Джозефин Харт
Фатален жребий (35)

Тридесет и пета глава

Отидох в апартамента на Едуард. По-късно министърът дойде да ме види. Предаде ми лично писмо от министър-председателя. Любезни съчувствия, хуманни жестове на сдържано състрадание. Дискретните посетители от моя изгубен свят постепенно осъзнаваха, че човекът пред тях — предишното им протеже, съперник или колега — пада все по-бързо и по-бързо, далеч от тях. Пропада през пластове от власт и успехи, през мембрани от благоприличие и обикновеност, в един лабиринт от ужас. В неговите коридори се спотайваха покварата, бруталността, смъртта. И най-ужасното от всичко — хаосът.

Но благопристойните хора щяха да постъпят благопристойно. А те бяха благопристойни. Опитваха се да ми обяснят каква загуба съм щял да им причиня. Един от тях дори изрече благопристойната лъжа с отчаяна искреност: „Ти можеш да превъзмогнеш всичко това! Анулирай оставката си! Постъпил си твърде прибързано!“. След което гласът му, изпълнен с болка, постепенно заглъхна в истината.

Андрю се обади.

— Вестниците ще спазят обичайната си практика. В къщата ти има около десетина журналисти и фотографи. Скоро ще заминат за „Хартли“ и освен това вероятно ще се доберат и до теб!

— Да кажа ли на Едуард да заключи портите на „Хартли“?

— На всяка цена!

— Какво трябва да очаквам?

— Обичайното. Квалитетната преса ще се съсредоточи върху кариерата и оставката ти. Вестникът на Мартин ще се насочи към трагедията непосредствено преди венчавката. Доста намеци. Не са ли те били намерили гол? Всички ще маневрират. Ще се въздържат от определението „убиец“. Но с Ана ще бъдете на първа страница. Намекват и за… как да кажа… сексуални игри, не знам! Господи! Във всеки случай те предупредих. С подобни инсинуации ще те разпъват на кръст!

— Колко ще продължи?

— Е, ти си подаде оставката. Ана изчезна. След погребението ще утихне. Естествено, по време на следствието историята ще се възобнови.

— Да, вероятно.

— От друга страна, една кучка повдигна въпроса за брака ти. С Ингрид все още ли сте заедно! Ще получиш ли развод? Следователски репортажи за благото на обществото, нали знаеш!

— Значи ще продължи седмица до десет дни.

— Да, някъде толкова.

— И след това през остатъка на живота ми. Андрю, има толкова неща, за които бих искал да поговорим, но след погребението!

— Има ли нещо, което междувременно бих могъл да сторя?

— Не! Благодарен съм ти за всичко, което вече стори! Трябва да вървя. Все още има много неща, за които съм длъжен да се погрижа.

С чужденци разговарях за погребението на сина ми в „Хартли“. С помощта на Едуард бяха определени часът и датата, когато завинаги щяхме да се разделим с тялото му. След това се обадих отново на майката на Ана. Тя беше решила, че е най-добре да не присъства на погребението. Взехме си сбогом.

Едуард уреди някой да ме пусне през фермата. Късно през нощта тръгнах за „Хартли“. Зад призрачните сенки на крайпътните дървета се спотайваха ужасът и смъртта. Болката от загубата на Мартин беше равна само на болката от копнежа ми по нея. Името, което извиках, беше Ана, Ана, Ана, но сълзите, които течаха, бяха за него.