Сидни Шелдън
Операция „Страшният съд“ (49)

Глава четиридесет и осма

Тя се събуди от първите капки чиста дъждовна вода. Лежеше на пейка в парка. Бе прекалено изтощена, за да може да се движи. През последните два дни усещаше как жизнената й енергия изтича. Ще умра тук, на тази планета. Бе се унесла в сън, който мислеше, че ще й бъде последен. Тогава започна да вали. Благодатният дъжд. Просто не можеше да повярва. Повдигна лицето си към небето и усети хладните капки. Дъждът се усилваше все повече и повече. Прясна, чиста течност. Изправи се и вдигна високо ръце, оставяйки водата да се стича по нея, да й дава нови сили, да я връща към живота. Остави дъждовната вода да напълни тялото й, да насища самата й същност, докато не започна да усеща, че изтощението й изчезва. Чувстваше как става по-силна и по-силна, докато накрая си помисли: Готова съм. Вече мога да мисля ясно. Знам кой може да ми помогне да се върна. Извади малкият предавател, затвори очи и започна да се съсредоточава.