Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (11)

Как Слънцето пътува по небето

Една вечер Татко каза:

— Днес джуджето Кнопкин пак идва при мен. То се интересува продължавате ли да се занимавате с астрономия.

— Разбира се! — в хор отговориха децата.

— Всеки ден наблюдаваме Слънцето — добави Света.

— Кога се занимавате с това?

— Сутрин, когато отиваме в детската градина, през деня, преди обяд и вечер.

— Чудесно! — каза Татко. — Кнопкин ще бъде много доволен: той тъкмо искаше по няколко пъти на ден да наблюдавате Слънцето.

— За какво му е това? — попита Алик.

— Той иска да погледате как Слънцето пътува по небето.

— А как ще забележим това? — учуди се Света.

— Наблюдавайте Слънцето в различно време: сутрин, през деня, вечер — и запомнете къде се намира то, как се изменя мястото му на небето. Главното е да се наблюдава Слънцето от едно и също място. Ясно ли е?

— И това ли е всичко? — разочаровано каза Алик. — Аз отдавна вече забелязах, че сутрин, когато идваме в детската градина, Слънцето е над брезата, през деня — над съседния многоетажен блок, а вечер се спуска зад гаража.

— Не мисли, че всичко е толкова просто — каза Татко. — За да знаеш нещо истински, най-добре е сам да се убедиш в това.

— А как да се убедим, че Слънцето пътува по небето? — попита Алик.

— За това е нужен уредът гномон, който са използвали древните астрономи.

— А откъде да го вземем? — разочаровано каза Света.

— Можем сами да си го направим. Вземете пръчка, например щека, изберете на двора равна площадка, откъдето е удобно да се наблюдава Слънцето, забийте пръчката с острия край в земята и гномонът е готов!

— А как да използваме този уред? — поинтересуваха се децата.

— Трябва да гледате сянката, която хвърля гномонът, осветен от Слънцето.

— Защо да я гледаме? — учуди се Алик.

— Почакай, сега ще разбереш всичко. Донеси стария конструктор пирамида и свали всички сектори от него. Получи се прът с малка поставка. Сега ще загасим полилея, след това ще включим настолната лампа и ще я поставим така, че прътът да бъде осветен и да хвърля сянка.

— Ама наистина сянка! — завика Алик.

— Сложете сектор там, където свършва сянката — каза Татко, — и внимателно гледайте какви изменения ще стават с нея. Ето аз вдигнах лампата!

— Сянката стана по-малка — каза Света.

— А сега къде е лампата?

— Високо — отговори Алик, — ти я вдигна!

Татко няколко пъти сменя положението на лампата, като ту я вдигаше, ту я сваляше и децата видяха как сянката ту се удължава, ту се скъсява.

След това Татко започна да премества лампата покрай изпънатата си ръка и децата забелязаха, че сянката се премества.

— Значи, сянката на гномона, осветен от Слънцето, също трябва да се изменя — неуверено каза Света.

— Разбира се. За да се убедите в това, утре през целия ден гледайте Слънцето и сутринта, през деня и вечерта на избраната от вас площадка начертайте сенките, които хвърля гномонът.

— Как да начертаем? — не разбра Алик.

— Виж — каза Света. Тя постави настолния гномон върху лист хартия и внимателно прокара с молив линия по сянката на гномона.

— Браво! — похвали я Татко. — Задачата съвсем не е лесна. Опитайте се да я изпълните добре.

Щом се случи слънчев ден, децата се заловиха за работа.

Най-напред избраха в двора на детската градина равна площадка и в средата й забиха щека. Получи се гномон. Света начерта на пясъка линия по сянката на гномона, а Алик отбеляза края на сянката с камъче, за да видят всички добре, къде свършва сянката. Преди обяд децата пак наблюдаваха Слънцето.

Алик прекара нова линия на пясъка и сложи на края й камъче. Вечерта работата беше завършена успешно. На земята от щеката като ветрило се разклоняваха три линии: две дълги и една къса. Късата сянка беше отбелязана около пладне, когато Слънцето беше най-високо.

Вечерта децата се надпреварваха да разказват на Татко как са наблюдавали Слънцето.

— Браво! А сега отговорете на въпроса: защо сенките от гномона бяха различни? — каза Татко.

— Защото Слънцето не стоеше на едно място — бързо каза Света.

— То беше ту над брезичката, ту през деня стоеше точно над къщата, а вечерта се спусна съвсем ниско — добави Алик.

— Сигурно видяхте как Слънцето пътува по небето. Именно за това ви разказа сянката на гномона.

— Тя не може да говори — каза Алик.

— Не, може — възрази Татко, — само че сянката не говори с глас, а със своята дължина. Сянката на слънчевия гномон се скъсява, когато Слънцето се издига, и се удължава, когато Слънцето се спуска. Сега убедихте ли се, че сянката може да говори?