Аманда Куик
Компаньонката (4)

Втора глава

„Тази не става. Прекалено срамежлива е. Прекалено кротка и покорна.“

Артър изгледа как вратата се затваря зад жената, с която току-що беше разговарял.

— Мисля, че бях ясен. Имам нужда от дама с характер и излъчване. Не търся типичната компаньонка. Доведете ми друга кандидатка.

Госпожа Гудхю и съдружничката й госпожа Уилис се спогледаха. Артър усети, че търпението и на двете беше на изчерпване. През последния час и половина беше разговарял със седем кандидатки. Нито една от потиснатите, облечени в грозни старомодни дрехи, жени от списъците на агенция „Гудхю и Уилис“ не се доближаваше дори до изискванията му за жената, която искаше да наеме.

Не винеше госпожа Гудхю и госпожа Уилис, че раздразнението им непрекъснато растеше. Вече беше изгубил надежда, че ще попадне на подходящата жена.

Госпожа Гудхю се прокашля, скръсти големите си силни ръце върху бюрото и строго погледна Артър.

— Милорд, съжалявам, че трябва да го кажа, но изчерпахме списъка с подходящи кандидатки.

— Не може да бъде. Трябва да има още някоя. — Трябваше да има и друга кандидатка. Целият му план зависеше от това да намери подходящата жена.

Госпожа Гудхю и госпожа Уилис го изгледаха сърдито иззад еднаквите си бюра. И двете бяха страхотни жени. Госпожа Гудхю бе висока, едра жена, с лице, което е можело да бъде гравирано върху древна монета. Съдружничката й бе слаба като вейка. И двете бяха облечени в семпли, но скъпи дрехи. Косите им бяха прошарени, а по очите им си личеше, че имат и доста житейски опит.

На табелата на входната врата пишеше, че вече петнайсет години агенция „Гудхю и Уилис“ осигурява компаньонки и гувернантки на хора от висшето общество. Фактът, че тези две жени са основали компанията и тя просперира толкова години, беше доказателство за тяхната интелигентност и много верен усет към бизнеса.

Артър внимателно наблюдаваше израженията им и обмисляше алтернативите, с които разполагаше. Преди да дойде тук, беше посетил други две агенции, които се хвалеха с голям избор от дами, търсещи работа като компаньонки. И двете му бяха предложили няколко скучни кандидатки. Дожаля му за тях. Разбираше, че единствено крайна бедност би принудила една жена да кандидатства за подобна длъжност. Но на него не му трябваше жена, която предизвиква жал и състрадание у другите.

Той стисна ръце зад гърба си, разтвори крака и застана срещу госпожа Гудхю и госпожа Уилис в другия край на стаята.

— Ако сте изчерпали списъка си с подходящи кандидатки — рече той, — то тогава разрешението на проблема е пределно ясно. Намерете ми неподходяща дама.

Двете го зяпнаха, сякаш беше изгубил ума си. Госпожа Уилис първа се съвзе от шока.

— Това е порядъчна и почтена агенция, сър. Не разполагаме с неподходящи жени в картотеките си — каза тя с остър като бръснач глас. — Гарантираме, че всички момичета притежават безупречна репутация. Препоръките им са изрядни.

— Най-добре потърсете услугите на друга агенция — тихо и спокойно предложи госпожа Гудхю.

— Нямам време да ходя в друга агенция. — Не можеше да повярва, че добре премисленият му план беше на път да се провали само защото не можеше да намери подходящата жена. Беше предположил, че това ще е най-лесната част от плана, но се оказваше изключително сложна работа. — Казах ви, че незабавно трябва да наема някого…

Вратата зад него рязко се отвори и той млъкна по средата на изречението. И тримата с госпожа Гудхю и госпожа Уилис се обърнаха и видяха жената, която нахлу в кабинета като вихрушка.

Веднага забеляза, че може би случайно, макар да подозираше, че е умишлено, се е опитала да прикрие изключителната си красота. Очила със златни рамки отчасти прикриваха живите й кехлибарени очи. Лъскавата й тъмна като катран коса бе свита в много проста прическа, която би подхождала повече на икономка или на прислужница.

Беше облечена в семпла, удобна рокля от груб, тъмен плат, в изключително грозен нюанс на сивото. Дрехата сякаш умишлено беше ушита така, че тази, която я носи, да изглежда по-ниска, по-дебела и по-тромава, отколкото всъщност е.

Модните специалисти и ужасните контета, които се шляеха из Бонд стрийт и гледаха влюбено дамите, без съмнение щяха да отминат тази жена, без да й обърнат внимание. „Но те са глупаци, които не умеят да гледат под повърхността“ — помисли си Артър.

Той наблюдаваше грациозния начин, по който се движеше непознатата. Тя не беше стеснителна или неуверена. Екзотичните й очи искряха от жизненост и интелигентност. Излъчваше решителност и одухотвореност.

Опита се да бъде обективен и призна, че на тази жена й липсва баналното, повърхностно съвършенство, което е критерият на аристократите за красива жена, за „първокачествен диамант“. Въпреки това имаше нещо, което привличаше погледа, енергия и жизненост, които образуваха невидима аура около нея. Облечена в стилни дрехи, тя нямаше да остане незабелязана, когато влезеше в някоя бална зала.

— Госпожице Лодж, не можете да влезете. — На вратата се показа притеснена жената, която работеше на бюрото пред кабинета. — Казах ви, госпожа Гудхю и госпожа Уилис имат важен разговор с клиент.

— Не ме интересува дали обсъждат завещанията или подробностите по погребенията си, госпожо Макнаб. Възнамерявам веднага да говоря с тях.

Госпожица Лодж застана пред двете еднакви бюра. Артър знаеше, че не го е забелязала, защото беше в сянката.

Гъстата мъгла навън отчасти беше виновна за това. Заради нея в кабинета проникваше слаба, сивкава светлина. Тя обаче не стигаше до края на стаята.

Госпожа Уилис въздъхна тежко, по изражението й личеше, че се е оставила в ръцете на съдбата. Госпожа Гудхю, която очевидно имаше по-силен характер, стана от стола.

— По дяволите, какво си мислите, че правите, прекъсвайки ни по този безобразен начин, госпожице Лодж?

— Поправям погрешното впечатление, с което явно сте останали, че си търся място в дома на пияница или на развратник — притвори очи тя. — Да сме на ясно по този въпрос. Не мога да си позволя да губя повече време да разговарям с потенциални работодатели, които очевидно са неприемливи. Имам нужда от работата още сега.

— Ще обсъдим този проблем по-късно, госпожице Лодж — сопна се госпожа Гудхю.

— Ще го обсъдим веднага. Връщам се от среща, която вие ми уговорихте, и мога да ви уверя, че няма да приема работата, дори да е последната, която можете да ми предложите.

Усмивката на госпожа Гудхю можеше да се опише само като леден триумф.

— В интерес на истината, госпожице Лодж, това наистина е последната длъжност, която агенцията ни може да ви предложи.

Младата жена сви вежди:

— Не говорете глупости. Колкото и търсенето на друга длъжност да е неприятно за всички, особено на мен, опасявам се, че трябва да продължим, не можем да се откажем.

Собственичките на агенцията се спогледаха. Госпожа Гудхю се обърна към госпожица Лодж и ледено изрече:

— Напротив, не виждам смисъл да ви уреждаме повече интервюта за работа.

— Не ме ли чухте, госпожо Гудхю? — не отстъпваше госпожица Лодж. — Казах ви, незабавно ми трябва нова работа. Сегашната ми работодателка вдругиден напуска града. Отива да живее при своя приятелка в провинцията. Беше така добра да ми позволи да остана при нея, докато замине, но след това ще бъда принудена да си търся ново жилище. Жилище, което поради изключително ниското заплащане, които ми даваха през последните няколко месеца, в момента не мога да си позволя.

Госпожа Уилис поклати глава, с което се предполагаше, че изразява съжалението си.

— Направихме всичко по силите си, за да ви намерим друга работа, госпожице Лодж. Уредихме ви пет интервюта с петима различни клиенти през последните три дни, но вие се провалихте и на петте.

— Не аз се провалих на интервютата. Евентуалните работодатели се провалиха. — Госпожица Лодж вдигна ръката и започна да изброява: — Госпожа Тибет бе пийнала порядъчно, когато отидох, и продължи да надига бутилката с джин, докато не падна на дивана и заспа дълбоко. Защо си търси компания не мога да разбера. Не бе способна да води нормален разговор.

— Достатъчно, госпожице Лодж — изсъска през зъби госпожа Гудхю.

— Госпожа Оксби не каза нищо през цялото време. Синът й проведе интервюто — потрепери госпожица Лодж. — Явно той е от онези ужасни мъже, които се налагат над по-слабите и по-безпомощните представителки на нежния пол. Бе направо непоносимо. Нямам намерение да живея под един покрив с такъв отвратителен мъж.

— Госпожице Лодж, ако обичате! — Госпожа Гудхю грабна едно преспапие и удари с него по бюрото.

Младата жена не й обърна внимание.

— Последва госпожа Станбридж, която бе толкова зле, че се наложи да проведе интервюто от леглото си. Стана ми ясно, че няма да я бъде още дълго. Роднините й се занимават с нейните дела. Нямат търпение да си отиде, за да пипнат парите й. Веднага ми стана ясно, че вероятността да си взема заплатата от тях е много малка.

Госпожа Гудхю се изправи и цялата настръхна.

— Бъдещите ви работодатели не са виновни за затрудненото положение, в което се намирате, госпожице Лодж. Вие сама сте отговорна за провала да си осигурите работа.

— Глупости! Преди шест месеца, когато за първи път дойдох в тази агенция, нямах никакви проблеми да си намеря подходящ работодател.

— Ние с госпожа Уилис смятаме, че тогава извадихте късмет само защото по някаква случайност първата ви работодателка се оказа прочута ексцентричка, която по някаква необяснима причина сметна, че сте забавна — заяви госпожа Гудхю.

— За ваше съжаление, госпожице Лодж — добави със сатанинско задоволство госпожа Уилис, — в момента списъкът ни с клиенти е беден на ексцентрички. По принцип не обслужваме подобен тип клиенти.

Според Артър обстановката в стаята бе толкова нажежена, че и трите жени бяха забравили за присъствието му.

Госпожица Лодж пламна от гняв:

— Госпожа Игън не е ексцентричка. Тя е интелигентна жена, пътувала много по света, която има компетентно мнение по много въпроси и теми.

— Преди двайсет години е имала цяла върволица любовници, която е включвала половината аристократи от висшето общество, мъже и жени — отвърна на удара госпожа Гудхю. — Носят се слухове, че е страстна последователка на странните възгледи на Улстоункрафт за поведението на жените, отказва да яде месо, изучава метафизика, публична тайна е, че навремето е пътувала чак до Египет и обратно само с двама прислужници.

— Освен това носи само лилави дрехи — заяви госпожа Уилис. — Бъдете сигурна, госпожице Лодж, че ексцентричка е най-любезният етикет, който човек може да сложи на настоящата ви работодателка.

— Не е честно! — Очите на госпожица Лодж искряха от гняв. — Госпожа Игън е достойна за уважение работодателка. Няма да ви позволя да злословите по неин адрес.

Артър се забавляваше, но в същото време бе очарован от нейната преданост към жената, която скоро щеше да й е бивша работодателка. Госпожа Гудхю изсумтя:

— Не сме тук, за да обсъждаме качествата на госпожа Игън, колкото и да ги смятате за достойни за уважение. Истината е, че не можем да направим нищо повече за вас, госпожице Лодж.

— Въобще не ви вярвам — рече тя.

Госпожа Уилис свъси вежди.

— Как очаквате да ви намерим работа, госпожице Лодж, след като упорито отказвате да се държите подобаващо? Много пъти сме ви обяснявали, че скромността, смирението, спокойствието и сдържаният тон са задължителни.

— Да бе, бях дори прекалено смирена и кротка. — Младата жена изглеждаше оскърбена от тази забележка. — А що се отнася до тихия начин на говорене, хайде ми докажете, че не разговарям тихо и спокойно.

Госпожа Уилис вдигна поглед към тавана, очевидно търсейки помощ от Всевишния. Госпожа Гудхю изсумтя:

— Представата ви за прилично поведение коренно се различава от тази на агенцията ни. Не можем да направим нищо повече за вас, госпожице Лодж.

Артър забеляза, че госпожица Лодж започна да се притеснява. Изящно оформените й челюсти се стегнаха. Видя, че е готова да смени тактиката.

— Хайде да не прибързваме — спокойно каза тя. — Сигурна съм, че сред списъците ви има и други работодатели. — Тя се усмихна широко и на двете жени. Усмивката й можеше да освети цяла бална зала. — Ако ми позволите да ги прегледам, със сигурност ще спестя на всички ни доста време.

— Да ви позволим да прегледате списъците с клиентите ни? — подскочи госпожа Уилис, сякаш я е хванал ток. — И дума да не става. Тези списъци са поверителни.

— Успокойте се — каза госпожица Лодж. — Нямам намерение да клюкарствам по адрес на клиентите ви. Само искам да ги прегледам, за да съм наясно, когато вземам решение за бъдещата си работа.

Госпожа Уилис погледна Елинор.

— Изглежда, не схващате това, което ви казвам, госпожице Лодж. Клиентът е този, който взема решението, когато става дума за заемане на работното място, не кандидатката.

— Напротив. — Госпожица Лодж се приближи до бюрото на госпожа Уилис, леко се наведе напред и сложи ръцете си върху лъскавата повърхност. — Вие сте тази, която не разбира. Не мога да си позволя да губя повече време с вас. Ако ми позволите да прегледам списъците, ще разрешим по най-безболезнения начин проблема, пред който сме изправени.

— Ние нямаме проблем, госпожице Лодж — повдигна вежди госпожа Гудхю. — Вие имате проблем. Опасявам се, че отсега нататък ще ви се наложи да го разрешавате някъде другаде.

— Това е невъзможно — погледна я Елинор. — Вече ви обясних, че нямам време да кандидатствам в друга агенция. Трябва да си намеря работа, преди госпожа Игън да е заминала за провинцията.

Артър взе решение.

— Може би ще обмислите още едно предложение за работа от тази агенция, госпожице Лодж.