Сандра Браун
Лятна буря (10)

Осма глава

— Тези хора са ваши приятели, така ли?

Ела беше наместила Соли между себе си и господин Рейнуотър на предната седалка. Тя го упътваше накъде да кара. Бяха се отправили извън града. Той караше бързо, по-бързо, отколкото тя би се осмелила да пришпори стария си форд.

— В училище бяхме в един клас, макар че те не завършиха. В десети клас спряха да идват. Бащата на Оли умря и той трябваше да поеме грижите за фермата. Беше най-малкото дете и единствено момче. Всичките му сестри бяха отдавна омъжени и живееха в други градове. Никога не сме се съмнявали, че двамата с Лола ще се оженят някой ден. Бяха лудо влюбени. Когато Оли напусна училище, Лола настоя да се оженят, за да може и тя да помага във фермата. Сега имат четири деца. Добри хора са. На следващия кръстопът завийте наляво.

Пътят, по който господин Рейнуотър зави, не беше павиран. Високи плевели бяха избуяли в канавките от двете му страни. След канавките имаше огради от бодлива тел, които отделяха ниви с царевица, бореща се за оцеляване върху сухата почва, от полетата с памук, в които се виждаха берачи, влачещи дълги чували на превитите си гърбове.

Още нямаше десет часа, но Ела усещаше, че температурата вече минава трийсет градуса. Нямаха избор, освен да оставят прозорците на колата напълно отворени. Вятърът беше горещ и прашен. Опитваше се да отнесе шапката на Ела и рошеше косата й, но тя не му обръщаше внимание.

Мислите й бяха насочени към приятелите й и тяхното нещастие. С всяко следващо бебе Лола натежаваше по още малко и пространството между горните й предни зъби се увеличаваше, но тя беше една от най-щастливите жени, които Ела познаваше. Обичаше съпруга си, обичаше децата си, обичаше живота си. Ела се надяваше вроденото чувство за щастие да помогне на семейството да издържи това изпитание.

Оли беше земен човек, с щръкнали уши и голямо сърце. Трудно преминаваше от един клас в следващия заради всички пропуснати уроци, докато помагаше на баща си във фермата. Доеше кравите преди и след училище и вършеше куп други работи в стопанството. Оли не страда, когато се наложи да се откаже от училището. Практическият опит беше по-важен за него от написаното в книгите, а натрупаните умения се бяха отплатили с годините. Той се гордееше, че откакто е поел фермата, тя се беше разраснала и процъфтяваше.

Поне допреди няколко години, когато беше принуден да изтегли заем, за да има с какво да храни животните и семейството си, докато чакаха сушата да отмине и зелените пасища да се възстановят. Продаваше евтино млякото, което успяваше да издои от недохранените крави, и скоро се наложи да изтегли втори заем. Затвореният кръг доведе дотам, че двамата с Лола затънаха в дългове и бяха изправени пред опасността да загубят фермата си.

Правителствената програма за изкупуване на стадата щеше да им помогне много, но каква емоционална цена щяха да платят за това?

Господин Рейнуотър каза:

— Опасявам се, че сме закъснели.

Почти в същия момент Ела забеляза облака прах, който се издигаше над пътя.

— Какво е това?

— Конвой от коли, най-вероятно.

Разстоянието между тях и виещия се прахоляк бързо намаляваше. Почти стигнаха до него, преди да успеят да видят нещо. Най-отпред се движеше камион, натоварен с животни. Следваха го три черни коли с надписи отстрани, в които пътуваха мъже с мрачни лица. Единият от мъжете в първата кола беше изправен на външното стъпало и се държеше за отворения прозорец, подпрял пушка на рамото си.

— Това са…

— Стрелците — довърши изречението господин Рейнуотър.

Освен шума на преминаващите коли Ела различи още някакъв звук, който в първия момент помисли за пробит ауспух. Но когато господин Рейнуотър изруга тихо, тя забеляза, че ръцете му са стиснали кормилото с всичка сила, а челюстта му е напрегната.

— Какъв е този звук?

— Стрелба.

Тя обърна глава и погледна черните коли, които се отдалечаваха по пътя. Стрелбата не идваше от тях. Тогава кой стреляше? Черна топка от страх се настани в гърдите й. За да я прогони, тя каза:

— Тук е различно от фермата на Причет.

Господин Рейнуотър я погледна въпросително.

За да оспори собствените си мрачни предчувствия, тя продължи:

— Онази история се случи заради хората от бедняшкия квартал. Но никой от тях не би дошъл толкова далече. Няма как да стигнат дотук. Така че кой стреля? И защо?

Все още помнеше вида на ранените жени и деца. Помнеше разказа на брат Калвин за това как едно дете е било изтръгнато от ръцете на майка си, а шериф Андерсън и заместниците му са наблюдавали безучастно. Завладя я страх за приятелите й.

— По-бързо — настоя тя и се наведе напред, сякаш така щеше да увеличи скоростта на колата. — Сега трябва да завием наляво.

Точно преди да стигнат до отбивката за фермата на Томпсън, един пикап изскочи на пътя с остър десен завой и подкара право срещу тях. Задницата му поднесе върху чакъла и мъжете отзад едва не изхвърчаха. Все пак успя да се задържи на пътя и продължи да кара в тяхната половина до последния момент, когато с надуване на клаксона свърна през жълтата лента.

Пикапът профуча край колата на господин Рейнуотър. Ела разпозна мъжа зад кормилото — Конрад Елис. Заедно с него в купето седяха трима мъже. Отзад в каросерията имаше още десетина, които се държаха един за друг и където намереха, за да пазят равновесие. Не изглеждаха разтревожени, че могат да изхвърчат край пътя. Смееха се, подвикваха, стреляха във въздуха с пистолети и ловни пушки.

Господин Рейнуотър направи левия завой буквално на две колела, при което Ела и Соли се залепиха за страничната врата. От главния път до фермата имаше половин километър. Господин Рейнуотър натискаше газта докрай, докато не стигнаха до едно пасище, в което беше изкопана голяма яма. Той рязко натисна спирачката. Колата подскочи няколко метра напред, преди да спре.

Господин Рейнуотър слезе и отиде до багажника на колата. Свали шапката си и я удари няколко пъти в бедрото си, докато изучаваше масовия гроб. Соли изглеждаше доволен да потупва върховете на обувките си един в друг, така че Ела също слезе.

Когато брат Калвин разказваше за инцидента във фермата на Причет, той описваше сцената много ярко и образно. Но дори и красноречието на проповедника не беше подготвило Ела за това, което тя видя сега. Няколко десетки мършави крави и телета бяха вкарани в ямата и застреляни в главите, някои от тях по няколко пъти. Бяха изпопадали едни върху други с преплетени крака. Повдигна й се от тази гледка.

— Проклета работа.

Тя осъзна, че господин Рейнуотър мърмори на себе си, а и какво би могла да добави? Заслони очите си срещу слънцето и погледна към горичката от върби, край която бяха паркирани два трактора. Мъжете, които ги караха, изчакваха на сянка, преди да довършат работата си и да погребат животните. Единият пушеше цигара, а другият беше нахлупил шапката си над лицето и дремеше.

Ела си помисли, че и те, като стрелците, бяха хора, които правеха всичко възможно, за да изкарат прехраната си в тежката икономическа криза. Те не бяха измислили правителствената програма, а само я изпълняваха и им плащаха за това, а вероятно я разбираха по-малко и от нея самата. Просто вършеха тежка работа в тежки времена.

Въпреки това те й се струваха врагове.

Обърна се да провери какво прави Соли, който още потупваше обувките си, после тръгна по склона към къщата. Усети как слънцето припича главата й и се сети, че е оставила шапката си на седалката в колата. Но не се върна за нея.

Бяла дъсчена ограда опасваше двора пред къщата. Тя също беше боядисана в бяло, но сега на места се виждаха черни петна. Ела шокирана осъзна, че това са дупки от куршуми. Когато стигна до оградата, видя, че портата й е изтръгната и захвърлена върху един мравуняк. Мравките сновяха сърдито. Ела внимателно прескочи остатъка от мравуняка.

Лола седеше на люлката на верандата, притиснала длани към лицето си, и плачеше. Две деца със сериозни изражения седяха от двете й страни. По-голямото момче не плачеше, но и то беше твърде малко, за да има такова огорчено изражение на лицето.

Момиченцето беше сложило ръка върху коляното на майка си. По страните му се стичаха сълзи. То спря да плаче, като видя Ела, която прекоси двора и се изкачи по стъпалата на верандата.

— Оли.

Той седеше на най-горното стъпало, привел рамене. Между устните му висеше цигара. Почти половината беше изпушена, но пепелта не беше изтръскана. С дясната си ръка държеше един пистолет, но не го стискаше и оръжието сякаш всеки момент щеше да се изплъзне от пръстите му. Взираше се в пространството пред себе си, без да забележи приближаването на Ела, но когато тя изрече името му, я погледна с измъчени очи.

— Ела. — Осъзна се, извади цигарата от устата си и я загаси на стъпалото, после попита: — Какво правиш тук?

— Дойдох… Помислих, че сте разстроени. Дойдох да ви предложа подкрепата си, доколкото мога.

Погледът му се отмести към колата, паркирана на пътя. Забеляза господин Рейнуотър, който се взираше мрачно в ямата на пасището.

— Кой е този?

Господин Рейнуотър не би могъл да ги чуе от такова разстояние, но точно когато Оли попита за него, той се извърна от потискащата гледка и тръгна към къщата.

— Далечен братовчед на доктор Кинкейд. Ще живее в нашия град известно време. Нае стая в пансиона ми.

Двамата проследиха с поглед господин Рейнуотър, който приближаваше към къщата, премина оградата и влезе в двора. Докато го гледаше, Ела забеляза колко е слаб в сравнение с Оли.

— Господин Томпсън? — каза той, когато ги доближи. — Дейвид Рейнуотър.

Оли се втренчи в протегнатата към него дясна ръка, сякаш се чудеше какво да прави с нея. После прехвърли револвера в лявата си ръка и се ръкува.

— Оли Томпсън.

— Не бих искал да се запознаваме при такива обстоятелства.

— Нито пък аз. — Оли се насили да стане. Изглеждаше така, сякаш раменете му се огъват под огромна тежест.

— Видяхме камиона с животните. Поне платиха ли ви достатъчно? — попита господин Рейнуотър.

— Стандартната тарифа. По шестнайсет на глава плюс три долара бонус. Дори и за телетата. Радвам се и на това. Кандидатствах за помощта. Но все пак беше ужасно преживяване.

Ела остави мъжете да си говорят и отиде при люлката. Лола попи очите си, погледна към Ела и опита да се усмихне. Потупа сина си по гърба.

— Нека госпожа Барън да седне.

Момчето стана от люлката и скочи от верандата. Пъхнал ръце в джобовете си, той изчезна зад ъгъла на къщата.

— Разстроен е — каза Лола, когато Ела седна до нея на люлката. — Надявам се да го превъзмогне. — Погледна към Оли и добави тихо: — Надявам се и баща му да успее.

Ела се усмихна на момиченцето, което отвърна срамежливо на усмивката й, после отпусна главата си върху пухкавата ръка на Лола.

— Къде са другите деца?

— Обадих се на майка си тази сутрин и я помолих да дойде да ги вземе, за да не са тук, докато свърши историята с кравите. Тези двамата също го понесоха тежко, исках поне малките да не го виждат. Не искам да им остане спомен за цял живот от нещо, което не могат да разберат.

— Какво се случи?

Очите на Лола се напълниха със сълзи.

— Мъжете с тракторите дойдоха малко след изгрев-слънце и изкопаха ямата. После дойдоха другите и сортираха животните. Натовариха по-здравите на камиона. Останалите… — Тя кимна към изкопа.

— Четирийсет глави — обади се Оли. И в неговите очи имаше сълзи. — Взех пари за тях. Нямах избор — каза той с треперещ глас. — Трябва да направя плащане за заема, иначе ще загубя фермата. Наследил съм я от баща си. Трябва да я спася.

Той не можа да продължи, така че Лола разказа вместо него.

— Щом вкараха животните в ямата, започнаха да стрелят. Бедните крави и техните телета. — Тя заплака, а Ела я прегърна през раменете.

— А защо идваха онези с пикапа, дето само създават проблеми?

— Видяхме Конрад Елис по пътя — поясни въпроса на господин Рейнуотър Ела.

Оли се изплю ядосано през верандата.

— Кучи син.

— Оли — каза Лола и кимна към дъщеря им.

— Пълен боклук. Колкото и пари да има баща му, той си е такъв. Всичките Елисови са гадняри. Всички до един.

— Какво правиха тук? — попита господин Рейнуотър.

— Мисля, че страхливците, дето изпълняват програмата, ги викат със себе си за всеки случай. — Оли отново се изплю.

— Какъв случай? — попита господин Рейнуотър.

— Опитах да се спазаря с главния от тях — ядосано обясни Оли. — Казах му, че няма нужда да убиват кравите, че сам ще се отърва от тях. Обясних му, че ще закарам тези, които имат някакво месо, на бедняците, да ги заколят и изядат. Поне веднъж да хапнат месо децата им. Но не. Той каза, че има заповед да застреля животните и да ги зарови и че ще направи точно това. Не можех да го спра. Казах, добре, както си знаете, дръжте се като продажници на правителството. — Той изтри сълзите от очите си. — Знам, че и аз съм продажник, защото взех проклетия чек.

— Мери си приказките, Оли Томпсън! Направи каквото трябваше.

Той погледна жена си с печално изражение.

— Не го изкарвай, че е било правилно, Лола. Няма да се почувствам по-добре от това. — Замълча за момент, после продължи. — Явно онзи не ми е повярвал на думата, защото докато стрелците убиваха животните, Конрад Елис и шайката му ни държаха на мушка, сякаш се канехме да им попречим. Когато всичко свърши, онези си тръгнаха. Но преди да се изметат, Конрад и приятелчетата му стреляха по къщата.

Господин Рейнуотър забеляза дупките от куршуми в дървената фасада.

— Защо?

— Без причина. — Оли изтри носа си с ръкав. — Или просто за да ме подплашат да не направя нещо, както и стана. — Той погледна в посоката, където синът му беше изчезнал зад къщата. — Сега синът ми се срамува от мен.

— Какво би могъл да направиш, Оли? — попита Лола, за да го успокои. — Да се сбиеш с Конрад, за да ги предизвикаш да застрелят всички ни?

— Тя е права — кимна господин Рейнуотър. — От това, което съм чувал за този Елис, малко му трябва, за да избухне.

Ела им разказа какво беше станало, когато господин Причет беше опитал да не им се подчини.

— Един очевидец на случилото се ни разказа как Елис е изтръгнал детето от ръцете на госпожа Причет.

— Ако беше докоснал с пръст Лола или някое от децата ми, щях да го убия — възкликна Оли.

Лола явно забеляза, че Ела поглежда към пистолета в ръката на Оли. Тя изсумтя нервно.

— Той не би могъл да застреля човек.

— Да бе, да! — възрази мъжът. — Кълна се в Бог, че щях да го направя.

Лола се обърна към господин Рейнуотър.

— Едно от застреляните телета не умря веднага. Конрад и приятелите му го чуха да мучи. Застанаха на ръба на ямата и започнаха да го замерват с камъни, като се смееха.

— Нали ви казах — вметна Оли. — Боклуци.

— Оли отиде в къщата да вземе пистолета си и да спести мъките на бедното животно. Но онези не му позволиха да доближи изкопа. Накрая телето все пак умря. Спря да мучи. Конрад и приятелите му се натовариха на пикапа и потеглиха.

— Забавлението им е приключило.

Ела забеляза, че когато господин Рейнуотър е силно ядосан, устните му почти не помръдват, когато говори. Той усети погледа й и тя бързо го отмести към Оли.

Оли каза:

— Кравите и без това щяха да си умрат скоро. Нямах с какво да ги храня. Умираха от глад. — Той преглътна. — Но да гледам как ги застрелват… беше ужасно.

Той кимна с брадичка към двамата мъже, които в момента се качваха на тракторите.

— Остана само да ги заринат.

Пред погледите им моторите забръмчаха и тракторите се понесоха към масовия гроб.

Ела постави ръка върху рамото на Лола.

— Мога ли да направя нещо за вас?

Лола повдигна престилката си, за да избърше очите си, и за всеобща изненада се разсмя. После отпусна престилката и каза:

— Можеш да коленичиш и да благодариш на Бог, че Оли не застреля Конрад Елис между очите.

Ела се възхити на духа на приятелката си. Ако тя самата беше преживяла нещо подобно, нямаше да има сили да се засмее.

— Радвам се, че не се наложи Оли да застреля онова теле — добави Лола. — Едно е да колиш животно за храна, а да го убиваш така, е съвсем друго. Веднъж му се наложи да убие един стар кон, после три нощи плака.

Говореше с обич за съпруга си, с когото бяха преживели толкова много неща. Погледът, който си размениха двамата, беше толкова личен и изпълнен с чувство, че Ела се почувства като натрапник в този интимен момент. Усети и как я бодва завист.

Люлката се раздвижи леко, когато тя се изправи.

— Тръгнах набързо и оставих Маргарет да се оправя сама. Най-добре е да се връщам.

— Благодаря ти, че дойде — каза Лола.

— Не съм направила нищо.

— Това, че дойде, е достатъчно. — Лола погледна господин Рейнуотър. — Ние всъщност не се запознахме. Аз съм Лола. Благодаря ви, че докарахте Ела дотук.

— Няма защо, госпожо Томпсън. Пожелавам ви скоро да дойдат по-добри времена.

Лола придърпа дъщеря си и я целуна по главата.

— Ако дойдат по-добри времена, ще взема да се разглезя, господин Рейнуотър.

Той очевидно оцени духа и оптимизма й, защото се усмихна.

После всички го чуха едновременно. Мучене на теле откъм изкопа.

— О, боже, имай милост — изстена Лола.

Момиченцето заплака. Момчето, което беше изчезнало, дотича. Този път очите му бяха мокри от сълзи. Погледна възрастните на верандата с ужасено изражение.

Оли затвори очи за миг, после слезе по стъпалата.

Господин Рейнуотър сграбчи ръката му.

— Недейте. Аз ще се погрижа. — Той не изчака Оли да възрази, нито взе пистолета, а само прекоси двора и излезе през липсващата порта, крачейки бързо.

Мученето стана по-настойчиво, ужасен звук. Ела прегърна бързо Лола, потупа Оли по ръката, минавайки покрай него, като извика:

— Обадете ми се, ако се нуждаете от нещо. — Тя се втурна по стъпалата и побягна след господин Рейнуотър.

Докато стигна до изкопа, господин Рейнуотър вече влизаше вътре. Наклонът не беше чак толкова стръмен, но почвата се ронеше, а той беше с обувки, не с работни ботуши като Оли. Замалко не падна на няколко пъти, докато слизаше в масовия гроб. Тракторите бяха почти до ръба.

Ела гледаше безпомощно как господин Рейнуотър непохватно си пробива път до телето, което беше затиснато под трупа на една крава, може би майка му. Животното имаше рана на гърба, която кървеше и привличаше мухите, но очевидно не беше толкова тежка, че да го убие.

Един от мъжете с тракторите извика:

— Хей! Какво правиш там, по дяволите! Махай се!

Господин Рейнуотър не му обърна внимание и продължи да търси начин да изведе телето.

— Побъркан глупак! — извика другият мъж.

— Предупреждавам те, господине! — провикна се първият.

Или господин Рейнуотър не ги чу, или нарочно не обърна внимание на заплахите им. Телето продължи да мучи. Господин Рейнуотър взе един камък, голям колкото диня, занесе го, макар и трудно, до телето, после го вдигна над главата си и го хвърли върху главата на телето. Камъкът размаза черепа на животното, уби го мигновено и постави край на мученето.

Ела притисна длан към устата си и сви другата ръка пред корема си.

Господин Рейнуотър се наведе и подпря ръце на коленете си. Остана така известно време, докато един от мъжете в тракторите започна отново да ругае и заплаши да го засипе с пръст.

Чак тогава господин Рейнуотър се изправи с усилие и започна да се катери към ръба на рова.

Ела беше потресена от видяното и се обърна към колата. Закова се намясто, като дишаше тежко, защото изумена видя, че Соли е слязъл от колата и е вперил поглед в труповете на кравите и в мъжа, който излизаше от изкопа.