Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (16)

Страна на хилядите слънца

— Татко, а къде е джуджето Кнопкин? — попита Алик.

— Кнопкин едва днес се върна от чудесно пътешествие в Страната на хилядите слънца — отговори Татко.

На Алик даже дъхът му секна. Помислете само: някъде има страна, небето на която е обсипано със слънца!

— Щастлив е Кнопкин — завидя Света. — Да можехме ние да видим тази страна!

— Ами ние сега това и ще направим. Ще отидем да се разхождаме и ще се постараем да намерим място, където няма да ни пречат уличните лампи и осветените прозорци.

— Аз не виждам нищо — каза Алик, когато намериха такова място.

— А ти стой спокойно и гледай небето.

Алик и Света дълго гледаха звездното небе и възторжено ахкаха:

— Тази звезда е моя!

— А тази е моя!

— Време е да си ходим — каза Татко.

— Как да си ходим — учуди се Алик. — Ти обеща да ни покажеш Страната на хилядите слънца!

— Ами аз вече изпълних обещанието си… Именно звездите, които виждате сега, са хилядите слънца — отговори Татко.

— Хиляди слънца, а е такава тъмнина! — възкликна Света. — Нима може да бъде така?

— Точно така е — отговори Татко. — Просто звездите са много, много далечни слънца.