Линдси Грейвс
Да си хванеш съпруг (15)

Глава шестнадесета
Мечтаех си да избягам в страната на Оз

Лали бързо си осигури покана да заведе един от кръщелниците си на партито на Клементе за Хелоуин.

Както се постигаше почти всичко в Сан Карлино и това беше просто въпрос на дръпване на няколко конеца тук-там. Зловещият иконом на Клементе, Едуардо Диа, имаше амбициозна в социално отношение съпруга, която беше се старала дълго и неуморно, за да включи дъщеря им в котильона Жасмин и рози. Момичето, естествено, беше отхвърлено със скоростта на светлината: въпреки че Едуардо Диа взимаше шестцифрена заплата, завършил беше престижното училище по хотелска администрация към Университета Корнел, костюмите му се шиеха на ръка в Хонконг, а ризите му — по поръчка на Джърмин стрийт; той все пак беше… иконом. След отказа, Лизабет Диа беше изгубила седмици в опити да разкрие кой точно член на инициативния комитет на котильона беше лепнал черен етикет на дъщеря й, което според Лали беше трогателно — самата тя не участваше в комитета, но доколкото бе чувала, гласуването беше анонимно.

Разбира се обаче много от членките на комитета бяха приятелки на Лали, за които в минатото и тя беше правила никоя и друга услуга от същия род, пък и за нея определено не беше трудно да извие няколко ръце, фигуративно казано. След намесата на Лали Лорън Луиза Диа беше обявена със задна дата за участничка в котильона. И ако слуховете, че майката на Биби Туилинг ще стане новия посланик в Исландия, бяха верни, това означаваше, че семейство Туилинг ще се мести в Рейкявик, а Лорън Диа има по-добри шансове от всякога да влезе в окончателния състав.

На следващата сутрин Лали получи обаждане от Едуардо. Бил разбрал, че има кръщелник, който е кръстник на Ноа? Ноа ще се радва да го покани да празнуват Хелоуин…

Следващата стъпка на Лали беше да си осигури кръщелник.

Джейк и Джаспър Хендрикс, които бяха еднояйчни близнаци, бяха на точната възраст. Технически Лали беше кръстница само на Джейк — Джаспър си имаше собствена трофейна кръстница, бивша тенис звезда, която сега беше известна лесбийска активистка, — но очевидно двете момчета вървяха в неразделен комплект. Пък и честно казано, Лали никога не можеше да ги различи един от друг — така че раздаваше нежни прегръдки и компенсиращи всичко подаръци и на двамата, с тайната надежда, че никой не забелязва.

Аби Хендрикс беше развълнувана, че Лали обръща внимание на момчетата извън официалните им празници.

— С удоволствие ще дойдат — обеща тя. — Искам да кажа, че май имат някаква покана, но Ноа Клементе беше в техния клас, преди да се премести в Ню Йорк и… ааа, съм абсолютно сигурна, че ще се радват много да го видят.

— Прекрасно — заключи Лали. — Ще дойда да ги взема и пет без петнайсет.

Добре, всичко беше организирано. Оставаше й само да реши с какъв костюм да бъде.

Това, което беше казала на Джулиет Шапиро, беше истина: тя обожаваше да се облича в маскарадни костюми и когато го правеше, изцяло се вживяваше в ролята. През годината, когато се появи на партито за Хелоуин като Долорес дел Рио^[1], облечена в саронг и с ананас на главата си, беше усвоила бразилския акцент и ходеше на тренировки по самба седмици преди това. Може би най-големият й триумф беше преди три години на партито за Хелоуин в къщата на Толър Керн, когато беше толкова убедителна в ролята на игуменка на кармелитски манастир, че пияният Франк Хелвигсън изповяда греховете си пред нея.

Тази година искаше да бъде… е, нещо очевидно специално. Нещо, което да направи дълбоко впечатление на Дейвид. Ако е възможно, да му подейства и на подсъзнателно ниво.

Тя постави на Перла задача: да изрови всичко възможно за нещата, които Дейвид Клементе харесва или не харесва.

Перла прекара половин ден в търсене по интернет и накрая докладва откритията си.

— Писателят, от който се възхищава най-много, е Джон Стайнбек — започна тя.

Хенри Фонда в „Гроздовете на гнева“^[2]? О, да не дава господ, Ма Джоуд, както я беше изиграла Джейн Даруел?

— Не мисля, че ми свърши работа, продължавай — подкани я Лали.

— Много е запален по тайванска храна. Веднъж дарил собствена рецепта за ганг гунг сапаро на кулинарна книга, издавана от Лигата за подкрепа.

Хмммм. Ана в „Ана и краля“… Тук има добри възможности. Лали можеше да нагласи косата си на кръгли кичури и да облече чудесна викторианска рокля, нещо от тафта с шест кринолина. Но дали Дейвид щеше да направи връзката? Съмнително беше.

— Какво друго?

— Ако става въпрос за музика, той харесва Моцарт и старите неща на Мотаун^[3].

Напудрена перука? Арета Франклин?

— Продължавай.

— Има три златни ретрийвъра и коли. Обожава да лови риба на муха и претендира, че винаги собственоръчно връзва истински мухи. Освен това казва, че любимият му филм е Магьосникът от Оз.

— Ооо! — Лали отвори широко очи. Ето това беше нещо, върху което можеше да поработи.

Всъщност знаеше точно коя героиня от Оз щеше да й подхожда: Глинда, добрата вещица от Севера! Щедра, обичлива и красива, но и притежаваща сериозна сила.

Перфектно!

Тя се втурна към Л.А. да посети приятелката си Патси Дърн, която изработваше гардероба на последния филм на Спилбърг. Преданата Патси й направи костюма: прозрачната розова рокля с обсипаната с бижута закопчалка и бухналите ефирни ръкави, лъскавата висока корона, магическата пръчка с петолъчна блещукаща звезда на върха. Вкъщи Лали започна да репетира гласа на Глинда, висок и весел, със заоблените гласни, характерни за трийсетте.

— Винаги си имала силата да се върнеш в Канзас, мила моя — произнасяше тя. — Няма друго място като дома.

Тази година Хелоуин се падна в четвъртък. Лали отказа всичките си ангажименти за предишната вечер и сутринта се събуди свежа и отпочинала. Вместо изморителните си упражнения с Ръсел тя отиде на двучасова частна тренировка в студиото по йога на Бъркам във Вилидж. Фризьорът й, Рамон, бог да го благослови, я посети у дома, нави косата й на тънки горещи ролки, така че тя се завихри в блестящ водопад по раменете й, точно като косата на Глинда. Гримьорката Мариане й нарисува извити в стила на Глинда вежди и сложи на устните й червило с цвят на зряла ябълка.

Лали внимателно влезе в розовия сладкиш, който представляваше роклята й, и намести високата корона на главата си. Взе вълшебната си пръчица и се огледа в огледалото.

Изглеждаше зашеметяващо.

За момент почти повярва, че стига само да размаха звездата на върха на пръчицата си и ще може да сбъдне своята приказка. Насочи я към връхчетата на короната си и изрече напевно: Лали Чандлър, ще заживееш щастливо завинаги.

После, просто за по-голяма сигурност, завъртя пръчката и повтори: Ще заживееш щастливо завинаги, Лорейн Сипловски-Брамбърг-Грас-Уилман.

 

 

Тя мина през къщата на семейство Хедрикс на Лантана корт и взе близнаците, Джейк и Джаспър. Вместо мерцедеса кабриолет беше предпочела рейндж роувъра, който двамата с Арти бяха купили през последната година от брака си за пренасяне на големи предмети. Такова нещо така и не се беше наложило — всичките й големи покупки бяха бързо и ефикасно доставяни — и през по-голямата част от времето колата стоеше неизползвана в гаража. Но идеално подхождаше на семейната й роля тази вечер.

И двете момчета бяха облечени в костюми на воини на Империята от Междузвездни войни, снабдени и със специални кутии, които щом се активираха правеха гласовете им да звучат като на оперирани от рак на гърлото. Но поне тази вечер Лали имаше как да ги различава — светлинният меч на Джейк светеше и яркочервено, а този на Джаспър — в отровно зелено. Те се облещиха при вида на короната й, после се покатериха на задната седалка и изпаднаха в почти коматозна тишина.

— Ще бъде наистина весело — декларира Лали, докато караше неудобното превозно средство назад по алеята, за да излезе. — Първо ще има страхотно парти, а после всички ще излезем на обиколка за почерпки.

— Ще трябва ли да си дадем спечелените пари на УНИЦЕФ? — попита Джейк.

— Мразя УНИЦЕФ — допълни Джаспър.

— Не искате ли да помогнете на децата, които са бедни и нямат какво да ядат?

Тишина.

— Добре, слушайте какво ще ви кажа — измисли Лали. — Дарете парите, които съберете тази вечер, на УНИЦЕФ, а аз ще ви дам същата сума в замяна.

— На мен трябва да дадеш повече — настоя Джейк. — Ти си моя кръстница, не негова.

— Това да не ти е рождения ти ден, пръдльо!

— Устата ти мирише на разстройство.

— Пръдльо. И от задника ти излизат огромни гадости.

— Стига, престанете! — Не трябваше ли еднояйчните близнаци да имат някаква мистична връзка помежду си? — зачуди се Лали. Нещо, което да ги сплотява срещу останалия свят? Ако наистина беше така, явно новината още не беше достигнала до тези двамата.

Тя зави надясно при Пасео Верде.

— Момчета, колко добре се познавате с Ноа Клементе? — попита ги тя.

— Той беше в нашия клас миналата година — отвърна Джейк. — И треньорът по сокър го накара да направи трийсет набирания, а той можа само някакви си единайсет. И започна да плаче.

— Буу-хуу-хуу — намеси се Джаспър.

Мистичната връзка между близнаците явно най-накрая се появи. И двамата безмилостно започнаха да имитират хлипащия Ноа:

— Буу-хуу. Буу-хуу-хуу.

— Хей, искам от вас да бъдете мили с него, ясно? Партито е негово, а вие сте негови гости.

— Веднъж имаше събрание — продължи Джаспър. — И той пръдна, а после каза, че не бил той, но всички знаеха, че лъже.

Красноречиви звуци, наподобяващи някои физиологични нужди, започнаха да излизат от кутиите на двамата имперски войници.

— Добре, слушайте — прекъсна ги Лали. — Ако вие, момчета, се държите дружелюбно с Ноа, ще дам на всеки от вас по сто долара.

Тишина. В огледалото за обратно виждане тя забеляза как двамата си разменят погледи.

— Имаш предвид, ако просто… ами играем с него, така ли? — попита Джаспър.

— Да, и да се държите сякаш наистина сте негови приятели. Това не би трябвало да е толкова трудно, нали?

— Сто долара за всеки от нас? — уточни Джейк.

— Да, така казах.

— И парите, които ще дадем на УНИЦЕФ? — добави Джаспър.

Меркантилни малки копелета!

— Добре, ще ви възстановя и парите за УНИЦЕФ.

Още една размяна на погледи.

— Добре, предполагам, че ще стане — каза Джейк.

— Ами да, добре — добави Джаспър.

— Хубаво тогава. Ще разчитам на вас. — Лали зави по оградената от евкалипти алея, която водеше към имението на семейство Клементе.

Портите се отвориха по начин, подобен на магически, при тяхното приближаване. Стигнаха до будката на пазача, където името на Лали беше отметнато и списъка и тя бе насочена направо по покритата с блещукащи розови камъни алея.

Близнаците спряха отведнъж с глупостите.

— Уу-хаа! — възкликна Джейк.

— Като Дисниленд е! — включи се Джаспър.

И наистина беше така, трябваше да признае Лали. Около алеята от двете страни бяха нагъсто наредени автоматизирани фигури за Хелоуин: високи скелети потракваха с кости и танцуваха; черни котки с размерите на водни биволи извиваха гърбовете си; високи и по-тънки от улични лампи призраци вдигаха и сваляха светлинните си бели ръце. От скрити микрофони се лееха тъжни стонове и писъци, както и дрънчене на вериги.

Рейндж роувърът мина през шпалира от фигури и продължи към кръглия двор пред главната сграда. Пред входната врата беше паркирана катафалка — лимузина катафалка. Съществува ли наистина такова нещо? — запита се Лали.

Когато го огледа от по-близко установи, че всъщност това е супер дълъг Хамър, маскиран така, че да наподобява катафалка. Цял ескадрон чудовища се появи иззад нея и се приближи към колата.

Обвита с дебели бинтове мумия почука по стъклото.

— Добре дошли — напевно произнесе тя и отвори вратата.

Един Дракула, размахат драматично наметалото си, се появи на входната врата и оголи чифт вампирски зъби към близнаците.

— Яко! — в един глас обявиха те.

— Всички се събират в стаята за игри — информира ги мумията с гробовен глас. — Последвайте ме, ако обичате.

Те покорно тръгнаха след него, а близнаците започнаха да имитират скованата походка на мумията. За нарастващо въодушевление на момчетата тя ги натовари във фламингово-розова количка за голф. Преминаха през една градинска беседка с портички в двата края и продължиха през поляните.

Това беше наистина едно от най-красивите имения в Колина Линда, установи Лали. Слънцето беше започнало да залязва: тюркоазеното небе бе нашарено е тъмнорозови облаци, обагрени в златисто като рисуван декор за стар филм на Техниколор. Лали изпита вълнуващото усещане, че отново е на снимачната площадка: първия ден на снимките, при пукването на зората, тя излиза от павилиона-гримьорна и попада в един измислен свят; и всички — от звездите през сценичните работници до момчетата за всичко, са с очакването, че нещо невероятно предстои да се случи.

Настроението й се подобри още повече, когато преминаха покрай красивия басейн, оформен като лагуна с лилии и водопади, после прекосиха градина със скулптури (тук нямаше изтъркани мраморни статуи — всичките бяха с извити и авангардни форми от полиран метал или грубо изсечено дърво). Количката се отдалечи от пътеката, водеща към тенис корта, и премина бързо покрай няколко по-малки сгради, които бяха отражение на Джорджианския стил на главната. Най-малката от тях беше Къщата за игри. За тази вечер я бяха трансформирали в обитавано от духове мини-имение, цялото във висящи паяжини и стряскащи странни светлинки.

Вътре илюзията беше още по-силна — още повече паяжини и зловещи проблясъци, множество страховито издълбани светещи тикви и огромен, изпускащ пара казан, разбъркван от сборище кискащи се вещици. Някъде около половин дузина момчета се гонеха наоколо, крещяха и щастливо се избиваха един друг с реалистично изглеждащи револвери, лъчеви пистолети и АК-47. Близнаците незабавно се включиха в екшъна.

Лали се придвижи към групичката костюмирани родители, събрани близо до казана на вещиците. Целуна въздуха около ушите на Д’Артанян, който се оказа съпругът на Ронда Клюдж, Санди, после на Дийк Шапиро, облечен като Робин Худ (точно така!), Майрън Роуз като отец Тък и най-накрая Лини О’Рурк, която беше с малко прекалено едри бедра, за да изглежда добре в костюма си на Малката русалка.

— Хубав костюм, Лали — ухили се с неприятната си усмивка Дийк Шапиро. — Но никога не съм си те представял в ролята на кръстницата от приказките.

— Аз съм вещица, скъпи — отвърна Лали.

— Вещица или нещо по-лошо?

— Зависи от обстоятелствата. Най-вероятно няма да искаш сам да провериш.

Санди Клюдж подсвирна.

— Кажи му, скъпа.

— Мисля, че изглеждаш очарователна, Лали — намеси се Майрън Роуз. Той беше слабоват, оплешивяващ, доста нервен мъж, който беше заменил предизвикващата язва професия на изпълнителен директор на филмово студио за спокойните пасбища на академичния живот. И явно му се удаваше: беше се издигнал само за няколко години до декан на факултета за дипломантски филми в Университета на Сан Карлино. — Уловила си най-същественото от образа на Глинда. Пък и честно да си кажа, тя е най-интересния персонаж в целия филм. От една страна е мила, и добра, и изпълнена с любов и така нататък. Но от друга — предава Дороти на Злата вещица от Запада.

— Двулична жена — отбеляза Дийк Шапиро.

— Не, просто сложна личност — опонира му Майрън. — Ако беше само сладка и прекрасна, щеше да ти се прииска да повърнеш.

— Благодаря ти, Майрън — разсмя се Лаш. — Радвам се, че при вида ми не ти се иска да повърнеш.

— Чу ли новината, Лали? — Лини О’Рурк се намеси развълнувано в разговора. — За Хили Сътър, която била нападната?

— Тя ли е била? Чух, че става въпрос за някой от Колина Линда.

— Да, Хили е била. А тя живее само на две пресечки от мен!

— Имат ли някакви улики кой го е направил? — попита Лали.

— Бил е мистър Феноменален — разхили се Дийк Шапиро. — Така че не може да е било толкова зле. — Той направи недвусмислено движение с таза си, от което зелената му туника се вдигна над кръста.

Той наистина е жалък, помисли си Лали. Un home méchant^[4]. Джулиет щеше да е хиляди пъти по-добре, ако я напуснеше.

— Ченгетата казват, че не се била заключила — намеси се Майрън, — но ако познавам Хили толкова добре, колкото си мисля, смятам, че това е напълно изключено. Тя е луда на тема сигурност.

— Значи трябва да е бил някой, когото познава — прецени Лали. — Някой с ключ.

— Колко мъже има там навън, които притежават твоя ключ, Лал? — попита Дийк с недвусмислено подхилване.

— Ти не си от тях, скъпи. Но имам размерите на твоя и те са направо жалки.

Останалите се разсмяха. Дийк измърмори нещо под носа си и се отдалечи. Малката групичка лека-полека се разпадна.

Цяла менажерия келнери, облечени като горили, броненосци и кенгурута циркулираха наоколо с подноси безалкохолни напитки. Лали прие една лимонада. Докато отпиваше, погледът й се задържа върху един клоун, който си вършеше работа в другия край на стаята. Облечен в размъкнати панталони, риза с райета в бонбонено розово, зелени тиранти и бомбе, нагласено на върха на яркожълта перука, той непохватно жонглираше с четири цветни топки. Човек би си помислил, че Дейвид ще се бръкне за забавления от по-висока класа, разсъждаваше Лали. Жонгльорът изпусната едната топка, но хвана останалите три и щастливо ги прибра в джобовете си. След това се обърна и за огромна изненада на Лали се оказа, че е самият Дейвид.

Тя му помаха и той тръгна към нея, спъвайки се в широките си клоунски обувки. Очилата му с черни четвъртити рамки, сложени върху яркия клоунски грим, му придаваха дяволит вид, който изобщо не беше неприятен.

— Добрата вещица от Оз, предполагам — започна той.

— Да, добри ми човече, аз съм Глинда, Добрата вещица от Севера.

— Извънредно много се радвам да се запозная с теб. Позволи ми да ти се представя. Аз съм Клампърс клоуна.

Той извади трите му останали топки и ги запрати в сложни осморки във въздуха.

— Знаех за много от другите ти постижения — засмя се Лали, — но не съм очаквала, че жонглирането е едно от тях.

— Да. — Той прибра топките обратно в джобовете си. — Като дете прекарах два месеца в цирков лагер в Салинас. Бях пълен провал на летящия трапец, а слоновете доста ме плашеха, така че ме пробваха в клоунското поприще. Което беше добре, защото намерих моята ниша. Бях направо магьосник с пърдящата бутилка.

Тя се разсмя от сърце.

— Когато бях малка и майка ми стъжняваше живота, обичах да си фантазирам как ще избягам и ще замина с цирка. Щях да бъда от онези дами с късите полички, които яздят конете изправени.

— Това е забавно, защото аз пък обичах да си мечтая как бягам в Изумрудения град. Този филм е любимият ми. Гледат съм го поне петдесет пъти.

Лали се възползва от гласа на Глинда.

— Тогава просто затвори очи, удари петите си една в друга три пъти и кажи: Няма друго място като Оз и ще се намериш там, мили мой.

— В тези? — Той погледна надолу към широките синьо-жълти клоунски обувки. — Мисля, че по-скоро ще ме върнат обратно в Салинас.

Лали отново се разсмя. Странно, за всичките пъти, в които пътищата им се бяха пресичали през годините, всички онези бляскави събития, на които го беше виждала, облечен в смокинги, английски костюми по поръчка и дизайнерско тенис облекло, никога не беше го намирала толкова привлекателен, колкото точно в този момент, когато носът му беше боядисан в червено.

— Е, твоята катафалка ли е паркирана отпред — реши да го подразни тя.

— Не, тази е под наем. Моята е в магазина.

— Сигурно планираш огромно погребение.

— Господи, искрено се надявам да не е. — Той се ухили, а боядисаната му уста се разтегна буквално от ухо до ухо. — Планът е следният. Ще оставим децата да поизхабят малко енергия тук вътре, а после ще ги натоварим на Хамъра за малка обиколка. Останалите може да ги следват в собствените си коли.

— Не мисля, че някога съм срещала сина ти. Кой от всичките е?

— Високото момче в пиратския костюм, което пие вода ей там. Само тази година е пораснал с три инча! Ноа! — извика той. После размаха двете си ръце над главата като семафорен сигнал.

Момчето се домъкна, без да бърза. Беше едър за възрастта си, реши Лали, и доста непохватен — едно от тези деца, чието тяло беше пораснало по-бързо, отколкото можеха да се научат да го контролират, така че всеки път, когато направеха някакъв жест, човек се притеснява да не се ударят сами в окото. Пиратският му костюм беше изцяло автентичен, от перото в триъгълната му шапка, до подгънатите му отгоре кожени ботуши и мускета, затъкнат в дебелия му бял пояс.

— Йо-хо-хо! — поздрави го Лали.

Той я погледна с лека тревога.

— Аз съм Глинда, Добрата вещица, скъпи мой. Изглеждаш зашеметяващ в този костюм. Разбойникът на откритото море.

Той издаде звук, подобен на ъъъх и наведе глава.

— Чух, че сте ходили на палатка с татко си — продължи Лали. — Трябва да е било страшно весело.

— Той хвана височинна болест още първата вечер, така че трябваше да развалим лагера и да слезем в Тахо. — Дейвид обгърна с ръка раменете на сина си. — Но пък изкарахме супер долу, нали, хлапе?

— Татко, огъваш ми меча. — Момчето ядосано се дръпна назад.

— Извинявай, хлапе.

Лали се наведе към Ноа и му подари една от най-зашеметяващите си усмивки.

— Тук съм с кръщелника си, Джейк Хендрик, и брат му, Джаспър. Казаха, че сте добри приятели.

— Не — поклати енергично глава Ноа.

— Така ми казаха. Защо не отидеш да поиграеш с тях.

— Отлична идея — намеси се Дейвид. — Не искаш да се размотаваш с възрастните.

— Не познавам добре никое от тези момчета.

— Но Джейк ми каза, че няма търпение да те види. Както и Джаспър. Хайде, ела да опитаме.

Преди момчето да започне повече да протестира, Лали твърдо хвана ръката му в своята и го задърпа към близнаците, а Дейвид ги последва. Джейк и Джаспър бяха в задната част на главната стая, ангажирани в шумни поразии заедно с две други момчета. Едното имаше леко азиатски черти и подигравателна усмивка на пълничките си устни, вероятно детето на Емили и Уинстън Ло (Сандър, не… Зандър). Другото беше Саймън Шапиро, който имаше емоционалните очи на майка си и безцветната коса на баща си.

— Хей, момчета — подвикна ведро Лали. — Казахте ли здрасти на Ноа?

Зандър Ло и Саймън Шапиро си размениха иронични усмивки. Саймън издаде тих пърдящ звук, а Зандър се изкикоти.

Лали погледна многозначителни близнаците.

— Здрасти, Ноа — изграчи Джейк през говорната си кутия.

— Готин костюм — допълни Джаспър през неговата.

— Да, страшно готин — продължи Джейк.

— Да? — Ноа пристъпи към тях малко подозрително. — И вие, момчета, изглеждате гот.

— Хей, Ноа, пипнах те. — Джейк насочи лазерния си пистолет към Ноа и издаде звук, сякаш стреля. Ноа услужливо се хвана за гърдите, нададе предсмъртен вопъл и падна, смъртно ранен. После скочи отново на крака, извади мускета си и се прицели в Джейк:

— Па-па-па!

Джейк изгъргори и с много усилия се свлече на земята. С подкрепата на близнаците Ноа беше включен в битката, която сега се поднови с нови сили.

Дейвид се обърна към Лали с удивен вид.

— Какво направи, омагьоса ли го?

— Може би само мъничко — усмихна се тя.

— Доста повече според мен. Обикновено не се разбира много с другите деца. Винаги го карам да се опитва повече, да излезе и да си намери няколко приятели, но той обикновено отказва. Накрая просто не може да ме понася.

— Сигурна съм, че никога не изпитва лоши чувства към теб — каза Лали. Неочаквано пред очите й изникна образът на Сиена на четири години, пищяща: Мразя те! Мразя те! и самата тя, на двайсет и четири, да й отговаря И аз те мразя! За миг изпита желание да му сподели всичко това.

Но преди да успее да каже каквото и да било, Дийк Шапиро се материализира до лакътя й:

— Да му се не види, имаме целия проклет филм тук! — възкликна той.

За какво, по дяволите, говори той? — зачуди се Лали, бясна от прекъсването.

Веднага след това обаче сякаш всички се обърнаха към входната врата, където влизаха двама новодошли: Кейтлин Лач и Джесика Ди Сантини. И макар Лали да не можеше да повярва на очите си, Кейтлин беше облечена като Дороти, а Джесика — като Плашилото от „Магьосникът от Оз“.

 

 

— Не ми каза, че Зандър Ло ще бъде тук — измрънка Ейдън, докато пристъпваха към центъра на партито. — И тези момчета, Джейк и Джаспър. Те ме мразят.

— Не те мразят — отвърна Кейтлин.

— О, мразят ме. Не си ли спомняш? Онзи път, когато залепиха дъвка на косата ми и трябваше да ми я отрежеш цялата, за да я махнеш, и изглеждах като пълен идиот, докато не ми порасна пак.

— Ами тогава стой далеч от тях — реши Кейтлин. — Играй с Ноа.

— Той е с тях. Те са всички заедно.

Кейтлин въздъхна. Дотук всичко, което можеше да се обърка, се беше объркало. Беше планирала да дойде рано и да се залепи за Дейвид, но с обичайния й прекрасен късмет волвото беше спукало гума. Трябваше да помоли Отис да я смени (заради което закъсня за работата си в „Плъм Март“, но май не му пукаше много); и след като приключи се намуси ужасно, че отиват на обиколка без него. После, по пътя насам, беше задържана на прелеза на Мордекай авеню от товарен влак, дълъг почти колкото проклетата Емпайър стейт билдинг.

Пък и костюмите и на двамата не се получиха точни както трябваше. Тя беше прекалено надарена за сукмани на Дороти в синьо райе, но и Джуди Гарланд имаше същият проблем, така че това нямаше значение. Работата беше в рубинените й пантофки. Беше си ги направили сама като намаза с червен брокат чифт стари и износени сандали Нейчърълайзър, но по малко от него падаше всеки път щом направеше крачка, в резултат на което оставаше след себе си следа от лъскав брокат, сякаш беше охлюв или нещо подобно. А Ейди… ами, беше се надявала да поиска нещо наистина оригинално, но не, той настояваше на Хари Потър като милиони, трилиони други деца по света. И въпреки това тя пак бе объркала всичко — купи му роба за куидич, шал на пурпурни и жълти райета и летяща метла, но метлата се оказа прекалено тежка за носене, а и очилата не изглеждаха съвсем както трябва; май бяха прекалено големи за неговото лице и му придаваха вид на луд учен, решил да унищожи света.

Мисли позитивно, каза си тя.

Премести кошницата, която носеше и в която имаше плюшено куче Тото, от лявата в дясна си ръка и стисна сина си окуражително за рамото.

— Виж, не се налага да играеш с никое дете, което не ти харесва. Тук има и видео игри, така че ако искаш занимавай се с тях.

— Трябва да пишкам — измрънка той.

— Добре, иди да намериш тоалетната.

Той забърза да търси мястото. Забелязваше се, че робата му за куидич беше твърде дълга и се влачеше по земята. Тя отново въздъхна.

После осъзна, че хората гледаха към нея, усмихваха й се, а някои дори ръкопляскаха. Мамка му! Наистина беше прекалено надарена за този костюм.

— Това е толкова забавно — каза някой зад гърба й. — Ще си помислят, че сме го планирали.

Кейтлин се обърна. Беше Джесика Ди Сантини, която изглеждаше наистина очарователно в островърха шапка с широка периферия и туника, декорирана със слама по ръкавите и ръбовете. Беше със сина си, красиво дете със същата бяла сметанова кожа и големи очи като майка си.

Джесика отново се засмя.

— Не мога да повярвам! Ето я и Лали Чандлър, облечена като Добрата вещица.

Кейтлин погледна натам. Да, Лали се приближаваше, докарана до последния малък детайл като Глинда и на практика излъчваше блясъка на филмова звезда. Не беше ли идиотско, че всичките бяха облекли костюми от един и същи филм?

Кейтлин просто не можеше да повярва на скапания си късмет.

Лали бързо възстанови самообладанието си и осъзна, че единствения начин да се възползва от ситуацията е да вземе нещата в свои ръце. Спусна се към другите две жени.

— Фантастично! — извика тя. — Всичките сме на една и съща дължина на вълната. Кой има фотоапарат; това трябва да се заснеме.

Всички имаха фотоапарати. Около трите бързо се събра тълпа хора, насочващи различни по големина обективи.

Снимки! Ето това беше нещо, в което Лали беше невероятна. Тя хвана за ръце Кейтлин и Джесика и ги завъртя към обективите. Обърна лицето си така, че да разкрие всичките му предимства, отвори широко очи — щрак — после бързо издаде напред рамото и бедрото си, за да изпъкне на снимката.

— Кажете жълти павета, момичета! — възкликна тя и оголи перфектните си бели зъби.

Неочаквано някой грубо я изблъска настрани. Кейтлин се настани в центъра на сцената.

— Мисля, че Дороти трябва да бъде по средата — обяви тя. — Тя е звездата на филма.

— Да, вярно е — отвърна Лали. Отстъпи назад поставяйки едното си остро токче върху пръстите на оплешивяващите рубинени пантофки на Кейтлин.

— Оу — изпищя Кейтлин и отскочи назад.

Като по този начин обаче остави Плашилото Джесика най-отпред на групичката. Дигиталните апарати щракаха, камерите бръмчаха.

И за най-голямо изумление на Лали, Джесика започна да танцува степ.

Лали направо се ококори. Танцът се състоеше от няколко основни стъпки, изпълнени аматьорски, но компетентно, и беше посрещнат с подсвирвания, одобрителни възгласи и аплодисменти.

От вниманието на Лали съвсем определено не убягна, че Дейвид, който стоеше най-отпред, ръкопляскаше най-ентусиазирано от всички.

 

 

След спонтанното представление на Джесика трите жени отново се хванаха за ръце, усмихнаха се и извикаха:

— Следвай жълтите павета!

Бяха направени още снимки, а после всички се заеха с безсмисленото бърборене, с което се занимаваха преди прекъсването.

За момент Лали се озова изолирана. Пристъпи няколко крачки и стигна до купчинката торбички с почерпка, които щяха да бъдат раздадени на гостите. Никакви евтини хартиени торби за пазаруване за тези хора. Не, сър! Тези бяха огромни черно-оранжеви торби, направени от първокласно ленено платно, украсени със сребристо и с триъгълното лого на Корпорация Клементе. Тя тъжно отвори една. Вече беше отчасти пълна с почерпки: близалки с размера на чинии за основно ястие, със спирали в различни цветове и екзотични аромати. Огромни по размер десертчета Алмънд джой и чудовищни кутии Гуд ен пленти.

Тя си припомни бедняшките празненства за Хелоуин в работническия квартал, в който беше израснала. Захаросани ябълки, които никой не ядеше. Сладка царевица, от която ти се гади. Онези странни ленти със захарни пръчки, които всички ядяха, но никой не харесваше. Изпита необяснима и силна носталгия за тези неща. Тя отвори опаковката на един Алмънд джой, който беше най-близкото до нея нещо, и започна тъжно да го дъвче.

Сега имаше двама сериозни врагове, мислеше си тя, докато облизваше кокос от задната част на зъбите си. Кейтлин беше по-млада, целеустремена и имаше впечатляващото си тяло като предимство. Но Джесика — Дона Рийд^[5] с млечнобяла кожа и хапливо чувство за хумор — беше, може би, по-опасна.

Лали трябваше да направи своя ход и то бързо.

Тя се огледа из стаята и намери Дейвид, който в момента не беше нито с Джесика, нито с Кейтлин, а говореше със Санди Клюдж. Добре.

Короната й се беше килнала. Намести я хубаво на върха на главата си и се запъти направо към Дейвид. В този момент внезапно избухна разпра — високи момчешки гласове ядосано си крещяха един на друг. Лали се стресна и се обърна точно навреме, за да стане свидетел на шокиращата сцена: Ейдън Лач удари с всичка сила Ноа Клементе в слънчевия сплит.

 

 

Силните викове веднага привлякоха вниманието и на Кейтлин Лач. Стомахът й се сви инстинктивно. Тя забърза към караницата.

Веднага видя какво става. Беше една от онези ситуации в детските игри, когато един от участниците по някакъв начин е нарочен за излишен, което дава на останалите оправдание да го тормозят. В този случаи детето беше Ейдън. Бяха го изтикали в един тесен ъгъл. Харипотъровските му очила бяха паднали някъде, а единият край на дългия му раиран шал се влачеше по земята. Пет други момчета бяха оформили около него жесток полукръг и му подвикваха и го дразнеха. Ноа беше между тях: на лицето му беше изписано мрачно-триумфалната физиономия на непопулярно дете, което поне за малко е прието от популярните.

Зандър Ло дръпна шала на Ейдън.

— Престани! — извика Ейдън.

— Защо не ме накараш? — разсмя се Зандър.

Ейдън се опита да си проправи път през веригата момчета, но те се сгъстиха, за да не може да премине. Той се обърна безпомощно, хванат в капан между мъчителите си и стената. Зандър го удари по гърба с дулото на пластмасовия си автомат.

Удари го и ти, Ейди — автоматично си помисли Кейтлин.

И за нейно изумление, той го направи.

Лицето на Ейдън се разкриви от ярост. Той сви юмрук и го засили към Зандър, който безмълвно се отмести. Вместо него юмрукът уцели Ноа в средата на пиратската му тениска.

— Ооох — излезе въздухът на Ноа.

Той приседна назад толкова рязко, че прегъна меча си на две. И започна да хлипа.

Двамата отвратителни близнаци в костюми на войници на Империята се приближиха към него, ръгайки се един друг в ребрата и смеейки се високо.

— Бу-хуу — каза единият.

— Бу-хуу-ху — допълни другият.

— Мълчете — подсмръкна Ноа.

— Бу-хуу-хуу!

Ейдън погледна уплашено към майка си и поклати глава. Не исках, обясни й той безмълвно.

Беше почти смешно, помисли си Кейтлин.

Единствения път в живота си, когато Ейдън се защити, й струваше милиарди долари.

Тя изправи рамене, изви гръб и изви устни в приятната си кукленска усмивка. После отиде при децата, прибра счупените очила и прегърна сина си през наведените рамене.

— Всичко е наред, Ейди — успокои го тя. — Те те предизвикаха, видях всичко. Ти имаше пълното право да се ядосаш.