Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (30)

Нашият космически кораб — Земята

Една вечер децата разглеждаха с Татко книга, в която имаше много снимки на Земята, направени от космоса. На едни снимки се виждаше цялата Земя, на други — само част от нея. Татко обясни, че са снимали Земята от Луната, от изкуствените спътници на Земята и от космически кораби. На децата особено се хареса снимката, на която Земята се вижда като синкаво кълбо на лунното небе.

— Татко, а на какво виси Земята? — попита Алик.

— На нищо! — отговори Татко. — Също като Луната.

— А Луната не може ли да падне на Земята? — обезпокои се Света.

— Не се вълнувайте: Луната няма да падне на Земята! Защото тя не виси просто над Земята, а бързо се движи около Земята — отговори Татко. — Луната е спътник на Земята.

— Изкуствен спътник? — попита Алик.

— Не — засмя се Татко. — Изкуствени са спътниците, които хората са направили и изстреляли. А Луната е най-истинско небесно тяло.

— А Земята? — попита Алик.

— Също е небесно тяло! — потвърди Татко. — Една от планетите.

— А Слънцето? — попита Света.

— Слънцето и звездите, разбира се, също са небесни тела! — каза Татко.

— А Марс? — попита Алик.

— Марс, както и Земята, също е небесно тяло. Небесните тела са много — каза Татко. — Сред тях има звезди, планети и спътници на планетите. Звездите, както знаете, са нажежени кълба. Те затова и светят, защото са много горещи. Другите небесни тела — планетите и техните спътници — са студени. Самите те не светят. Но Слънцето ги осветява и затова ги виждаме.

— Значи — каза Алик — Слънцето е като фенер.

— Може и така да се каже — с усмивка се съгласи Татко.

— А още може да се каже, че Слънцето е фенер, който се движи около Земята… — добави Алик.

— Виж това съвсем не може да се каже — Татко прекъсна Алик. — Слънцето не се движи около Земята.

— Но ние сами видяхме — обиди се Алик, — че слънчицето пътешества по небето!

— Да, видяхме — съгласи се Татко. — Но невинаги можем да се доверяваме на очите си. На нас ни се струва, че Слънцето се движи по небето около Земята, а всъщност става обратното: Земята се движи около Слънцето…

— И ние ли се движим? — възкликна Алик.

— И не просто се движим, а се носим, летим в космическото пространство, заедно със своята Земя! — каза Татко.

— Съвсем като космонавтите? — попита Алик.

— Още по-бързо! — отговори Татко. — Та ние имаме най-удобния космически кораб — нашата Земя, която лети около Слънцето по-бързо от която и да е космическа ракета.

— А ние не можем ли да връхлетим върху Слънцето? — попита Алик.

— Разбира се, не! — успокои го Татко. — Та ние летим не към Слънцето, а около Слънцето и нашият път минава на грамадно разстояние от нажеженото светило. Хайде да нарисуваме как Земята се движи около Слънцето!

Заедно с Татко децата нарисуваха отначало голям кръг, който Алик оцвети с жълт цвят. Това беше Слънцето. Близко до него Татко нарисува малко кръгче. Света го оцвети светлосиньо. Това беше Земята. След това Татко очерта червена линия около Слънцето. Това беше пътят, по който се движи Земята.