Сидни Шелдън
Операция „Страшният съд“ (54)

Бележки на автора

Докато подготвях тази книга прочетох множество книги и статии, публикувани във вестници и списания, в които се цитираха космонавти, които са докладвали за срещи с извънземни. Полковник Франк Борман, летял на Джемини 7 предполага, че е заснел НЛО, който се е движел зад неговата капсула. Нейл Армстронг от Аполо — е видял два неидентифицирани космически кораба, когато е кацнал на луната. Бъз Олдрин е направил на луната снимка на неидентифициран космически кораб. Полковник Л. Гордън Купър е видял огромен НЛО по време на полет по проекта „Мъркюри“, докато е прелитал над Пърт, Австралия. Направил е и записи на гласове, които са говорили на език, нерегистриран между земните езици.

Разговарях с тези мъже, а и с други космонавти, и всички ме увериха, че въпросните информации са по-скоро апокрифи, отколкото апокалиптични истории, и че те лично не са срещали никакви НЛО. Няколко дни след като разговарях по телефона с полковник Гордън Купър, той ме е търсил и аз му се обадих отново, но той като да бе внезапно потънал вдън земя. Година по-късно успях да се сдобия с негово писмо, писано на 9 ноември 1978, в което се говори за НЛО. Обадих му се наново, за да питам дали писмото е автентично. Той потвърди, че писмото е негово, както и че по време на космическите си полети лично е наблюдавал на няколко пъти НЛО в полет. Спомена и че други космонавти са имали подобни срещи, но че са били предупредени да не разискват тази тема.

Чел съм повече от десетина книги, които убедително доказват, че летящи чинии съществуват. Чел съм и други десетина книги, които убедително доказват, че летящи чинии не съществуват. Гледал съм видеозаписи, на които някои твърдят, че са заснети летящи чинии. Срещал съм се с лечители-хипнотизатори в САЩ и в чужбина, които са се специализирали в хипнотизирането на хора, които твърдят, че са били отнасяни на НЛО. Те твърдят, че подробностите в преживяванията на „жертвите“ на НЛО поразително съвпадат в стотици случаи. Споменават и необясними белези по телата им.

Генерал от военновъздушните сили, натоварен с ръководството на проекта „Синя книга“, върху който работи американска група правителствени експерти и който се отнася до летящите чинии, ме увери, че не съществуват солидни доказателства за наличието на летящи чинии или на извънземни.

И все пак, в предговора си към забележителната книга на Тимоти Гуд „За свръхсекретното: Световната мрежа за прикриване на НЛО“, лорд Хил-Нортън, флотски адмирал и началник на Британския щаб на отбраната през периода 1971–1973 г., пише:

„Според мен свидетелските показания за забелязани във въздуха или даже върху земята предмети, които не могат да се определят като произведени от човека или от някаква физическа сила, или като следствие на ефект, известен на учените, са внушителни на брой… Лица с безупречна според мен репутация, са твърдели, че са видели с очите си подобни обекти. Поразително е, че много от тези свидетели са имали професионална подготовка на офицери от полицията, на граждански или военни пилоти…“.

През 1933 г. Четвърти шведски военновъздушен корпус предприема разследване на мистериозно летателно тяло без отличителни знаци, което се е появявало над Скандинавския полуостров и на 30 април 1934 г. генерал-майор Ерик Ройтерсверт публикува в пресата следното изявление:

„Съпоставянето на докладите доказва, че не може да съществува съмнение, че става дума за незаконен въздушен трафик над секретни военни зони. Разполагаме с много сведения от достоверни източници, съдържащи внимателни наблюдения на загадъчното летателно тяло. Във всички случаи се констатира, че върху летателните тела не се виждат никакви отличителни знаци… Въпросът, който си поставяме, е: «Кои или какви са те и защо нарушават нашето въздушно пространство?».“

През 1947 г. професор Пол Санторини, виден гръцки учен, е натоварен с изследване на летателните тела, прелитащи над Гърция. Не след дълго обаче, изследванията се прекратяват:

„Скоро установихме, че това не са ракети. Но преди да успеем да направим нещо повече, от страна на военните, които били обсъждали въпроса с чуждестранни високопоставени личности, ни наредиха да преустановим работа. При мен дойдоха чужди учени, с които водихме секретни разговори.“

Професорът потвърждава, че над въпроса с НЛО се спуска „световна завеса на секретност“, тъй като един от мотивите за това е нежеланието на властите да признаят съществуването на сила, спрямо която „не съществуват възможности за отбрана.“

От 1947 до 1952 г. Техническият военновъздушен разузнавателен център получава около хиляда и петстотин официални свидетелски доклада за наличието на НЛО. Там приемат, че около двадесет процента от докладваните явления са необясними.

Лорд Даунинг, главнокомандуващ военновъздушните британски сили по време на битката за Англия през 1940 г. пише:

„Докладвано е за повече от десет хиляди случая, повечето от които не се поддават на «никакви научни обяснения»… Те са проследявани чрез радарни екрани… отчитани са скорости от порядъка на 9 000 мили в час. Убеден съм, че тези обекти съществуват и че не са произведени в нито една от държавите в света. За това не виждам каква друга алтернатива можем да приемем, освен да се съгласим с теорията, че те идват от извънземен източник. Наскоро в Елмууд, Уисконсин, целият град наблюдава в продължение на няколко дни движението на летящи чинии над града“.

Генерал Лионел Макс Шасен, който достига до длъжността Главнокомандващ френските военновъздушни сили и е заемал поста „Главен координатор на въздушната отбрана“ в НАТО, пише:

„Наблюдаваните странни обекти вече не се поставят под съмнение. Броят на разумните, интелигентни и образовани хора, с напълно здрави сетива, които съобщават «че са видели нещо», всеки ден нараства.“

Хронологически след това идва известният „инцидент Росуел“ през 1947 г. Според сведенията на очевидци вечерта на втори юли над Росуел, Ню Мексико, се наблюдава ярък обект с форма на диск. На следния ден управител на ранчо и двете му деца намират късове от катастрофиралото тяло, разхвърляни на площта на доста голям район. Случаят е докладван на властите и в пресата се появява съобщение, че са открити останките от катастрофирал летящ диск.

Незабавно след това се появява второ съобщение, в което се твърди, че ставало въпрос за останките от климатичен балон; това се разгласява послушно и на последвалата пресконференция. Междувременно се разбира, че останките от катастрофата са изпратени в Рай Фийлд. Намиращите се между тях тела, са описани от свидетелите по следния начин:

„Телата приличат на човешки, но не са. Главите им бяха кръгли, очите — малки, нямаха никаква коса. Очите им бяха разположени на голямо разстояние. По нашите стандарти те бяха доста дребни, но пропорционално главите им бяха големи по отношение на телата. Имаха сиво на цвят облекло. Стори ми се, че всички са мъже, и че броят им не е малък. После се намесиха военните и ни бе заповядано да се разпръснем и да не споделяме с никого какво сме видели“.

Според документ, получен през 1984 г., от източник, близък до разузнавателните служби през 1947 г, президентът Труман създава свръхсекретна комисия със задача да изследва НЛО и да докладва за резултатите от проучването. Комисията носи кодовото название „Маджестик 12“, или „МДЖ-12“. Твърди се, че докладът на комисията, който носи датата 18 ноември 1952 г. е бил изготвен от адмирал Хиленкьотер за бъдещия президент Дуайт Айзенхауер. Бил е свръхсекретен и предназначен само за личен прочит. В него намираме изненадващото твърдение, че останките от четири тела на извънземни са намерени на около три километра от мястото на катастрофата в Росуел.

Пет години след създаването си Комисията изпраща на бъдещия президент Айзенхауер докладна записка за работата по проекта НЛО, в която се изтъква необходимостта от секретност:

„Мотивите и крайната цел на тези посетители остават напълно неизвестни, което е от изключително значение за националната сигурност. Поради тези причини, както и поради безспорни съображения, свързани с международното технологично разузнаване и предвид предотвратяването на всяка цена на паника сред обществеността групата «Маджестик 12» единодушно поддържа становището, че спазването на най-строги мерки за секретност трябва да продължи без прекъсване и при новото правителство“.

Официалната версия е, че автентичността на този документ се поставя под съмнение.

Твърди се, че броят на засекретените от Агенцията за национална сигурност документи, свързани с НЛО възлиза на около сто, според ЦРУ тази цифра е около петдесет, според друга агенция — шест.

Майор Доналд Кихоу, бивш адютант на Чарлс Линдберг, публично обвинява правителството на САЩ в отричане на съществуванието на НЛО, с цел предотвратяване на масова паника.

През м. август 1948 г., когато в свръхсекретната прогноза на Центъра за военновъздушно разузнаване се изразява становището, че НЛО представляват извънземни космически кораби, генерал Ванденберг, който по това време е Началник щаба на Военновъздушните сили, дава нареждания за изгарянето на прогнозата.

Съществува ли световен заговор на правителствата да се укрие истината от обществеността?

В кратък шестгодишен период от време, двадесет и трима английски учени работили по програмата „Звездни войни“ умират при неизяснени обстоятелства. Всеки от тях е работил по различни аспекти на електронните оръжия, което включва и изследване на НЛО. Следва списък на починалите, съдържащ датите на смъртта им и обстоятелствата, при които са починали:

1. Октомври 1986 г. Вимал Даджибхай: самоубил се като скочил от мост в Бристол, на повече от сто километра от дома си в Лондон.

2. Януари 1987 г. Автар Синг-Джида: изчезнал, счита се за мъртъв.

3. Февруари 1987 г. Питър Пийпъл: самоубил се като легнал под кола, паркирана в гараж.

4. Март 1987 г. Дейвид Сандс: самоубил се като се разбил с колата си, връхлитайки с голяма скорост в кафене.

5. Април 1987 г. Марк Уизнър: самоубил се чрез задушаване.

6. Април, 1987 г. Стюърт Гудинг: убит в Кипър.

7. Април 1987 г. Дейвид Грийнхол: пада от мост.

8. Април 1987 г. Шани Уорън: самоубива се чрез удавяне.

9. Май 1987 г. Майкъл Бейкър: загинал при автомобилна злополука.

10. Май 1988 г. Тревър Найт: самоубийство.

11. Август, 1988 г. Алистър Бекъм: самоубийство чрез ток с високо напрежение.

12. Август 1988 г. Бригаден генерал Питър Фери: самоубийство чрез ток с високо напрежение.

13. Неизвестна дата. Виктор Муур. Самоубийство.

14. Октомври 1986 г. Аршад Шариф: самоубил се като завързал въже на врата си, прикрепил го към дърво и потеглил с колата си с голяма скорост. Самоубил се е в Бристол, на повече от сто километра от дома си в Лондон.

Съвпадения?

* * *

През последните три десетилетия са регистрирани най-малко седемдесет хиляди случая на наблюдения на мистериозни летателни обекти, а може би десет пъти повече свидетелски показания не са били публикувани изобщо.

Съобщения за наблюдавани НЛО са получени от стотици държави. В Испания наричат НЛО „Objetos foladores по ldentificados“; в Германия — „fliegende Untertassen“, във Франция — „soucoupes volantes“; в Чехословакия — „letajid talire“.

Видният астроном Карл Сейгън е изчислил, че само галактиката на Млечния път включва около 250 милиарда звезди. Около един милион от тях според него биха могли да са заобиколени от планети, на които да съществува някаква форма на цивилизация.

Нашето правителство отрича съществуванието на извънземни висши форми на живот, но въпреки това в Деня на честването, на Колумб през 1992 г. в Калифорния и в Пуерто Рико НАСА организира интензивни изследвания с радиотелескопи, снабдени със специални приематели и компютри, чийто 1 капацитет позволява анализирането на десетки милиона радиоканали за издирване на форми на разумен живот във вселената.

НАСА нарича тази програма ПМН (Програма за микровълнови наблюдения), но астрономите предпочитат названието ИИФЖ (Издирване на извънземни форми на живот).

Зададох на двама бивши президенти на САЩ въпроса дали разполагат с информация за НЛО или за извънземни, и те ми отговориха отрицателно. А ако знаеха нещо, дали щяха да го споделят с мен? Като имам предвид завесата на секретност, спусната над тази тема, предполагам, че не биха го направили.

Дали наистина съществуват летящи чинии? Посещават ли ни същества от други планети? Може би, благодарение на новите технологии, които осигуряват все по-дълбокото проникване в тайните на вселената и издирването на форми на живот в нея, ние ще получим отговор на тези въпроси много по-скоро, отколкото сме очаквали.

Мнозина от учените, които работят по изследването на космоса в областта на астрономията и космологията, не се задоволяват с ролята на чакащи, и предпочитат да поемат риска сами да дават прогнози. Джил Тартър, астрофизик, който работи по програмата ММН на НАСА в научноизследователския център на НАСА в Еймс, Айова, е един от тях:

„В галактиката има 400 милиарда звезди. Нашият свят е изграден от звезден прах, а това е твърде обикновен материал. Трудно е да се повярва, че в свят, изпълнен със звезден прах, ние сме единствените живи създания.“

9 ноември 1987 г.

До: Н. п. Посланик Грифит

Мисия на Гренада към ООН

866 Второ авеню

Апартамент 502

Ню Йорк, щат Ню Йорк 10017

„Уважаеми господин посланик,

Бих желал да споделя становището си за извънземните посетители, които носят популярното название НЛО и да предложа какво бихме могли да направим, за да имаме адекватно отношение към тях.

Вярвам, че тези извънземни космически кораби и техните екипажи идват от други планети, които очевидно в техническо отношение са по-напреднали от нас. Смятам, че трябва да изготвим програма, която да се ръководи на най-високо равнище и която да включва събирането и научното анализиране на получената от цял свят информация за срещи с извънземни и решаването на проблема за най-подходящо отношение към тях. Преди всичко трябва да им покажем, че сме се научили да разрешаваме проблемите си по мирен път, а не чрез войни, за да можем да бъдем приети като достойни партньори на цивилизациите във вселената. Това би довело до изключително големи възможности за напредък във всички области. Всъщност ООН е овластена да реши този въпрос бързо и по подходящ начин.

Искам да подчертая, че аз самият не съм професионалист-проучвател на проблемите на НЛО. Не съм имал честта да летя на НЛО или да срещна член от екипаж на техен кораб. Въпреки това, считам, че донякъде имам право на мнение по този въпрос, тъй като съм прониквал в периферията на космическите бездни, в които те се движат. Освен това, през 1951 г. имах случай да наблюдавам техни полети над Европа. Летяха кораби от различни размери в нещо, което напомняше нашите ескадрили, прелитаха от източна в западна посока. Движеха се на височина, недосегаема за нас по това време.

Също така искам да изтъкна, че повечето астронавти не желаят даже да дискутират НЛО, поради това, че много хора несъмнено публикуват измислици за НЛО или представят фалшифицирани документи, в които злоупотребяват с имената и репутацията на астронавтите. Неколцината астронавти, които все още имат активни интереси към НЛО, проявяват изключителна предпазливост. Някои от нас вярват в НЛО и са ги виждали на земята или от самолет.

Ако ООН се съгласи да се заеме с този проект и да заложи на него авторитета си, вероятно много повече добри професионалисти ще излязат от сянката и ще предоставят информация и помощ.

Надявам се скоро да се срещна с Вас.

Искрено Ваш: Л. Гордън Купър

о.з. Полковник от военновъздушните сили на САЩ. Астронавт.“