Барбара Делински
Червенокосият изкусител (8)

Осма глава

Да вземеш решение е едно, а да го приведеш в действие — съвсем друго. Корин изтича до най-близката аптека, за да се погрижи за противозачатъчни средства. Бе развълнувана от предстоящото „жертвоприношение“, но лесно се справи.

Никога не се бе възприемала като прелъстителка, нито бе действала като такава. Затрудняваше се да измисли как да прелъсти Кори. Когато бе в прегръдките му, действаше инстинктивно и разумът й не взимаше никакво участие. Дори и в самолета на път за Атланта несъзнателно откликваше на близостта му. Думите бяха безсилни, за да опишат чувствата й. Обичайният хладнокръвен анализ се оказваше едновременно невъзможен и ненавременен.

Искаше да се люби с него. Но как да му подскаже желанието си?

Нямаше отговор. В резултат от това, колкото повече наближаваха Атланта, толкова по-нервна ставаше.

Кори забеляза, че не смее да го погледне в очите, ръцете й трепереха и прелистваше непрестанно едно списание, без да види или да прочете нещо. Предполагаше, че се притеснява от перспективата да бъдат в един и същ апартамент. Нямаше желание, но бе готов да запази дистанцията от предните дни.

Тя видимо пребледня, когато пиколото ги отведе в апартамента и им показа стаите. Щом останаха сами, Корин нервно закрачи из стаята, а гласът й трепереше, когато се възхищаваше от красотата на мебелите.

Кори се измъчваше. Не искаше да слуша възхищения за онова, което човек можеше да купи с пари. Искаше Корин да бъде такава, каквато я познаваше и обичаше, онази Корин, която не трепереше, а му се доверяваше, отпускаше се и се смееше.

Бе се изправила до прозореца и се взираше нанякъде, когато Кори застана зад нея. Заговори я спокойно:

— Всичко наред ли е?

— Много е приятно, благодаря ти — тя се насилваше да говори с въодушевление.

— А ти добре ли си?

— Страхотно.

— Май се притесняваш от нещо?

— Не. Всичко е наред.

— Съжаляваш ли, че дойде?

— Не. Откъде ти хрумна?

— Изглеждаш напрегната — Корин не отговори. — Кажи ми за какво мислиш? — продължи той.

— Изгледът оттук е прекрасен.

— Кажи ми истинските си мисли.

— Казах ти.

— Обърни се и ме погледни в очите.

Тя се поколеба, а след това бавно се обърна. Още по-бавно вдигна очи.

Сърцето му се сви. На лицето й бе изписано съжаление, тъга и притеснение. Май Алън щеше да се окаже прав. Една трийсетгодишна жена не остава девствена без причина. В началото прояви арогантност, твърдейки, че проблемът е лесно преодолим, но вече не бе сигурен.

Заговори забързано, защото осъзна, че се бои да не я загуби, само заради някакъв си секс.

— Слушай, Корин! Няма защо да се притесняваш. Това, че сме в един апартамент не означава, че ще ти се случи нещо, нежелано от теб, или че те ще принудя да спиш с мен. Има две спални…

— Но аз…

— Можем да отидем да обядваме, а после ще се поразходим. Можем да отидем на пазар или на кино. А ако искаш, можем да отидем в увеселителния парк.

— Бих искала, но…

— Сигурно си уморена и искаш да си починеш. Кълна ти се, няма да припаря до стаята ти.

— Кори, аз…

— Аз те обичам, Корин — меко каза той и погали страната й. — Искам да бъдеш щастлива. За мен това е по-важно от всичко друго. Готов съм да те чакам цяла вечност.

— Вече го стори — въздъхна тя и потръпна от близостта му. Искаше й се да го докосне, но се срамуваше.

— Така ли? — гласът му странно изтъня. — И искаш да изчезна.

Тя поклати глава.

— Тогава какво?

— Обичам те.

— Ти… какво?

Тя кимна.

— Ти ме обичаш? — Кори не вярваше на ушите си.

— Много.

Той радостно изкрещя и плъзна ръка по тила й.

— Тогава какъв е проблемът? Можем да си прекараме страхотно…

— Не искам да излизам. Искам да остана тук. С теб — говореше прекалено спокойно и ако Кори не виждаше бясното темпо, с което се вдигаха и спускаха гърдите й, би се усъмнил в смисъла на думите й. Чувстваше се като ударен с чук. Преди да успее да се опомни, тя отново заговори: — Съжалявам, не знам как да го кажа. Нямам много опит.

— Вече го каза… много добре.

Корин потърси очите му. Гледаше стъписано. Тя отстъпи назад и закри лицето си с ръце.

— Не трябваше да го казвам. Не ме бива за тия работи. Не мога да очаквам да полудееш от радост.

Кори отстрани ръцете й.

— Просто съм изненадан. Дълго време чаках и така яростно желаех да чуя тези думи, и ето, ти казваш, че ме желаеш и…

— Съжалявам.

— Не съжалявай, Корин. Не и за чувствата. Обичам те. Не искам да съжаляваш за нищо.

— Времето ми изтече — прошепна тя. — Знам какво искам, но времето изтече.

— Не и за мен. Желая те, Корин. Отдавна.

— Това исках да чуя.

— Не съм ли го казвал и преди?

— Не е достатъчно да го чуеш. Искам да го знам.

— Какво?

— Искам да знам дали ще ме желаеш и след като се любим.

— Разбира се. Аз…

— Искам да знам, че и аз ще продължавам да те желая.

Най-после я разбра. Боеше се да не стане като родителите й.

— Ти не приличаш на тях.

— И все пак трябва да разбера! — извика тя. — Иначе би било нечестно.

— Аз нямам съмнения.

— Тогава убеди и мен, Кори. Моля те!

Внезапно му мина през ума, че през изтеклите месеци на познанството им, Корин не бе го молила за нищо. Бе жена с независим характер и удивително самообладание. Ако молеше за нещо, правеше го от необходимост.

Кори простена и се наведе над главата й. Потърси устните й, понесен от дълго сдържан порив.

— Можем да излезем за малко — предложи отново, — а после ще се върнем.

Тя поклати глава.

— Да поръчаме бутилка шампанско или нещо друго?

— Не — прошепна Корин. — Искам да го направим сега.

— Сигурна ли си?

— Да.

Той я прегърна и бавно я поведе към спалнята.

— Страх ли те е?

— Малко.

— И мен ме е страх.

— Но ти и преди си го правил.

— Не и с жена, която обичам.

Спряха пред леглото. Корин бе обзета от нерешителност.

— Кори, никога не съм го правила.

— Знам — той обви кръста й. — Това е едно от нещата, които те правят специална.

— Не знам какво трябва да правя.

— Аз знам.

— Ако сгреша, ще ми помогнеш ли?

— Няма да сгрешиш.

— Защо си толкова сигурен.

— Защото у теб има нещо, което направлява постъпките ти. Винаги си била такава. Една крачка преди мен.

— Това става само когато не мисля.

— Никой не е казал, че сега трябва да мислиш.

— Искам да знам какво става.

— Аз ще ти казвам. Съгласна ли си?

Тя кимна.

Очите му бяха изпълнени с топлина.

— Да дръпна ли завесите?

— Не. Искам да гледам.

— Няма ли да се шокираш? — в очите му заиграха весели пламъчета. И той искаше да гледа, но предполагаше, че Корин ще се срамува.

— Искам да гледам.

— Добре — измърмори той и я привлече да седне на леглото. Погледна я и взе нежно лицето й в ръцете си. Започна да я целува и не престана, докато не почувства, че му отвръща. Представяше си голото й тяло, краката им — преплетени. Във въображението му се вихреха и други сцени, но си наложи да спре. Възбудата му неудържимо нарастваше.

С устни върху нейните, той спусна ръце към копчетата на блузата й. Разкопча ги.

— Докосни ме, Корин! — гласът му бе дрезгав. — Толкова отдавна копнея за ръцете ти.

Корин едва отвори очите си. Разтреперана, тя плъзна ръце около кръста му.

— Кажи ми какво чувстваш?

— Усещам топлината ти.

След минута-две колебание тя задвижи ръка по тялото му. Кори простена от удоволствие, но Корин, унесена от непознатите усещания, не чуваше гласа му.

— Имаш красиво тяло — каза му, сведе глава и го целуна.

Кори преплете пръсти в косата й и отметна назад глава.

— Корин! Господи! Корин! Искам още… Още… Докосни ме пак, по-надолу.

Корин бе изпаднала в унес. Тялото му я опиваше, горещината му сякаш я разтапяше. Говореше й нещо, но и думите сякаш се разтапяха.

— Трудно ми е да се концентрирам. Толкова е приятно.

— Опиши ми го. Още не сме започнали.

Тя го желаеше. Искаше да проумее как точно го възбужда и какво усеща той.

Преди да успее да промълви и дума, Кори я вдигна и я притисна към себе си. Зарови устни в косата й и зацелува врата й.

— Какво чувстваш? — попита го.

— Огън!

— Горещината все повече се увеличава — тя плъзна ръка в слиповете му.

Кори затаи дъх и простена. Ръката й се вкамени.

— Нараних ли те?

— Не. Напротив. Направи го отново.

Лицето й опираше в гъстата му медночервена коса. Страстта я бе завладяла. Полагаше напразни усилия да разбере дали има нещо, което не е наред. Имаше. Бе недостатъчно.

— Хайде да се съблечем — предложи Кори и измъкна блузата през главата й, а след това разкопча и сутиена. Сведе устни над зърната й.

— Искам те. Сега! — той свали бикините й и се загледа в дългите й красиви крака.

— За какво мислиш — прошепна тя.

— Мисля, че за пръв път виждам нещо толкова красиво, мисля още, че те желая неудържимо… По-силно от всичко на света!

Корин се усмихна. Думите му бяха награда за усилията й.

— Срамуваш ли се? — попита я той.

— Малко. Но се чувствам горда. Част от мен иска да се скрие, но другата част иска да бъде съзерцавана. Искам да ме докосваш. Искам… — тя хвана с две ръце слиповете му. — Искам да те видя.

— О, небеса!

Кори се изпъна назад и задърпа слиповете си. Не отделяше очи от лицето й.

— Не искам да те уплаша.

— Няма.

— Отново искам да те целуна и да те докосвам, но не само с ръце. С цялото си тяло.

Корин се опитваше да вникне в думите му, но не успяваше.

Кори не устоя на ласките й. Част от тялото му, върху която можеше да упражнява минимален контрол, бе достигнала невероятни размери. Знаеше, че няма да може да издържи дълго, но й беше обещал да я предупреждава какво предстои.

— Ще те целуна отново — той си играеше с езика й. — И ще те докосна, но този път не само с ръцете си.

Той се отпусна върху тялото й, ръцете му се плъзгаха по ерогенните зони, докато езикът му следваше движението на ръцете.

Кори раздели внимателно бедрата й. Корин имаше чувството, че тялото й изгаря в пламъци. Извика и се изви назад, като същевременно прие ръката му, която потъна в омайната влага на женствеността й.

И двамата бяха на края на способността си да се въздържат. Страстта ги караше да се слеят в едно.

— Погледни ме! — каза й Кори.

В погледа й откри как се вихри неудържимо желание.

— Искам да те любя. Сега. Искам да бъда в теб. За миг може да те заболи. Искаш ли?

— Обичам те!

И двамата извикаха думите едновременно, слели телата си едно в друго.

— Кори… Прекрасно е…

Той внимателно се дръпна назад, след това отново проникна в нея.

Думите бяха излишни. Страстта замъгляваше и чувствата, и усещанията им. Страстта бе любов, а любовта бе Кори.

Постепенно той определи ритъма. Огънят проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Внезапно стигнаха края и уморени се отпуснаха върху завивките.

— Като омагьосан съм — призна Кори.

— Това добре ли е или е зле?

— И добре, и зле.

Тя леко смръщи вежди, а Кори се ухили.

— Добре, защото никога не съм бил обичан така нежно. Никога вече няма да мога да се задоволя с по-малко.

— Надявам се. Само като си помисля за пропуснатото време… Можехме да го направим още на лодката или у нас на терасата.

— Да, но нямаше да бъде същото. Ти още не знаеше дали ме обичаш.

Корин притвори очи.

— Наистина те обичам — каза тя.

Сърцето му преливаше от радост, а тялото му бе отпуснато в блаженство. Единственото му желание бе да я убеди да се омъжи за него. Бе имал търпение и тя му се бе отдала. Надяваше се да бъде търпелив и докато се реши въпросът с женитбата.

— Обичам косата ти… — той се завъртя и я целуна. — Нямаш никаква нужда от къдрици.

— И да искам не мога да имам къдрици. Косата ми е права като слама.

— Така ми харесва. Ухае божествено! Цитрусовият аромат ме опиянява.

— Какво друго те опиянява?

— Дребни жени със стройни крака, пълни гърди и закръглени задни части. Обърни се. Искам да те огледам.

— Не мога да мръдна.

— Тогава сам ще проверя — той постави длан върху бедрото й.

— Кори?

— Приятно закръглени хълбоци. Моите не приличат на твоите.

— Нима?

Тя внимателно ги опипа.

— Прав си.

Целунаха се.

— Не искаш ли да ставаме?

— Още не.

— Добре. Не мислиш ли, че един горещ душ ще ти дойде добре?

— Точно сега не — опита се тя да го отмести, но не успя.

— Заедно?

Той я взе на ръце и я вдигна.

— Да. А после ще излезем да проучим града.

Ръцете й обвиха врата му.

— Ще се любим ли по-късно?

— Ако искаш.

— Искам. Сега.

— Корин — въздъхна той, — опитвам се да правя онова, което е най-доброто за теб. Недей да спориш.

Погледът й бавно се спускаше нагоре-надолу по тялото му.

— Желая те, но мисля, че се налага да почакаме — той не се осмеляваше да я докосне. — Винаги е било така — продължи той. — Но не искам да мислиш, че единственото, което ни свързва, е сексът. А сега искам да се изкъпем заедно. След това искам да излезем из града, да пазаруваме или просто да се разхождаме. Искам да те гледам, докато се обличаш и да бъда единственият мъж, който знае как изглеждаш без бельо.

— А ти знаеш ли? — сви устни тя.

— Знам — той се извърна и пусна водата да тече.

Корин плъзна ръка по гърба му и потръпна от удоволствие. Кори я изгледа и поклати глава. Прекрачи ръба на ваната, плъзна се върху нея и разтвори краката й.

— Невъзможна си — каза й и я целуна.

Харесваше й да гледа как мускулите му играят под пръстите й, приятно й бе да усеща възбудата му.

С нежни движения Кори галеше кожата й. После проникна в нея.

— Изключителна си. И съвсем не си скромна.

— С теб не съм. Успяваш да преобразиш нещата така, че да изглеждат напълно естествени.

— Те са естествени, Кори.

Корин се опита да помисли върху думите му, но той я изпълваше и я унасяше. А само до преди ден смяташе сексуалната им близост за невъзможна. Не й бе минавало през ума, че би могла да се отдаде на някой мъж.

 

 

Кори нямаше представа какво минава през ума на любимата му, докато се разхождаха из Атланта. Бе непрестанно заета да оглежда и да преценява мъжете. Никой не приличаше на Кори. Не си струваше да мисли за тях.

Обикаляха до премала, но когато се прибраха в хотела, Корин не бе уморена. Любиха се, преди да се преоблекат за вечеря, и продължиха през цялата нощ. В неделя сутринта закусваха в леглото, прибраха багажа си, но точно преди да тръгнат, импулсивно отново наизвадиха всичко и решиха да сменят резервацията си за полета за понеделник сутринта.

Бяха се приземили на острова. Кори нежно пое ръката й и я поднесе към устните си.

— Знам какво си мислиш — каза той. — Че щом сме се върнали, всичко ще свърши. Няма да стане така, Кори.

— Последните два дни бяха най-прекрасните в живота ми — Корин не посмя да признае, че точно от това се боеше. — Не исках да свършват.

— Не са свършили. И двамата сме заети, но това не означава не няма да се виждаме.

— Ти искаш ли?

— Шегуваш ли се?!

— Не искаш ли да си поемеш дъх?

— Дъх ще си поема, когато се съгласиш да бъдеш до мен всяка нощ.

— Кори…

— Да бъдеш навсякъде с мен.

— Не бих могла. Ще бъде ужасно.

— Не.

— Би могъл да дойдеш до апартамента ми.

— Искам те у дома.

— По-удобно ми е да работя в хотела.

— Ще те водя там сутрин, но вечер ще те взимам и ще бъдем заедно през нощта. Ще ти осигуря кола.

— По дяволите, Кори! Нали бях запланувала да отида до Балтимор в края на седмицата?

— Ще се върнеш. Това е планът. И искам да живееш с мен.

Сърцето на Корин заби лудо.

— Наистина ли мислиш, че можем да живеем заедно?

— Да.

— А ако другите спонсори на изследването решат, че сме ги измамили?

— Те ще си получат изследването. Дори ще се зарадват, че ще оставя на мира секретарките им.

Лицето му доби глуповат израз. Корин сви пръсти до болка около китката му.

— Ох! Не прави така, Корин. Не мога да променя миналото.

— Знам.

— Но не съжалявам, че с това вече е свършено.

— Сигурен ли си?

— Корин, помолих те да се омъжиш за мен. Е, само не се замисляй, моля те, че ще се сетиш за родителите си. Една от причините да не създам толкова време семейство, бе, че не познавах жената, с която бих искал да живея до края на дните си. Но щом не си готова за женитба, няма да те насилвам. Отбележи си, че не одобрявам идеята ти да се връщаш в Балтимор. Знам, че се налага. Работата ти е там, баба ти също. Ако имах власт, бих те заключил в дома си. Господи! Ако имах възможност, вече щях да правя приготовления за сватбата — той сви ръце в юмруци и се опита да се успокои. — И така — продължи той, — моля те да дойдеш да живееш с мен. Никога не съм молил друга за това.

— Нима?

— Не, госпожо, така че обмислете добре предложението ми.

— Ти си такъв романтик!

— Би могла да ме промениш.

— Не вярвам, че е възможно.

— Тогава не ме променяй.

— Ти спиш от лявата страна на леглото.

— И какво от това?

— И аз спя там.

— Но не спа отляво снощи, нито предната нощ.

— Само защото нямах сила да се помръдна или да те преместя.

Той комично се поклони пред нея.

— Щом се преместиш при мен, ще спя винаги в дясната половина.

— Кори…

— Престани да спориш, Корин. Вече казах, че ще живееш с мен, а основното правило…

Тя постави показалец върху устните му.

— Исках само да кажа, че понякога бихме могли да се любим и във вътрешния двор…