Сюзън Кери
Любовен зов (11)

Единадесета глава

Да го изостави?! Нима той наистина допуска подобна възможност? Преди да успее да му отговори, устните му се впиха в нейните с помитащата сила на лавина. Тери с ужас почувства тръпчиво солен вкус.

— Бен… — промълви едва чуто и опита да се отдръпне. — Все още кървиш…

— Нищо ми няма — промърмори той, без да откъсне устни от нея.

Ръцете му я притискаха силно, сразяваха волята й. В душата й се бореха противоречиви чувства. Чувстваше се обидена, но не можеше да устои на магнетичната му притегателна сила, въпреки предупредителните сигнали на здравия разум.

Точно тук, в лабораторията, където всеки момент можеше да влезе някой, Бен изостави всяка предпазливост и външно благоприличие.

Би могъл да си навлече сериозни неприятности, мина й през ума. Ще загуби уважението на колегите и студентите. Възможно е дори да го уволнят, както сам каза. А самата нея да отстранят от темата. Не искам да се случи такова нещо, мислеше отчаяно Тери. Но не можем и да продължаваме с преструвките.

Той сякаш усети вътрешната й борба, защото я притегли още по-плътно към себе си. Тери едва си поемаше дъх. Сигурно с намерение да й покаже, че е готов на всичко, плъзна ръка по гърба й към колана на късите панталони.

— Не… Не тук…

— Мислех, че точно това искаш! — изхриптя той. — Да показваме това, което чувстваме. Никакви тайни. Ще ти покажа колко много те обичам, след като си толкова глупава да се съмняваш! — Зарови пръсти в косата й и отново жадно впи устни в нейните. Тери внезапно осъзна какво ще последва, ако не успее да го спре. Непреклонен и невъздържан, когато загуби самообладание, Бен беше способен да я обладае тук, насред лабораторията, между книгите и епруветките.

— Бен, за Бога! — примоли се. — Не това исках!

— Така ли? По-добре признай истината! Мина повече от седмица, откакто бяхме заедно. Нима не искаш пак да се любим?

Обляха я топли вълни. Но трябваше да се пребори с желанието, да победи себе си, да се противопостави на Бен. Заради самите тях.

— Ние… може със същия успех да го направим и на верандата пред трапезарията — рече в отчаяния си стремеж да го обуздае с шега. — Да им предоставим нещо, за което наистина си заслужава да говорят като дойдат на вечеря.

Ефектът обаче беше обратен. Очите му светнаха предизвикателно. По устните му плъзна прелъстителка усмивка. Предложението само бе разпалило въображението му.

— Искаш ли, мое мило момиче? — промърмори той и я целуна. — Защото ако искаш…

Отвън, на верандата, се дочуха стъпки. След секунда вратата се отвори и в лабораторията влезе Арч.

— Случайно да сте виждали нашите отчети? — започна той. — Боб се кълне, че ги оставил тук… — Млъкна, внезапно осъзнал ситуацията.

Бяха успели да се отлепят един от друг при нахлуването му, но Бен продължаваше да я държи здраво през кръста. И най-големият глупак би разбрал какво е прекъснал, а Арч далеч не беше такъв. Тери силно се изчерви и извърна поглед.

— Мисля, че ги видях на бюрото на Боб — отвърна спокойно Бен. Арч го изгледа недоумяващо и той продължи: — Отчетите, нали за тях дойде.

— О, да, благодаря! — откъсна той с видимо усилие очи от двамата и припряно засъбира листовете.

— Трябва да поговоря с него за минута — каза тихо Бен. — Почакай ме горе.

— В моята стая ли? — прошепна невярващо Тери.

— Защо не? — повдигна той вежди. — Сега и бездруго ще се разчуе из цялата база.

Значи няма намерение да помоли Арч да си държи езика зад зъбите. Напротив, щеше да „изложи всичко на показ“, както се бе заканил. Без да каже нищо, тя се обърна и излезе. От смущение дори не поздрави Джанет, която седеше в другия край на верандата.

В момента най-много от всичко й се искаше да се махне оттук за час-два и да размисли. Знаеше, че трябва да действа бързо, защото Бен ще се задържи с Арч в най-добрия случай само няколко минути. Не искаше да го срещне и да предизвика сцена. Хукна към стаята си, прескачайки по две стълби наведнъж. Доколкото си спомняше, ключовете от колата й бяха в нощното шкафче, върху дневника. Несъзнателно грабна и него и изтича навън. От Бен нямаше и следа. Бързо се отправи към гаража. Когато вече завиваше с колата по асфалтовата алея към портала, ги мерна двамата с Арч. Тъкмо излизаха от лабораторията. Нямаше съмнение, че я забелязаха. Пое по неравния черен път към Ред Хил. Мина й през ум, че Бен може да се досети накъде се е отправила и да тръгне след нея. Е, по-добре, отколкото да изясняват отношенията си в базата. Но все пак се надяваше да я остави сама за известно време. Имаше нужда от спокойствие, за да подреди мислите си.

Приятелят на Бен от Горската служба я позна и приятелски й махна за поздрав.

— Къде е Бен? — извика.

Тя опита да се усмихне приветливо и спря до него.

— Работи. Аз избягах тайно, както се досещаш.

— Няма да те издам — засмя се той. — Поздравявам ви за победата по онова дело. Добра работа свършихте.

— Благодаря. За нас наистина е много важно. Но сега предстои решението на комисията, а после ще се борим държавата да обяви местността за резерват.

— Ако някой може да го направи, това сте само вие!

Тери се изкачи пеш до бараката, където бяха лежали с Бен под звездите в нощта, когато узнаха за случилото се с Майк. Слънчевите лъчи обливаха със светлина дървената платформа. Из въздуха се носеше свежият мирис на бор. Тя седна на края и провеси крака. Съвсем вярно бе казала на горския, че „Лейк Ени“ и опазването на девствената природа тук означават много за всички тях. Включително за нея и Бен. Положително има и други застрашени места, нуждаещи се от защита, други птичи видове, чието поведение да наблюдават, а Бен да използва резултатите, за да довърши изследването, с което се е заел. Но той е свързан именно с това място. Наблизо е къщата му, построена с много любов. Тук са минали години от живота му — същите тези години, които е прекарал без нея. Тя няма право да се връща сега и егоистично да настоява да бъде на първо място в живота му. Макар че точно това направи, а той изглеждаше решен да рискува всичко, само за да й докаже… Кой знае какво? Не може да му позволи този риск, ако го обича. Защото работата му е неговият живот. И ако той я загуби заради Тери, това ще означава незабавната им раздяла.

Но от друга страна, да поддържат някаква епизодична любовна връзка, както и да спазват само колегиална линия на поведение, бе еднакво немислимо. Отначало смяташе, че е доволна от подновените помежду им отношения, но сега искаше повече. И как биха могли да се държат само като колеги или като обикновени приятели? Е, каза си Тери, ако се откажа от работата по темата, мога да остана негова любовница и това няма да изложи на опасност кариерата му. Ще се омъжа за него, ако ми предложи. Ще живеем в къщата на острова или ще се приютим в някоя от вилите на базата.

Много добре знаеше обаче, че подобно нещо е невъзможно. Не защото щеше да загуби уважението му. Истинската причина бе, че тя сама ще престане да се уважава. Каквото и да се случи, никога няма да изостави отново работата си. Тя й е присърце, доставя й истинско удовлетворение. Някъде сред боровите клони се обади присмехулник. Защо животът не е по-прост, помисли Тери. Такъв, какъвто бе в усамотената къща на Санибел. Когато плуваха безгрижно в ласкавото море, слънцето галеше голите им тела, а после спяха прегърнати в прохладата на нощния бриз. Тогава й се струваше, че няма пречки за тяхната любов. Сега се чувстваше като в омагьосан кръг. Те двамата сякаш бяха прокълнати, който и път да изберат. Тя го обичаше твърде много, за да погуби кариерата му. Или своята. Но знаеше също, че няма да й стигнат сили да продължат по този неясен начин.

Тери взе дневника, който лежеше до нея. Оттам се изплъзна пощенската картичка на Бен. Обърна я замислено и прочете посланието. „Обичай ме винаги“, беше писал. Твърде късно, за да предотврати погрешната й стъпка, с която излезе от живота му. Ако това не се бе случило, вече да е защитила доктората си и да са женени. И сега нямаше да са изправени пред такива неразрешими противоречия. Да го загуби втори път, защото половинчати неща не я удовлетворяват, за нея бе убийствено. В главата й се прокрадна нова неясна мисъл. Ами ако довърши обучението си другаде? Далече от парка „Ларсен“, при друг ръководител, който ще постави на изпитание ума й, не сърцето?

Когато се върна в базата малко преди вечеря, Тери все още не бе взела категорично решение. Не срещна Бен. Качи се в стаята си и си взе душ. Чудеше се дали той също не се е усамотил някъде, за да размиеш. Но едва седнала в трапезарията, и той влезе. Застана зад стола й.

— Носът ти е изгорял — каза и сложи нежно ръка на рамото й. Жестът му бе твърде красноречив. — Къде ходи… до Ред Хил ли?

Значи се е досетил. Но е решил да я остави на спокойствие.

— Всъщност да — отвърна му. — Твоят приятел Джордж каза да те поздравя за спечелването на делото. Обясних му, че ни чака още много работа до пълното уреждане на нещата.

— Правилно си му казала — стисна я той леко за рамото и седна до нея.

Показваше на целия свят, че се обичат от години. Тери погледна Арч и долови лекото му приятелско кимване. Бе му благодарна за този жест на разбиране и съгласие. Дейв се бе задълбочил в разговор с Джанет относно възникналите по нейната тема проблеми. Той, разбира се, знаеше цялата история и предлагаше мълчаливата си подкрепа. Но имаше нещо строго и консервативно у Джанет, а реакцията на Боб Доус бе непредсказуема. Те двамата може да не се отнесат тъй благосклонно, помисли Тери.

По време на десерта Бен я помоли да остане тази вечер с него в лабораторията, за да прегледат окончателния вариант на доклада му за симпозиума в Сейнт Питъребърг Бийч. Сякаш разгадал мислите й за Арч, той повдигна въпроса в минутата, когато останаха сами.

— Предполагам, питаш се за какво исках да говоря с Арч днес следобед — каза, като отвори вратата на лабораторията и я пропусна да мине пред него. — Не знам дали разбра, че той ме бе помолил да дойде с нас през почивните дни. Сега му обясних какви са отношенията ни и че искаме да бъдем сами.

Тери бе поразена.

— Какво… Какво каза той?

Бен вдигна рамене и запали неоновото осветление.

— Че всичко е наред, че разбира. Каза също, че те харесва и иска да си щастлива.

За втори път тази вечер тя почувства прилив на нежност към своя нов червенокос приятел.

— Арч е изключителен — каза. — Той няма да ни клевети и очерня. Освен това ние сами ще се погрижим за това.

Бен не поде репликата и изглежда темата на техния днешен спор бе изчерпана. Хванаха се на работа. Тери преглеждаше вече отпечатаните страници, проверяваше за грешки и ги четеше на глас, за да е сигурна, че ще звучат разбираемо. Отново забеляза добрия стил, логичната ясна обосновка, с които се отличаваха и написаните от Бен раздели в книгата му с Ейвъри Уайлдър.

— Наистина ще ги впечатлиш — наруши тя мълчанието. — Чудесно е!

Бен я погледна над очилата и се усмихна.

— Благодаря. Надявам се. В академичната игра авторитетът е всичко, а онази книга, която написах с Ейвъри, страхувам се, не допринесе много в това отношение.

Нито пък нашата връзка, добави наум Тери и отново сведе поглед към страниците. Не мога да допусна да погубиш всичко, което означава толкова много за теб, помисли си. И все пак, дори в този момент тя чувстваше как любовта им осезаемо витае между тях. Без Бен животът й щеше да е тъй празен, както шестте години, прекарани с Филип в Чикаго.

Бъди търпелива и благоразумна, предупреди я вътрешният глас. Не прави глупости! Той никога няма да ти прости, ако пак го напуснеш. Беше почти полунощ, когато свършиха. Пред телевизора във фоайето нямаше никой. Очевидно всички си бяха легнали. На Тери й се стори, че крачките им издайнически отекват по стълбите, известявайки Арч и Боб, чиито стаи бяха срещу нейната, че тя се прибира заедно с Бен. Самият той не бе споменал нищо тази вечер за нерешените между тях разногласия. Въпреки това, тя имаше ясна представа какво ще направи той, щом стигнат тъмния коридор. И не сгреши. Спряха пред нейната стая и Бен я прегърна.

— Тери! — прошепна в ухото й. — Желая те, скъпа! Нека спя при теб тази нощ.

В гласа му нямаше нищо от твърдата настоятелност, която звучеше следобеда. Но тя се боеше.

— Бен, тихо! Ще ни чуят. Знаеш, че не може.

— Мислех, че точно това искаш — намекна той за следобедния им спор.

Наведе глава и нежно я целуна. Целувката бе труден за преодоляване аргумент. Както винаги, неговата близост бе способна да помете всяка предпазливост и здрав разум. Повече от всичко на света на Тери й се искаше той да влезе в нейната стая, да бъдат цяла нощ заедно, да я потопи в приятната отмала на екстаза. Но много добре си даваше сметка как ехти тишината наоколо. Колко е опасно за Бен, ако другите разберат. Може би Арч няма да се разприказва, но не можеше да разчита на Боб Доус.

— Мили, не мога да те пусна в стаята си.

— Не ме ли обичаш?

— Не можеш да си представиш дори колко много те обичам! Но не можем да говорим за това тук, в коридора.

— Тогава ме покани вътре.

— Не, Бен. Моля те!

— Искам да ти докажа, че те обичам!

— Отложи за утре вечер. Днес си казахме достатъчно. И двамата имаме нужда да размислим. Нека нещата дойдат на местата си.

За момент Бен замълча.

— Добре! — каза. — Утре идваш с мен в Сейнт Питърсбърг, нали? И после на острова за уикенда?

Колебанието й бе едва забележимо.

— Да, ще дойда!

Той я целуна. Този път много по-настоятелно.

— Тогава по-добре да те оставя да се наспиш — промърмори тихо, макар на Тери да й се струваше, че гласовете им кънтят. — Не ти обещавам, че ще имаш време за сън следващите четири дни — усмихна се лукаво. — Още едно предупреждение. Искам да сме на път в осем часа. Ако не си вдигнала хубавото си тяло навреме, ще дойда да те събудя. Без да ме е грижа за околните.

Тери заспа учудващо бързо. Дълбоко и без сънища. Сутринта будилникът я събуди в седем. Взе си душ и тъкмо се обличаше, когато я стресна почукване.

— Облечи се по-леко, скъпа, денят ще бъде хубав — обади се зад вратата Бен. — Ще вземем джипа. Чакам те в лабораторията.

Тери прибра белия ленен костюм и светловиолетовата копринена блуза в сака. Може в хотела да се представят за семейна двойка курортисти, помисли си, докато навличаше късите бели панталони. Бен бе прав — денят обещаваше да бъде топъл, дори горещ. Прибави към багажа още чифт къси панталони, бански костюм и слезе долу.

Джипът беше паркиран до верандата. Всички ще разберат, че тръгвам с него, каза си и скри сака зад седалките. Дали не си позволяваха твърде много? Но умът й отказваше както да мисли за предстоящото удоволствие от дните, които ще прекарат заедно, така и да се изправи срещу възможните скандални последици на тяхната връзка. Тя стоеше с ръка върху вратата на джипа, заслушана в чуруликането на пойните птички, долитащо от боровата гора.

— Тери… — чу гласа на Ан Несбит.

— Да? — извърна се, като опита да прикрие смущението си.

Ан, изглежда, не намираше нищо необичайно да я види до колата.

— Някой търси Бен по телефона — каза. — Междуградски. Позвъних в лабораторията, но дава заето. Ако отиваш натам, би ли му казала да се свърже на девета линия.

— Разбира се.

— Приятна почивка! — пожела Ан и влезе в трапезарията да почисти след закуската.

Тери се сблъска с Бен пред вратата на лабораторията и му предаде съобщението. Изчака го навън, както я помоли, докато той проведе междуградския разговор. След няколко минути потеглиха. Шофираше Бен.

— Кой се обади? — попита Тери.

— Първо Аби. Нищо обезпокоително. Ще ти разкажа по-късно… А за другото обаждане… ще ти обясня в по-подходящ момент.

Тери го изгледа с любопитство. Какво ли е намислил? Но денят беше превъзходен и всички неуредици изглеждаха дребни и незначителни. Завладя я блажено спокойствие. Наслаждаваше се на ясното безоблачно небе, натежалия от цитрусов аромат въздух, на лекия ветрец, полъхващ в косите й. Стори й се, че много бързо стигнаха до Бредънтън. Пресякоха залива Тампа по невероятно извития гръбнак на моста с подходящото име „Път в небето“, извисяващ се над сребристите води. После завиха на запад и в далечината тя видя хотела, който Бен й бе описал — голяма, старомодна сграда в испански стил, издигаща се на самия бряг като огромна розова торта.

Бен се запъти към рецепцията, а тя стоеше встрани, чувствайки се малко неудобно с късите панталони и твърде голите си крака сред пищната обстановка на фоайето с разпръскващ водни струи фонтан в средата и пристигащите участници в симпозиума, облечени далеч по-изискано, под ръка със своите елегантни съпруги.

Ужасно се смути, когато Бен кимна на двама от тях и за нейно разочарование им я представи като своя аспирантка. Единият от мъжете я изгледа втренчено от глава до пети.

Тери мигновено забрави неловката ситуация, когато в стаята Бен я сграбчи и я повали на впечатляващото със своите размери легло.

— Ето ни най-после тук! — възкликна той. — Далече от тълпата. Само аз и моето хубаво момиче! Този уикенд… — замълча, за да я целуне, — ще ти покажа… — последва нова целувка — колко много те обичам!

Откога мечтаеше за този вълшебен миг! Но защо ли някакъв неясен страх се прокрадна в сърцето й?

— Прегърни ме, Бен! — прошепна тя и се притисна към него. — Искам само да ме прегърнеш…