Дона Джулиан
Огледалце, огледалце (14)

Дванадесета глава

Щом привършиха със задълженията си в ранчото, Ранди Хокинс и Клей Уотърс отидоха да разпуснат в „Куки Кончита’с“, кръчма с малък оркестър и кухня в тексаско-мексикански стил. Седяха с трима местни жители, които работеха в „Съни Джей“, едно по-малко, но почтено ранчо. Подпрели лакти върху пластмасовата маса, бяха стиснали в мазолестите си длани бирени бутилки с дълги гърла. Бяха преметнали обути в боти крака върху коляното на другия си крак и отмерваха ритъма на носещата се от грамофона автомат музика.

Ранди пиеше кентъкийски бърбън и го разреждаше с тексаска бира. Тъкмо бе привършил с третата порция, когато един от работещите в „Съни Джей“ поде темата за завръщането на Лейси Прайд в „Южна звезда“.

— Чух, че вашият шеф трябвало да отиде да си върне жената от Калифорния. Чух също, че си била изгубила ума и не можела да различи две от двеста.

— Така ли? — попита Ранди; тонът му звучеше малко войнствено, очевидно като резултат от алкохола. — И от кого го чу?

Томи Лий Причет се почеса по врата, вдигна рамене и потърси подкрепа от своите другари, когато отговори:

— Дявол да го вземе, не знам. От хората. Всички говорят. За Бога, целият град знае.

Другите двама кравари от „Съни Джей“ кимнаха.

Ранди погледна Клей, приведен напред, над чиния фахитас, буквално подпрял брадичка върху гърлото на бутилката, докато поглаждаше с пръсти завития си мустак.

— Ами да, ние с Уотърс даже я видяхме — похвали се Ранди. — Аз самият не видях в нея нищо, освен, че е бонбонче както преди. Хей, приятел, на теб тя стори ли ти се откачена?

Клей, който бе сдържан по природа, размишлява дълго върху въпроса, преди да свие рамене.

— Както каза, тя изглеждаше достатъчно готина да я схрускаш, но това според мен не е доказателство, че мозъкът й не е прецакан. Трябва да призная, стори ми се странно, че седи на пътя и чака някой да я качи на автостоп, к’вото и да разправяше шефът.

— Мили Боже, Клей. Ама те си играели игричка, това е всичко — заяви Ранди, след което отклони вниманието си от темата за красивата мисис Прайд, за да даде знак на собственичката на заведението да донесе отново напитки, като вдигна бутилката и описа във въздуха с пръст кръг около масата. Щом видя, че Куки му кимна, отново се върна към темата. — Ако питате мен, хората просто имат нужда от нещо, да си чешат езиците.

— Дяволите да го вземат, Хокинс, нямаш акъл колкото едно пиле. Всички в Рустър Корнър знаят, че той изрита хубавото й задниче от дома си.

Червеникавото лице на Ранди потъмня само за секунди. Побутна назад шапката си и изруга под нос.

— Тогава ми отговори на следния въпрос, скапаняк такъв. Ако я е изритал, защо ще ходи да я взима от Калифорния?

— Не е имал кой знае какъв избор — обади се Куки, която тъкмо се приближи до масата и започна да сервира напитките. После събра препълнените пепелници, празните бутилки и пресушените чаши и като издаде на една страна мощния си ханш, подпря върху му подноса. — Обадили му се от Лос Анджелис и съобщили, че съпругата му е пострадала при автомобилна катастрофа. Мама Роуз се възпротивила, но Джес Прайд е почтен човек — спря да говори само колкото да обиколи с поглед лицата на своите слушатели, за да се увери, че си е осигурила вниманието им. — С доволна усмивка, която предизвика трапчинки по пълните й бузи, тя продължи: — Мама Роуз не се предала, докато Джес не й обяснил, че действията му са породени единствено от чувство за дълг, а не от желание. Онова, което никой от тях не знаел, било, че са пострадали не само красивото лице и тяло на Лейси. Тя изгубила също така и паметта си. Джес нямал друг избор, освен да я доведе в „Южна звезда“. Но, доколкото чувам, никой не е особено щастлив от тази развръзка.

Над масата се възцари мълчание, тежко като парфюма на Куки. Наруши го Ранди, като издърпа назад стола си с ужасно неприятно скърцане. След като се олюлява пиянски в продължение на няколко секунди, той най-сетне запази равновесие, като се подпря на рамото на Клей и впи войнствен поглед в собственичката на кръчмата.

— По дяволитеее! — изрече провлечено той, обърна се, но очевидно размисли и се врътна отново към нея. — Отивам да пусна една вода, но искам да знаеш, че това са пълни, стопроцентови глупости, Куки. Днеска с Клей ги видяхме със собствените си очи и ще ти кажа, че ако тез’ двамата бяха още малко по-щастливи, щяха да се награбят направо на пътя.

В отговор избухнаха в смях не само неговите събеседници, а и неколцина от другите, седнали наблизо, посетители. Като че ли само Куки и Клей не откриваха нищо смешно в грубите слова на Ранди. Уотърс поклати раздразнено глава, стана, заобиколи стола си и преметна ръка върху поклащащите се рамене на своя другар.

— Хайде, Ран. Да вървим да търсим клозета.

— Пфу, да му се не види, момчета. Аз сама чух това от брат му. Кажете ми сега каква причина има Дилън Прайд да лъже — тъй като въпросът бе реторичен, Куки насочи вниманието си към следобедното небе, което бе ясно и чисто. Едрата й, сто и двайсеткилограмова фигура, потрепери. — В „Южна звезда“ има да стават големи неприятности. Чувствам го в костите си така сигурно, както усещам и приближаването на всяка буря.

Клей поведе пияния си приятел към мъжката тоалетна и отвори вратата пред него. След това спря встрани, за да му даде възможност да влезе.

— Ще се оправиш ли оттук? Аз трябва да завъртя един телефон.

— О, така ли? — ухили се Ранди и се хвана за ръба на мивката, за да запази равновесие. — Значи криеш от мен, а? Имаш си нова приятелка и не си казал за нея на стария Ранди?

Уотърс се засмя насила, макар отегчението му да нарастваше. Точно в момента край телефонния апарат нямаше никой и той бързаше да се възползва от тази възможност, защото разговорът, който трябваше да проведе, беше поверителен.

— Само по работа, братко. Трябва да говоря с един човек по работа — потърка палеца с показалеца и средния си пръст. — Искам да спечеля някой и друг долар повече.

При тези думи Ранди повдигна морковеночервените си вежди.

— Пари ли са ти нужни, приятелю. Почакай само, старият Ранди ей сега ще ти покаже как да ги спечелиш на масата за пул.

— Дадено. Сега ме остави да се обадя, а после заедно ще се развихрим с осемте топки.

И Клей понечи да затвори вратата след своя колега, но в този момент той се провикна:

— Хей, теб бива ли те в тази игра?

— Да, малкия — отвърна през рамо Уотърс. — Аз съм най-добрия.

— По дяволите! — дочу се зад гърба му гласът на Ранди, докато той самият измъкна от задния си джоб фонокартата и прекоси фоайето.

Вдигна слушалката, засмя се под мустак и заяви на сигнала, който долетя от мембраната:

— Зависи от играта, amigo. И от залога.