Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Малышам о звездах и планетах, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Стефка Христова Първанова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ganinka (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
Издание:
Ефрем Левитан. На малките — за звездите и планетите
ИК „Народна просвета“, София, 1989
Редактор: Надежда Кортенска
Коректор: Елена Гончарова
История
- — Добавяне
Слънчевото семейство
— Вие знаете ли, че нашата Земя е планета? — попита Татко веднъж децата.
— Знаем — отговориха те.
— А освен Земята има ли други планети?
— Марс! — изстреля Алик.
— Венера! — завика Света.
— И не само Марс и Венера — каза Татко. — Около Слънцето се движат девет големи планети.
— Девет? — учуди се Алик. — Но аз зная само Земята, Марс и Венера.
— И още Юпитер! — каза Света.
— Има още Сатурн и други планети — каза Татко и ги нарисува. — Всяка планета се движи около Слънцето по свой път.
— Значи Слънцето има девет деца? — попита Света.
— Аз бих казал, че това са девет главни роднини на Слънцето — отговори Татко.
— Нима има и други? — попита Алик.
— Да, те са твърде много! — каза Татко.
— А ти ще ни ги покажеш ли на небето? — попита Света.
— Не обещавам.
— Защо?
— Защото това са или малки планети-невидимки, или редките ни гости — опашатите светила кометите.
— А къде живеят планетите невидимки? — попита Алик.
— Те са най-много между Марс и Юпитер — отговори Татко.
— А къде живеят опашатите комети? — попита Света.
— Това са светила пътешественици — каза Татко. — Те живеят много далече от Слънцето, по-далече от най-далечните планети. И опашките им се появяват, само когато идват на гости при Слънцето. Тези опашки са от прах и газ.
Децата дълго и много внимателно разглеждаха татковата рисунка. След това всяко от тях само се опита да нарисува с цветни моливи семейството на нашето Слънце.
— Татко — каза Света, — хайде да измислим някаква игра със слънчевото семейство.
— Помислете — каза Татко, — може би сами ще измислите!
— Измислих! — завика Алик. — Ще направим Слънцето и планетите от сняг.
— Браво! — похвали го Татко. — Най-голямата ви снежна топка ще бъде Слънцето. Около него — по-малки снежни топки. Трябва да ги поставяте все по-далече и по-далече от Слънцето. Меркурий е най-близко до Слънцето. След това е Венера. По големина тя е колкото Земята. Четвъртата от Слънцето планета е Марс — по-малка от Земята. А след Марс се намира най-голямата планета — Юпитер. Тя, разбира се, е по-малка от Слънцето, но е по-голяма от която и да е планета.
— А пък аз измислих друга игра! — каза Света. — В детската градина ще играем на живи планети.