Сюзън Кери
Любовен зов (12)

Дванадесета глава

— Не само това, скъпа! — засмя се Бен, претърколи се и стана.

Искаше да си вземе душ преди откриването на симпозиума. По програма неговият доклад бе обявен за два часа. Бен настоя тя да поплува дотогава.

Той самият се облече и слезе да разузнае кои известни учени са пристигнали. Трябваше да се съсредоточи върху предстоящото изказване.

Тери разбираше, че Бен има нужда да остане за малко сам. Послуша го и отиде да се раз хлади в басейна на хотела. Плува, разходи се, изпи два коктейла, които доста й замаяха главата под горещите слънчеви лъчи. Алкохолът обаче, както и живите ритми на латиноамериканския състав, свирещ на терасата, не можаха да разсеят безпокойството й.

В един и половина се качи в стаята, облече белия ленен костюм и грижливо се гримира. Искаше да бъде красива и привлекателна.

Влезе в залата и седна на едно от свободните места в дъното, точно когато представяха Бен. Той беше изискано елегантен в сивия си костюм. Изглеждаше самоуверен и невъзмутимо посрещна ръкоплясканията, с които приветстваха качването му на подиума.

Отначало Тери с вълнение слушаше доклада, макар да знаеше наизуст почти всяка дума. После вниманието й бе привлечено от шушукането на двама мъже пред нея. Бяха същите, с които Бен се поздрави бегло тази сутрин на рецепцията.

— … хваща окото, да ти кажа — шепнеше единият. — Бива си я, с това апетитно задниче и тия дълги крака… Все пак доста безочливо от негова страна да я доведе тук. Готов съм да се обзаложа, че са се регистрирали като съпрузи.

Другият повдигна раздразнено рамене.

— Какво искаш, Хари? След тази книга, която написа с Уайлдър, не се учудвам на нищо, което Рено може да направи.

Студени тръпки полазиха по гърба на Тери. Успя да се измъкне от реда и бързо напусна залата. Фоайето бе почти празно. Тя спря и закри очите си с ръце. По бузите й закапаха сълзи. Боже мой! Какво направих, повтаряше си отчаяна.

— Всичко наред ли е, госпожице? — Млад мъж с униформа на хотела се бе приближил и я гледаше съчувствено.

— Аз… Няма нищо — опита се Тери безуспешно да изтрие сълзите и тръгна към асансьора.

Трябва да се махна оттук, мислеше вцепенено. Още преди Бен да е свършил. Не искам да развалям пълния му триумф.

Преоблече се набързо в къси панталони и памучна фланелка. Излизайки от асансьора, тя зърна Бен пред залата и тълпящите се около него участници в симпозиума, които се ръкуваха и го поздравяваха. Дори отдалече успя да забележи разсеяния му, търсещ поглед. Явно я бе видял да излиза и сега се оглеждаше да я намери.

Тя се дръпна навътре в асансьора и връхлетя върху едър мъж в бански костюм, който я изгледа с негодувание. Тери слезе до терасата при басейна. Южноамериканската музика, безгрижният брътвеж на гостите на хотела и пляскането на децата във водата сега не й се сториха тъй жизнерадостни. Подмина курортистите и тръгна към плажа.

Сигурна, че е успяла да се изплъзне от Бен поне за момента и че няма да може да я открие веднага, тя забави крачка. Чувстваше се безнадеждно самотна. Ридаеше безмълвно и сълзите свободно се стичаха по бузите й. Не можеше да си представи, че трябва да го напусне, отново да го загуби. Но какво да направи? Твърде много го обича, за да допусне заради нея той да стане обект на клюки и одумвания от страна на колегите си.

Стреснато извика, когато ръцете му я сграбчиха. Хората около тях се обърнаха и любопитно ги зяпнаха. Каква ли гледка представляват: тя с къси панталони и леещи се от очите й сълзи, а той — с разтревожен вид, официален костюм и бос.

— Накъде си тръгнала, ако смея да попитам? Защо изчезна по този начин?

Тери не знаеше какво да отговори.

— Трябваше да изляза оттам — смотолеви. — Да помисля.

Той сви устни. Ръцете му я стиснаха до болка.

— За какво?

— Видях онези двамата — пророни Тери. — Които срещна днес като пристигнахме. Те говореха за нас… че си започнал любовна авантюра със своя студентка.

Бен изруга.

— И какво значение има това? Хайде, да тръгваме!

Вероятно на околните им се стори странно как той я завъртя грубо и почти я повлече за ръка към хотела. Но в очите му имаше нещо толкова твърдо и неумолимо, което не допускаше никакво вмешателство. Никой не пристъпи да помогне.

Качиха се на терасата. Тери се препъна и изпусна ключа, който стискаше в ръка. Бен забави крачка да я изчака. На бузата му играеше нерв. Беше страшно ядосан. Никога не го бе виждала такъв. Той яростно натисна бутона за асансьора. В стаята с рязък жест свали блузата й и я захвърли. Преди да разбере какво става, Бен грубо я избута към леглото и отметна покривката.

— Лягай! — заповяда й. Гласът му бе дрезгав. Тери седна и подви крака.

— Моля те, Бен. Не така…

Той се разсъбличаше. Свали сакото, ризата, вратовръзката. Задържа ръка върху токата на колана. Изразът му се смекчи.

— Скъпа — рече с укор, — не знаеш ли, че съм луд по теб? — После събу панталона и седна до нея. — Тери, Тери… — прошепна и докосна с устни гърдите й. — Мила моя, нали няма да ме напуснеш отново заради такава глупост?

— О, Бен, не бих искала да го сторя! Никога! Но ще ти създам неприятности и…

— Само едно нещо може да ме засегне — отвърна й.

После думите бяха излишни. Страстно започна да покрива тялото й с целувки. Целуваше устните, очите, гърдите, нежната извивка на корема.

— Помогни ми, мило момиче — каза, като разкопчаваше ципа на късите й панталони.

Смъкна ги до бедрата. Тери ги ритна настрани. Цялата трепереше от възбуда. Притисна се към него. Сега вече знаеше отговора на всички мъчителни въпроси. Каквито и усилия да й струва това, тя е готова да изтърпи всичко. Докато защити доктората си и те двамата бъдат свободни. Дано само успеят да накарат хората да забравят и да не клюкарстват по техен адрес. В никакъв случай не трябва да се разчуе и да стигне до ушите на декана.

— Бен, не бях права да искам всичко между нас да е изложено на показ — призна разкаяна. — Но още не е късно. Ако сме внимателни, ако се опитаме…

— Не говори! — погледна я той за миг, после сведе глава към гърдите й. — Опитвам се да ти докажа, че всичко е наред…

Явно сега не можеха да разговарят. Тери се отдаде на усещанията, които той събуждаше у нея. Примираше от наслада под ласките му. Извиваше се и стенеше от обзелото я лудо желание. Нетърпеливо галеше тялото му.

— Мили, моля те… — каза, дишайки на пресекулки, вече съвсем обезумяла. — Не мога да чакам…

— И аз… — изхриптя той. — И аз не мога!

В следващия миг телата им се сляха и те се озоваха в един друг безграничен свят, където бяха едно същество, една душа, където устремен поток ги понесе на вълните на блажена забрава и взаимно удовлетворение.

— Толкова те обичам, Бен!

— Зная, скъпа. И аз те обичам!

Стаята бе обляна в следобедните лъчи на слънцето, а под прозореца блестяха сребърните води на залива.

— Наистина ли мислиш, че можеш да издържиш до момента, когато няма да има пречки да живеем заедно? — попита той.

— Трябва — отвърна Тери. — Едно зная със сигурност. Не мога да живея без теб. И още нещо — не е правилно да поставяш кариерата си над човека, когото обичаш. В противен случай — губиш.

Бен сви дяволито устни, сякаш тайно се забавляваше.

— Значи няма да ме напуснеш пак, дори… ако ти стане непоносимо трудно да чакаш?

— Не! — рече тя уверено, макар да бе озадачена от безгрижния му тон. — Ще видиш колко търпелива мога да бъда.

— Е, да, но аз не възнамерявам да съм търпелив! — отвърна той със загадъчен израз. — И не смятам с теб само да живеем заедно. Възнамерявам… да се оженя за теб! Веднага!

— Какво… Какво говориш? — заекна Тери. — Вече мислих за това. Ако се оженим, дори само ако дадем вид, че сме в близки отношения, това ще разбие на парчета репутацията ти. Няма да ни позволят да работим заедно.

— Всичко това ми е известно. Кажи „да“!

— Но, Бен…

— Може би не си разбрала, скъпа, но още от онзи дъждовен ден, когато бяхме на яхтата на Дейв и се прибрахме вкъщи прегърнати и щастливи, единственото, за което мисля, е нашата женитба. Но не можех да отворя дума за това. Не можех да искам от теб да изоставиш работата си, която толкова обичаш. Освен това толкова се гордея с теб, задето се зае отново с дисертацията си.

Тери почувства, че потъва в синевата на погледа му.

— А сега? — осмели се да попита. — Сега мислиш, че това е възможно?

Вместо отговор, той я прегърна.

— Второто обаждане тази сутрин беше от Тампа. Помниш ли, когато позвъниха оттам първия път, те помолих да излезеш от лабораторията? Е, скъпа, човекът, за когото се отнасяше разговорът, беше ти! Бях подал молба в деканата за специално разрешение да работим с теб заедно, а Дейв да поеме ръководството на аспирантурата ти. Така че да няма никакви съмнения и подозрения за пристрастие. Днес получих отговор.

— И отговорът е положителен, нали? — възкликна радостно Тери и се хвърли на врата му. — О, Бен! Кажи ми, нали отговорът е „да“!

— Това се искаше от теб! — засмя се той. — Да произнесеш тази кратка думичка!

— Да! — целуна го Тери. — Този път завинаги!

Доста по-късно двамата се събудиха в притъмнялата стая. Тери стана и приближи до прозореца. Небето преливаше във виолетово и пурпурно на хоризонта. На терасата пред хотела глъчката бе утихнала и дори през затворения прозорец долиташе шума на разбиващите се в брега вълни.

— Гладна ли си? — попита Бен, любувайки се на силуета й на фона на бледата светлина.

— Само за теб!

— Можем тази вечер да останем тук или да тръгнем направо за Санибел. Какво предпочиташ?

— У дома.

След около час вече пътуваха през залива, на юг. Оставиха гюрука на джипа свален. Мастиленосиният небесен купол над тях бе изпъстрен с блещукащи звездни точили.

— Не си ме питала за Аби — обади се Бен. — Имам новини, които може да те заинтересуват.

— Какви новини?

— Майк вече се възстановява. Двамата с Аби възнамеряват да живеят отново заедно.

— Но… Аз мислех…

— Майк по собствено желание е решил да се подложи на лечение заради пиенето.

— Тя няма да позволи на родителите си отново да се намесят в живота им, нали?

— Не, не вярвам — поклати глава Бен. — Но те имат и много други проблеми за уреждане. О, имам още една новина. Знаеш ли кой се обадил тази сутрин на Дейв? Ларсен. Той смята да се бори със зъби и нокти против решението. Но уверил Дейв, че на „Лейк Ени“ повече няма да има стрелба.

— Това е чудесно!

Продължиха пътуването в мълчание. Всеки бе задълбочен в собствените си мисли, но и двамата чувстваха свързващата ги близост. Към полунощ свиха по черния път към къщата на Бен. Над главите им тихо шумоляха кокосовите палми, тъмнееха силуетите на австралийския бор. Тери бе подремнала по пътя и все още бе сънена. Бен отключи и внесе багажа.

— Добре дошла! — прегърна я той през раменете и я побутна навътре. — Радвам се, че назова това място „у дома“. Бях го проектирал за теб. Отдавна, още когато се съгласи да се омъжиш за мен. Но можах да си позволя строежа едва по-късно, а тогава вече те бях загубил. Не зная каква безумна надежда…

— О, Бен! — Тери се сгуши в прегръдките му. Бе трогната от силата на чувствата му, останали непокътнати през всичките години на тяхната раздяла. — Аз се върнах със същата надежда!

В тъмнината часовникът отмери дванайсет и петнайсет.

— Луд съм по теб! — прошепна Бен. — Хайде да си лягаме!

— Мисля, че наистина се нуждаем от сън, ако ще ставаме рано за голото плуване, преди да се е появил някой на брега — засмя се Тери. Искаше да го подразни, защото й харесваше алчния приканващ блясък в очите му.

— Съжалявам, скъпа — отвърна той дрезгаво и плъзна ръка под блузата й. — Ще поплуваме голи някой друг път. Нямам намерение да те пусна от леглото така скоро.