Аманда Куик
Компаньонката (30)

Двадесет и осма глава

Сейнт Мерин посети лейди Уилмингтън.

Убиецът не можеше да повярва на това, което видя. Той се беше скрил във входа на една сграда и проследи как лъскавата карета изчезна зад ъгъла.

Невероятно! Как графът бе направил връзката между тях? И то толкова бързо?

Не се изненада, когато едно улично хлапе, на което бе платил да шпионира, му докладва, че Сейнт Мерин и госпожица Лодж са ходили при госпожа Глентуърт. Рано или късно графът щеше да поиска да говори с вдовицата на Сатурн. Но какво ли им е казала онази глупава старица, че са отишли направо в дома на лейди Уилмингтън?

Убиецът трескаво премисли действията си. Опитваше се да разбере дали е направил някоя грешка, но не успя да намери никакъв недостатък в сложния си план.

Усети, че започва да се поти. Каретата на Сейнт Мерин, спряна на улицата пред дома на лейди Уилмингтън, бе първият знак, че тази забавна игра, която бе започнал с врага си, е поела в посока, която не бе предвидил.

Стига толкова. Не искаше още някоя изненада. Вече разполагаше с всичко необходимо, за да завърши машината. Крайно време бе да приключи с тази работа. Той излезе от входа и тръгна по широката улица. Умът му работеше трескаво и вече измисляше новата си стратегия.