Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (9)

Далече ли е Слънцето?

В детската градина децата играеха на топка, скачаха, надбягваха се. Вкъщи Света и Алик си припомняха кой кого е изпреварил.

Татко слушаше децата, а след това попита:

— Теб кой те изпревари?

— Льонка — отговори Алик. — Той тича много бързо. С колело аз сигурно щях да го изпреваря.

— С колело и аз всички щях да изпреваря — каза Света.

— Защо?

— Защото — отговори Алик — колелото се носи по-бързо от човека.

— А кое е по-бързо от колелото?

— Мотоциклетът!

— А по-бързо от мотоциклета?

— Най-бързата състезателна кола!

— А по-бързо от тази кола?

— Самолетът!

— А по-бързо от самолета?

— Ракетата!

— А по-бързо от ракетата?

Алик се замисли.

— Забравихте ли? — огорчи се Татко.

— Сетих се — заръкопляска Света. — Най-бърз е Лъчът!

— Ех, ако яхна Лъча, ще изпреваря Льонка! — започна да мечтае Алик.

— Ама че фантазьор! — каза Татко. — С такива разстояния не можеш да заинтересуваш Лъча!

— С какви разстояния? — повторно попита Алик.

— Ето вие сте се надбягвали. Всеки е трябвало да пробяга няколко метра. Разстоянието от старта до финала е вашата дистанция. Лъчът пък обича да тича на огромни разстояния.

— Както от Москва до Ленинград ли? — попита Алик.

— Не, много по-далече — отговори Татко.

— Колкото от нас до Америка ли? — попита Света.

— Не, и това разстояние за Лъча е дреболия. Виж, от Слънцето до Земята Лъчът ще се съгласи да пробяга с удоволствие.

— А Слънцето много ли е далече? — попита Света.

— Много — каза Татко.

— Татко, а турист може ли да стигне до Слънцето? — попита Алик.

— В космическото пространство, разбира се, няма никакви пътеки или шосета — отговори Татко. — И разстоянието до Слънцето е твърде голямо. На туриста би се наложило да върви три и половина хиляди години.

Децата ахнаха.

— А с кола туристът сигурно няма да успее да стигне, докато е жив? — предположи Света.

Татко започна да пише някакви цифри, а после каза:

— На него ще му се наложи да пътува около двеста години. Човекът живее средно до седемдесет години. Ще успее ли да пристигне?

— Не — каза Света, която знаеше, че седемдесет е по-малко от двеста.

— А със самолет колко трябва да се лети? — не спираше Алик.

— Сега ще пресметнем — каза Татко. — С реактивен самолет ще му се наложи да лети до Слънцето почти двадесет години! Е какво: далече ли е Слънцето?

— Много — отговори Алик. — А ако космонавт полети към Слънцето с ракета, колко време ще изгуби?

Татко пресметна и отговори:

— Само… няколко месеца!

— А за колко време Лъчът идва при нас от Слънцето? — поинтересува се Алик.

— На него не му трябва много време! Лъчът е толкова бърз, че за около 8 минути успява да стигне от Слънцето до Земята.

— Това е то! — възхитен каза Алик. — Ама че Лъч!

— Татко, ти казваше миналия път, че Лъчът може да ни разкаже нещо за Слънцето? — спомни си Света.

— Но той вече разказа — отговори Татко. — С негова помощ ние научихме, че Слънцето е много-много далече от нас. Даже най-бързият Лъч трябва да лети 8 минути от него до Земята. Учените са пресметнали, че за това време Лъчът изминава 150 милиона километра. И още Лъчът ни разказа, че на Слънцето е много горещо и че самото Слънце представлява нажежено кълбо.

— Аз нещо не разбирам как Лъчът ни е разказал това — замислено каза Алик.

— А вие си спомнете как се печахме на плажа: подлагахме гърбовете си на слънчевите лъчи. Топло ли беше?

— Даже горещо! — възкликна Алик.

— Ето виждаш ли? Лъчите са изминали от Слънцето огромен път и все пак ни стоплят. Значи там, откъдето са дошли, е много горещо.