Сидни Шелдън
Операция „Страшният съд“ (34)

Глава тридесет и втора

Уилърд Стоун и Монти Банкс бяха естествени врагове. И двамата бяха безмилостни хищници, а джунглата им бяха каменните каньони на Уол Стрийт, с нейните заредени с високо напрежение поглъщания на една компания от друга, точно премерени маневри на изкупуване и борсови операции.

За пръв път двамата се сблъскаха на търг за една гигантска компания за комунални услуги. Уилърд Стоун пръв наддаде и не очакваше да срещне никакви препятствия. Той бе всесилен и се радваше на репутация на много опасен, малцина биха му се противопоставили. Удивлението му бе голямо, когато узна, че млад начинаещ бизнесмен на име Монти Банкс оспорва неговата цена. Стоун бе принуден да покачи, но противникът му упорстваше. Накрая Уилърд Стоун получи каквото искаше, но на много по-висока цена, отколкото възнамеряваше да плати.

Шест месеца по-късно на търг за поглъщането на голяма електронна компания, Монти Банкс отново се изправи срещу Стоун. Наддаването продължи и този път спечели Банкс.

Когато Уилърд Стоун узна, че Монти Банкс има намерение да се състезава с него за контрол върху компютърна компания, той реши, че е дошло времето да се срещнат. Срещнаха се на неутрална територия, на Парадайз Айлънд на Бахамите. Уилърд Стоун бе предприел задълбочени разследвания върху биографията на своя съперник и бе научил, че Монти произлиза от богато семейството с бизнес в петролната индустрия и че блестящо се е справил с превръщането на наследството си в международен консорциум.

Седнаха да обядват заедно — старият и мъдър Уилърд Стоун и младият и енергичен Монти Банкс.

Разговорът започна Уилърд Стоун:

— За мен ти си таралеж в гащи.

Монти Банкс се ухили:

— Във Вашата уста това звучи като комплимент.

— Какво искаш? — попита Уилърд Стоун.

— Същото каквото и ти. Искам да имам целия свят.

Уилърд Стоун отговори внимателно:

— Хм, светът е достатъчно голям.

— Което ще рече?

— Ще рече, че има място за двама ни.

От този ден те станаха партньори. Всеки си гледаше самостоятелно бизнеса, но когато дойдеше ред на нещо голямо: било дървен материал, било петрол, било недвижими имоти — те водеха сделките си заедно, вместо да си съперничат. На няколко пъти отделът за борба с тръстовете към министерството на правосъдието се опита да се намеси, но благодарение на връзките си Уилърд Стоун винаги се справяше. Монти Банкс притежаваше химически компании, които причиняваха огромни екологически щети на езера и реки, но винаги, когато му съставяха акт, поради някакви мистериозни причини не се вземаха никакви съдебни мерки.

Двамата съществуваха в съвършена симбиоза.

За тях операция „Страшният съд“ бе нещо като естествена реакция и те активно участваха в нея. Те тъкмо бяха пред сключването на сделка за покупка на седем милиона акра от плодородната гъсто залесена тропическа гора край бреговете на Амазонка. Щеше да бъде един от най-сполучливите им удари.

Не можеше да си позволят да оставят някой да им попречи.