Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (29)

Какво е Луната?

— Колко малко са днес звездите на небето! — каза Алик.

— Затова пък Луната е много красива, съвсем кръгла — възрази Света.

— Аз неслучайно избирах за нашите звездни разходки безлунни вечери — каза Татко. — Но днес ни е нужна именно Луната, а не звездите. Интересно е, какво знаете за Луната?

— До Луната може да се долети с ракета! — каза Алик.

— До Луната вече летяха хора! — добави Света.

— Кажете кое е по-далече — Луната или звездите? — попита Татко.

— Звездите — уверено каза Света.

— Да, звездите — подкрепи я Алик. — Нали до звездите никой не може да долети, а до Луната могат!

— Вярно е — съгласи се Татко. — Луната е по-близко до нас, отколкото звездите, и по-близко, отколкото Слънцето. Това е най-близкото до нас небесно тяло.

— А колко лети Лъчът от Луната до нас? — попита Света.

— Малко повече от една секунда! — отговори Татко. — Докато вие бавно произнасяте думата „едно-о“, Лъчът вече ще успее да долети до нас. Но с космическа ракета до Луната трябва да се лети няколко дни, защото ракетата, макар и да лети бързо, не може да догони светлинния лъч.

— Татко — попита Алик, — а кое е по-голямо: Луната или звездите?

— На този въпрос сами трябва да можете да отговорите — каза Татко. — Та нали знаете, че звездите се намират много далече, много по-далече от Луната и затова изглеждат съвсем мънички. В действителност те са много по-големи от Луната.

— Значи Слънцето също е по-голямо от Луната? — попита Алик.

— Да — отговори Татко. — Луната е най-близкото до нас небесно тяло и затова ни се струва голяма. Всъщност Луната е много по-малка от Слънцето и от звездите.

— Татко — попита Алик, — а защо Луната свети? Нали казваше, че тя не е звезда?

— Луната не свети сама — отговори Татко. — Слънцето я осветява и затова тя се вижда на небето. Погледнете Луната с бинокъла.

— Какво красиво кълбо! — изтръгна се от Света.

— Да — съгласи се Татко, — с бинокъла добре се вижда, че Луната е кълбо.

— Колко неща има на Луната! — завика Алик. — А къде са очите и устата? Не ги виждам с бинокъла.

— На Луната няма нищо подобно — засмя се Татко. — Големите тъмни петна отдалече ни се струват малко подобни на очи, нос и уста. Всъщност това са твърди и доста равни участъци от повърхността на Луната. Наричат ги морета.

— Да можехме да поплуваме в лунните морета! — замечта Алик.

— В лунните морета ти сигурно не би потънал! — каза Татко.

— Защо? — попита Алик.

— Защото в лунните морета няма нито капчица вода!

— Че какви са тия морета? — възмути се Алик.

— Тъмните петна на Луната нарекли морета преди да разберат, че на Луната няма вода, няма въздух, няма дъждове и сняг, няма облачни дни.

— Как може да се живее на Луната, щом като там няма вода и въздух? — попита Света.

— А там и не може да се живее! — отговори Татко. — Космонавтите, които летяха до Луната, ходеха само със скафандри.

— Татко, татко, виждам на Луната кръгла дупчица, от която във всички посоки се разпръсват някакви лъчи. Какво е това? — завика Алик.

— Това е един от многото лунни кратери.

— А какво е това кратери? — попита Света.

— Лунните кратери са дупки, които са се образували от падането на огромни камъни.

— Татко — попита Света, — а какво правиха на Луната космонавтите?

— Изучаваха я с различни уреди, събираха колекция от лунни камъни.

— Татко, а от Луната виждат ли се звездите? — попита Алик.

— Да, при това най-ярките от тях се виждат даже денем при светлината на Слънцето. Освен звездите и Слънцето, на лунното небе може да се види и нашата Земя.

— Земята? — учуди се Алик.

— Да! — отговори Татко. — Ето така, както ти сега се любуваш на Луната от Земята, така и от Луната можеш да се любуваш на Земята!