Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (8)

Необикновеният приятел на джуджето Кнопкин

— Света! Ела тук по-бързо! Татко ще ни показва диафилми! — повика сестричката си Алик.

— Днес — каза Татко на децата — трябва да изпълня поръчението на джуджето Кнопкин. Аз му разказах как сте наблюдавали Слънцето и джуджето Кнопкин каза, че преди да провеждате нови наблюдения, трябва да се запознаете с Лъча. Това е най-добрият приятел на джуджето Кнопкин.

— А Лъчът ще дойде ли при нас? — попита Алик.

— Разбира се — каза Татко. — Света, включи диапроектора.

Лампата на диапроектора светна, но на екрана не се появи никаква картинка. Просто екран, бял екран — и това е. „Нищо интересно“ — помислиха децата.

— Лъчът е вече тук — каза Татко. — Вижте как идва от диапроектора към екрана.

— В киното винаги виждаме това — каза Света.

— Но в киното е интересно, а тук е просто светлина — разочаровано промърмори Алик.

— На нас ни е нужен именно обикновен лъч светлина. С него ще правим опити. Първи опит: ръка на екрана. — При тези думи Татко постави ръката си така, че тя се оказа на пътя на светлинния лъч от диапроектора. И на екрана също се появи ръка. Огромна и черна! Защото това не беше просто ръка, а сянка на ръка.

— Сега ще направим театър на сенките — обяви Татко. — Пръв започвам аз с моите зверчета и птици.

Докато децата се усетят, на екрана се появиха зайче, котенце, лебед и други весели сенки.

— А защо на екрана се появяват сенки? — попита Татко.

— От диапроектора — каза Света.

— И от нашите ръце — каза Алик.

— Значи, за да се появи сянка, е нужна светлина и някакъв предмет. Така ли е?

— Разбира се — отговориха децата.

— А може ли да се вземе който и да е предмет?

— Да — побърза да отговори Алик. И на екрана се появиха сенките на различни предмети (топка, молив, кола играчка).

— Виж — каза Татко, — ето аз също вземам предмет, поставям го между диапроектора и екрана, а няма никаква сянка.

— Ти взе не предмет, а парче обикновено стъкло — засмя се Алик.

— А нима това не е предмет?

— Предмет е — каза Света.

— Но по какво се отличава този предмет от играчките? — попита Татко Алик.

— Той е тънък — заяви Алик.

— Е, и какво? Вземам лист хартия и, както виждаш, от него се получава прекрасна сянка.

Но нали хартията е още по-тънка от стъклото… Какво става?

— През стъклото всичко се вижда, а през хартията нищо не се вижда — досети се Света.

— Правилно — съгласи се Татко. — Запомнете: когато светлината пада върху непрозрачен предмет, се получава сянка. Това става, защото светлинните лъчи не могат да минат през този предмет.

— Как така? — не разбра Алик.

— Много просто — каза Татко. — Представи си, че пътуваш с колело. И изведнъж виждаш отпред дърво. Какво, ще вървиш ли срещу него?

— Разбира се, че не! — засмя се Алик.

— А какво ще направиш?

— Ще завия встрани.

— Правилно — каза Татко. — Ти можеш да завиеш, но Лъчът не може. Той може да се движи само направо, никъде не завива, затова и се получава сянка. Ако Лъчът можеше да заобиколи предмета, нямаше да има сянка.

— А Лъчът бързо ли се движи? — попита Света.

— Много бързо — отговори Татко. — По-бързо от най-бързия влак…

— По-бързо и от самолет? — не повярва Алик.

— И от космическа ракета по-бързо? — не повярва Света.

— Да — отговори Татко. — Лъчът се движи по-бързо от всичко на света. На Лъча нищо не му струва да долети от Москва до Владивосток. Той ще бъде там, преди да успеете да мигнете.

— Това е чудесно! — възхити се Алик.

— Колко бърз е Лъчът — каза Света. — Само не разбирам защо джуджето Кнопкин е решило да ни запознае с него. Та нали ние искаме да научим всичко за Слънцето.

— За да научим повече за Слънцето, ни е нужен Лъчът — отговори Татко. — Слънцето свети и изпраща във всички посоки лъчи, които могат да разкажат на учените много неща за Слънцето.

— А ние можем ли да научим нещо от Лъча? — попита Света.

— Изглежда, че можем — усмихна се Татко, — но за това следващия път.