ако не да контролира, то поне да проумее налудничавата му работа, Балдини помоли един ден Грьонуй — макар да го считал за ненужно, — когато залага опитите, да си служи с везната, мензурата и пипетата, освен това трябвало да проумее, че виненият спирт не е ароматно вещество, а разтворител и като разтворител трябвало да се прибавя най-накрая и, за Бога — трябвало да работи бавно, полека и бавно, както подобава на занаята.

Грьонуй го послуша. За пръв път Балдини успя да проследи и документира отделните манипулации на тоя чудотворец. Седнал до него с перо и хартия, като непрекъснато му напомняше да не бърза, той записваше колко грама от тази, колко измерителни чертици от онази, колко капки от третата съставка заминаваха за смесителната стъкленица. По този странен начин — а именно като допълнително анализираше всеки отделен процес, и то с ония средства, без чиято предварителна употреба той не би могъл да се осъществи — Балдини най-сетне се сдоби с упътванията за синтез. Как Грьонуй съумяваше да композира парфюмите си без тези упътвания — си остана загадка за него, нещо повече: неразгадаемо чудо, но поне бе превърнал това чудо в рецепти, с което утоли отчасти жадния си за постулати дух и така предпази от тотален срив представата си за света и парфюмерийството.

Лека-полека той измъкна рецептите на всички парфюми, излезли изпод ръката на Грьонуй, а накрая дори му забрани да разработва нови, без той, Балдини, да присъствува с перо и хартия, за да следи процеса с очите на Аргус^[2] и да го записва стъпка по стъпка. Бележките си — скоро те се превърнаха в десетки рецепти — преписваше мъчително с букви като мъниста в две тетрадки, едната от които заключваше в огнеупорната каса, а другата носеше неизменно със себе си — дори нощем си лягаше с нея. Това му даваше сигурност. Защото сега, ако искаше, можеше сам да повтори чудесата на Грьонуй, потресли го до дън душа, когато първом ги зърна. Той смяташе, че чрез рецептурника ще обуздае страхотния творчески хаос, бликащ от душата на неговия чирак. А и фактът, че участвува в творческите актове вече не като скудоумен зяпач, а като регистриращ наблюдател, оказваше благотворно въздействие върху Балдини и укрепи вярата му в собствените сили. След време дори започна да вярва, че за бляскавия успех на сюблимните благовония съществен принос има и той. И тъй като вече ги бе нанесъл в книжлетата и ги съхраняваше в своя трезор или ги притисваше до гърди, той смяташе, че те са негова и само негова собственост.

В резултат от възпитателните методи, налагани му от Балдини, и Грьонуй професионално. Макар да не разчиташе на тях. За да възстанови след седмица или месец да-ден парфюм, не му бе нужно да се рови в стари рецепти, защото той не забравяше миризми. Ала чрез задължителната употреба на мензура и везни той изучи езика на парфюмерията и инстинктивно почувствува, че знанието на този език ще му е от полза. След няколко седмици Грьонуй овладя не само имената на всички ароматни вещества в работилницата на Балдини, но бе в състояние сам да записва рецептите на собствените си парфюми и обратно — да превръща чужди формули и упътвания в парфюми и всякакви ароматизиращи продукти. Нещо повече! След като веднъж се научи да изразява благовонните си идеи в грамове и капки, той нямаше повече нужда от междинната фаза на експеримента. Когато Балдини го натоварваше да разработи ново благоухание — било за носни кърпички, за дамски чантички или за мазило, Грьонуй не посягаше вече към шишетата и праховете, а просто сядаше на масата и направо записваше рецептата. Със съставянето на рецептата се беше научил да удължава пътя от вътрешната си представа за уханието до готовия парфюм. За него това бе излишна обиколка. Но в очите на света, тоест в очите на Балдини, това бе напредък. Чудесата на Грьонуй си оставаха чудеса. Ала рецептурите, с които ги подплатяваше, ги лишаваха от ужаса, който внушаваха, а това бе вече предимство. Колкото по-добре Грьонуй овладяваше тънкостта на занаята и на процедурите, колкото по-нормално се изразяваше на общоприетия парфюмериен език, толкова по-малко Балдини се страхуваше от него и го подозираше в нечисти сили. Скоро старецът престана да го смята за зъл магьосник или втори Франджипани, а за най-обикновен човек с необикновено обоняние — това бе само от полза за Грьонуй. Уставът на занаята му служеше като добре дошъл параван. Той чисто и просто приспиваше Балдини със своето безупречно манипулиране при отмерването на съставките, с разклащането на смесителя, с поръсването на бялата кърпичка за проба. Вече умееше да я вее тъй грациозно и да я поднася към носа си тъй елегантно като своя майстор. А от време на време, на добре дозирани интервали, допускаше грешки, и то от такова естество, че Балдини да ги забележи: забравяше да филтрира, нагласяше грешно везната, вписваше безумно висок процент амбра… оставяше се да му посочат пропуска, за да го коригира най-старателно. Така успя да внуши на Балдини, че в края на краищата дяволът няма пръст. А и не искаше да плаши стареца. Искаше наистина да се научи от него. Не как да прави парфюмите, не как да композира дадено благоухание — естествено, че не! В това отношение нямаше човек на тая земя, от когото да научи нещо, а наличните съставки в магазина на Балдини далеч не биха стигнали да осъществи представата си за един действително велик парфюм. Това, което реализираше като миризми тук, бе играчка в сравнение с миризмите, които носеше у себе си и които някой ден възнамеряваше да създаде. Ала той знаеше, че за това са необходими две задължителни предпоставки: първата бе буржоазната мантия или поне занаятчийската, под чиято закрила ще задоволи най-съкровените си страсти и необезпокояван, ще преследва най-съкровените си цели. Втората предпоставка бе овладяването на ония професионални методи, чрез които се добиваха, изолираха, концентрираха и консервираха благовонните вещества и едва така ставаха годни за по-висше приложение. Защото в действителност притежаваше най-тънкото обоняние в света — както аналитично, така и ясновидско, ала все още не притежаваше способността да овладее миризмите материално.