Дона Джулиан
Огледалце, огледалце (21)

Деветнадесета глава

Джес бе известен с това, че не е избухлив. Беше хладнокръвен и никога не позволяваше на гордостта да диктува самоцелно действията му. Не само физическата сила, ами и характерът му бяха доста над средното ниво. Беше мъжко момче, мечта за всяка жена, но все пак беше човек и… не беше безупречен.

Изпитваше желание и болка.

Можеше да се разсърди, ако го доведяха до крайност.

А в деня, в който бе срещнал Лейси Прайд, бе открил слабостта си.

Красивото му лице се разтегна бавно в усмивка.

— Дали яздеше добре? — отвърна той; тонът му бе едновременно смеещ се, и изпълнен със злост. — О, скъпа, беше родена за това.

И без да каже и дума повече, я прегърна така ненадейно и пъргаво, че младата жена хлъцна от изненада.

— Какво правиш? — попита тя.

— Това, което ме молеше. Ще ти помогна да разбереш точно колко добра си.

Емоциите на съпругата му сякаш се побъркаха.

Чувстваше се развълнувана. Паникьосана. Изпълнена с желание.

Страхът й премина в ужас, когато той отвори с крак френския прозорец към спалнята й, при което се разхвърчаха счупени стъкла и трески.

Лейси започна да се извива, за да се освободи от ръцете му. В отговор той само се засмя и я стисна още по-здраво, докато стигна до леглото й. След което я блъсна върху него. Дъхът й секна от грубото приземяване. Тя обаче почти не забеляза това и, без да се колебае, запълзя към другия край на леглото, с намерението да се измъкне.

Младият мъж събу бавно дънките си, като я наблюдаваше. В друг случай би изпитал срам от страха, който предизвикваше. Но не и сега. Не и този път. Измъчваха го силно желание и похот, на които не можеше да устои. Неравното, учестено дишане, повдигаше гърдите му. Изрита дънките от краката си и посегна към единственото средство, да задоволи нуждите си.

Хвана я за глезена, при което тя извика стреснато, след това я грабна за бедрото на другия крак, и пропълзя след нея в леглото. Лейси хвърли поглед през рамо. В същия момент той сграбчи китките й, обърна я по гръб и я обкрачи.

— Свали я — рече той, като отдели за момент погледа си от нейния, за да го насочи към тениската й.

Младата жена не помръдна. Не можеше. Той дори не я докосваше, с изключение на местата, където коленете му се притискаха в голата й плът под бикините. Погледът му обаче я приковаваше към леглото по-сигурно от карфицата, пробола пеперуда.

Джес се усмихна с истинско задоволство, хвана ръба на тениската и я повдигна над гърдите й.

— Не — възкликна тя и посегна напред с намерението да смъкне отново дрехата.

Но беше закъсняла. Очите му се разшириха възбудено. Хвана в едната си длан тънките й китки, с другата си ръка дръпна рязко бикините, които се разцепиха на две, измъкна ги изпод тялото й и ги захвърли на пода.

— Дяволите да те вземат! — искаше да извика тя, но думите й прозвучаха по-скоро като молба.

Пусна ръцете й. Не бе трудно да го накара да разбере, че постъпва неразумно.

Изуми я острото разочарование, което я прободе. Да не беше полудяла? Само допреди секунди се бе борила с него, на ръба на истерията, сега пък се чувстваше толкова нещастна, че бе на път да го помоли да довърши започнатото.

А какво бе започнал всъщност той? Онова, което бе подела тя самата!

Усети, че бузите й пламват от срам, който започна да се разпространява към гърдите и корема. Беше го дразнила и предизвиквала, беше се предлагала като опитна проститутка. Беше го изкарала извън релси, след което бе побързала да излезе от играта като уплашена девица. Какво недостойно поведение! В училище се отнасяха с презрение към такива момичета. Само че този път тя не го бе възбуждала самоцелно. Желаеше го с цялото си същество и Господ й беше свидетел, че не искаше той да спира.

Нямаше нужда да се тревожи. Съпругът й нямаше намерение да се отдели от нея, докато не задоволи бушуващата страст, която го измъчваше вече от доста време.

Просто забави темпото. Без да отделя очите си от нейните, той наклони бавно тялото си към нея, докато коремите им се допряха. Все така вперил поглед в лицето й, започна да прави бавни движения, наподобяващи танц. Пенисът му, огромен и пулсиращ, се плъзгаше по кожата й и я влудяваше.

Младата жена изви гръбнак, провря длан помежду им, обхвана го и в същия момент повдигна ханш, за да го поеме.

Джес се усмихна, бавно, дяволито, и се отдели от нея, така че да не може да го достигне. Хвана китките й в едната с длан и ги вдигна над главата й. Този път играта ръководеше той и не трябваше да си позволи да забрави този факт дори за момент, колкото и да го изкушаваше тя, каквито и трикове да използваше.

Тъй като Лейси Джеймс-Прайд бе изкусителка, която не се нуждаеше от памет за подобни умения — тя притежаваше вроден талант, що се отнася до любенето.

— Ъхъ — намръщи се строго той, като учител на своя ученик. — Не тази нощ. Тази нощ ти е щастлива, тъй като аз ще извърша цялата работа. От теб се иска само да не се отказваш от ездата — обви пръстите й около медните пръчки на таблата на леглото. — Дръж ги тук, да не ми се бъркат.

Лейси потръпна. В тъмните му очи забеляза студен блясък, заплашителен като остри парченца счупено стъкло; спокойният му тон й прозвуча дори още по-застрашително. Чувстваше се едновременно възбудена и уплашена — като дете, готвещо се да се спусне за първи път със скейтборд.

Сравнението я смая. Като дете. Но тя не беше дете. Беше жена… жена, желаеща трескавата възбуда, която не можеше да бъде открита в никой увеселителен парк или където и да било другаде, освен тук, сред това интимно обкръжение. Нещо повече — разбираше чудесно Джес, разбираше какво иска и възнамерява да стори.

Желанието му бе да люби жената, която го вълнуваше както никоя друга. Разбираше го, защото макар да не помнеше абсолютно нищо от съвместния им живот досега, бе сигурна, че никога никой друг мъж не бе успял да разпалва така желанието й както Джес. А той възнамеряваше да го намали, да го изопачи, да го изврати, така че в него да не остане и помен от красотата на любенето, а само жалкият образ на чистото задоволяване на първични, животински потребности.

Не можеше да му позволи да направи подобно нещо. И нямаше да му позволи. Та само допреди няколко седмици двамата са били дълбоко влюбени един в друг. Никой не го беше признал, разбира се. Не с думи. Но това бе очевидно, беше събрала многобройни, макар и на пръв поглед дребни и незначителни доказателства. В стремителното развитие на връзката им, в светкавичното сключване на тайния им брак в Мексико, в скъпата кола, която му бе подарила, в прекрасния расов кон, който й бе купил… и в редките мигове, когато го бе заварвала неподготвен и бе долавяла в погледа му останки от разсекретената му любов, подобни на парченца счупено цветно стъкло.

С риск да прояви неподчинение тя пусна пръчките на таблата и обгърна лицето му в дланите си, като го докосваше съвсем леко с върховете на пръстите си. Усети някои доказателства за индианската кръв във вените му: гордите, високи скули, мастиленочерните коси, тъмната бронзова кожа на врата му и гладките, твърди като камък гърди. Той не се възпротиви, дори не даде да се разбере, че е усетил неуверените й милувки. Прекалено бе обсебен от реакцията на собственото си тяло при срещата с нейното след дългата раздяла, макар да я изучаваше не само с ласките, а и погледа си.

Той опипа с поглед всеки сантиметър от нея, като за момент възкреси любовта им. Достатъчно дълго, за да я сравни с омразата, която го бе разяждала през последния безкрайно дълъг месец. Възможно ли беше любовта — любовта по принцип — да се доближи поне донякъде до омразата, която не му бе давала мира денем и бе отнела съня му нощем? Която не му позволяваше да се фокусира върху работата си през деня? И го бе карала да се въздържа от безсмислени обсъждания дори с майка си, от страх, че разговорът може да се насочи към най-интимните му сърдечни тайни? И, най-лошото от всичко, да превърне „прошка“ в безсмислено понятие?

Не, любовта не можеше да съсипе по подобен начин едно човешко същество. Нито пък омразата — да задоволи страстта. В такъв случай страстта трябва да беше по-силна емоция и от двете. Може би като я задоволеше, щеше да успее да накаже синеоката вещица, разбила живота му и същевременно да се отърве от омразата.

Джес се усмихна, спомнил си думите, които повтаряше баща му, Р. Дейвис: „По дяволите, заслужава си човек да се стреми към онова, което не му дава мира, каквото и да е то. Освен това, човек няма никакъв шанс да успее, ако не опита.“

Изражението на младия мъж постепенно ставаше все по-напрегнато и по-напрегнато. Беше дошъл моментът да изкара дявола от себе си. Започна от шията й, там, където се появяваше за първи път светлосинята веничка в почти прозрачната й, алабастрова кожа. Прокара устни и език по нея и тя го отведе някъде между закръглените й гърди. Тогава облиза издайнически настръхналото зърно и започна да го дразни, после затвори устни и го засмука, след това включи и зъбите си с леки похапвания, а най-накрая заоблизва отново станалото свръхчувствително връхче.

Лейси го отблъсна с длани, опитвайки да се спаси от сладкото мъчение.

— О, Боже! — изпъшка тя. — Не, Джес.

— Да, Джес — отвърна саркастично той с дрезгав шепот. И додаде, вече по-силно и грубо: — Кажи го, Лейси! Само преди две минути ме бе сграбчила. Не можеш да се откажеш сега. Така че го кажи. Признай колко силно ме желаеш. Кажи истината поне веднъж, дявол да го вземе.

Докато говореше младият мъж провря ръка под хълбоците й, повдигна я, разтвори краката й с коляно и прокара пръст по най-интимните й части. Надигна се на лакът, взря се в очите й и плъзна палец около пъпа й; след него остана издайническа влажна следа.

— Тялото ти не е такъв добър лъжец като устата, Лейс.

Тя не трепна, както бе очаквал, а се усмихна.

— Грешиш, Джес. Не съм се опитвала да ти кажа, че не те желая. Просто исках да намалиш малко темпото.

И се надигна, за да прокара език по едното му тъмно зърно, надвиснало почти над устата й.

Дяволите да я вземат! Младият мъж бе почти влуден от желание и чувство на безсилие. Обхвана лицето й. Пръстите му се впиха в бузите й, все още силно чувствителни след пластичната операция. Знаеше, че й причинява болка. Видя я като проблесна в очите й, преди да ги затвори, очевидно, за да я скрие от него. Усети вина. С вината обаче можеше да живее, но не и с това желание. Трябваше да го изкара от себе си, преди да го бе изяло жив.

Разтвори широко краката й с коляно и вкара пръста си в нея, като я свари неподготвена. Лейси отвори очи и хлъцна от удоволствие. Прокара пръсти през косите му, след това впи нокти в напрегнатите мускули на гърба му и надигна ханш, за да пресрещне ръката, която й доставяше такава наслада. Макар да бе слял поглед с нейния, младият мъж не виждаше почти нищо, заслепен от сладострастие.

— Кажи ми какво искаш, Лейс — попита с привидно безизразен глас той. — Кажи как искаш да те чукам.

Сега вече пръстът му проникваше в нея с бързи, дълбоки движения. Тя го желаеше, вещицата, която го бе подлудила от мига, в който я бе зърнал. Дяволите да го вземат, виждаше го по тънкия слой пот, избила по челото й, както и в сините очи, които достигаха до дъното на душата му. Вкара още един пръст, като ги извиваше и разделяше един от друг, за да я разтвори още повече.

— Не казвай, че това ти стига, бейби. Не забравяй, че те познавам много добре. Чукането с пръст никога не ти е стигало. Хвани ми ръката, Лейс, както правеше преди. Опитай да поемеш цялата ми длан.

Сега вече тя се извиваше. Огънят, който бе запалил в нея с пръстите си, лумна още по-силно от възбуждащите му думи. Последва инструкциите му, сграбчи го за китката и я придърпа към себе си, като се надигаше леко, за да посрещне всяко проникване на пръстите му.

Видя триумфа в очите му, в неприкритата арогантност на усмивката и в почти животинското изръмжаване от задоволство, когато я доведе до оргазъм. И тя наистина му го даде; това бе неговият миг на превъзходство и надмощие… след което ролите им се смениха.

Обхвана лицето му в двете си ръце, надигна се към него, покри устните му със своите и провря език в устата му. Чу как съпругът й си пое рязко въздух и обви с една ръка врата му, за да му попречи да се измъкне още преди да бе опитала да го направи.

Той я бутна надолу към възглавницата, сплете пръстите си с нейните и така привлече ръцете й над главите на двама им. Легна върху й с цялата си дължина и разтвори краката й със силните си бедра. След това се надигна на лакти и се отдръпна за една последна, страстна целувка.

Лейси се възползва от мига. Плъзна се под него, като го увлече със себе си със своите възбуждащи целувки; той я следваше така, както живакът следва магнита. Беше спечелила битката за момента. Беше достатъчно да притисне леко с длан гърдите му, за да го накара да легне по гръб. Внезапно беше изгубил равновесие, като пияница върху люлка. Младата жена го обхвана в ръката си в същия миг, в който го възседна. С връхчето на нокътя на палеца си описа кръг върху главичката на потрепващия му член и той изпусна една капчица. След това се надигна на колене и го насочи към себе си.

Джес обхвана едната й гърда, като ту я мачкаше, ту я галеше. Плъзна другата си ръка под задника й, пъхна два пръста в горящия й център и я разтвори. И след това издебна така мига за проникване, че да я свари неподготвена.

Дъхът на Лейси секна от изненадата и желание, но все още не беше готова да отстъпи. Не и преди да бъде напълно неин. Той не бе успял да проникне напълно в нея, когато тя се надигна.

— По дяволите! — промърмори съпругът й, стиснал устни в опита си да овладее обзелата го агония. Стисна двете й китки само в едната си ръка и ги задържа зад гърба й. С другата насочи члена си към нея, но така и не успя да го вкара, тъй като в последния момент тя все се отдръпваше леко.

— Кажи ми какво искаш — попита го с дрезгав шепот тя същото нещо, което той не бе успял да изкопчи от нея. — Признай, че ме желаеш силно.

— Така, както те държа, мога само с едно движение да ти пречупя гръбнака — отвърна Джес.

— Олеле, колко страшно — измърка младата жена, като разпалваше още повече страстите му с непрестанните движения на тялото си. — Но тогава няма да можеш да ми припомниш колко добре яздя.

— В такъв случай ме пусни вътре преди…

— Добре — побърза да се съгласи тя, сякаш само това и бе чакала.

Постави дланта си върху неговата и го насочи в себе си. Бавно започна да се отпуска, докато го пое целия. И тогава започна истинското мъчение. Тя престана да се движи.

Джес обхвана бедрата й със силните си ръце и повдигна ханша й. Свела напред глава, с разпилени около лицето руси коси, тя го гледаше право в очите, със загадъчно изражение. Беше придобила надмощие и го бе лишила от всякакъв контрол. Но онова, което го ядоса най-вече, бе привидно студената й безпристрастност; прииска му се да може да проникне толкова дълбоко в нея, че да прониже сърцето й. Почувствала нарастващото му несъгласие, съпругата му повдигна леко напред хълбоци и мускулите й го обхванаха здраво. Сякаш пронизан от електрически удар, Джес извика дрезгаво.

Лейси се усмихна, откопчи пръстите му от бедрата си и ги сплете със своите собствени. Всичко това бе само представление. Тя самата с мъка сдържаше стенанието, което умоляваше да бъде пуснато на свобода, когато с навеждането си напред създаде такова напрежение, че за момент замръзна на място. Прехапа устна, като се бореше да запази самоконтрол въпреки сладката болка, която й причиняваше огромният му член, проникнал толкова дълбоко в нея, че дори най-малката промяна в положението й предизвикваше нова вълна на екстаз. Сетивата й бушуваха в луд танц. Беше на път да се предаде, да признае, че не може да издържа повече на тази плътска игра на дърпане на въже.

— Лейси, за Бога…

— Ъхъ — отвърна тя; молбата му я вдъхнови за поредния триумф. Срещна погледа му, усмихна се бавно, изкусително, като повтори думите, които й бе казал преди малко, само с една значима промяна: — Не тази нощ. Това е твоята щастлива нощ, защото цялата работа ще свърша аз — вдигна ръцете му над главата, както той бе направил с нейните преди не повече от десет минути, и се усмихна още по-широко. — Просто си стой на мястото, любими, защото изведнъж изпитах пълна увереност, че язденето — дори на жребец като теб — ще дойде съвсем естествено.

— Лейси… — опита отново той, но властта й бе прекалено голяма и думите му се изгубиха сред приглушен агонизиращ вик, тъй като в този момент тя започна да извива ханш, все по-бързо и по-бързо, докато най-накрая го подлуди от желание. Вярна на думите си, тя го язди здраво и бързо, докато най-сетне собственото й желание я предаде; предаде я, принуди я да се приведе над него и да се вкопчи в раменете му, разтърсена от оргазма.

Джес се възползва от възможността да поеме в свои ръце положението. Завъртя се заедно с нея така плавно и без усилие, че тя разбра какво става, едва когато се озова под него. В следващия миг той вече я обладаваше със силни, все по-бързи и по-бързи тласъци, а пръстите му се бяха превърнали в хищнически нокти, впили се в хълбоците й. Зъбите му хапеха шията й там, където се свързваше с рамото. Лейси обаче не усещаше болката, която биха й причинявали при други обстоятелства грубите му ласки.

Обвила крака около хълбоците му, тя се държеше за ръцете му и усещаше разтягането и свиването на напрегнатите им мускули. Видя промените, които претърпя красивото му лице с наближаването на кулминацията. И го обичаше все повече и повече с всеки следващ път, когато проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея.

Върху ресниците й проблесна сълза — сълза, причинена от силата на чувствата й. В тяхното любене нямаше никаква нежност още от първия миг, в който я бе хвърлил върху леглото. Утре тялото й, което все още не бе оздравяло напълно след катастрофата, щеше да страда от последствията на сегашната им страст. Щеше да плати с всеки квадратен сантиметър от своето същество това, което позволяваше на Джес тази нощ, но болката щеше да й донесе само задоволство.

При тази мисъл младата жена се усмихна лакомо и стегна мускулите си около него, като го задържаше, привличаше го, желаеше го, все по-силно и по-силно… до мига, в който той проникна в самата й душа и освободи цялата събрала се в нея любов във вид на замайващата вълна на оргазма. Дланите й се плъзнаха по гърба му, ноктите й се забиха в лопатките. Притисна по-силно хълбоците му между краката си, за да го принуди да поспре колкото да възвърне равновесие.

Джес обаче беше безмилостен. Продължаваше да се движи все по-бързо и по-бързо и скоро я доведе до трети оргазъм, който я разтърси едновременно с неговия.

Лейси отпусна едната си ръка върху челото, а с другата обгърна врата му. Чувстваше се слаба, почти вцепенена и задоволена физически; желанието, което изпитваше, нямаше нищо общо със секса. Единствено с любовта.

Обърна лице към верандата и едва сега си даде сметка, че през счупените стъкла на отворените прозорци влизаше хладен ветрец. Потръпна, когато той достигна до потните им тела и се сгуши под съпруга си, от който се излъчваше горещина.

— Обичам те — прошепна тя, свряла лице във врата му.

Той мълчеше.

Младата жена въздъхна. Не беше и очаквала да й отговори. Щеше да му бъде нужно време да прости ужасното зло, което му бе причинила. А и може би, но само може би, когато най-сетне успееше да си спомни какво точно е било то, щеше да успее да обясни. Единственото, което имаше значение сега, бе току-що направеното откритие. Той нямаше да го признае дори пред самия себе си. Тя обаче беше сигурна. Джес Прайд бе все още влюбен в нея… колкото и да се стараеше да докаже противното. Прокара длан по главата му и въздъхна, доволна, че може да го прегръща.

Съпругът й се изтръгна от обятията й и стана от леглото.

— Спести си тези неща, скъпа. Ти не би могла да разбереш значението на думата „любов“, дори да те ударя по лицето с тълковния речник.

Лейси лежеше неподвижно, смаяна от внезапното възвръщане на гнева му.

— Чакай да си спомня какво точно ми каза в деня, в който си тръгна. А, да, нещо подобно: „Намерих си истински каубой. И то не какъв да е. Джес Прайд. Червив от пари, на всичкото отгоре с великолепна мутра и патка на жребец. И въпреки това той си остава глупав селяндур, който вярва в бабини деветини като истинска любов и живели много години щастливо заедно“ — взе дънките си от пода и ги намъкна, обърнат с гръб към нея. Вдигна ги вече пътьом. Преди да излезе през френския прозорец, се поколеба. — Утре ще кажа на някой да оправи тази каша тук.

— Джес, почакай…

Спря където си беше, на прага, но този път се обърна с лице към нея. Високата му, тъмна фигура, очертана на фона на луната зад гърба му, му придаваше внушителен вид. По гръбнака на младата жена пробягнаха тръпки от страх, които я накараха да премисли по-добре онова, което възнамеряваше да каже. Съпругът й обаче не бе променил намерението си да си тръгне само защото го бе помолила за това. Бе останал, защото, глупак или не, трябваше да направи още нещо.

— Никога в живота си не съм причинявал болка на жена. Поне не умишлено. И не се гордея с постъпката си. Срамувам се и се извинявам — тембърът му, обикновено нежен и гладък като кадифе, сега бе дрезгав и дращеше като зебло. — Искам да кажа, че не съм забравил колко са чувствителни все още пострадалите ти от катастрофата места. Умишлено ти причиних болка, Лейс, и сега ми се повдига от самия мен — прокара пръсти през косите си, разтърси глава и се изсмя с горчива самоподигравка. — Кълна се в Бога, не съм и предполагал, че… добре де, че ще се озовем отново заедно в леглото. В известен смисъл дори съм благодарен, че го направихме, защото през двата дена, откакто си се прибрала, неведнъж ми е минавала мисълта да ти счупя красивото вратле. Не отричам, че последствията от това щяха да бъдат по-лоши и за двама ни.

— О, каква върховна проява на кавалерство и разкаяние — възкликна младата жена, опитвайки се да прикрие със сарказъм обидата и изумлението си.

— Най-доброто, което можеш да се надяваш да получиш от мен тази нощ, красавице — заяви съпругът й, обърна се и излезе от стаята.

„Не, дяволите да те вземат!“ — изкрещя цялото й същество. Измъкна се от леглото и придърпа нагоре смачканата тениска, която той така и не си бе направил труда да измъкне напълно. Спусна се след него и го настигна точно пред вратата, която водеше от терасата в неговата стая. Сграбчи го за ръката, заобиколи го и му препречи пътя.

— Да не си посмял да си тръгваш така от мен! Писна ми от проклетите ти игрички!

— Млъкни! — прошепна той. — Ще събудиш цялата къща.

— Глупак такъв! — повиши дори още повече глас тя. — Не ти пукаше много-много кого ще събудиш, когато ме понесе и счупи прозорците на стаята ми.

Кръстоса ръце пред гърди и застана в същата поза, в която, нямаше как да знае, преди близо месец му бе съобщила, че с брака им е свършено.

— Махни се от пътя ми, Лейси! — заяви предупредително младият мъж.

Тонът му я стресна; точно това бе и неговата цел. Онова, което накара коленете й да потреперят обаче бе убийственият гняв в очите му. Но не можеше да отстъпи точно сега. Тази нощ бяха престъпили границата. Не можеше да я накара да се върне в пословичната клетка, в която я държеше като пленница със своето мълчание и намеци.

— Никога не си причинявал болка на жена ли? Това ли каза? В такъв случай си проклет лъжец. Ти ми причини болка толкова много пъти през последните няколко дена, откакто се появи в болницата, че вече изгубих бройката.

— Не съм го искал и ти го знаеш много добре — възпротиви се той.

— Обясни ми каква е разликата. Нека да изясним правилата. Може да се причинява болка, ако раните не са физически, така ли?

— Не извъртай отново, Лейс. Ти ме натика в стаята си, все едно, че бе опряла пистолет в слепоочието ми. А аз се оставих да бъда предизвикан да те нараня. Ако можех, бих върнал живота си до момента, в който се запознах с теб. Тъй като не мога да го направя, не ми остава друго, освен да се извиня за тази нощ. Това е всичко. Нищо повече не мога да сторя.

— Напротив, можеш — възпротиви се младата жена. Само че вече не беше ядосана, а отчаяна. — Можеш да ми помогнеш да разбера. Можеш да ми обясниш как така те обичам достатъчно, за да простя бруталността, с която се любехме и дори да се насладя на споделената ни страст. Можеш да спреш да търсиш непрестанно в мен грехове, които няма да си спомня, докато не ми кажеш сам за какво са те. Можеш също така да признаеш, че колкото и да искаш да ме намразиш и да твърдиш, че се стремиш единствено да ми причиниш мъка, онова, което преживяхме в леглото доказва едно: двамата сме създадени един за друг — спря за момент, за да събере смелост, и додаде, вече по-тихо: — Ако не ме обичаш все още, как е възможно да ти вляза така под кожата? За Бога, та ти току-що призна, че желаеше да ме убиеш!

Джес не отговори. Хвана я за ръката и я помъкна безмълвно със себе си в своята стая. След като затвори френските прозорци зад тях, посегна към ризата, която си стоеше върху облегалката на същото кресло със странични облегалки, върху което я бе захвърлил вечерта.

— Седни — излая той и направи жест с брадичка към същото кресло.

Закопча дънките и напъха ризата в тях, но я остави разгърдена, след това отиде да си вземе чорапите и ботите от ъгъла, в който ги бе оставил. Седна на ръба на леглото, пусна отново на пода ботите и постави чорапите до тях. После стисна длани, мушна ги между коленете си и впери поглед в пълната луна, която надничаше в стаята.

— Някога те обичах достатъчно, за да се откажа от всичко останало на света, Лейс. Веднъж ти го казах, спомняш ли си? Но вече не. Онова, което ме измъчва сега, е чисто и просто срам — въздъхна, все така без да я погледне. — Срамът прави странни неща с човека. Той го кара да пие или да търси да се скара или да се сбие. Понякога, макар и не често, може да накара човек да постъпи правилно. Например да се изправи и да признае някой грях или да поправи сторено зло. Но най-вече срамът прави човека зъл и го кара да излива гнева си върху някой друг.

— Не разбирам. От онова, което научих или подразбрах, ти нямаш причина да се срамуваш. Аз съм тази…

Млъкна, смразена от ледения му поглед, който й напомни за Роуз.

Когато заговори отново, Джес сведе очи към сплетените си длани; стискаше ги толкова силно, че кокалчетата им побеляха.

— Споменавал ли съм за Р. Дейвис, откакто си се върнала? — попита той, но не изчака отговора й. Той всъщност нямаше значение. Щеше да й каже отново. — Най-великият човек, когото познавам — вдигна лице само колкото да й се усмихне почти незабележимо, след което погледна отново надолу. — Разбира се, може би съм предубеден, тъй като той бе баща ми. Повечето хора обаче ще ти кажат същото. Доколкото знам, всички, които го познаваха, го уважаваха и ценяха много. Той обичаше да говори… предимно с усмивка на лице. Така ни възпитаваше и нас с Дилън. Като ни даваше примери. Не поучаваше, но винаги разбирахме кога ни дава урок, който се надява да научим и запомним. Стандартите му бяха високи и измерваше другите по тях.

Винаги съм се старал да приличам на него. Струва ми се, че най-вече заради това дойдох в Калифорния, когато ми съобщиха за злополуката, станала с теб. И без съмнение именно поради това те взех със себе си, щом разбрах за амнезията ти. Всичко се свежда до стремежа ми да се меря с него и да постъпвам така, както би постъпил той. Целият му живот бе подчинен на строг етичен кодекс и призоваваше и нас с брат ми да правим същото. Да бъдем от хората, които ще се осмелят да освободят попадналия в капан вълк, дори да знаят, че след това ще им се наложи да го застрелят, задето е сдавил добитъка им. Милосърдие. Р. Дейвис — никога не му казвахме „татко“, а се обръщахме към него с малкото му име — твърдеше, че точно по това се познава истинският човек. Смелостта остава на второ място. На последно — мъдростта. Казваше, че повечето хора притежават по едно или две от тези качества, но това не било достатъчно. Само истинският човек имал и трите и те заедно образували достоен характер. Всичкото милосърдие на света не е достатъчно, ако човек не е достатъчно смел да го предложи тогава, когато е най-трудно да го даде, или пък достатъчно мъдър, за да разбере кога това просто не е възможно.

Младата жена не помръдваше. И почти не дишаше. Не беше сигурна какво се опитваше да й каже Джес, но чувстваше, че ако го прекъсне сега, може би никога повече нямаше да й се представи възможността да опознае мъжа, за когото се бе оженила.

От очите на съпруга й се стече сълза и капна върху дланта му. „Боже мили“ — помисли си той и притисна очи с опакото на дланта си. Не беше плакал от деня, в който неговият кон Пайпър се спъна и си счупи крака. Тогава Р. Дейвис му бе подал една пушка и му бе казал къде да се прицели, за да сложи край на страданията на животното. Това бе станало в деня, преди да навърши десет години. Същата нощ Джес бе плакал, докато най-после бе заспал от изтощение. Но никога повече не го направи, защото сълзите не бяха облекчили болката. Само я бяха удължили.

Потърка рязко лице с дланите си и се изправи. Обърна се с гръб към Лейси, пъхна ръце в задните джобове на дънките, приближи се до вратата и се облегна на касата й. Сълзите изпълниха отново очите му. Стисна с палеца и показалеца горната част на носа си, която се намираше между очите. Защо точно сега, след всички тези години? Не беше плакал в деня, в който погребаха Р. Дейвис. Нито когато спуснаха в гробовете малките ковчези на двете мъртвородени деца на Дилън и Сибил. Нито даже когато Лейси му бе казала…

О, по дяволите, не можеше да се справи с този спомен. Още не бе успял да помисли за него и болката го сряза като остър бръснач. Изкашля се и рече:

— Както и да е, въпросът е в следното: най-сетне реших, че вече съм достоен да го последвам. Но в действителност не съм — обърна се отново, отиде до стенния гардероб, изчезна за момент в него. Когато се появи отново, закопчаваше току-що облечената риза и носеше яке. — Няма да ти се пречкам, докато не възвърнеш паметта си и не стъпиш на крака. Единствената ми молба към теб е ти също да се опитваш да не заставаш на пътя ми.

Грабна чорапите и ботите и се насочи към вратата, която водеше към коридора, а не към верандата. Младата жена се спусна след него и за пореден път препречи пътя му.

— Няма да стане — заяви тя.

— Дяволите да го вземат, Лейси, откажи се. Аз лично се уморих. Все пак ще успя да събера достатъчно енергия да те метна на рамото си, да те отнеса до стенния гардероб и да те заключа в него, ако не се махнеш от пътя ми.

— Ще викам — заплаши тя.

— Добре — отвърна съпругът й и повдигна уморено рамене. — Ти спечели. Кажи ми какво искаш.

Стояха само на сантиметри един от друг и едва сега Лейси забеляза влагата, останала все още по ресниците, и издайническата червенина на очите му.

Този силен, тих човек, за когото гордостта означаваше повече от цялото му богатство, бе плакал, и то заради нея. В този момент бе готова да даде всичко, само и само да поправи злото, което му бе причинила, да му отнеме болката. Желаеше отчаяно да можеше да го пусне. Само да му каже, че съжалява много и да го целуне за довиждане. Но не можеше. Не и преди да разбере.

Събра сили и го погледна право в очите.

— Страшно съм уплашена.

— От мен ли? — попита той, повдигнал невярващо вежди. — Защо? Казах ти, че никога няма да нараня…

— Не — прошепна младата жена. И додаде, вече по-твърдо: — Не, Джес, не от теб. От самата себе си. Ужасена съм внезапно да не си припомня коя съм всъщност. Да се погледна в огледалото и да видя безсърдечната кучка, мразена от всички. Но колкото и ужасяваща да е тази перспектива, още повече ме плаши вероятността никога да не открия начин, по който да се измъкна от тази непрогледна, бездънна пропаст, в която се е озовало съзнанието ми. Трябва да разбера какво съм ти причинила.

Съпругът й отметна рязко глава и я удари в касата на вратата; като че ли с думите си му бе нанесла физически удар. Сграбчи ръката му.

— О, моля ти се, не прави така! Изслушай ме. Това е единственият изход и за двама ни. Всеки път, когато засегнем тази тема, виждам страданието в очите ти и си давам сметка, че трябва да е било нещо отвратително. Боже мой, разбери, на мен също ще ми бъде страшно трудно да го чуя. Но трябва да го направя. В противен случай нито ти, нито аз ще можем да се освободим от него — замълча за момент и си пое пресекливо въздух. После завърши пледоарията си с три кратки думички. — Моля ти се!

Чорапите и ботите паднаха почти беззвучно върху дебелия килим и младият мъж обхвана лицето й с двете си ръце.

— Защо не? — попита той. — А и трябва ли да ме интересува как ще се отрази истината върху твоето възстановяване?

Тя успя да поклати глава, макар да я държеше от двете страни за лицето.

— Ни най-малко.

— Бих могъл да те убия.

— Знам — промълви тя. — Така че, казвай.

Той я погледна право в очите и дишането му се учести наравно с обземащия го гняв. Когато най-после заговори, имаше чувството, че всяка дума разсича сърцето му.

— Ти уби нашето бебе, Лейси. Просто го изхвърли, като нежелан боклук — по бузите му потекоха сълзи, за които този път не си даваше сметка, а ръцете му затрепериха от агония и бяс, когато ги плъзна надолу по шията й. — А после ми се изсмя в лицето, докато описваше всички подробности на процедурата. Почти го усетих как умира, докато те слушах. Стори ми се, че аз самият също умирам.

Младата жена не можеше да диша. Той я задушаваше. Дланите му я стискаха все по-силно и по-силно с всяка следваща сричка, която изричаше. Но тя не се защитаваше. Дори не вдигна ръце, за да го възпре. Цялото й същество крещеше, за да отрече казаното, но какво знаеше то? Нищо. Нямаше дори сянка от някакво доказателство, за да се защити от това обвинение, по-грозно от всичко, което си бе представяла.