Сюзън Кери
Любовен зов (6)

Шеста глава

— Ти… Ти знаеш какво ще се случи.

— Зная — повдигна той брадичката й и я погледна в очите.

Целият й гняв към него бе изчезнал безследно. Сами в лодката, скрити в отдалечения канал сред сребърните води и дъждовната пелена, те бяха в един само техен свят. Нищо, което е било преди или щеше бъде после, нямаше значение. Тя покорно въздъхна, повдигна одеялото и го пусна при себе си. Бен метна и своето отгоре и нежно я обгърна с ръце.

— О, Бен… — прошепна Тери.

Сякаш се бе завърнала у дома, сякаш никога не се бе отделяла от него, никога не я е имало тежката раздяла. Тялото му бе невероятно топло, въпреки че и двамата ги тресеше. Главата й почиваше на рамото му, както някога.

— Така по-добре ли е, скъпа?

— Да.

— Просто се притисни към мен. Аз ще те топля.

Тя безмълвно се прилепи до него. Усещаше равномерното туптене на сърцето му, дъха му в косите си. Разтърсващите я студени тръпки започнаха да стихват. Затвори очи и се остави да я погълне усещането на неговата близост. То никога нямаше да я напусне, дори двамата да не намерят онова, което бяха загубили. Винаги ще го обича така, както в този миг. Тъгата и радостта ще вървят редом, ще се смесват в душата й в едно чувство. От очите й закапаха сълзи.

— Тери, скъпа, какво има? Защо плачеш? — обади се нежно Бен.

— Не зная — прегърна го тя. — Има… такава силна болка вътре в мен… От желанието да сме заедно, като сега… Може би… Може би не трябва да ти го казвам.

— Трябва ли между нас винаги да има преграда? — въздъхна той.

— Аз не искам да я има — разрида се тя. — Но не зная дали не ме мразиш за това, което направих…

— Боже мой, Тери! Нима не разбираш… — Силните му ръце здраво я притиснаха и той я целуна почти ожесточено.

— Но ти каза… че това, което чувстваш, не е любов.

Той се поколеба, като че ли опитваше да си спомни.

— Аз съм лъжец, ако съм го казал — рече мрачно. — И съм глупак, задето исках да те нараня. Прости ми!

Както бяха увити в одеялата, той я обърна към себе си. Мускулестото му бедро настойчиво се провря между нейните.

— Бен… — прошепна Тери. — Толкова много те желая!

— Този път ще ме имаш — промълви той. — Не се бой. Ще те любя, после отново и отново, докато цялата болка у нас се стопи.

— Макар да съм твоя студентка?

— Наистина ли смяташ, че това има някакво значение?

С лек стон тя се отпусна в обятията му, забравила за всичко, погълната от неговата топлина, от целувките му, които изгаряха устните й, шията, раменете… Всякаква ревнива мисъл за Аби бе замъглена от надигащата се страст, стояла заключена у нея толкова дълго и сега разцъфтяваща отново като екзотично цвете под дъжда. Искам всичко, желая го до болка, мислеше, потръпвайки под ласките на ръцете му, докато той в опиянение целуваше и галеше гърдите й.

— Стопли ли се вече, скъпа? — попита я след малко.

— О, да!

— Тогава ще отметна малко одеялото. Искам да те гледам.

Тя сама се отви. Очите му заблестяха. Жадно пробяга аха по гладките рамене и стегнатите гърди, надолу към нежната извивка на талията и дългите стройни крака.

— Красива си… — промълви. — Толкова си хубава, че ми иде да закрещя. Сега те виждам цялата. В банята само те зърнах, колкото да възкръсне споменът. И да започне неумолимо да ме преследва, да запали огъня в кръвта ми… — Той погали с длани всяка извивка на тялото й, на която се наслаждаваха очите му. Пронизаха я сладостни тръпки, когато ръцете му се плъзнаха по корема и бедрата. — Коприна… Коприна и кадифе — мърмореше той в унес и я целуваше.

Устните му спряха върху гърдите й и тялото й се изви в ръцете му. Той нежно близна втвърдените зърна, заигра с тях, после настойчиво ги захапа. Тя извика тихо, зарови пръсти в косата му и го привлече към себе си.

— Бен… Никой не ме е карал да се чувствам така.

— И много ли са се опитвали? — повдигна глава той и я погледна в очите.

— Не. Аз… не исках. А ти…

— Не толкова много, колкото си мислиш.

Нямаше нужда от повече думи. Сякаш взаимното признание, че никой не е могъл да замени другия, отприщи потока на страстта им. Сякаш падна някаква невидима бариера помежду им — бариерата на гордостта. Тери потъна в обятията му и жадно откликна на търсещите му устни. Искаше да стане част от него. Обви с ръце гърба му и силно го притисна към себе си. Усети напиращото му желание. Тялото й пламна като жарава. И двамата вече не бяха в състояние да сдържат този див копнеж, който ги бе изгарял дълго и жестоко. След миг Бен проникна в нея, изпълни цялото й същество.

— Мили… — прошепна тя задавено. Огнени пламъци бушуваха в кръвта й.

Той я повдигна леко към себе си и Тери почувства бавните му ритмични движения. Насладата замъгли ума й. Когато всичко в нея сякаш щеше да се взриви, тя рязко изви тялото си в дъга, притисна се неистово към него, пронизана от сладки разтърсващи спазми на удоволствие, които сякаш я превърнаха в безименна частица от вселената, слята в едно с Бен.

Усети преминалата през него тръпка, чу изтръгналия се от гърлото му стон и я заля нова вълна на екстаз. Постепенно пламъкът на възбудата започна да стихва, все още разпращайки горещи струи по телата им. Заля я почти болезнено блаженство.

— Чувствам се като жив въглен в ръцете ти — прошепна. — И двамата се чувствахме така, нали?

— Да. — Гласът му бе дрезгав и пълен със задоволство. Претърколи се на една страна, притисна я в обятията си и загърна одеялата. — Бе дори по-хубаво от преди, нали?

— Много по-хубаво.

Навън пороят се беше превърнал в кротък, неспирен дъждец. Гръмотевичният тътен се бе отдалечил на югоизток.

— Тери! — повика я той шепнешком, малко преди да се унесат в сън.

— Да, мили? — промърмори тя сънливо.

— Остани при мен, скъпа. Не си отивай.

След доста време тя се събуди в прегръдките му. Той още спеше. Усещаше спокойното му дишане върху бузата си. За миг Тери се почуди колко лесно в крайна сметка бе рухнала преградата помежду им, колко добре се чувстваха заедно, независимо от всичко, преживяно след раздялата. Все пак това е само началото. Нямаше любовни признания. Все още помежду им висяха недоизказани думи, неясни съмнения и колебливост. Съвсем не бе сигурна какво имаше той предвид, като се нарече лъжец, когато му напомни какво бе казал преди няколко дни. Но засега й стига това, че я желае и има нужда от нея. Тя го желае със същия, плам. Няма да отрича любовта си и нейната сладка болка. Леко прокара пръст по веждите му. Той се размърда и я привлече към себе си. Тери внезапно си спомни думите, които й каза, преди да заспят. В тях имаше някаква плаха уязвимост.

— Как бих могла? — прошепна и леко целуна ъгълчето на устните му.

Бен отвори очи, все още премрежени от съня.

— Как би могла… какво? — изръмжа глухо.

— Да си тръгна. Ние сме захвърлени и забравени от света на този кораб.

— Яхта — поправи я той. — Захвърлени сме на яхта. И не изпращай никакви послания в бутилка да молиш за помощ! — предупреди я. — Защото… имам намерение отново да те любя, преди да те върна на света.

Беше почти обяд, когато започнаха да навличат още влажните дрехи. Не откъсваха поглед един от друг, без следа от стеснителност и неудобство. Тери без свян спря поглед на тесния ханш и силните мускулестиа бедра, докато той закопчаваше мокрите джинси. Колко е красиво тялото му и какво удоволствие може да доставя!

— Искам да вземеш едно одеяло в моторницата и да се завиеш — каза й. — Щом се върнем, ще те пъхна под горещия душ и ще те напоя с греяно уиски. Не ми се ще да настинеш.

Обичам те, искаше й се да му отвърне. Да те имам отново, да се грижиш за мен… Това ме прави най-щастливата жена на света!

Пазачът в яхт-базата им хвърли недоумяващ поглед. Имаха наистина странен вид — мокри и раздърпани, а Тери — увита като индианец в дебелото сиво одеяло. Бен не му обърна внимание. Качи Тери в джипа и подкара бързо към скритата сред гъсталака от кокосови палми и австралийски борове къща на брега на морето. По небето над залива все още се носеха разпокъсани облаци. Беше хладно.

— Ти веднага влизаш в банята — отвори вратата той. — Аз ще запаля камината и ще ти приготвя питието. Не забравяй да оставиш топла вода и за мен.

Тя с готовност изпълни нареждането му и тръгна към малката баня между двете спални, където се бе измила сутринта.

— Не! — спря я той. — В моята! Вече е както преди, нали?

Тя се обърна и видя горящите му присвити очи. Като на див самец, помисли си. И е мой. Поне за тази нощ, макар че цял живот няма да ми стигне.

— Трябва да си взема дрехи — отвърна.

— Не ти трябват. Вземи един халат от моя гардероб.

Погледът, който й хвърли, бе като пламенна целувка. Тери се изкъпа, наслаждавайки се на горещите водни струи, пъхна се в топлия кадифен халат, запазил лекия аромат на неговия одеколон и се върна в дневната. Огънят вече гореше с прашене в камината и разпращаше причудливи сенки по облицованите с кипарисова ламперия стени. Светеше само една слаба лампа. Тихо свиреше музика. Все още по джинси, Бен беше съблякъл якето и ризата и стоеше гол до кръста. Огънят хвърляше отблясъци по орловия му профил. Мускулите му сякаш играеха от подскачащите сенки.

— Донесъл съм ти юрган там на дивана. Сега идва и питието.

Тя се сви под завивката, а той изчезна в кухнята. След секунда се върна с препълнена чаша димящ пунш.

— Изпий го, скъпа — наведе се той и я целуна. — Искам да си сгрята и доволна. — И се отправи към банята.

Тери отпиваше от топлия пунш, наблюдаваше как пламъците в камината трепкат, разгарят се, съскат и се издигат внезапно нагоре, и усещаше как потъва в блаженство. Изпълваше я чувство на дълбоко задоволство, на спокойствие и сигурност. Въпреки морната нега, в съзнанието й мъждукаше мисълта, че лежи на дивана на Бен, облечена е в неговия халат, че той скоро ще се върне и с едно свое докосване ще възпламени страстта. Чуваше шума на душа и си представяше как Бен се сапунисва и горещите струи обливат стройното му тяло. Обичам всичко у него, призна си. Широките рамене, силните бедра, опитните му ръце, даряващи наслада, алчните му устни. Сините очи, проницателни и насмешливи, строги и закачливи. Непокорните му черни къдри. Цялото му същество. Искам да имам деца от него и да живея в тази къща завинаги. Тук, при плясъка на вълните. Да зная, че той е някъде наблизо, в съседната стая или навън, и скоро ще се върне при мен. Стани негова съпруга, обади се вътрешен глас. Вземи това, което бе тъй глупава да отхвърлиш. Тъжно-сладостната мелодия се лееше, остро и мъчително й напомняше, че прекрасното е преходно. Лека сянка на тъга затъмни радостта от настоящия миг. Когато той се върна — бос, наметнал само тънък памучен халат, Тери протегна поривисто ръце.

— Какво има, скъпа? — попита я.

— Искам да ме прегърнеш!

— Само да си взема нещо за пиене. — Отиде до бара и се върна с чаша уиски и лед. Повдигна юргана и се пъхна до нея. Косата му бе още влажна. Ухаеше свежо и приятно. Целуна я по врата и зарови лице в косите й. — Тъжна ли си? Искаш да те утеша?

Тя прокара пръст по устните му. Дали някога пак ще ми вярва, помисли. Толкова, че отново да пожелае това, което веднъж вече ми предложи? Не можеше да му каже истината за налегналата я печал.

— Не зная… — отвърна. — Мисля, че по-скоро съм невероятно щастлива.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Но нека не разваляме нещата. Може би този път бъдещето само ще се погрижи за всичко.

Думите му породиха рояк мисли в ума й. Дали иска да каже, че се надява завинаги да останат заедно, както бяха мечтали навремето? Но сега моментът не е подходящ за догадки и обяснения. Той е прав. Не трябва да позволяват старите недоразумения да застанат помежду им.

— Разкажи ми още нещо за къщата — обади се тя.

— Няма нищо особено за разказване. Отдавна мечтаех да притежавам подобно кътче. Когато книгата, написана с Ейвъри, нашумя и донесе повече пари, отколкото очаквах, тогава ненадейно мечтата ми стана достижима.

— Къщата изглежда съвсем нова.

— Довършиха я преди четири месеца. И аз се чувствам още като на ново място. — Той замълча. — Навярно се питаш, след като съм бил толкова против човешкото нашествие и посегателство на крайбрежието, как ще оправдая това, че самият аз съм строил на това място. Беше ми напълно ясно, че ако не аз, някой друг ще застрои тази земя. Някой, който може пет пари да не дава за опазването й. Бъди сигурна, че докато съм жив, костенурките и морските птици ще могат спокойно да вият тук гнездата си…

Говореше тихо, но в тона му звучеше решителност.

— Да, разумна причина да си построиш къща тук. Започвам да харесвам още повече това вълшебно място.

Той остави чашата настрани и плъзна ръка под халата й.

— Това, че го харесваш, за мен означава много повече, отколкото си представяш. А сега… Искаш ли да вечеряш? Или ще се любим пак?

Оказа се, че наистина са гладни. Бен опече пържоли и сервира пред камината. Направи и салата, а за десерт намериха приготвения от Каси вкусен плодов кекс. Накрая Бен свари чудесно кафе.

— Превъзходно! — облиза се Тери. — Ще се разглезя от великолепната храна и внимателните грижи.

— Това е част от мъжкото ухажване — усмихна се той лукаво. — А сега, ако нямаш нищо против да ми се отплатиш, бих приел помощта ти за чиниите.

Стояха един до друг пред умивалника в кухнята, боси, в домашните халати. Бен миеше, а тя избърсваше и подреждаше съдовете. Ако познавах подредбата в кухнята, мислеше Тери, щяхме да приличаме на семейна двойка с улегнали от години навици.

Когато се върнаха във всекидневната, подсиленият с нов пън огън ярко пламтеше. Беше топло и уютно. Носеха се нежните акорди на класическа китара. Седнаха на дивана и тихо потънаха в разговор, заслушани в шумоленето на дъжда. Целувките, които си разменяха от време на време, ставаха все по продължителни, разпалваха отново страстта им.

— Хайде, скъпа — каза Бен, стана и я изправи на крака. — Да отидем в моето легло. То е достатъчно голямо.

За Тери тази нощ бе огнен фойерверк на екстаз и омая. Духом и телом тя в захлас се отдаде на любовната магия. После, докато лежеше сънена в прегръдките му, тя си мислеше колко много прилича сегашният миг на въображаемата картина, която си бе представила при пристигането. Навън дъждът бе спрял и Бен беше отворил плъзгащата се врата към верандата. Нахлуваше свеж хладен въздух, а бризът разлюляваше пердетата и донасяше нощните звуци на морето.

На сутринта Бен й поднесе кафе в леглото. Слънцето си пробиваше път през утринната мараня и заливът блестеше. Беше рано и все още прохладно, но във въздуха се носеше предусещане за жега. Прекрасен ден за разходка по брега.

— Добро утро, мили — привлече го тя в прегръдката си.

— Беше ли ти хубаво с мен тази нощ? — нежно я целуна той по устните.

— Да. Чудесно!

— За първи път спим на нещо по-широко от твоето малко легло в базата — усмихна се той.

Беше събота. Дейв щеше да се върне едва в неделя привечер. Тръгнаха да се разходят край морето, прегърнати и щастливи. Спираха от време на време да събират мидени черупки или да проследят следите от птици по мокрия, заравнен от прилива, пясък. Вълните се удряха в брега с тих плясък, мокреха босите им крака и заличаваха стъпките. Двамата отново бяха влюбени.

— Мислиш ли, че пак ще се караме с теб? — попита Тери, спомняйки си бурните сцени след пристигането й в парка „Ларсен“.

— Може би. Не виждам как бихме могли да го избегнем, скъпа. Ти си упорита и твърдоглава, а аз съм доста непримирим понякога… — Той спря и се наведе да я целуне. В глезените им се разби вълна. — Но ще се постарая да оправям нещата всеки път, когато имаме разногласия.

По обед се върнаха и се любиха под палещите лъчи на слънцето върху кейчето до къщата. После и двамата решиха, че е време да се върнат към работата си. С неохота напуснаха уютното убежище и прекараха следобеда в обиколки с лодката и преброяване на птиците. Когато се върнаха, телефонът в дневната звънеше.

— Ако е Дейв да съобщи, че ще си дойде по-рано, кажи му, че е крайно неудобно — засмя се Тери и тръгна да донесе бира от хладилника.

Не беше Дейв. Разбра го след минута. Приближи се и седна на облегалката на дивана.

— Да, ще дойда — тъкмо отговаряше Бен. — Обещавам ти, че ще дойда. — Последва мълчание. — Казах й. Не съм сигурен… — Той затвори телефона и я погледна въпросително.

Аби, досети се тя. Изведнъж усети ледени тръпки по гърба си.

— За откриването на изложбата ли беше? — попита.

Той кимна.

— Ще дойдеш ли с мен?

Как да дойда, искаше й се да извика. Бях успяла да забравя за нея. Не искам с никого да те деля!

— Ще дойдеш ли? — попита я отново.

Тери притвори очи за миг. Отчаяно си мислеше за дрехите, които бе взела със себе си. Не беше подозирала, че ще получи покана за такава изискана обществена проява.

— Ще изглеждам доста глупаво с джинсите — каза.

— Ако само това те спира…

— Не! И без друго не искам да отида!

Тя взе бирата, обърна му гръб и излезе. Отправи се към кея. Одеялото, на което бяха лежали, беше още там. Върху му вече не личаха следите от телата им. О, Боже! Толкова го обичам и всичко бе тъй прекрасно! Защо иска да се срещаме с Аби сега? Да стоя отстрани и… да гледам как тя увисва на ръката му? В момента, въпреки изживяното щастие, на Тери й се искаше въобще да не бе идвала на Санибел.

Предпочитам да ходя на кино с Арч, мислеше си, или дори да скитам из гората и да наблюдавам сойките… Някъде… Където и да е… Само да не чувствам нищо.