Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Damage, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ралица Лалова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Syndycate (2013)
- Разпознаване и корекция
- Egesihora (2014)
Издание:
Джозефин Харт. Любовникът
Американска. Първо издание
Издателство „Народна култура“, София, 1993
История
- — Добавяне
Тридесет и трета глава
— Доктор Питър Калдерон?
— Oui.
— Аз съм приятел на Ана Бартън. Бих искал да се видим!
— Защо?
— Смятам, ме би било от полза.
— За кого?
— За мен!
— Ана ли ви каза да ми се обадите?
— Не.
— Какъв приятел сте й?
— Аз съм бащата на Мартин!
Настъпи кратка тишина.
— Да, Мартин! Ана ми спомена за намерението си да се омъжва.
Думите „намерението си да се омъжва“ прозвучаха тромаво и странно официално.
— Определено не се касае за професионална консултация. Бих желал просто да ви кажа, че пожелавам на Ана и Мартин много щастлив брак! И смятам, че трябва да приключим този разговор! — Той млъкна. — Вече не ходя в Лондон. Ана рядко идва в Париж.
— Ана ваша пациентка ли е?
— Не съм длъжен да отговоря на въпроса, но ще го направя! Не!
— Но вие може би я разбирате по-добре от останалите — поради вашата професия.
— Не е точно така. Бих казал, че човекът, който разбира Ана най-добре, е този, за когото тя ще се омъжва. Вашият син! Струва ми се, че той и позволява да бъде загадъчна, да има тайни и може би други връзки.
— Други връзки?
— Да, непременно!
Настъпи тишина.
— Ана никога не ми е споменавала за вас!
— Защо да го прави? Аз съм само бащата на Мартин!
— Очевидно сте много необикновен баща. Освен това имате много необикновен син. И това е един много странен разговор. — Той въздъхна. — Ана предизвиква странни разговори.
— Защо не се оженихте за Ана?
— Господи! Трябва ли да ви дам отговор! Не бих могъл да й дам онова, от което тя се нуждае!
— Кое?
— Свободата! Свободата да бъде обвързана с онези, които обича, с всички онези, които обича! Изисква се огромен потенциал от характер и ум и, разбира се, огромна любов, за да можеш да й позволиш това.
— Или просто отказ да се приеме истината за нея!
— Струва ми се, че синът ви безболезнено е приел много истини около Ана. Всъщност съм убеден в това.
— Защо?
— Защото съм се срещал с Мартин.
— Кога?
— Няма да ви кажа нищо повече!
— Защо не ми го казахте в началото?
— Кой знае къде може да приключи един разговор? Като нашия сега — с друга тайна, която би довела до друга скрита истина. Нищо чудно, че се чувствам пълноценен в своята професия! Сега ви казвам довиждане! Пожелавам на вас и на сина ви успех! Моля, не ми се обаждайте повече!
Мартин, умното ми момче, значи си се добрал до Питър Калдерон преди мен! И какво ти донесе твоят ум, огромната ти любов? Не цялата Ана. Аз притежавам цялата Ана, когато съм с нея. Всъщност и не желая останалата част от живота й и от миналото й. Защо да искам повече? Питър е поискал повече и е изгубил всичко. Апартаментът в Уелбек Уей е бил негов, естествено.
Това трябваше да бъде от значение. Но не беше!