Рекс Стаут
Червената кутия (1)

1.

Улф разтвори широко очи, като се обърна към своя посетител. При него това бе признак или на безразличие, или на раздразнение. В случая несъмнено ставаше въпрос за раздразнение.

— Повтарям ви, господин Фрост, че това е излишно — отсече той. — Никога не излизам от тук по работа. Ничия упоритост не е надделяла над това мое правило. Казах ви го още преди пет дни. Приятен ден, господине.

Лъвлин Фрост премига, но сякаш не го чу. Напротив, намести се по-удобно във фотьойла.

— Зная — каза той, като клатеше търпеливо глава. — Опитах се да ви полаская, господин Улф, защото не виждах друг начин да ви заинтригувам. Напразни усилия. Абсолютно наложително е да отидете там. Поне един път можете да забравите колко сте оригинален. Всяко правило си има изключение: малкият недостатък, който прекъсва монотонността на идеалното; лекото заекване, което подчертава красноречието. А освен това мястото е само през двайсетина къщи оттук, на Петдесет и втора улица. С такси ще стигнем за няколко минути.

— Така ли? — Улф беше готов да избухне. — На колко години сте, господин Фрост?

— Аз ли? На двайсет и девет.

— Дори не сте достатъчно млад, за да оправдая нахалството ви. Ласкаете ме, но забравяте за изключителното ми телосложение! И ето че искате да се впусна в този Маелстрьом на градското движение, и то с такси! Няма да се кача на такси, господине, дори да ми предложите отговора на всички загадки, поставени от Сфинкса. Господи! С такси!

Усмихнах се, като го гледах седнал зад бюрото. От девет години бях помощник на Улф и знаех колко силни са навиците му. Знаех например, че той е най-добрият детектив на север от Южния полюс. Убеден е, че въздухът навън е фатално опасен за белите дробове. Мрази да го блъскат. Ще умре от глад, ако се случи нещастие с готвача му Фриц Бренър, дотолкова бе сигурен, че единствено кухнята на Фриц е годна за консумация. Имаше и други подобни идеи на други теми, но няма да говоря за тях, тъй като той сигурно ще прочете написаното от мен.

Младият Фрост го погледна спокойно:

— Няма защо да се оплаквате, господин Улф. Едно младо момиче беше убито. Едно друго или много други може би са в опасност. Имате претенции, че сте експерт в тази област. Не се съмнявам. И въпреки опасността, на която са изложени толкова хора, говорите за такси, запратено в Маелстрьом. Обичам комедиите — това е нормално, тъй като съм директор на театър. Но що се отнася до вас, би трябвало от време на време да сваляте маската и грима си, като имате предвид човешкото страдание. Ако вместо да изтърпите някои неудобства…

— Не, господин Фрост — каза Улф, като клатеше глава. — Да не очаквате да започна да се оправдавам?

Това би било абсурдно. Ако е убито младо момиче, съществува полиция. Други са в опасност? Съчувствам им, но защо да им предоставям професионалните си услуги? Не бих могъл да отстраня опасността с махване на ръка и отказвам да се кача в такси. Отказвам да се кача дори в собствената си кола, карана от господин Гудуин, освен когато става въпрос за лична нужда. Намирате, че съм едър и неподвижен? Естествено, че понякога правя изключения, но мразя внезапните, тежки и продължителни премествания. Говорите за благоприличие. Защо не спазвате това благоприличие, когато става въпрос за собствения ми дом? Тази стая е моят кабинет, а къщата е моят дом. Приятен ден, господине.

— Не искате ли да отидете? — попита младият мъж, който се изчерви, но не мръдна от мястото си.

— Не.

— На двайсетина пресечки оттук, на няколко минути, със собствената ви кола?

— Не, казвам ви.

Фрост свъси вежди и промърмори:

— Няма по-упорит човек от него.

Той бръкна в джоба си, извади няколко листа, избра един от тях и го разгъна. Погледна Улф.

— Загубих два дена, за да събера подписите за това писмо — каза той. — Момент, не се ядосвайте. Когато Моли Лок умря преди седмица, случаят от самото начало изглеждаше заплетен. Два дена по-късно стана ясно, че полицията тъпче на едно място, и аз дойдох при вас. Познавам ви, знам, че сте единственият и най-добрият. Опитах се да доведа тук Макнейр и другите, но те отказаха. Опитах се да ви заведа там, вие също отказахте и аз ви пратих по дяволите. Оттогава минаха пет дни. Платих 300 долара на един детектив, който нищо не свърши. Всъщност вие сте единственият, който е способен да разнищи този случай. Това го реших в събота и през уикенда свърших доста работа. Какво ще кажете за това?

Той подаде листа на Улф, който го прочете. Видях как очите на шефа се притварят и усетих, че раздразнението му нараства. Той погледна Фрост през полуотворените си клепачи и ми подаде листа. Станах и го взех. Текстът беше напечатан на машина, датата бе 28 март, мястото на изпращане Ню Йорк:

За господин Ниро Улф

По повод молбата на Лъвлин Фрост долуподписаните имат честта да ви помолят да започнете разследване на смъртта на Моли Лок, отровена на 23 март в сградата на фирмата „Бойдън Макнейр и Ко“, на Петдесет и втора улица, Ню Йорк. Ще ви бъдем задължени, ако се явите в кабинета на Макнейр във връзка с този факт.

Припомняме ви, че веднъж годишно напускате къщата си, за да посетите Международната изложба на орхидеи, и ви молим и в този случай, който за вас несъмнено няма същото значение, да направите подобна саможертва.

Уверяваме ви в нашата привързаност и ви молим да приемете…

Уинолд Глюкнър

Кюлер Дитсън

Т. М. О’Тормън

Реймънд Плен

Чес Е. Шенкс

Върнах с усмивка документа на Улф. Той го сгъна и го сложи под парчето дърво, което му служеше за преспапие.

— Това е единственото нещо, което можах да измисля, за да ви принудя. Имам нужда от вас. Трябва на всяка цена да откриете виновника. Ще дойдете ли?

С върха на пръста си Улф рисуваше малки кръгчета по страничната облегалка на фотьойла си.

— Защо, по дяволите, са подписали това писмо?

— Защото ги помолих. Обясних им, че вие сте единственият, който може да разреши тази загадка, а аз съм неспособен да ви убедя да се заемете със случая. Казах им, че освен парите и добрата храна единственото нещо, което ви интересува, са орхидеите и следователно само най-известните любители на орхидеи в Америка могат да упражнят решителен натиск върху вас. Снабдих се с препоръчителни писма за всеки от тях. Забележете, че съм се ограничил с най-достойните. Ще дойдете ли?

— Алекс Мартин има четирийсет хиляди орхидеи в Ръдърфорд — въздъхна Улф. — Той не пожела ли да подпише?

— Щеше да подпише, ако бях отишъл при него. Глюкнър ми каза, че според вас Мартин принадлежи към по-нисша класа и е измамник. Ще дойдете ли?

— Това е лудост — отново въздъхна Улф. — И освен това е изключително претенциозно. Изглежда, младежо, нищо не е в състояние да ви спре. Прекъснали сте работата на тези експерти, за да ги накарате да подпишат един идиотски документ. И сега досаждате на мен. Защо?

— Защото искам да откриете престъпника.

— Защо точно аз?

— Защото никой друг няма да успее.

— Благодаря. А защо така присърце сте взели този случай? Каква ви е била жертвата?

— Никаква. Просто я познавах, но опасността… Начинът, по който това се случи…

— Моля ви, господин Фрост — каза сухо Улф. — Ако жертвата не ви е била никаква, какво би могъл да постигне някой, ангажиран от вас? Ако не сте успели да убедите Макнейр и другите да дойдат, би било излишно аз да се срещам с тях.

— Не. Ще ви обясня…

— Много добре. Още нещо. Хонорарът ми е много висок.

— Знам — отвърна младежът, като се изчерви. — Слушайте, господин Улф. Пропилял съм голяма част от богатството на баща си, откакто нося дълъг панталон. Всички спектакли, създадени от мен, се провалиха. Този път имам нещо чудесно. То се играе вече два месеца и може да се задържи още две години. Ще имам достатъчно и за вашия хонорар. Ако откриете откъде е дошла отровата и намерите начин…

Той млъкна, а Улф поде:

— Да, господине? Начин…

— Начин да предпазя братовчедка си от опасността. Това е моя братовчедка по права линия, дъщеря на брата на баща ми.

— Ах — каза Улф, — вие сте и антрополог?

— Не — рече Фрост, като се изчерви отново. — Аз съм директор на театър. Мога да платя вашия хонорар. Но според мен трябва да разделим сумата на две: едната половина — за да откриете откъде са дошли отровните бонбони, а втората — за да измъкнете братовчедка ми Хелън от тази къща. Тя е упорита като вас и несъмнено ще трябва да спечелите първата част от хонорара, за да имате възможност да се сдобиете и с втората. Хелън не се впечатлява лесно. Към Бойдън Макнейр, когото нарича чичо Бойд, тя е изключително привързана. Той е стар приятел на леля Кали, майката на Хелън. Има и още един тип, който се казва Жебер, но може би е най-добре да започна от самото начало. Ще отидете там, нали?

Улф отмести фотьойла си назад и стана. Заобиколи бюрото си изключително бавно.

— Останете тук, господин Фрост. Часът е четири и аз ще прекарам два часа при орхидеите. Разкажете на господин Гудуин всички подробности около смъртта на госпожица Моли Лок и всичко, което може да ви се стори интересно и което засяга вашите семейни неприятности. Мисля, че за четвърти път ви казвам приятен ден, господине.

Той тръгна към вратата. Фрост скочи на крака.

— Но… — извика той — вие ще дойдете…

Улф се обърна.

— Знаете го много добре. Но нека ви кажа нещо: ако тази хартийка носеше подписа на Алекс Мартин, щях да я хвърля в коша. Той разделя луковиците! Арчи, ще се срещнем с господин Фрост утре сутрин в единайсет и десет часа в кабинета на господин Макнейр.

Той излезе и аз чух шума от асансьора, който го отнасяше към оранжерията.

Фрост се обърна към мен със зачервено лице — от удоволствие, че е успял, или от възмущение, че Улф отлага посещението за следващия ден. Вече гледах на него като на наш клиент.

— Много съм ви задължен, господин Гудуин — каза той, като седна до мен. — Вие ме посъветвахте да не се обръщам към Мартин. Това е нещо, което няма да забравя…

— Грешите. Предложих тази стратегия, за да осигуря ново разследване и да проведа научен опит: питах се какво би го накарало да стане от фотьойла.

Взех бележника и молива си, за да стенографирам показанията на младежа.

— Още нещо, господин Фрост. Не забравяйте, че идеята за орхидеите идва от вас. Аз нямам идеи. Или поне не би трябвало да имам. Сега ми разкажете всичко за това убийство. Слушам ви.