Аманда Куик
Компаньонката (9)

Седма глава

Ибитс стоеше в тъмния дрешник и мислеше за разговора, който бе подслушал преди малко.

Съвсем случайно откри малката дупка в ламперията, което позволяваше на човека, скрит в дрешника, да подслушва разговорите в библиотеката. Подозираше, че тайният отвор е бил направен преди много години от някой умен прислужник, който е осъзнал, че може да му е от полза да е в течение на делата на господарите си. Едно нещо беше сигурно, помисли си Ибитс. Оказа се прав относно госпожица Лодж. От мига, в който я завари да проверява с пръст прашната маса в салона, разбра че има нещо странно в нея. Вярно, беше му се усмихнала, както всички жени, но я нямаше похотта в очите й. Нито искрица сексуален интерес.

Тя му се възхищаваше така, както човек се възхищава на красива картина или друго произведение на изкуството; с възторг, но нищо повече.

Беше много странно и някак си смущаващо. Лицето му бе неговото богатство, както бе предсказала навремето майка му, и хората, особено жените, винаги отвръщаха на красивата му външност.

Още от малък бе осъзнал, че красивото му лице е страхотен плюс за него. Още като младеж усети, че хората го гледат по различен начин от братята, сестрите му и останалите деца в селото.

Благодарение на красотата си без никакви проблеми бе получил първата си работа в дома на дебелия, застаряващ барон, който живееше съвсем близо до селото им. Възрастният мъж наскоро се бе оженил и съпругата му беше с няколко десетилетия по-млада от него. Оказа се, че тя е много красива и много отегчена. Тя бе очарована от Ибитс; облече го в красива ливрея и настоя той да й сервира при всяко хранене.

Когато за първи път го покани в леглото си, той разбра, че притежава още едно голямо предимство като добавка към красивото си лице. Докато бе коленичил зад закръгленото й меко дупе, потънал дълбоко в уютната й възбудена женственост, сякаш прозря блестящото си бъдеще. Хрумна му, че по света сигурно има много богати, привлекателни млади омъжени жени, които заради парите и социалното положение бяха омъжени за дебели, стари мъже. Предположи, че Лондон може да му предложи страхотни възможности за кариера.

Бе се оказал прав. Когато възрастният барон почина в съня си няколко месеца по-късно, неговата вдовица не си губи времето и се премести в градската къща. Взе и Ибитс със себе си и го повиши в иконом. Той остана да работи при нея повече от година, докато не му дотегна от безкрайните й капризи.

В крайна сметка той я напусна и си потърси нова работа. Почти веднага си намери още по-доходна работа у друго богато семейство. Отново трябваше да задоволява млада жена, чийто плешив съпруг на средна възраст прекарваше повечето вечери при любовницата си.

И тази дама се оказа много щедра, не само с услугите и високата заплата, но и още по-важно, със скъпи подаръци.

Няколко години упражняваше професията си с голямо старание и удоволствие. Освен да задоволява желанията и потребностите на няколко изключително похотливи жени, си бе намерил и една-две работи в услуга на богати джентълмени. Мъжете оценяваха двете му големи предимства не по-малко от жените.

Но преди една година го бе застигнала голяма беда. Вярно, че отдавна му бе омръзнало от досадните прищевки на господарите му. Онова, което според природата би трябвало да доставя удоволствие, за него се бе превърнало просто в работа. Въпреки това си бе казал, че заплатата и скъпите подаръци си заслужават усилията.

Но за негов най-голям ужас една нощ възникна проблем. По-точно, второто му голямо предимство не пожела да се вдигне.

Лицето му бе неговото богатство, но само то не вършеше кой знае каква работа. Отличната му кариера зависеше точно толкова, ако не и повече, от неговата издръжливост в леглото. За негов ужас най-позорно го изгониха от работа.

Но за пореден път късметът му се усмихна. Преди седем месеца си намери сегашната работа тук, в къщата на Рейн стрийт. Възрастният делови мъж, който го бе наел, му бе дал няколко прости указания. Ибитс трябваше да надзирава малобройния персонал, който поддържаше голямата къща, и да се увери, че лондонската резиденция на графа ще е готова в редките случаи, в които Сейнт Мерин благоволяваше да дойде в града и да остане съвсем за кратко в нея.

Ибитс бе установил, че новата му работа е идеална във всяко отношение. Не само, че нямаше господар, който да задоволява в леглото, но Сейнт Мерин въобще не си бе направил труда да се появи.

Досега Ибитс се разпореждаше както си иска в голямата къща. Бе се възползвал от тази възможност, за да си подсигури ранно и охолно пенсиониране.

Нещата вървяха много добре допреди няколко дена, когато Сейнт Мерин пристигна без предупреждение и очакваше къщата да е готова за неговото посещение.

През първите двайсет и четири часа, след като графът се бе настанил в резиденцията си, Ибитс бе изпаднал в паника. Окуражен от продължителното отсъствие на господаря си, той бе направил някои промени в персонала, вследствие на което къщата не бе в най-добрия си вид.

Бе направил тези промени поради една много важна причина: икономия. Нямаше смисъл да държи готвача, домакина и втората камериерка или градинарите, след като собственикът на къщата го нямаше, за да се възползва от услугите им.

Оставаше само да се надява, че Сейнт Мерин няма да остане дълго, помисли си Ибитс. Междувременно щеше да се постарае да научи колкото се може повече за личния живот на графа.

През дългата си кариера бе разбрал, че има много изгоден пазар на информация, отнасяща се до личните тайни на господарите му.