Рекс Стаут
Червената кутия (4)

4.

Това събиране беше истинска комедия. Често ми се е случвало от тогава да препрочитам стенографските си записки, за да се забавлявам. Дъдли Фрост може да се гордее, че е един от малкото, успели да ядосат Улф.

Хората му пристигнаха малко след три. Първо Калида Фрост, майката на Хелън, леля Кали за Лю. Познах я веднага — това беше жената с красив гръб и презрително свити устни, която видях сутринта у Макнейр. Дъдли Фрост, бащата на Лю, тежеше поне деветдесет и пет килограма. Не беше дебел, просто набит. Косата му бе прошарена, имаше добре поддържани мустаци, а носът му бе съвсем леко закривен. Нужно бе обаче изключително опитно око като моето, за да го забележи.

Лю прекоси стаята, за да ги посрещне и да ги представи. След кратък и сух поздрав към Улф и мен Дъдли Фрост се обърна към сина си:

— Е, момчето ми, какво става? Внимавай, Калида, чантата ти ще падне. Какво има, господин Улф? Имах намерение да играя бридж днес следобед.

— Господин Улф иска десет хиляди долара — изтърси Лю.

— Чудесно — изръмжа Фрост, — аз също. — Той погледна Улф и заговори бързо: — И за какво, по дяволите, искате тези пари, господин Улф?

Шефът се намръщи, като предусещаше неприятности.

— За да ги внеса в банковата си сметка — отговори съвсем сериозно.

— Не е лошо! И добре казано, господин Улф. Всъщност въпросът ми не заслужаваше друг отговор. Синът ми ни обясни, че ви е наел нещо като пробно за някаква работа в момент на проява на характерна за него глупост. Синът ми е магаре, но вие, предполагам, не възнамерявате да получите десет хиляди долара само защото той е магаре? Надявам се, че не, тъй като двамата с него не разполагаме с толкова пари. А също и снаха ми, нали, Калида? Мислите ли, че е нужно да продължаваме този разговор?

Госпожа Фрост гледаше към Улф и изобщо не обърна внимание на думите на девер си.

— Мисля — изрече тя с приятен плътен глас, — че най-важното е да се обясни на господин Улф, че е направил невярно заключение от думите на Хелън. Но щом Лю сметна за нужно да ни повика тук, може би е редно да попитаме господин Улф какво има да ни каже.

— Съвсем малко, госпожо Фрост — отговори шефът, като я поглеждаше изпод притворените си клепачи. — Вашият племенник ме натовари с мисия и ме принуди да извърша нещо, което противоречи на моите вкусове и навици. Едва започнах работата си, и той ме информира, че разваля договора, и ме попита колко ми дължи. Уведомих го. Той се уплаши и телефонира на баща си.

— Вие искате десет хиляди долара? — попита намръщено тя.

Улф кимна.

— Но, господин Улф… — Жената се поколеба, преди да му се усмихне. — Не съм наясно с вашата професия, но съм сигурна, че това е твърде голяма сума. Това обичайната ви тарифа ли е?

— Ако обичаш — прекъсна я Дъдли Фрост. — Проблемът е ясен, стига да се уточнят някои неща. На първо място, ставаше въпрос за опит. Как господин Улф би могъл да знае дали ще открие или не престъпника, ако не отиде да види на място? След това ще таксуваме времето на господин Улф по двайсет долара на час; следователно Лю му дължи четирийсет долара. Трето, неразумно е да се говори за десет хиляди долара, тъй като ние ги нямаме. Снаха ми няма нито цент, аз го знам най-добре от всички. Дъщеря й — моята племенница — притежава всичко, което е останало от богатството на баща й. ВСИЧКИ, освен нея сме бедни. Синът ми мисли, че успехът му е гарантиран, но и друг път му се е случвало. Съмнявам се, че бихте могли да заведете дело срещу нас, което ще се проточи безкрайно дълго и ще завърши с компромис.

Лю няколко пъти се опита да го прекъсне, но не успя. Накрая се приведе напред и хвана баща си за коляното:

— Изслушай ме за секунда, искаш ли? Не разбираш ли, че господин Улф не обича да отлага нещата! Инспектор Крамър ще дойде в шест часа, за да сравни разкритията си с тези на нашия домакин.

— И какво от това? Не е необходимо да ми мачкаш крака! Кой, по дяволите, е инспектор Крамър?

— Познаваш го много добре! Онзи от криминалния отдел.

— А, да! Този тип! Откъде знаеш, че ще дойде? Кой ти каза?

— Той се обади, преди да говоря с теб. Затова те повиках тук с леля Кали.

Пламъчето, което блесна в очите на Дъдли Фрост, не ми убягна, колкото и бързо да угасна, и аз се запитах дали и Улф го беше забелязал.

— Кой разговаря с инспектор Крамър? Ти ли? — попита той сина си.

Намесих се:

— Не, аз.

— А, вие! — Фрост ми се усмихна широко, с разбиране, погледът му се отклони към Улф и отново се върна към мен. — Струва ми се, че тук действате бързо. Разбирам, че това е бил най-добрият начин да създадете основа за заплахите си и да ме подмамите тук със сина ми. Но е вярно, че…

— Изхвърли го, Арчи — каза шефът.

— Да, сър, с удоволствие.

Станах. Лю изглеждаше притеснен, той също стана. Забелязах, че леля му се задоволи със свиване на веждите.

— Полека, деца! — със смях рече Дъдли Фрост. — Седнете и двамата. Не ви се сърдя за тази малка инсценировка — добави по адрес на шефа. — Това е начин…

— Господин Фрост — прекъсна го Улф, заплашвайки го с пръст, — вие ме оскърбихте сериозно, като намекнахте, че съм инсценирал телефонен разговор, за да впечатля сина ви. Вземете думите си назад или напуснете къщата ми.

— Нека да си кажем, щом искате, че и мен се опитвате да впечатлите — изсумтя Дъдли Фрост.

— Това е още по-лошо, господине.

— Може би тогава снаха ми… Впечатлена ли си, Калида? Трябва да призная, че аз съм. Ето как разбирам създалото се положение. Господин Улф иска десет хиляди долара. Ако не ги получи, има намерение да се свърже с инспектор Крамър — независимо кога и как — и да му довери, че Хелън е признала, че е виждала кутията преди Моли Люк. Разбира се, тя нищо подобно не е признавала, но това няма да попречи на полицията да я подложи на разпит. Има голяма вероятност да се разнесе слухът и от вестниците. Тъй като съм попечител на Хелън, моята отговорност е също толкова голяма, колкото и твоята, Калида, въпреки че ти си й майка. Грешката е твоя, Лю. Огромна грешка. Даде шанс на този Улф. А колко пъти съм ти казвал…

— Моля ви — извика Улф, — накарайте го да млъкне!

Госпожа Фрост повдигна рамене и тъй като Дъдли Фрост продължаваше монолога си, тя стана, мина зад него и се доближи до мен достатъчно, за да ме попита тихо:

— Нямате ли случайно хубаво ирландско уиски?

— Разбира се, че имаме, но мислите ли, че…

— Да, една трета от голяма чаша. С обикновена вода.

Минах в съседната стая и взех бутилката „Олд Коркоран“. Напълних три четвърти от чашата, взех кана с вода и сложих всичко на поднос, който поставих близо до оратора.

— А! Какво е това? — измърмори той. — Къде е бутилката?

Той поднесе чашата към кривия си нос и помириса питието.

— Хм! Хм! Не е лошо! Никой ли няма да пие с мен? Калида? Лю? Не? Тогава за Фростови — живи и мъртви!

Той го глътна, като че ли беше мляко, отпи и малко вода, облегна се назад и с палеца и показалеца започна да приглажда мустаците си. Улф го гледаше, както ястреб гледа пиле.

— Какво означава тази история с инспектор Крамър? — попита спокойно госпожа Фрост.

— Нищо повече от това, което каза вашият племенник — отговори Улф.

— Той ще дойде тук да разговаряте?

— Затова се обади.

— Във връзка със… със смъртта на Моли Лок?

— Така каза.

— Имате ли… — тя се поколеба, — имате ли навик да разговаряте с полицията по случаите на вашите клиенти?

— Имам навик да разговарям с всеки, който би могъл да ми даде някакво сведение. Сега по-накратко. Както отбеляза вашият девер с учудващо благоразумие, случаят е прост. Ще предложа само една възможност. Или господин Лъвлин Фрост ще ми плати веднага сумата, която щях да му поискам, ако бях довел работата докрай — той знаеше, идвайки при мен, че тарифата ми е висока, и ще ме освободи от задължението ми, или ще чака края на разследването ми и съответната фактура. Естествено, работата ми ще бъде значително затруднена, ако семейството му се противопоставя…

— Ние нямаме подобно намерение — изрече тихо госпожа Фрост. — Но очевидно неправилно сте изтълкували думите на дъщеря ми, докато сте я разпитвали, и това ни разгневи. А и ако… ако смятате да сътрудничите с полицията, сам разбирате…

— Разбирам, госпожо Фрост. Бихте искали да сте сигурна, че няма да спомена на инспектор Крамър за погрешното тълкуване на думите на дъщеря ви. Съжалявам, но не мога да ви дам подобно обещание, ако не ми бъде платено веднага или ако не ме уверите и тримата, че желаете да продължа разследването, за което бях нает. Ще добавя, че излишно се вълнувате. Малко вероятно е дъщеря ви да има пръст в убийството на Моли Лок, но ако случайно притежава сведение, което дискретността я принуждава да крие, колкото по-скоро го сподели, толкова по-добре ще бъде за нея, преди полицията да я е заподозряла.

— Дъщеря ми не знае нищо — увери го тя.

— Трябва сам да я попитам.

— Следователно искате да продължите разследването. В противен случай ще кажете на инспектор Крамър…

— Нищо не съм споменал за намеренията си.

— Но искате да продължите.

Улф кимна:

— Или това, или чека ми.

— Слушай, Калида, аз размислих…

Това беше Дъдли Фрост. Той се изправи на стола си, докато Улф поставяше ръце на страничните облегалки на креслото си.

— Защо — продължи Фрост — не повикаме тук Хелън? Този Улф блъфира. Ако не внимаваме, ще се наложи да се лишим от десет хиляди долара от парите на Хелън; като неин попечител аз трябва да попреча на това. Лю е сигурен, че другата седмица ще има парите, но тази песен ми е позната. Единственият начин е…

Готвех се пак да прибегна до бутилката с уиски, тъй като въздействието на първата чаша беше вече отслабнало, но не стана нужда. Улф бутна креслото си назад и стана. Застана пред Лю и заговори достатъчно силно, за да заглуши гласа на другия:

— Напускам ви, слава Богу. Вие ще информирате господин Гудуин за вашето решение.

Той тръгна към вратата и не се спря, когато Дъдли Фрост подвикна след него:

— Ей, вие! Няма да си тръгнете така! Казах ти, Калида, това е блъф. Не трябва да се оставяме да ни сплашат. Вие видяхте как…

— Стига, татко, моля те! Ще ме изслушаш ли?

— Ако искате да разговаряте сами — казах аз, — ще ви оставя за пет минути.

— Благодаря — поклати глава госпожа Фрост, — не мисля, че това ще е необходимо. Лю — добави тя рязко, — ти започна всичко. Ти трябва да продължиш.

Той й отговори. Баща му използва случая, за да се намеси. Аз вече не ги слушах. Настаних се зад бюрото си, сложих лист в пишещата машина и напечатах следния текст, без да забравям датата в началото на текста:

Господин Ниро Улф,

Бъдете така любезен да продължите до ново нареждане разследването във връзка със смъртта на Моли Лок, за което бяхте нает вчера, 30 март 19…

Поставих листа на бюрото на Улф и подадох химикалка на Лю, който се наведе, за да го прочете. Баща му подскочи и го дръпна за ръката:

— Нищо не подписвай! Какво е това? Покажи! Нищо не подписвай, ти казвам!

Лю му подаде листа, той го прочете два пъти, като свъси вежди. Госпожа Фрост протегна ръка, взе листа и го прочете на един дъх.

— Не мисля — каза тя, като ме гледаше в очите, — че племенникът ми трябва да подписва каквото и да било…

— А аз — отговорих й — мисля точно обратното.

Започваше да ми става досадно от тях.

— Има нещо, за което не си давате сметка. Ако господин Улф се почувства освободен от всякакви задължения към своя клиент, той ще съобщи на инспектор Крамър за грешката на госпожица Фрост. Когато Крамър работи цяла седмица върху някой случай, без да постигне резултат, става толкова нервен, че направо си гълта пурите от яд. Разбира се, той няма да измъчва госпожица Фрост, но ще я призове в бюрото си и ще крещи насреща й през цялата нощ. Ако това е, което вие…

— Добре — прекъсна ме Дъдли Фрост. — Синът ми е съгласен господин Улф да продължи. Но няма да подписва нищо, нито тази хартия, нито каквото и да е.

— Напротив, ще подпише. Помислете малко. Вие сте трима, а аз съм сам. Това е лошо в случай, че загубя паметта си… И какво не харесвате на тази бележка? Написал съм „до ново нареждане“.

Лю Фрост погледна леля си, после баща си, накрая мен и се намръщи:

— Ако имах десет хиляди долара в момента, уверявам ви, че…

— Внимавайте — предупредих го. — Химикалката ми цапа. Хайде. Подпишете.

Под свъсените погледи на другите двама той се наведе и надраска подписа си.