Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Damage, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ралица Лалова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Syndycate (2013)
- Разпознаване и корекция
- Egesihora (2014)
Издание:
Джозефин Харт. Любовникът
Американска. Първо издание
Издателство „Народна култура“, София, 1993
История
- — Добавяне
Осемнадесета глава
— Синът ви е на телефона, сър.
— Свържи ме.
— Здравей, татко. Извинявай, че те безпокоя.
— Мартин, как си?
— Чудесно. Току-що се върнахме от Париж.
— Добре ли изкарахте?
— Ами да. Ана не се почувства добре и затова се върнахме по-рано.
— Не се почувства добре ли?
— Да. Спазми в корема, силно главоболие. Ходи при свой стар доктор. След това си тръгнахме.
— Сега как е?
— Напълно се оправи. Благодаря. Приятно ми е, че винаги си толкова загрижен за нея. Мама изобщо не я харесва.
— Сигурен съм, че я харесва. Ана е интересно момиче.
— Струва ми се, че тъкмо това не се нрави на мама. Тя би предпочела да е копие на Сали. Нали знаеш: двадесет и две годишна, типична англичанка и промие.
— Не си особено мил към собствената си сестра.
— Татко, аз обичам Сали! Знаеш какво имам предвид.
— Да. Знам.
— Сигурно си зает, но исках само да ти кажа, че ми предлагат работа в „Сънди“. — Той споменаваше един от най-големите вестници в страната. — Ставам заместник-редактор по политическите новини.
— Браво. Моите поздравления!
— Искам да ви поканя с мама на вечеря. Да го отпразнуваме. Какво ще кажеш за четвъртък?
Поколебах се.
— Може би. Може да ми се наложи да си тръгна по-рано, за да се върна в парламента.
— Няма проблем. Значи в четвъртък в „Луиджи“. Поканил съм и Сали. С новия й приятел. Както виждаш, братските ми чувства не са охладнели съвсем.
Той се засмя и затвори.
— Алистър Стратън се обажда, сър.
— Да почака малко, моля те, Джейн.
Трябваше ми време, за да дойда на себе си. Не само поради шока, че говорих с Мартин, но и заради самия разговор, който ме разтревожи. Не бях само аз този, който се променяше. Мъжът Мартин все повече се осъзнаваше.
— Свържи ме с Алистър — въздъхнах аз. След което денят ме погълна с безброй телефонни разговори и срещи; писма, които трябваше да бъдат прочетени или написани; решения, които трябваше да бъдат взети; обещания, които трябваше да бъдат нарушени. Дълбоко под всичко това усещах надигащата се тревога и някакъв внезапен, разяждащ страх от Мартин.