Рекс Стаут
Червената кутия (18)

18.

— Бих искал да оформим всичко това като доклад — каза инспектор Крамър, като предъвкваше пурата си. — Кажете ми, Улф, разполагахте ли с някои допълнителни сведения, които ви помогнаха да разгадаете този случай?

Часът беше шест и пет минути. Улф току-що бе слязъл от оранжерията, Фростови и Глена Макнейр отдавна си бяха отишли. Калида Фрост също… Завесата падна след последния акт. Фриц беше заключил входната врата, за да предпази къщата от нашествието на журналистите. В кабинета, въпреки двата отворени прозореца, миризмата на горчиви бадеми се усещаше все още и като че ли нямаше да изчезне скоро.

— Допълнителни сведения? Абсолютно никакви, сър — отговори Улф, като си доля бира. — Що се отнася до доклада, не държа да го правя, защото ненавиждам тази процедура. Вие бяхте тук, видяхте и чухте всичко. Тогава?

Той отпи. Полицаят изръмжа.

— Само Господ знае къде Макнейр е скрил тази проклета кутия! — продължи Улф. — Много бързо се убедих, че няма да я намеря навреме. Ставаше много трудно да се докаже вината на госпожа Фрост. Затова изпратих Сол Панцър при един мой познат майстор с мисия да поръча кутия от червена кожа, изработена така, че да изглежда стара и много употребявана. Почти бях сигурен, че никой от Фростови не е виждал истинската, следователно автентичността на моята не можеше да бъде оспорена. За сметка на това психологическият ефект над госпожа Фрост според мен трябваше да бъде значителен.

— Много сте силен в предвижданията — изръмжа Крамър. — Поели сте голям риск. Накарахте и мен да го поема, без да ме информирате, както неведнъж ви се е случвало. Но трябва да призная, че добре го изиграхте. Но и това е нищо. Аз съм полицейски инспектор, както знаете. А в кутията имаше малко шишенце. Една жена изпи съдържанието му и умря. Аз бях тук, когато това се случи. Сега какво да пиша в рапорта си? Че шишенцето е съдържало бадемово масло? Кой ще ми повярва?

— Направете както намерите за добре. — Улф повдигна рамене. — За съжаление моят опит приключи твърде… грубо. Намерението ми беше само да произведа психологически шок. Исках да принудя тази жена да направи жест, който да има стойност на признание. Като я видях как спокойно пие от шишенцето, просто бях… парализиран. Ако използвах самата отрова, а не някакъв заместител, то е защото смятах, че тя ще отвори шишенцето и ще помирише съдържанието му. Следователно миризмата трябваше да съществува. Заради психологическия шок, нали разбирате?

— И още как? — иронизира го Крамър. — Много добре сте знаели какво правите, като сте сложили точно това в шишенцето. Не ме баламосвайте.

— Много добре. И аз това искам, защото обичам откровеността. Честно казано, господин Крамър, вие сте неблагодарен. Искахте, мисля, да се разреши загадката и виновникът да бъде наказан. Това е направено. Но вие мислите за закона! Не приемате краткия и безболезнен финал, ако можете да го превърнете в безкрайна и ожесточена битка. Пфу! Мразя закона. Какво бихте могли да направите срещу госпожа Фрост без доказателства? Не забравяйте, че след седми май тя щеше да се превърне в реална опасност за живота на Хелън. След като Хелън станеше пълнолетна и влезеше във владение на наследството, майка й щеше да я наследи автоматично. И тогава? Разбирате ли ме?

— Може би сте прав — забеляза Крамър. — Но аз съм полицай. Откъде купихте отровата?

Очите на Улф се присвиха:

— Давате ли си сметка какво ме питате?

— Да — отговори инспекторът, който изглеждаше притеснен. — Все пак поддържам въпроса си.

— Много добре, сър. Знам, че продажбата на тази отрова е забранена. Законът и пак законът! Мой приятел химик ме снабди с нея. Ако се опитате да узнаете името му и да му причините неприятности под претекст, че е нарушил закона, ще напусна тази страна и ще се установя в Египет. Така един от десетте случая, които ще разследвате, ще остане неразгадан.

Крамър хвърли пурата си, погледна Улф и бавно поклати глава.

— Добре, де — каза накрая, — нищо няма да кажа, бъдете спокоен. В края на краищата още десет години и ще се пенсионирам. Сега искам да ви помоля за още нещо. Имаме нещо като музей, където пазим много предмети, изиграли важна роля при следствията ни. Ще ми позволите ли да прибавя и тази кутия към нашата колекция? Вече нямате нужда от нея.

— Трябва да попитате господин Гудуин — отговори Улф. — Аз му я подарих.

Крамър се обърна към мен.

— Съжалявам, инспекторе — отговорих с най-чаровната си усмивка. — Но мисля да си слагам марките в нея.

Все още пазя тази червена кутия, а Крамър получи друга за своята колекция. Една седмица по-късно истинската, тази на Макнейр, беше намерена в къщата му в Шотландия, зад една тухла от камината. Съдържаше абсолютно всички доказателства, достатъчни, за да убеди който и да е съдебен състав. Но вече повече от седем дни на Калида Фрост й бе абсолютно безразлично каква ще бъде издадената срещу нея присъда.