Барбара Делински
Червенокосият изкусител (9)

Девета глава

Кори настояваше да я придружи до Ню Йорк.

— Имаш толкова много работа — възпротиви се тя. За да са заедно, той ръководеше повечето от дейностите си от разстояние, а преди винаги го бе вършил лично.

Кори продължи да хвърля безразборно дрехи в чантата си.

— Сестра ти е по-важна. Няма проблем, който да не може да бъде разрешен по телефона.

— Но ти не познаваш сестра ми!

— Тя е твоя сестра и това решава въпроса.

— Кори, помисли. Неприятно ми е да ти натрапвам проблемите си.

— Корин, размислих добре. Не ти ме помоли, аз сам реших. Идвам.

— Но…

— Основно правило номер четиринадесет…

— Знам, знам!

Корин се втренчи в багажа му.

— Погледни каква бъркотия направи. Няма да можеш да облечеш нито една дреха!

Тя се зае да ги сгъва, благодарна, че има занимание. Бе силно привързана към Роксана. Присъствието на Кори бе единственото, което я спираше да не избухне в ридания.

Щом излетяха, тя потърси ръката му и каза:

— Благодаря ти. Присъствието ти ме успокоява — тя потърка зачервените си очи и го погледна.

— Пишеше ми писмо след писмо и все се оплакваше. Обаждах й се по телефона, но очевидно не е било достатъчно. Трябваше да отида да я видя.

— Беше заета.

— Но тя е моя сестра.

— Тя е голямо момиче, омъжена, майка. Ти не можеш да й бъдеш бавачка, Корин. Направила си каквото си могла.

Корин невярващо поклати глава.

— Как е могла да постъпи по този начин? Знам, че Франк й бе дошъл до гуша, но Джефри… Как е могла да го изостави?!

— Каза ли ти Франк какво е написала на бележката?

— Само, че трябва да отлети. Звучи ми невероятно. Тя не се изразява така. Това би казала майка ми.

— Да не би Роксана да е отишла при нея?

— При мама? Рокс не би го сторила, освен ако не е превъртяла. Челси е свободен човек и не желае да има нещо общо с дъщерите си. Дори не искам да й се обадя, за да я попитам. Знам къде мога да я открия.

— Франк сигурно се е обаждал насам-натам.

— Предполагам, но беше ужасно притеснен. Имам чувството, че ще го сваря у дома му да обикаля от стая в стая, без да знае какво да предприеме.

Оказа се права. Франк бе невероятно разстроен и при вида на Корин се успокои така, сякаш Роксана се бе върнала.

Тримата се заеха да телефонират на приятелите й. Безрезултатно. Никой не бе я виждал, нито беше чувал за нея през последните дни.

Обсъдиха възможността да бе отвлечена, след това се върнаха на бележката й. Спориха дали трябва да уведомят полицията, но в крайна сметка се отказаха. Полицаите не се захващаха със случаи като този, когато съпругата напуска семейното гнездо и детето си по собствена воля. Кори позвъни на Алекс в Париж и се престори на стар приятел на Роксана, загубил адреса й. Алекс му даде адреса на Франк.

Заедно се помъчиха да измислят къде би могла да отиде. Възможно бе да не е напускала Манхатън и да живее в някой хотел под чуждо име. Или бе заминала с влак, или автобус. Ако се окажеше вярно, щеше да им е нужен детектив, за да я открие.

И така, те се заеха да търсят частен детектив. Отново в центъра на инициативата бе Кори. След десетки телефонни разговори той се появи с името и адреса на една дама, която любезно се съгласи да се срещне с тях през нощта. Разказаха й всичко, което им идваше наум за Роксана, за предпочитанията й, начина й на живот, за нещата, които не харесваше. Франк й предостави купчина снимки, както и имената на банките, от които можеше да тегли пари в брой или с кредитна карта.

На следващата сутрин получиха информация, че Роксана бе изтеглила неголяма сума в деня, когато е напуснала дома си. Бе резервирала на свое име и самолетен билет до Чикаго.

Бе поставено началото на издирването.

Останалата част от деня тримата прекараха около телефона. Убеждаваха се един другиго, че резервацията на билета е добър знак. Имаха следа. Съзнаваха, че времето бе техен враг.

Франк неспирно кръстосваше хола и признаваше, че не е обръщал внимание на Роксана, че не бе направил нищо, за да задоволи и най-малките й капризи. Корин му разказа за писмата на сестра си и той съвсем се отчая. Бил е длъжен да забележи, да разбере, да направи нещо. Призна още, че е смятал съпругата си за нещо неотменно, гневеше се на себе си и се притесняваше.

Не им бе в помощ и при грижите за Джефри. Корин, Кори и бавачката правеха всичко възможно дните на детето да следват обичайния си ритъм. Когато малкият питаше къде е майка му, отвръщаха, че е на пътешествие и след няколко дни ще се завърне у дома. А всъщност се молеха думите им да се окажат истина…

— Винаги съм се бояла, че ще се случи — рече Корин на Кори в един миг, когато бяха останали сами. — Наследствено е. Кълна се.

— Не, скъпа, не е, причината е в самата Роксана, която се е старала да привлече вниманието на съпруга си. Не е успяла с обикновените средства и затова е постъпила по примера на родителите ти.

— Дали го е направила съзнателно?

— Кой знае. От това, което си ми казвала, разбрах, че е будна жена. Може би е действала в екстремна ситуация.

— Какво мислиш, че търси?

— Може би нищо. Може просто да чака Франк да потърси нея самата.

— Възможно е да е тръгнала след някой, който й е обърнал внимание. Или я задоволява сексуално.

— Не вярвам — чуха зад себе си дълбокия глас на Франк.

— Съжалявам, Франк — каза му Корин. — Нямах предвид…

— Няма нищо, Корин. Имаш пълното право да се съмняваш във всичко. Роксана е твоя сестра, а аз очевидно се провалих, като не полагах достатъчно грижи за нея. Но в едно мога да се закълна. В леглото никога не сме имали проблеми. Оплаквала ли ти се е за това в писмата си?

— Не.

— Знам защо. Сексът бе единственото, което ни свързваше по всяко време. Ако не бе така, отдавна да си е тръгнала.

Франк излезе от стаята.

Дълго време Корин не продума. Бе се вкопчила в ръката на Кори.

— Терзанието… От това се страхувам. Франк е мъж и ще се справи, но Джефри… Засега ни вярва, че майка му е заминала за ден-два и ще се върне. А ако не го направи…

— Ще се върне. Ще видиш. Толкова се радвам, че родителите ти са далеч. Техният пример би могъл да бъде заразителен. Но помисли. И ти, и Роксана имате за пример поведението на баба ви. То е, което ще върне Роксана, повярвай ми!

— То не можа да върне майка ми!

— Не, защото в онези години майка ти е била много млада, а Алекс я е окуражавал. Франк е човек на място, иска жена му да се завърне. Може да проверява, дали Франк го е грижа за нея. Освен това ти каза, че обожава Джефри. Е, добре, би ли казала, че прилича на майка ти?

— Не. Господи, дано си прав!

Оказа се, че е прав. Късно следобед позвъни наетия частен детектив с новината, че Роксана е отлетяла от Чикаго към Лас Вегас. Там следата временно се губела.

Сестра й си бе избрала чудесно място, пълно с хора и предразполагащо към безгрижие.

Никой не бе очаквал, че на следващия ден на вратата на апартамента ще застане самата Роксана. Франк изтича към нея и я притисна до задушаване в прегръдките си, дори не можа да види Корин и Кори, които търпеливо чакаха.

— Съжалявам, Франк — проплака тя. — Наистина съжалявам…

— Не, аз съм този, който трябва да съжалява. Все не намирах време да те изслушам и да…

— Исках да замина, за да те изплаша… Но всъщност, уплашена съм само аз… Липсвахте ми с Джефри…

— Слава Богу, че си жива и здрава.

— Бях в Лас Вегас…

— Знам. Непрестанно ме преследваха кошмари, че попадаш в ръцете на някой измамник, който…

— Знаел си?

— Ние наехме детектив.

— Ние?

Франк се отдръпна, за да може Роксана да види Корин.

— Корин! — извика тя през сълзи. — Дошла си заради мен чак от Балтимор!

— Не бях в Балтимор, но това няма значение. Бих дошла и от края на света.

— Благодаря ти — съкрушено прошепна Роксана и чак тогава забеляза високия червенокос мъж, застанал до нея. Тя приближи и му подаде ръка.

— Вие сигурно сте Кори. Сестра ми спомена веднъж-дваж името ви. Както и цвета на косата ви. Веднага разбрах, че сте от особено значение за нея. Тя никога не забелязва косата на някой мъж… Съжалявам, че съм разстроила и двама ви.

— Не ставай глупава — рече й Кори. — Да не мислиш, че бих пропуснал възможността да се запознаем? Корин не ме допуска до баба си. Не иска да я травматизира.

 

 

Следобед Кори и Корин се върнаха в Хилтън Хед. При други обстоятелства биха останали да погостуват на Роксана и Франк, но те двамата имаха нужда да бъдат сами с Джефри известно време.

И Корин имаше нужда от време. Оставаха й само две седмици, докато събере и последните анкетни карти и в този срок трябваше да вземе решение за бъдещето си.

Дните се нижеха един след друг със зашеметяваща скорост. Корин не бе подготвена да научи, че Кори сам бе взел решение. Бяха на летището, когато й го съобщи.

— Много мислих тези дни — каза той. — Смятам, че известно време трябва да останеш в Балтимор.

Сърцето й лудо заби.

— Ти ще идваш ли?

— Не. Искам да те оставя сама да помислиш, трябва да вземеш решение за някои неща.

— Писнало ти е от мен! Знаех си, че ще стане така. Искаш да те оставя, за да разпериш крила…

— Не! — погледът му я пронизваше. — Грешиш.

— Нали не искаш да ме виждаш?

— Искам да те виждам, всеки ден и всяка нощ през следващите хиляда години. Искам да се оженя за теб, Корин, но ти още не си готова. Казваш, че ме обичаш, но понякога се чудя до каква степен това е истина. Може би ако премислиш от разстояние, ще решиш какво искаш.

— Мислех, че искам да се омъжа…

— Да мислиш не е достатъчно, трябва да го знаеш със сигурност, да го чувстваш. Ако само мислиш, че искаш, ще сгрешиш.

— Но…

— Аз няма да се виждам с друга тук, но ти си свободна да правиш каквото намериш за добре, да излизаш с други мъже, ако това ще ти помогне да решиш.

— Не искам — изкрещя Корин в опит да надвика високоговорителите, по които обявяваха полета й.

— За твоя самолет е. Ще се сбогуваме тук. Не мога да понасям повече… — той я прегърна. — Обичам те, Корин.

— Кори…

— Знаеш правилата — той притисна с показалец устните й.

За пръв път Кори си тръгна още преди да затворят вратите на самолета.

Пътуването беше истински кошмар. Докато се приземят, бе изживяла неколкократно емоционалната история на връзката им. Накрая остана само гневът.

В четири същия следобед тя отиде направо в офиса, връчи предупреждение за напускане на Алън, който я изгледа стъписан, без да продума, прибра се у дома, уведоми баба си, че напуска града и повика такси, за да я откара на летището. За съжаление нямаше полет до Савана. Поколеба се дали да не тръгне с кола, но се отказа. Възбудата и нервното напрежение не са добър съветник и затова Корин отседна за една нощ в мотела до летището. По-голямата част от времето прекара крачейки напред-назад из стаята.

На другия ден щом кацна в Савана нае такси и даде адреса на офиса на Кори. Влетя, захвърли багажа си в приемната и със замах отвори вратата на кабинета му.

— Как можа да ми причиниш това!

Кори замаяно вдигна глава и я изгледа, сякаш виждаше призрак. Очите й блестяха, бе зачервена. Трепереше от гняв:

— Когато казваш на някоя жена, че я обичаш, не я пращаш да си върви! Когато тя ти казва, че те обича, не я питаш за причините. Когато казваш, че искаш да се ожениш за нея, не поставяш под съмнение желанието си като я изпращаш на милион километри! За какъв, по дяволите, се мислиш?! И аз имам чувства — Кори бе застинал с отворена уста. Корин продължи: — И не ми споменавай за основните си правила. Можеш спокойно да ги завреш в… Мога да се държа властно като теб, Кори Хардън, и ти заявявам, че ще се оженим! Няма да се върна в Балтимор преди това! Но тогава ти ще дойдеш с мен, за да ми помогнеш да си опаковам нещата, преди да се преместя при теб. Ясно ли е?

Кори се облегна спокойно назад.

— Изглеждаш малко раздърпана, Корин.

— Чудесно. Да не мислиш, че ти си образец на елегантността? Прекарал си пръсти през косата си, под очите ти има торбички, големи колкото пазарска чанта, вратовръзката ти е изкривена и разхлабена…

— Значи и двамата не сме спали добре снощи — заяви той със същия меден глас, който я влудяваше.

— Всичко стана по твоя вина. Можеше да ми кажеш, че търпението ти се е изчерпало, можеше да поговориш с мен. Но не! Предпочете драстичните мерки. Непростимо е, Кори.

— Така е.

— Какво мислиш, че правиш като седиш насреща ми и ме гледаш? Къде е импулсивният мъж? Чу ли нещо от това, което казах?

— Да.

— Разбирам — насочи тя показалец към него. — Панталоните ти са залепнали за стола.

— В такъв случай… — той бавно се надигна — … ще трябва просто да се измъкна от тях.

Той заобиколи бюрото и посегна да хване ръката й.

— Какво правиш?

— Ще те заведа у дома.

Тя се завъртя на токчетата си.

— Няма да се върна в Балтимор!

— Ще те заведа у дома. В моя дом. В нашия дом.

— О! Значи ли това, че ми поднасяш извиненията си?

— Да.

— Ще се оженим ли?

— Да.

Изхвърчаха навън, без дори за миг да спрат в приемната.

— Кори, багажът ми…

— После.

— Нищо ли няма да кажеш? Че ме обичаш? Че си се притеснявал за мен? Че се радваш да ме видиш?

Двамата чакаха асансьора и Кори бавно изрече:

— Обичам те. Притеснявах се за теб. Радвам се, че се върна.

В този миг вратата на асансьора се отвори и той я бутна напред и влезе след нея. Прегърна я и я целуна пламенно.

 

 

Корин се галеше в тялото на Кори. Лежаха върху килима в средата на хола. Дрехите им бяха разпръснати наоколо.

— Какво стана, мила?

— Не знам. Може би причината е в Роксана. Можеше да постъпи като майка ни, но не го направи. Разбрах, че в нещо си приличат, но сестра ми е съвършено друга личност. Предполагам, че същото важи и за мен. Само защото ми доставя удоволствие да се любя с теб, не значи, че съм нимфоманка — Кори кимна. — После се замислих за теб. Беше търпелив, държа се прекрасно. Вчерашната ти постъпка бе като гръм от ясно небе. Почувствах се както в мига, когато разбрах, че Рокс е избягала. Прав си, Кори. Боях се да поема риска, но осъзнах, че истинският риск се крие във възможността да живея без теб. Като разбрах, че мога да те загубя, щях да полудея!

— Да полудееш? Ти, Корин Фремонт?

— Не е нормално за мен, признавам.

Тя се притисна до него и целуна косата му.

— Кори? Беше ли го планирал?

— Какво?

— Когато ме прати да си вървя, в шок ли искаше да изпадна?

— Да.

— Значи не си ме очаквал толкова скоро?

— Не.

— И те изненадах?

— Да.

— Приятно?

— Прекрасно!

— Какъв беше този шум?

— Стомахът ми. Гладен съм.

— Не си ли закусвал?

— Опитах. Сутрин никога не съм във форма.

— На какво мирише? — сбърчи нос Корин.

— Нали ти казах, че не съм във форма. Без теб е още по-зле.

— На какво мирише?

— Английски кифли. Загорели. Сложих ги в печката, после се замислих за теб и ги забравих.

— Странно, че Джонател не е проветрила.

Тя се изправи и се ослуша.

— Къде е тя?

— Сутринта се обади, че е болна — разсмя се Кори.

— Съвсем навреме. Ти сигурен ли си, че не си ме очаквал?

— Ако знаех, че ще се върнеш, щях ли да приличам на боксова круша? Бих ли оставил леглото неоправено?

— Ами не…

— А влажните кърпи по пода на банята?

— Не.

— Защо?

— Направих наводнение.

— Как?

— Влязох под душа, после изпуснах шампоана, наведох се да го взема, но забравих да спра водата… Така че нахвърлих кърпите по пода, да не би Джонател да влезе и да се подхлъзне. След всичко, което сътворих в кухнята…

— Имаш предвид кифлите ли?

— Не. Откъде да знам, че във фурна човек не може да си приготви яйца?!

— Предполагам, че може.

— Не и ако са с черупките. Тогава експлодират. Е, не би било толкова зле, ако не бях решил да почистя. Набързо, докато е гореща фурната. Работата е там, че бях стреснат и взех друг флакон с препарат. Искаш ли да ти разкажа какво става, като напръскаш овъглените яйца със спрей за хлебарки…?