Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (32)

Ден да мине — друг да дойде

Татко сложи на масата глобус и лампа.

— Глобусът — каза Татко — е мъничък модел на нашето земно кълбо. На него е нарисувано онова, което го има на истинската Земя: океани и суша. Виждате, че глобусът се върти около оста си. Така се върти и нашата Земя.

— Нима Земята се върти като пумпал? — попита Алик.

— Да! — каза Татко. — Нашето голямо земно кълбо се върти като пумпал, само че много бавно. Докато то се обърне един път, минава цяло денонощие, а денонощието има 24 часа!

— А всеки час има 60 минути! — добави Света.

След това Татко взе топлийка (мъничка игличка, която има на края вместо ушенце пластмасова топчица) и я забоде в глобуса.

— Защо направи това? — попита Света.

— За да ви покажа, къде живеем — каза Татко. — Алик, светни настолната лампа, а ти, Света, угаси полилея. Вижте, лампата е Слънцето, а глобусът е Земята. Топлийката върху глобуса показва мястото, където живеем на Земята. То сега осветено ли е?

— Да — казаха децата.

— Значи в нашия град сега е ден. Сега обръщам глобуса — каза Татко — и виждате, че нашият град се оказа в неосветената от Слънцето страна от земното кълбо. Как мислите, какво ще кажат сега жителите на нашия град?

— Че сега е нощ — каза Алик.

— А кога отново ще бъде ден? — попита Татко.

— Когато Земята се обърне още и отново ни осветява слънчицето — отговори Света.

— Защо на Земята има ден и нощ? — попита Татко.

— Защото слънчицето ту ни осветява, ту не ни осветява — каза Алик.

— Защото Земята се върти! — добави Света.

— Правилно — каза Татко. — Земята подлага на Слънцето ту едната, ту другата си страна. Затова казват: „Ден да мине — друг да дойде!“

След това децата започнаха игра. Те забождаха топлийката на различни места от глобуса и казваха: „Аз живея тук! Какво е при мен сега — ден или нощ?“ След това обръщаха глобуса и отново познаваха ден или нощ е в мястото, където беше забодена топлийката.

— Татко — каза Света, — помниш ли, ти ни казваше, че Земята се движи и около Слънцето?

— Така е — каза Татко. — Нашата Земя се върти не само около оста си, но се движи и около Слънцето. И макар че Земята се движи около Слънцето много бързо, за една година тя успява да направи само едно завъртане около него. Много дълъг път е това! Ето например Света скоро ще навърши седем години. Значи колко пъти Света е успяла заедно със Земята да се завърти около Слънцето през целия си живот?

— Седем пъти! — каза Света.

— А колко пъти през това време е имало зима? — попита Татко.

— Седем! — отговори Света.

— А лято?

— Седем! — отговори момиченцето.

— Зная това — каза Алик. — Всяка година има зима и лято.