Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Damage, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ралица Лалова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Syndycate (2013)
- Разпознаване и корекция
- Egesihora (2014)
Издание:
Джозефин Харт. Любовникът
Американска. Първо издание
Издателство „Народна култура“, София, 1993
История
- — Добавяне
Девета глава
— Мартин ще дойде отново на обяд в неделя. Май иска нещо да ни каже.
— Какво?
— Надявам се да не ни съобщи, че ще се жени за Ана, макар да имам предчувствието, че е точно това.
— Да се жени за нея?
— Да. В гласа му имаше нещо. Не знам. Може и да греша.
— Той не може да се ожени за нея! — Защо онези, които сме обичали през половината си живот, не усещат приближаващата разруха? Как може изобщо да не я усещат?
— За Бога, говориш като баща от средните векове. Той отдавна навърши двадесет и една. Може да прави каквото си иска. Аз не харесвам това момиче. Но познавам Мартин. Ако я желае, ще я има. Той притежава волята на баща ти.
Забелязах, че не каза моята.
— Е, ще трябва да почакаме до неделя.
Разговорът беше приключен. Мислите ми се блъскаха като в някакъв кошмар. Бях ранен, ту се защитавах, ту отново се нападах. Безмълвно, преструвайки се, че чета, битката продължаваше. Бях в плен на яростта и страха. Страх, че никога няма да успея да се овладея отново. Че вече съм изтръгнат от корена си. От буря с такава сила, че дори и да имам някакъв минимален шанс да оцелея, ще остана ранен и безпомощен.
Не бях проговарял. Не бях докосвал. Не бях обладавал. Но я бях познал. И чрез нея бях познал себе си.
Имах нужда да изляза от къщи и да вървя. Принудителната застиналост на стаята ме караше да агонизирам. Болката ставаше поносима само ако непрекъснато се движех.
Докоснах леко челото на Ингрид и излязох. Как можеш да не разбереш? Не можеш ли да почувстваш, да помиришеш, да усетиш вкуса на гибелта, която се таи в ъглите на къщата? И чака в дъното на градината.
Прибрах се изтощен. Заспах като някакво огромно животно, което не знае дали ще се събуди някога.