Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (37)

Към Меркурий

— Вижте! Вижте, деца! — възкликна Татко. — Пред нас е Меркурий. Колко поразително прилича на Луната!

Екипажът се залепи за илюминаторите. Пред очите на земните жители се откри необятна планинска страна, изцяло покрита с кратери, подобни на лунните.

— Татко! А от Земята може ли да се види всичко това с телескоп? — попита Света.

— Разбира се, не! — отговори Татко. — Въобще е много трудно да се наблюдава Меркурий. Тази малка планета е много близо до Слънцето. Това, че повърхността на Меркурий, както повърхността на Луната, е покрита с кратери, съобщиха на Земята автоматичните междупланетни станции, които бяха летели до тази планета.

— Внимание! — чу се гласът на джуджето Кнопкин. — Вълшебният планетолет „Космическа стрела“ започва да лети около планетата Меркурий. Щурман, докладвайте на командира за всичко, което виждате!

— Виждам — започна съобщението си Света — многобройни големи и малки кратери. На дъното на някои кратери се виждат хълмчета. Има кратери, подобни на слънчице — от тях във всички посоки се насочват някакви лъчи… Вижте, вижте! Каква грамадна пукнатина има на планетата!

— Това е много голяма пропаст! Може би е дълга хиляди километри — каза Татко.

— Чудеса! — изуми се бордовият инженер.

— Командире! А пък на Меркурий облаците съвсем не ни пречат да се любуваме на планините и пропастите — забеляза щурманът.

— Тук просто никога няма облаци — отговори командирът, — защото на тази планета почти няма въздух.

— На екипажа не се разрешава да слиза на планетата! — прозвуча гласът на ръководителя на полета. — Това е опасна планета. На нея няма въздух, няма вода и през деня е много горещо.

— Както през лятото? — попита Алик.

— Много по-горещо — отговори Татко.

— Знам защо тук е такава горещина! — досети се Света. — Защото Слънцето е много близко.

— Не само затова — каза джуджето Кнопкин. — Денонощието на Меркурий продължава 176 земни дни. На Земята ще измине почти половин година, а на Меркурий едва свършва денонощието. За такъв дълъг ден Слънцето нагрява много силно повърхността на планетата.

— На Меркурий никога ли не е студено? — попита Алик.

— Случва се, разбира се, но само нощем. Нощта също е дълга, и докато трае тя, става много студено.

— Както през зимата? — попита Алик.

— Много по-студено.

— Колко чудеса има на тази планета — каза Света. — И кратери, и пропасти, и ужасна горещина, и ужасен студ!

— И няма въздух! — добави Алик.

— Внимание! Внимание! „Космическа стрела“ се разделя с Меркурий и се насочва към Венера.