Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (12)

Как Слънцето служи на човека

— Нашата лекция свърши. Довиждане — каза лекторът. В Голямата зала на Московския планетариум стана светло. Хората се изправиха и започнаха да излизат от залата. Алик, Света и Татко също излязоха.

— Как мислите, защо хората много отдавна са се интересували от Слънцето? — попита Татко.

Света и Алик се замислиха.

— А без Слънцето може ли да се живее?

— Не — отговори Алик, като си спомни приказката как крокодилът глътнал Слънцето и колко лошо започнали да живеят на Земята.

— Правилно — каза Татко, — животът е невъзможен без Слънцето. А защо?

— Защото ще бъде студено — каза Алик.

— И тъмно — добави Света.

— Вярно е — съгласи се Татко. — Ето че отговорихте на моя въпрос. А сега ще ви покажа слънчевия кът на астрономическата площадка на Московския планетариум.

— Какъв е този слънчев кът? — учуди се Алик. — Това е обикновен душ.

— А вие сложете ръце под водата.

— Ох! — извика Света. — Водата е гореща.

— А сега да видим как са я стоплили. Виждате ли сандъка с черно дъно и капак от обикновено стъкло? В него са прокарани тръби, по които тече вода. Слънчевите лъчи лесно минават през стъклото и добре затоплят водата в тръбите. Топлата вода се събира в резервоар. И ето готова слънчева баня.

След това Татко се приближи до голямо огледало, подобно на огромна чиния.

— Вижте какво голямо вдлъбнато огледало — каза той.

— Като прожектор! — възхити се Алик.

— Да — съгласи се Татко. — А какво ще стане, ако Лъчът попадне върху огледалото?

— Ще се получи зайче — каза Света, като си спомни, че в детската градина децата често играеха със слънчеви зайчета.

— Зайче се получава, ако лъчите попаднат върху обикновено плоско огледало, а с вдлъбнато огледало е много по-интересно. Лъчите попадат върху такова огледало, отразяват се от него и се събират всички заедно.

— Е, и какво? — попита Алик.

— А тъй като огледалото е много голямо, събират се много лъчи.

— И ще се получи „прогорвачка“ — досети се Света.

— Май че може и така да се каже. Тази „прогорвачка“ — усмихна се Татко — може да разтопи даже метал.

В това време се приближи екскурзовод с група посетители, насочи слънчевите зайчета от огледалото върху парче метал и всички видяха как то започна да се топи.

— Ето че видяхте работата на слънчевата пещ за топене — каза Татко. — А помните ли, вие ме питахте за крилата на космическата станция, която видяхме в планетариума.

— Ти каза, че това са слънчеви батерии — спомни си Алик.

— Да, това наистина са слънчеви батерии. Те помагат да се осигурят с електричество уредите на космическата станция.

— Откъде пък слънчевите батерии вземат електричество? — попита Света.

— Как се наричат батериите? — повторно попита Татко.

— Слънчеви — отговори Алик.

— Това е отговорът на въпроса на Света: батериите превръщат слънчевите лъчи в електричество! Скоро такива батерии ще служат на хората и на Земята. След време хората ще се научат с помощта на слънчицето да отопляват и осветяват домовете си.