Рекс Стаут
Червената кутия (17)

17.

Тъкмо ставахме от масата, когато в два часа, придружени от инспектор Крамър и Пърли Стъбинс от криминалния отдел, всички членове на семейство Фрост позвъниха на вратата. Отидох да ги посрещна и ги въведох направо в кабинета.

Седнал зад бюрото си, Улф прие посетителите с леко кимване. Бях приготвил столовете и показах на всеки къде да седне. Хелън бе до Улф, от дясната й страна седеше Крамър, а до него Лю. Чичо Дъдли бе настанен недалеч от мен, за да мога да се намеся, ако се наложи, и госпожа Фрост — от другата страна на Дъдли, в големия кожен фотьойл, който обикновено стои близо до глобуса. Всички изглеждаха повече или по-малко уморени. Подутите очи и сивкавият тен на Лю бяха последици от ужасния ефект на нитробензола. Госпожа Фрост, облечена в черна рокля, бе бледа и спокойна. Хелън, облечена с тъмен костюм и подходяща шапка, скръсти нервно ръце веднага щом седна и се загледа напрегнато в Улф. А Дъдли се въртеше на стола си и оглеждаше всички подред. Улф се приведе напред и каза тихо на Крамър:

— Вашият колега, господин Крамър… Може ли да почака в кухнята?

— Не се притеснявайте за него — изръмжа инспекторът.

— Присъствието му не е необходимо — настоя Улф.

Инспекторът се реши и повдигна рамене.

— Изчакай в кухнята, Пърли. Ще те извикам, ако стане нужда.

Стъбинс изгледа недружелюбно Улф, но излезе. Шефът изчака вратата да се затвори след него и заговори:

— Ето ви всички събрани тук. Известно ми е, че сте дошли само защото инспектор Крамър ви е поканил. Все пак благодаря ви, че дойдохте. Въпреки че нищо не очаквам от вас, необходимо беше всички да присъстват.

— Дойдохме, защото бяхме принудени! — извика Дъдли Фрост. — Като че ли не го знаете! Какво друго ни оставаше да направим, като се има предвид отношението на полицията към нас! Но аз заявих на инспектор Крамър, че ще говорим само в присъствието на нашия адвокат. Лично аз отказвам да кажа и дума! Нито една!

— Надявам се, че ще удържите на думата си, господин Фрост — въздъхна Улф. — Вие нямате нужда от адвокат, защото единственото, което очаквам от вас, е малко търпение. Това няма да е разпит, а монолог. Арчи, добре ще е да извадиш предмета.

Това беше първата изненада. Ролята ми беше мълчалива, но активна. Отворих сейфа и взех пакета на Сол, за да го поставя пред Улф. Опаковката беше свалена. Това, което поставих пред Улф, беше малка кутия от червена кожа, протъркана и овехтяла. Беше дълга двайсет сантиметра, широка — десет, и дълбока пет сантиметра. Улф я погледна бегло и я премести настрани. Аз седнах на мястото си и отворих бележника си.

Аудиторията зашумя, но нямаше коментари. Всички гледаха кутията, с изключение на Хелън Фрост, която не изпускаше Улф от очи. Крамър не изглеждаше учуден, но не сваляше поглед от кутията.

— Арчи — каза Улф, — не е необходимо да записваш. Ще говоря само аз, а това, което ще кажа, никога няма да го забравя. — Той заговори по-рязко: — За сметка на това, ако обичаш, вземи си револвера и го дръж под ръка. Ако трябва, не се колебай да го използваш. Не искам да видя кабинета си залят с нитробензол. Достатъчно, господин Фрост! Стойте мирно! Напомням ви, че една жена и двама мъже бяха убити! Седнете на мястото си!

Дъдли Фрост се успокои. Несъмнено револверът ми беше една от причините за това. Бях го извадил от чекмеджето и го държах небрежно в ръка. Крамър се премести малко назад, за да може да наблюдава всички.

— Всяко убийство е като мелодрама — продължи Улф. — Истинската трагедия е не в самата смърт, а в мотивите, които я предизвикват. Както и да е — добави, като поглеждаше госпожица Фрост изпод полуотворените си клепачи, — най-напред ще се обърна към вас, госпожице Фрост. Принуждава ме професионалната ми гордост. Искам да ви докажа, че още преди да намеря тази червена кутия и това, което тя съдържа, знаех решението на тази загадка. Знаех кой е убил господин Макнейр и причината за смъртта му. Ще ви причиня голяма болка, но не виждам как бих могъл да го избегна. — Той въздъхна. — Ще бъда кратък. Като начало няма да ви наричам вече госпожица Фрост, а госпожица Макнейр. Вашето истинско име е Глена Макнейр.

Хвърлих бегъл поглед към аудиторията. Хелън, седнала изправена на стола си, не помръдваше. Лю подскочи. Дъдли Фрост се загледа в Улф с отворена уста. Но най-интересна от всички беше госпожа Фрост. Тя пребледня още повече, но изражението й не се промени. Естествено, появата на червената кутия я беше подготвила за това, което последва.

— Господин Улф — изрече с леден глас, — споделям мнението на моя девер, че за да се защитим от тези глупави обвинения, имаме нужда от адвокат.

— Не мисля, госпожо Фрост — отговори шефът в същия тон. — Докато свърша, ще се наложи да останете на мястото си.

— Но тогава — намеси се Хелън Фрост, а гласът й трепереше — чичо Бойд е бил всъщност мой баща! Мой баща! През цялото време… Защо? Кажете ми защо?

Лю стана бързо, сложи ръка на рамото на братовчедка си и се загледа в леля си Кали.

— Седнете, ако обичате, господин Фрост — заповяда Улф. — Да, госпожице Макнейр, той беше ваш баща! Госпожа Фрост вярва, че не съм знаел това, преди да намеря червената кутия, но греши. От четвъртък сутрин съм уверен в това. Вие ми казахте тогава, че ако се случи нещо с вас преди пълнолетието ви, богатството на Едуин Фрост ще бъде разделено между племенника му Лю и брат му Дъдли. Това сведение и някои други забележки ми дадоха възможност да подредя цялостната картина. Първият факт, който прикова вниманието ми, беше необяснимата настойчивост на господин Макнейр вие да носите диаманти. Баща ви не обичаше особено диамантите, защо тогава настояваше вие да ги носите? Съвсем случайно разбрах, че диамантът е камъкът на хората, родени през април.

— Господи! — прошепна Лю. — Спомням си, че казах на Макнейр…

— Друго интересно нещо беше — продължи Улф, — че в сряда вечер господин Макнейр ми говори за смъртта на жена си, но не и за СМЪРТТА на дъщеря си. Той ми каза, че я е ЗАГУБИЛ. Човек говори или директно, или в преносен смисъл, но никога не използва и двата начина в едно и също изречение. Каза ми, че родителите му са починали. Два пъти повтори, че жена му е починала. Но за дъщеря си не каза това! Каза, че я е загубил.

Устните на Глена Макнейр трепереха.

— Но защо? Кажете ми защо — прошепна тя. — Как ме е загубил?

— Търпение, госпожице Макнейр. Отбелязах и някои други факти, които ще изброя набързо. Например вашият сън за портокала. Това несъмнено е спомен, изваден от дълбините на подсъзнанието ви. Мисля, че казах достатъчно, за да ви убедя, че още преди да бях открил кутията, знаех коя сте, кой е убил господин Жебер и господин Макнейр, и госпожица Лок на всичкото отгоре! Ясни ми бяха и мотивите за престъпленията. Няма повече да ви държа в напрежение. Искате обяснение… Ще ви го дам. Госпожо Фрост, седнете на мястото си!

Улф може би гледаше на моя пистолет като на допълнителен театрален реквизит, но аз — не. Госпожа Фрост беше станала права и държеше в ръцете си кожена чанта. Нямаше голяма вероятност да носи в нея съд, пълен с нитробензол, но не исках да поемам рискове. Беше дошъл моментът да се намеся:

— Предупреждавам ви, госпожо Фрост, ако не искате да станете мишена на моя пистолет, дайте ми тази чанта или я оставете на пода.

Тя гледаше моя шеф и не ми обърна внимание.

— Нищо не ме задължава да слушам подобни глупости — изрече възмутено. — Тръгвам си. Ела, Хелън!

Тя направи крачка към вратата. Аз я последвах. Крамър прегради пътя й, но без да я докосва.

— Момент, ако обичате, госпожо Фрост — каза и след това се обърна към Улф: — Обяснете всичко най-накрая! Омръзна ми да тъпча в мрак!

— Сега, господин Крамър — отговори шефът. — Послушайте ме, вземете чантата й и не я пускайте да излезе от тук, иначе ще съжалявате цял живот!

Полицаят не се поколеба нито за миг. Едно от най-добрите му качества е, че действа решително. Той сложи ръка на рамото на госпожа Фрост, която се опита да се изплъзне.

— Дайте ми тази чанта и седнете — каза рязко той. — Засега сме все още любезни.

Той протегна ръка и взе чантата. Забелязах, че тя не потърси помощ от мъжете от семейството си. Явно не беше от хората, които викат за помощ. Дори не трепна.

— Насила ли ще ме задържите тук? — попита тя инспектора, като го пронизваше с поглед.

— Ами да кажем, че ви моля да не си тръгвате веднага — отговори инспекторът. — Изчакайте края на конференцията.

Тя седна на мястото си. Глена Макнейр й хвърли бегъл поглед и отново пренесе цялото си внимание към Улф. Мъжете гледаха настрани.

— Тези прекъсвания не помагат на никого — каза шефът. — Най-вече на вас, госпожо Фрост. Вече нищо не би могло да ви спаси.

Той се обърна към нашата клиентка:

— След смъртта на съпруга си госпожа Фрост отива в Испания с едногодишната си дъщеря Хелън. Една година след това детето умира. Според завещанието на покойния господин Фрост, ако дъщеря му умре, преди да навърши двайсет и една години, богатството му трябва да се раздели между Дъдли и Лю Фрост. Това не се харесва на жена му, която замисля план. Хаосът, който царува в Европа поради войната, позволява той да се осъществи. Един стар приятел на госпожа Фрост, Бойдън Макнейр, има дъщеря на същата възраст. Жена му била починала и той мизерствал. Госпожа Фрост просто купува дъщеря му, като му показва всички облаги, които детето ще получи от тази замяна. В момента провеждат разследване в Картаген, за да открият как е подправен гражданският регистър, защото е било нужно да се поддържа версията, че Глена Макнейр е мъртва, а Хелън Фрост — жива.

Следователно госпожа Фрост завежда Глена Макнейр в Египет под името Хелън Фрост. Малко вероятно е някой да разбере това. Тъй като Египет става несигурно убежище в края на войната, тя решава да отпътува за Далечния изток. Едва когато детето е на около девет години, решава да отиде в Америка. Не посмява да се появи във Франция. — Улф се намести по-удобно в креслото си и очите му смениха жертвата си. — Мисля, че ще е по-учтиво да се обръщам към вас, госпожо Фрост. Сега ще говоря за двете пречки, които сте имали по пътя си. Първата е Перен Жебер. Той знае всичко, но вие имате начин да го накарате да мълчи. Давате му пари, дори го вземате с вас в Египет — много разумна постъпка. В продължение на дълги години той не представлява никаква заплаха за вас, защото си държи устата затворена и вие продължавате да купувате мълчанието му. За сметка на това с пристигането на господин Макнейр в Ню Йорк, на хоризонта се появява облак. Той натрупва състояние и възвръща сигурността и самочувствието си. Държи да е близко до малкото момиченце, което някога загубва, и мисля, че поведението му ви безпокои. Без да нарушава сключения договор — защото той държи на думата си — намира начин да ви отрови живота по хиляди начини. Става голям приятел на дъщеря си, като ви казва, че това е негово право. Предполагам, че по същото време при някое от пътуванията ви в Европа купувате отровите, като имате намерение да ги използвате по-късно.

Улф замълча. Калида Фрост седеше изправена и неподвижна, с очи, вперени в него, а презрителните й устни бяха по-стиснати от обикновено.

— Очевидно — продължи шефът — нуждата от това се появява. Има двама кандидати, ако мога така да се изразя. Първо, господин Жебер, който замисля да се ожени за младата наследница преди пълнолетието й. Той настоява да подкрепите проекта му с целия си авторитет и влияние, което имате над момичето. Следващият кандидат е бил господин Макнейр, чиито скрупули и угризения нарастват с всеки изминал ден. Той не ми каза точно какво е искал от вас, но аз предполагам, че е искал да откупи дъщеря си от вас. Бизнесът му процъфтява и не му липсват пари. Той по никакъв начин не нарушава сключения с вас договор, но мисли, че бащината му любов и отговорността към дъщеря му са най-важният му аргумент. Освен това е изключително засегнат от претенциите на господин Жебер към Глена и вашето привидно одобрение на този проект. Следователно, вие непрекъснато сте подложена, от една страна, на претенциите на господин Жебер към мнимата ви дъщеря, от друга — на господин Макнейр, който си я иска обратно. Всеки ден някой от тях ви заплашва, че ще разкрие истината, и най-учудващото е как сте намерили време така добре да обмислите плана си. Ясно се вижда защо избирате Макнейр за първа жертва. Давате си сметка, че ако убиете първо Жебер, Макнейр ще разбере истината и ще действа незабавно. Следователно като начало отравяте бонбоните, предназначени за Макнейр. Избирате бадеми фуре, защото знаете, че той ги обича. Отровата убива едно невинно момиче. Но Макнейр не се заблуждава. Тук си позволявам една хипотеза — този човек със сантиментална душа решава да поиска от вас дъщеря си в деня на истинското й пълнолетие, тоест на втори април. Но тъй като добре ви познава и се страхува от вас, взема някои мерки. На първо място е завещанието. След това има намерение да ми разкаже всичко. Но, уви, не му остава време! Опитът ви успя чрез фалшиви хапчета аспирин. Още няколко минути и Макнейр щеше… Госпожице Макнейр? Какво правите?

Глена Макнейр не отговори. Тя дори не го чу. Стана и направи три крачки към жената, която от толкова години наричаше своя майка. Тя потрепери цялата, но се овладя и каза глухо:

— Баща ми! Убила си баща ми! Нещастнице!

Лю се намеси:

— Много й се събра, господин Улф. Не трябваше да я каните тук. Ще я закарам у дома.

— Тя няма дом — отговори Улф, — освен в Шотландия. Госпожице Макнейр, умолявам ви, седнете. Ние с вас трябва да доведем работата си докрай. Смелост! Помислете за баща си.

Тя пак потръпна, но седна покорно на стола си.

— Така да бъде — каза. — Но мисля, че вие казахте всичко.

— Не съвсем — продължи Улф, като сочеше госпожа Фрост с пръст. — Още нещо ще трябва да чуете, госпожо Фрост. След като се саморазправяте с господин Макнейр, се надявате несъмнено, че това ще бъде достатъчно. Сметката ви обаче излиза крива, тъй като господин Жебер не си губи времето. Подновява заплахите си с удвоена сила. Той дори казва на господин Гудуин, че вие сте ликвидирали Макнейр в пристъп на привично за него чувство за хумор. Предполага, че господин Гудуин не знае латински и не му е ясно, че вашето име Калида идва от калидус, което значи страстна, гореща. Оттук и думата „страстно“, употребявана толкова настойчиво. Само че аз знам латински. Намерението на вашия приятел е само да ви уплаши и толкова добре успява, че още на следващия ден заплаща за това с живота си. Поздравявам ви за изпълнението на това убийство, но ви уверявам…

— Млъкнете! — каза рязко тя. — Достатъчно ви търпях. Господин Крамър, вие, като представител на полицията, давате ли си сметка какво говори този човек? Вие ли ще поемете отговорността за думите му? Да се смятам ли за обвинена?

— Напълно е възможно — отговори студено инспекторът. — Във всеки случай ще останете на мястото си, докато не получа доказателства. Но ви предупреждавам, че всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас.

— Нищо няма да кажа, а и какво бих могла да отговоря на тези глупави измислици? Що се отнася до доказателствата, те несъмнено са фалшиви! Нека ги видя! Имам това право!

— Естествено — каза Улф, а очите му се бяха превърнали в две тесни цепки. — Арчи, дай кутията на госпожа Фрост. Тя не е заключена.

Взех кутията от бюрото и я сложих в ръцете на жената. Всички погледи се обърнаха към нея, дори и този на Глена Макнейр. Калида сложи кутията на коленете си с ключалката към себе си и повдигна капака по такъв начин, че никой освен нея да не можеше да види какво има вътре. Движенията й бяха съвсем спокойни И нито ръцете, нито лицето й издаваха някакво вълнение. Тя погледна вътре и пъхна дясната си ръка, като капакът опираше в китката й. Очите й се спряха на Улф, докато зъбите й прехапаха леко долната й устна.

— Внимавайте, госпожо Фрост — каза Улф, като се приведе напред. — Уверявам ви, че съдържанието на тази кутия не е било фалшифицирано. Аз знам и вие знаете също, че всичко, което казах дотук, е истина.

Надявате се несъмнено да не ви признаят за виновна за трите убийства, които сте извършили. Процесът ще бъде яростна битка. Ще има доказателства срещу вас, но, от друга страна, вие сте все още млада и изключително привлекателна. Това са аргументи, които бихте могли да използвате в своя полза. Но не залагайте много на тях. Измамата, която сте извършили преди деветнайсет години, ще бъде доказана с помощта на сестрата на господин Макнейр. Както вече ви казах, в Картаген извършват разследване. И най-важното — наследството на вашия съпруг ще бъде поделено между племенника ви и девера ви. Във всички случаи ще загубите богатството на Фрост, това богатство, заради което сте убили трима души. Процесът ще бъде публичен, вие ще бъдете разорена, отчаяна, свършена… Внимавай, Арчи!

Докато Улф говореше, ръката на госпожа Фрост непрекъснато опипваше нещо в кутията. Мисля, че аз бях единственият, който забеляза това. Но никога няма да забравя изражението на лицето й, докато слушаше Улф. Като се изключат следите от зъбите върху долната й устна, нищо не издаваше какво фатално и отчаяно действие замисля. За части от секундата тя поднесе към устните си едно малко шишенце и изпи съдържанието му.

Крамър скочи към нея. Аз дори не помръднах, защото бях сигурен, че госпожа Фрост никога няма да направи нещо наполовина.

— Стъбинс! Стъбинс! — извика инспекторът.

Това доказа за сетен път, че Крамър е точно на мястото си като полицейски инспектор. Когато се случи нещо непредвидено, той започва да крещи за помощ.