Рекс Стаут
Червената кутия (16)

16.

На следващия ден, събота, още в осем часа бях готов и очаквах евентуалните инструкции на Улф. Със същия успех можех да остана в леглото, защото в къщата не се забелязваше никакъв признак на професионална активност. Дори и телефонът мълчеше.

В девет бях в кухнята и си отмъщавах за бездействието на четири яйца в препържено масло, придружени с цял куп препечени филийки. Измитах репортажите от вестниците по повод смъртта на Перен Жебер. Хватката беше съвсем нова за мен. Като е влизал в колата си, той е блъснал с глава съд с отрова, закрепен за тавана точно над мястото на шофьора. Течността се е изляла върху него и предимно на тила му. Каква е била отровата, никой не споменаваше. Реших да се задълбоча в учебника по токсикология. Знаех само две или три вещества, способни да предизвикат такъв фатален резултат, и то най-вече при външно приложение.

Малко след девет Сол Панцър се обади по телефона и поиска да говори с Улф. Свързах го директно с оранжерията. Улф ме покани да слушам и това повече ме ядоса, отколкото ме изненада. Протегнах крака и се загледах в обувките си, като мечтаех за деня, когато те вляза в кабинета с убиец в куфара си и Улф ще трябва да плати, за да му дам да погледне вътре. Малко след това се обади и Крамър. Свързах го с шефа, но този път слушах разговора, за да мога да водя бележки. Напразен труд. Крамър изглеждаше като човек, който има нужда от три коктейла и удобно легло. Между всичките му приказки разбрах, че прокурорът не се отказва и има намерение да предприеме извънредни мерки.

Разочарован, продължих да чета учебника по токсикология.

Не бях в настроение да посрещам посетители, когато към десет часа Фриц ми донесе визитната картичка на някой си Матиас Фрисби. Бях чувал за него, знаех, че е един от помощник-прокурорите, но никога не го бях виждал. Още от пръв поглед се убедих, че нищо не съм пропуснал. Той беше от типа „манекени“, с колосана якичка, идеално изгладени дрехи, а в очите му се четеше почти болезнено самолюбие.

Съобщи, че иска да види Ниро Улф. Отговорих му, че Ниро Улф ще може да го приеме както обикновено едва след единайсет часа. Той настоя за среща в момента.

— Почакайте, ако обичате — казах аз.

Качих се в оранжерията, където Улф експериментираше с Теодор нов метод, свързан с хибридите. Благоволи да ми направи знак, че ме е видял.

— Извънредните мерки са долу — съобщих. — Казват се Фрисби. Настоява да зарежете всичко и да слезете да говорите с него.

Улф не отговори. Изчаках половин минута и попитах весело:

— Да му кажа ли, че сте онемял?

— Много си доволен, че той е тук, нали? — изръмжа шефът, без да се обръща. — Това ти дава повод да ми тровиш живота. Добре, успя. Отрови ми живота. Сега се махай.

— Какво да предам?

— Нищо. Изчезвай.

Слязох долу и намерих Фрисби в кабинета, седнал в креслото с ръце на страничните облегалки и грижливо събрани пръсти.

— Господин Фрисби, ако искате наистина да видите господин Улф, да ви дам ли книга или вестник, докато чакаме да стане единайсет часът? — предложих.

— Той е тук, нали?

— Естествено. Той никога не напуска къщата.

— В такъв случай няма да чакам цял час. Бяха ме предупредили, но няма да търпя подобно поведение.

— Както искате — повдигнах рамене аз. — Просто ви уведомих. Прегледайте все пак сутрешните вестници, докато не търпите поведението му.

— Това е непоносимо! — изрече Фрисби, като ставаше. — Знайте, че никой няма право да пречи на правосъдието! Господин Скинър ме изпраща, за да…

— Сигурен съм, че ви изпраща! Той няма желание да се връща тук след последния си опит.

— Господин Скинър ме изпраща да говоря с Улф. Вече показах достатъчно добре желание, като дойдох дотук. Сега искам да видя Улф веднага. Чувате ли ме? Веднага!

— Вече го казахте. Това не е причина да се ядосвате. Ако ви заявя, че все пак ще се наложи да почакате до единайсет часа, какво ще направите?

— Няма да чакам — изкрещя той. — Ще отида в кабинета си и ще му покажа къде зимуват раците! Ще му отнема разрешителното! Той разчита на приятеля си Морли, за да го закриля, но аз ще му покажа на този съмнителен детектив…

Прекъснах този словесен водопад, като го ударих през лицето. Ако не бях в толкова лошо настроение, сигурно нямаше да го направя. Освен това не беше силно, по-скоро беше шамар отколкото юмручен удар, но той залитна.

— Вие… вие ще ми платите за това! — заекна той, прекалено разярен, за да говори разбрано. — Вие…

— Вън! Преди да съм се ядосал! Да ни отнемете разрешителното! Вие страдате от мания за величие, младежо! Знам защо Скинър ви е изпратил тук — просто за да ви създаде условия да станете смешен. И вие успяхте. Следващия път, когато наречете Улф съмнителен детектив, няма да ви ударя насаме, а ще ви набия пред триста души! Разбрахте ли?

Фрисби се обърна и излезе, без да отговори. След като външната врата се затвори след него, излях гнева си върху кошчето за боклук. След това седнах. Разбира се, шамарът ме бе успокоил, но не достатъчно.

Задълбочих се в учебника по токсикология и все още го четях, когато в единайсет часа Улф слезе от оранжерията. Веднага след него влезе Фриц с бира и чаша. Улф напълни бавно чашата, изпи я, после се облегна назад и въздъхна.

— Фрисби стана досаден — обясних аз. — Наложи се да го погаля по бузата. Той ще ви отнеме разрешителното, ще ви разори и ще ви натика в миша дупка.

— Наистина ли? — попита Улф, като ме поглеждаше изпод притворените си клепачи. — Той кога съобщи за намеренията си? Преди да го удариш или след това?

— Преди. След това нямаше възможност много да говори.

— Имам ти доверие, Арчи — въздъхна Улф, — но понякога ми се струва, че си като лавина. Не можеше ли да го убедиш по друг начин, вместо да го удряш?

— Не може да се каже, че наистина съм го ударил. Просто беше един нервен жест, това е всичко. В лошо настроение съм.

— Виждам. Извинен си. Това разследване е досадно и неприятно още от самото начало. А! Някой звъни. Надявам се да е Сол.

На вратата се показа инспектор Крамър.

— Как сте, сър? — каза шефът. — Седнете. Мога ли да ви предложа бира?

Крамър имаше торбички под очите и косата му беше разрошена. Той седна мълчаливо, въздъхна и извади пура от джоба си. Но вместо да я запали, я погледна с отвращение и я върна там, откъдето я беше взел.

— Когато не ми се пуши — съобщи той, — значи всичко върви наопаки. Гудуин, какво си направил на Фрисби?

— Аз ли? Нищо. Съвсем нищо, доколкото си спомням.

— Той обаче си спомня. Ще имаш неприятности, младежо.

— Какво ще ми направи? — попитах аз. — Ще ме обеси ли?

— Не знам и не ми пука — отговори Крамър, като повдигна рамене. — Това, което ще ти се случи, е най-малката ми грижа.

Той пак взе пурата си и я задържа в ръка.

— Дойдох да поговорим спокойно. Мога ли да ви задам няколко точни въпроса и да получа от вас не по-малко точни отговори?

— Опитайте.

— Добре. Ако претърсим тук, ще намерим ли червената кутия?

— Не.

— Виждали ли сте я и знаете ли къде се намира?

— Не и на двата въпроса.

— В сряда, преди да умре, Макнейр каза ли ви нещо, което би могло да обясни всички тези престъпления?

— Вие чухте дума по дума всичко, което Макнейр каза тогава. Арчи ви прочете стенографския запис на разговора.

— Добре. Имате ли някакви сведения във връзка с мотивите за тези престъпления?

— Естествено. Този въпрос противоречи на здравия разум. От четири дни разследвам този случай.

— Кой е източникът на сведенията ви?

— Ако искате да ви кажа честно — вие.

Полицаят го погледна учудено. Той поднесе пурата към устата си и я захапа, без да си дава сметка какво прави.

— Как съм ви казал и кога?

Улф поклати глава:

— Не, господин Крамър, още не. Вие „изгоряхте“, както казват децата, но аз все още не съм готов. Освен това аз също съм любопитен. Във вестниците липсват подробности по какъв начин е излята отровата върху господин Жебер.

— Това какво значение има? — изръмжа Крамър.

— Интересува ме, пък и така времето ще мине по-бързо.

Полицаят взе пурата си и искрено се учуди, когато видя, че не е запалена. Драсна клечка кибрит и дръпна няколко пъти от нея с явно удоволствие.

— Ето — каза той. — Вземете парче безцветна лепенка с ширина три-четири сантиметра и дължина двайсет и пет сантиметра. Залепете двата края към тапицерията на тавана на колата, точно над мястото на шофьора, така че да се получи нещо като гнездо. След това вземете фаянсова купичка, каквато продават по всички базари, и я положете в това гнездо, като внимавате да не излеете съдържанието върху себе си. А съдържанието е петдесет грама нитробензол. Тъй като тази отрова се изпарява бързо и излъчва силна миризма на горчиви бадеми, към нея добавяте две-три лъжички вода, която ще стои отгоре, без да се смесва с отровата. Ако се опитате да се качите в кола, ще установите, че очите ви автоматично се спират или на седалката, или на пода на колата. Има вероятност едно на хиляда да вдигнете очи към тавана и по този начин главата ви ще мине на няколко сантиметра от фаянсовата купичка. Почти сигурно е, че ако не обърнете съда още при влизането си в колата, съдържанието му ще се излее отгоре ви още на първия завой. Как ви харесва това?

— Методът — съгласи се Улф — е прост, ефикасен и евтин. Ако престъпникът е носел със себе си отровата, останалата част струва няколко долара — лепенка, вода, съд. Естествено, нитробензолът е съвсем подходящ!

— Абсолютно! — съгласи се на свой ред Крамър. — Миналата година един работник от химическия завод изля около половин чаша нитробензол върху панталона си. Умря след един час, а отровата не беше влизала в пряк допир с тялото му! Знаете, че един от моите хора имаше заповед да следи Жебер. Когато го видял да пада, той се затичал към него. Тогава изцапал ръцете си с нитробензол и вдишал от изпаренията му. Сега е в болница и целият е посинял. Докторът казва, че ще се оправи. Лю Фрост също е бил засегнат, но съвсем слабо. Когато е усетил, че нещо се излива върху него, Жебер несъмнено е погледнал нагоре. Тогава отровата е заляла цялото му лице, а може би е попаднала и в очите му. Трябваше да го видите час след това!

— Не държа — отговори Улф. — Той се облегна назад и изгледа инспектора със симпатия. — Надявам се, господин Крамър, че разследването ви напредва.

— Продължавайте така! — изсумтя полицаят. — Все някой ден ще се реванширам. Щом искате да знаете, следствието ми напредва нормално, но без никакъв резултат. В сряда ме посъветвахте да потърся между членовете на семейство Фрост, това е добре, но всеки от тях е потенциален престъпник. Двамата млади са пристигнали в църквата около две минути след Жебер и практически не са имали възможност да закрепят съда в колата на Жебер и да сипят отровата вътре. Сам се убедих в това. Чичото и майката са отишли в църквата поотделно и всеки от тях е разполагал с необходимото време. Разбира се, те обясниха как са прекарали времето си, но нямаме възможност да го проверим минута по минута. Следователно нито един от двамата обаче не може да бъде оневинен.

Инспекторът дръпна дълбоко от пурата си.

— Виждате ли, сигурен съм, че до никъде няма да стигнем, ако не установим най-напред мотива за тези престъпления. Това беше и вашата теория — отговорът на загадката се намира в червената кутия. Тогава? Ако предположим, че Дъдли Фрост е похарчил парите на малката, за какво му е да убива Макнейр и Жебер? Лю и братовчедка му нямат приемлив мотив. Що се отнася до госпожа Фрост, знаем, че от много отдавна е давала пари на Жебер. Тя обяснява, че това е стар дълг към него. И тъй като той е мъртъв, тя може да твърди каквото си иска. Може би става въпрос за шантаж, който датира от много отдавна, но във връзка с какво? И каква е ролята на Макнейр във всичко това? Защото именно Макнейр беше убит пръв.

Крамър се наведе напред, изтръска пепелта от пурата си в пепелника и продължи:

— Накратко, не съм напреднал особено от вторник, когато дойдох да ви кажа, че нищо не разбирам. Единствената разлика е, че днес има два трупа повече. Казах ви, този случай не е за мен. Преди малко при прокурора всички се кълняха, че ще ви смажат без мен. Ако знаехте какво казах на Фрисби! Знаете ли защо промених тона от вчера? Защото Жебер беше убит, а вие продължавате да имате клиентка. Вече не мисля, че червената кутия е у вас.

Той млъкна, Фриц влезе и като добре обучен прислужник се поклони пред Улф:

— Господин Морган иска да ви види, сър.

Улф кимна, а страните му поруменяха едва забележимо. Това не бях го виждал от много отдавна.

— Много добре, Фриц — прошепна той. — Покани го да влезе. Нямаме тайни от господин Крамър.

Фриц излезе, а Сол Панцър се показа на вратата. Той влезе и аз го загледах внимателно. Изглеждаше уморен, но не отчаян. В ръката си носеше малък пакет, увит в кафява хартия. Пакетът беше с големината на кутия за пури.

— Е? — попита шефът, като повдигна вежди.

— Готово, сър — отговори Сол.

— Съдържанието в ред ли е?

— Да, сър. Точно както казахте. Това, което ме забави…

— Няма значение. Ти си тук и всичко е наред. Арчи, сложи пакета в сейфа. Това е всичко засега, Сол.

Взех пакета и го прибрах в сейфа. Предметът беше твърд, но лек. Сол си тръгна. Улф се облегна удобно, затвори очи и въздъхна.

— Господин Крамър — каза той полугласно, — сега можем да поговорим по работа. Часът е дванайсет и четирийсет и ние ще обядваме след двайсет минути. Можете ли да съберете в два часа всички от семейство Фрост тук, в този кабинет? Ако е възможно, ще ви съобщя отговора на загадката. Ще ми бъде необходим около час.

Крамър потри брадичката си с ръката, с която държеше пурата, пепелта падна на панталона му, но той не й обърна внимание. Гледаше само Улф:

— Един час, казвате — произнесе след малко.

— Може би малко повече, но не мисля.

— Не мислите! Кажете ми какво има в този пакет, който Гудуин прибра в сейфа?

— Нещо, което ми принадлежи. О, не! Сега пък защо се ядосвате? Поканих ви да чуете обяснението на смъртта на Моли Лок, на Макнейр и на Жебер. Бих могъл на ваше място да поканя журналисти или пък господин Морли, заместник-прокурора. Не сте разумен, сър. Аз сърдя ли се, когато на вас ви върви? В два часа с цялото семейство Фрост. Да или не?

Крамър стана. Погледът му се насочи към сейфа.

— Това е червената кутия, нали? Кажете ми.

— В два часа — каза Улф, като клатеше глава.

— Добре, но ще ви дам един съвет. Гледайте да не се провалите.