Джозефин Харт
Фатален жребий (3)

Трета глава

— Значи ще ставаш лекар? — каза баща ми, когато осемнадесетгодишен, реших да следвам медицина.

— Да.

— Добре! Дано издържиш. Това е трудно следване. Ще можеш ли да издържиш?

— Да.

— Никога не съм искал да се съобразяваш с мен. Винаги съм ти казвал: „Просто реши какво искаш да правиш и го направи!“

— Така е.

Дори когато следвах избрания от мен път, изпитвах чувството, че следвам някаква негова идея. Обикновено силните личности действат така. Дори когато плуваме и се гмуркаме далеч от тях, не можем да се отърсим от усещането, че водите са техни.

— Та това е чудесно! — каза майка ми. — Сигурен ли си, че искаш точно това?

— Да.

Никои от тях не ме попита защо. Ако го бяха направили, нямаше да мога да им отговоря. Това беше едно неясно чувство, което постепенно ме изпълваше. Ако ме бяха възпрели, може би щях да намеря основателни доводи и щях да се отдам с пълна страст на медицината. Вероятно такава страст пламва само когато волята е възпрепятствана.

На осемнадесет години бях приет в Кеймбридж да следвам медицина. Въпреки че изучавах неизброимите болки на тялото и начините за облекчаването им, това не ме сближи с хората. Нито ги обичах, нито ме интересуваха повече, отколкото ако учех икономика. Нещо липсваше — в мен и в чувството ми на отговорност. Но все пак се дипломирах и реших да започна обща практика.

— Няма ли да вземеш специалност? — попита баща ми. — И да станеш консултант.

— Няма.

— Не те виждам с обща практика.

— Така ли?

— Добре де! Виждам, че си взел решението.

Поех един кабинет в Сейнт Джоунс Ууд. Купих си апартамент. Животът ми започна да навлиза в някакви очертания. Дотук ме беше довела свободната ми воля, а не родителски натиск или ужасна студентска надпревара. Сам бях взел това решение! И бях успял!

Следващата стъпка беше очевидна.

— Ингрид е самата прелест — каза баща ми. — Има и силен характер! Това момиче притежава огромна воля — продължи той одобрително. — Решил ли си вече да се жениш?

— Да!

— Добре. Добре. Бракът е нещо хубаво… — той млъкна — … за душата.

Всичките ми амбиции бяха осъществени. Всичките бяха по мой избор. Започвах един блажен живот. Хубав живот. Но чий?