Стен Никълс
Легион на гръмотевицата (16)

15.

Джъп замахна и промуши най-близкия таласъм в гърдите. За миг в помещението се възцари мъртвешка тишина.

След това сякаш изригна адът.

Един от оръженосците дръпна копието на поваления таласъм и се нахвърли върху следващия. Страк и Хаскеер също скочиха срещу стражниците. Започна яростна борба за оръжията.

Групата на Джъп нападна Лекман и Олей. Те извадиха оръжия и встъпиха в яростен бой с ножове.

Джуджето обаче не успя да се включи в него. Размахал меч, на пътя му изскочи един таласъм. Джъп се приведе, за да избегне първия удар, подпря се на ръка и подкоси противника си с крак. Двамата се затъркаляха по земята, борейки се за меча.

Стиснал с една ръка ръката на таласъма, Джъп започна да го налага с другата по главата. Но отчаяният стражник отказваше да пусне оръжието. За щастие наблизо премина друг орк и го мушна с ножа си в гърба. Таласъмът изпищя и отпусна за миг ръце. Това бе достатъчно. Джъп издърпа меча, завъртя го ловко и го заби в гърдите му. След това скочи на крака и се присъедини към останалите.

На подиума Койла се биеше като дива котка, опитвайки се да се освободи от ръчищата на Блаан. Близо до нея Разат-Каджи крещеше заповеди, редували със звучни ругатни.

Страк успя да обгърне с ръце противника си, за да не му позволи да използва оръжието си. Докато се боричкаха, той му подложи крак и тупна отгоре му. След това го зашемети с няколко удара с глава. Накрая изтръгна меча от сгърчените му пръсти и го довърши.

Когато се обърна, откри, че Хаскеер се е въоръжил с копие. Беше го отнел от пазача, който го бе ударил. Страк си запроправя път през мелето, опитвайки се да достигне ловците на глави.

Междувременно пред Хаскеер се изправи друг таласъм. Стотникът не се поколеба нито за миг. Приклекна чевръсто, избегна първия удар, опря върха на копието в брадичката на противника си и го натисна рязко нагоре. Назъбеното острие разпори лицето на таласъма и помещението се разтресе от ужасения му писък. Хаскеер извади копието, от което капеше кръв, и се озърна за нов противник.

Все още притисната в мечешката прегръдка на Блаан, Койла викаше нещо. Думите й оставаха неразбрани, но тя сочеше един голям сандък върху подиума.

Лекман и Олей размахваха ножове, опитвайки се да задържат орките на разстояние. С пристигането на Джъп и Брегин, въоръжени с мечове, везните се наклониха в полза на орките.

Койла продължаваше да се мята в лапите на Блаан. Извика отново. Едрият мъж я стисна за врата, с очевидното намерение да го скърши.

Хаскеер се качи подиума. Един таласъм се опита да го спре, но оркът само наведе рязко копието и го промуши с такава сила, че острието се подаде от гърба на таласъма и се заби в стената. Хаскеер изостави оръжието, прекоси с няколко скока подиума и стигна до Койла и Блаан. Разат-Каджи стоеше в другия край на подиума и крещеше на телохранителите си да го пазят. Хаскеер не му обърна внимание.

Без да спира, използвайки набраната инерция, той стовари в движение мощен удар върху главата на Блаан. Огромният мъж нададе яростен рев. Хаскеер го удари отново на същото място. Блаан изсумтя от болка, пусна Койла и се обърна към новия си противник. Двамата започнаха да си разменят свирепи удари.

Койла хукна по подиума, стигна до сандъка и повдигна капака му. Сандъкът бе натъпкан с мечове, рапири и ятагани. Тя избра един двуръчен меч и преобърна сандъка от подиума. Той тресна на пода и се разцепи, а оръжията се затъркаляха на всички страни.

В бързината Койла не бе забелязала, че най-близо до падналия сандък са Лекман и Олей. Те се обърнаха и протегнаха ръце към мечовете. Но неколцина орки също се хвърлиха да си намерят подходящи оръжия. За броени секунди всички се превъоръжиха.

От бой с голи ръце и ножове, схватката прерасна в звънтящ дуел с мечове.

— Ловецо на глави! — провикна се Страк и се изправи пред Лекман. — Защитавай се!

— Ела да си го получиш, изрод такъв!

Джъп и оръженосците бързо си намериха нови опоненти. Страк и Лекман започнаха да се въртят един около друг. Ловецът на глави нападна пръв, решен да приключи набързо схватката. Той завъртя меч със смайваща скорост и обсипа Страк с удари. Страк ги отби, след това пристъпи напред и на свой ред премина в атака. Лекман се оказа също толкова опитен и в защита.

Двамата се сражаваха, забравили за всичко наоколо.

Джъп успя да се добере до Олей. Последният не бе толкова добър с меча, като Лекман, но това никак не означаваше, че бе неопитен. Пък и гневът и отчаянието му донякъде компенсираха липсата на умения.

Джуджето замахна хоризонтално, с намерението да отсече главата му. Олей отскочи назад и отвърна с още по-нисък удар, търсейки с острието на оръжието си корема на своя противник. Джъп съумя да отклони удара. Изправиха се един срещу друг и подхванаха наново схватката.

Мечове отбиваха копия, ножове се удряха в ризници, ехтеше звън на стомана. Един оръженосец вдигна масата и я стовари върху гърба на един таласъм. Друг го промуши с копие в гърдите. Въоръжен с боздуган таласъм се нахвърли върху орк и го повали на земята. Падналият успя да се претърколи, изправи се и отби следващия удар с меча си.

На подиума Хаскеер и Блаан бяха заети в яростен юмручен бой. Никой нямаше намерение да се предава.

Блаан успя да халоса Хаскеер по брадичката, но не успя да го повали. Хаскеер нададе безумен вик и отвърна със съкрушителен удар в търбуха на огромния мъж. Блаан се олюля, но също остана на крака. И двамата очевидно не бяха свикнали противниците им да остават прави след подобни удари. Това само разпали яростта им.

Блаан се хвърли с неочаквана за едрото му тяло пъргавина и обгърна с ръце изненадания Хаскеер. Двамата се сборичкаха, напрегнали мишци, със зачервени лица.

Койла се подвоуми дали да не избере роботърговеца, но друга цел я привличаше повече. Тя скочи от платформата. Един таласъм й препречи пътя. Двамата кръстосаха оръжия, таласъмът компенсираше липсата си на финес с бесни замахвания. Тя отбиваше всички удари, без особени усилия. В подходящия момент го препъна, премести центъра на тежестта си и заби меча си в окото му. Таласъмът изпищя и рухна.

Койла се насочи към ловците на глави.

Лекман и Страк продължаваха да си разменят удари. Но не те бяха целта й. Тя искаше Олей, който се сражаваше с Джъп.

— Мой е! — извика тя.

Джъп веднага я разбра, отстъпи назад, завъртя се и си намери друг противник. Койла зае мястото му и изгледа кръвнишки Олей.

— Мечтаех за този миг, копелдако!

— Дължиш ми го, кучко! — отвърна той и неволно докосна превързаното си ухо.

Звънът на мечовете им оповести началото на двубоя. Койла приклекна, подскочи рязко и завъртя дръжката на оръжието си. Олей се защитаваше с ярост, която сякаш бе на път да прерасне в паника. Ударите му бяха прекалено силни и доста неточни, но това ги правеше донякъде и непредсказуеми и опасни.

От своя страна Койла влагаше в двубоя омразата, която бе натрупала по време на пленничеството си при ловците на глави. Само кръв можеше да измие униженията, на които я бяха подложили. Тя удряше меча на Олей с такава сила, че беше цяло чудо, че досега не се бе строшил. Мъжът вече се задъхваше и явно беше на края на силите си. Беше забравил напълно за атаките и бе преминал в глуха защита.

Страк бе установил, че въпреки небрежния си вид Лекман се сражава като дявол. Боят с него изискваше пълна концентрация и сила.

Имаше една стара оркска поговорка, според която врагът се бие така, както разсъждава. Напълно в съответствие с природата си, ловецът на глави използваше финтове и лъжливи движения. Страк бе опитен в тази тактика и му отвръщаше със същото, макар че предпочиташе да се разправи с него бързо и директно.

Двамата се въртяха предпазливо, като се изучаваха един друг и търсеха слабите си места. Лекман скочи и замахна с меча към главата на орка. Страк парира удара и отвърна с мушване към гърдите. Но Лекман вече не беше на същото място. Двамата продължиха смъртоносния си танц.

Разат-Каджи бълваше яростни ругатни както на родния си език, така и на универсалния. Млъкна едва когато един от оръженосците се пресегна към подиума и го улови за крака. Търговецът на роби подскочи уплашено. Тъй като не разполагаше с оръжие, той вдигна един тежък чувал и го стовари върху главата на оръженосеца. Но не уцели и изгуби равновесие. Оръженосецът вдигна меч и разпори чувала. Дъжд от сребърни монети, парите, предназначени за ловците на глави, се посипаха във всички посоки. Орки и таласъми се захлъзгаха по тях.

Въпреки огромната си сила нито Блаан, нито Хаскеер успяваха да реализират надмощие. Хаскеер си даваше сметка, че трябва да приключи двубоя колкото се може по-бързо, защото силите му бяха на изчерпване. Двамата бяха вкопчени в свирепа прегръдка, като Блаан го бе обгърнал и го притискаше в обятията си. Оркът вдигна бавно свободната си ръка, стовари юмрук върху голата глава на ловеца и се опита да освободи притиснатата си ръка, като напъна мишци.

Лицето на Блаан се поду и зачерви от усилие. Той успя да издържи на атаката, но Хаскеер усети, че е нужно още съвсем малко, за да се освободи от хватката му. Изведнъж му хрумна друга идея — вдигна крак и го стовари с всички сили върху крака на Блаан. Човекът изрева от болка. Хаскеер продължи да мачка крака му с пета. Блаан издиша шумно и разтвори обятия, неспособен да задържа повече хватката.

Той се олюля и отстъпи, като накуцваше. Хаскеер направи няколко крачки и го изрита в слабините. Блаан нададе пронизителен вик. Без да губи нито миг, влагайки цялата си мощ, Хаскеер го засипа с бързи удари — по брадичката, стомаха, сетне отново в лицето. Блаан падна като отсечено дърво. Дървеният подиум се разтресе.

Хаскеер пристъпи напред и започна да го рита, като се целеше в най-чувствителните места. Блаан протегна ръка, улови го за крака и го повали до себе си. Двамата задраскаха в опитите си да се изправят. Накрая се надигнаха едновременно. Блаан вдигна юмруци и зае позиция. Отново се бяха върнали там, откъдето започнаха.

Койла бързо вземаше надмощие над Олей. Нанасяше му високи и ниски удари, принуждавайки го да се навежда и изправя, за да ги отбива. Но движенията му вече бяха забавени, а силите му се топяха. Тя усети, че схватката е към края си.

Джъп и оръженосците се сражаваха рамо до рамо, срещу изтъняващите сили на таласъмите, които бяха останали само трима-четирима и отстъпваха към подиума. Когато гърбовете им опряха в платформата, те започнаха да се бият като пощурели. Единият размахваше над главата си боздуган. Двама орки се шмугнаха едновременно и забиха мечовете си в гърдите му. Джъп се погрижи за другия, като изби оръжието от ръката му и го посече през шията.

Но със забавянето си бяха дали възможност на другите двама таласъми да се измъкнат. Те скочиха върху платформата и от там засипаха Върколаците с удари. Изправен зад тях Разат-Каджи ги окуражаваше с крясъците си.

Лекман и Олей също бяха отстъпили до подиума. И двамата вече си даваха сметка, че скоро ще загубят играта.

— Да изчезваме! — извика Лекман.

Партньорът му не се нуждаеше от повече подкани. Той обърна гръб на Койла и побягна. Двамата с Лекман се покатериха чевръсто на подиума. Страк и Койла ги последваха.

Олей се спъна и падна. Лекман му подаде ръка и му помогна да стане. Двамата се извърнаха и посрещнаха заедно атаката на Страк и Койла. Сега вече всички човеци и таласъми бяха на подиума. Повечето от Върколаците бяха долу и се опитваха да се покатерят.

Хаскеер и Блаан продължаваха да си разменят удари. Едрият мъж обаче вече се озърташе, осъзнал, че е дошъл моментът за бягство. Той започна да отстъпва бавно към другарите си.

Твърдо решена да не изпуска плячката си, Койла следваше Олей по петите. Усетил, че го застига, той се извърна и й се озъби:

— Какво може да те спре, кучко? — изръмжа ловецът на глави.

— Твоята смърт — отвърна задъхано тя.

Той се хвърли в атака. Койла отби с лекота ударите му. Олей си пое дъх и нападна отново. Тя не трепна. Отдал се на гнева си, той я засипваше обезумял със зле премерени удари. Повечето свистяха на педи от главата й. Койла се извъртя рязко и посече китката на мъжа. Тя тупна на подиума, а от чуканчето рукна фонтан кръв. Олей изкрещя, лицето му се изкриви от болка и ужас.

Койла вдигна меча си, за да го довърши.

Две яки ръце се пресегнаха зад нея и я обхванаха през кръста. Блаан я повдигна като перце и я запрати на пода.

Лекман дръпна Олей след себе си. Той продължаваше да хленчи. Зад него оставаше кървава диря.

Хаскеер се изправи пред Блаан. Грамадният мъж го удари с юмрук в корема. Хаскеер изпъшка и се преви. Блаан се затича към другите двама ловци и таласъмите. Когато ги наближи, спря и хвана за поставките за ръцете дървения трон на Разат-Каджи. Хаскеер бе станал на крака и се канеше да го нападне. Блаан вдигна трона над главата си, сякаш беше детска играчка, извъртя се и удари Хаскеер с него. Оркът изхвърча от подиума и се блъсна в стената.

Блаан повдигна отново трона и го запокити към орките пред платформата. Те се разпръснаха и дървеният трон се разби на пода.

Възползвайки се от настъпилото объркване, роботърговецът поведе таласъмите и ловците на глави към тайната врата в дъното. Първите вече се изнизваха през нея, когато Страк извика на орките да се качат на подиума.

Но вече беше късно. Вратата се затръшна в лицата им. От другата страна се чу стърженето на дръпнатите резета. Страк и още неколцина оръженосци се опитаха да разбият вратата, но тя не поддаде. Хаскеер се присъедини към тях, ала и това не помогна.

— Оставете — нареди им задъхано Страк.

Хаскеер продължи да блъска с юмрук по вратата.

Койла едва сега се надигна от пода, разтърси глава, приближи се към подиума и изкрещя.

— Ще убия това копеле!

— Внимавай! — извика Джъп и я блъсна настрани.

Едно копие профуча покрай тях и се заби в стената.

Беше го хвърлил ранен таласъм от другия край на стаята. Той се приближи и замахна с меча, олюлявайки се. Хаскеер се нахвърли върху него с голи ръце, изби меча от ръцете му, повали таласъма на пода и започна да го налага по главата. Въпреки че скоро таласъмът изгуби съзнание и престана да се съпротивлява, оркът продължи да го удря, а сетне го хвана за косата и започна да блъска главата му в пода.

Останалите се събраха около него и загледаха как превръща безжизненото тяло на таласъма в кървава пихтия.

— Струва ми се, че е мъртъв — промърмори по някое време Джъп.

— Зная бе, задник! — тросна му се Хаскеер, но продължи да излива гнева си.

Страк се засмя.

— Радвам се, че си отново сред нас, стотник.

Зад гърбовете им се разнесе трясък. Те се обърнаха. Един Застъпник решително си пробиваше път през останките на входната врата. Зад него се виждаха и други.

Койла въздъхна и рече:

— Мамка му, какъв ден.