Стен Никълс
Легион на гръмотевицата (1)

Какво се случи досега

Би било невярно да се каже, че някога в Марас-Дантия е царял мир. В земя, населена с различни раси, конфликтите са неизбежни. Но винаги е съществувала известна взаимна търпимост.

Това крехко равновесие е нарушено от появата на нова раса. Наричат се човеци и прекосяват негостоприемната пустиня, за да навлязат в Марас-Дантия от далечния юг. В началото са малцина, но с времето се превръщат в безчислен поток. Те не показват никакво уважение към народите, с които се срещат. Прекръстват земята на Центразия, и колкото по-многобройни стават, толкова повече злини причиняват. Запречват реките, изсичат горите, палят селата и лишават земята от скритите в недрата й скъпоценни ресурси.

Но най-лошото е, че изяждат магията на Марас-Дантия.

Насилвайки земята, те стопяват скритите в нея източници на енергия и изчерпват магията, която древните народи приемат за нещо естествено. Последвалите промени в климата напълно объркват сезоните. Лятото се превръща в есен. Зимата става по-дълга и поглъща пролетта. А от север бавно започва да настъпва гигантска ледена планина.

Скоро между Марас-Дантия и човеците избухва война.

Но сред древните народи още царят стари вражди, подклаждани от действията на измамните и хитри джуджета. Мнозина от тях дори застават на страната на хората и се превръщат в оръдия за подлите им замисли. Други обаче остават верни на каузата на древните народи.

Но хората също са разединени от религиозна схизма. Пантеонистите, последователите на политеизма, се придържат към древните езически обичаи. Техните съперници развяват знамето на Унията. Известни като унисти, те се прекланят пред значително по-младия култ на монотеизма. И двете групи са фанатизирани, но по-многобройните унисти се отличават с крайните си убеждения и изключителната си агресивност към иноверците.

Сред всички древни обитатели на Марас-Дантия орките открай време са известни като най-войнолюбиви. Може би това се дължи на факта, че те единствени са напълно лишени от магически способности. Затова пък са винаги в центъра на събитията.

Страк е умен и умел командир според оркските стандарти. Той е капитан на дружина от трийсет подбрани войници, известни като Върколаците. Под него има двама стотници, Хаскеер и Джъп. Хаскеер е безжалостен и непредсказуем, а джуджето Джъп е единственият представител на друга раса в дружината. Може би по тази причина към него се отнасят с известна подозрителност. Под тях са десетниците Алфрей и Койла. Алфрей е най-възрастният член на дружината и знахар, специалист по лечение на бойни наранявания, а Койла е даровит стратег и единствената женска сред Върколаците. Под техните заповеди са двайсет и петима оръженосци.

Върколаците служат на кралица Дженеста, могъща магьосница, привърженичка на каузата на пантеонистите. Кръстоска между човек и нияд, Дженеста се слави с жестокостта си и сексуалната си ненаситност.

Изпратени на тайна мисия, Върколаците щурмуват селище на унисти, за да вземат стар, запечатан цилиндър. Освен реликвата, те отнасят от селището и два чувала пелуцид. Сред орките това вещество е известно като „предвестник на кристалната светкавица“.

Но Страк допуска грешка — позволява на войниците да отпразнуват победата с тази плячка. Пробуждайки се едва на следващата сутрин, те са обхванати от страх, че ще закъснеят със завръщането си в замъка на Дженеста, което ще породи ужасния й гняв. Но докато бързат назад, орките се натъкват на засада на коболди и въпреки отчаяната съпротива, която им оказват, се разделят с реликвата. Вече няма никакво съмнение, че Дженеста ще ги накаже сурово, и Страк взима решение да преследват коболдската банда и да си възвърнат реликвата.

Междувременно Дженеста нарежда на генерал Кустан, главнокомандващ нейната армия, да организира издирване на Върколаците. Генералът изпраща отряд оркски бойци, под командването на капитан Делорран, който питае лична ненавист към Страк. По същото време Дженеста установява контакт със своите две сестри, Адпар и Санара. Разделени от огромни разстояния, те поддържат телепатична връзка. Но царящото помежду им недоверие й пречи да разбере дали някоя от сестрите й знае къде са Върколаците и откраднатата реликва.

Докато преследват коболдите, Страк е споходен от поредица ярки сънища, наподобяващи видения. В тях той се озовава в свят, заселен единствено от орки, които живеят в хармония помежду си и с обкръжаващата ги действителност. Орки, които не са чували нищо нито за хората, нито за останалите древни народи. Те живеят в богата земя с чудесен климат.

Страк започва да се бои, че губи разсъдъка си.

Убеден, че Върколаците са станали изменници, Делорран си позволява да удължи крайния срок, който му е отреден за откриването им, рискувайки да предизвика гнева на Дженеста. Но подхранван от омразата си към Страк, той е готов да поеме този риск.

Страк отвежда дружината си в Черна скала, родната земя на коболдите. Това е опасно пътешествие, през време на което те откриват оркски лагер, пълен с мъртви женски и малки, покосени от човешка болест, срещу която орките нямат защита. По-късно, близо до човешкото селище Тъкашка ливада, Върколаците са нападнати от унисти. Когато най-сетне дружината се добира до Черна скала, тя успява да издебне коболдите и да си върне откраднатата реликва. При тази акция те спасяват и един гремлин на име Моббс, книжник, изучаващ древни езици, отвлечен от коболдите, за да преведе пергамента от цилиндъра. Според Моббс в цилиндъра се съдържа предмет, който може би има пряко отношение към възникването на древните народи. Моббс смята също и че по някакъв начин тази реликва е свързана с Вермеграм и Тентарр Арнгрим, митични фигури от далечното минало на Марас-Дантия. Вермеграм е могъща магьосница, нияд, майка на Дженеста, Адпар и Санара. За нея се говори, че е убита от Арнгрим, чиито магьоснически способности са равни на нейните. Самият Арнгрим е изчезнал безследно.

Завладяващият разказ на Моббс пробужда духа за бунт в дружината. Страк предлага да бъде отворен цилиндърът и единствените, които възразяват, са Хаскеер и неколцина оръженосци. В цилиндъра намират изработена от непознат материал сфера с различни по дължина лъчи. Заради приликата с една детска играчка, използвана от малките орки, те я наричат „звезда“. Моббс обявява, че това е „инструментум“ — тотем за голяма магична сила, смятан за митичен. Ако бъде съединен с други четири такива звезди, тотемът може да разкрие истината за древните раси — истина, която според друга легенда ще им осигури свободата. По предложение на Страк Върколаците решават да напуснат службата си при Дженеста и да продължат самостоятелно издирването на останалите четири реликви.

Моббс разполага с известни сведения за възможното местонахождение на друг подобен инструмент. Докато е в плен при коболдите, той ги чува да говорят за Троица, унистко селище, управлявано от тираничния Кимбал Хоброу. Страк и дружината поемат нататък. Моббс се отправя към свободното пристанище Хекълой, но се натъква на Делорран, който го убива.

Разярена от неуспешното издирване на реликвата, Дженеста нарежда да екзекутират генерал Кустан и го заменя с по-млад офицер на име Мерсадион. Преследването на Върколаците е подновено.

Дружината успява да отбие атаката на Делорран и да избяга от драконите на Дженеста. Но след това Хаскеер се разболява от опасна треска, вероятно причинена от човешка болест. Когато стигат Троица, се оказват пред стените на непробиваема крепост. Скоро обаче откриват, че всеки ден унистите вкарват вътре джуджета, които използват като работници. Джъп успява да се внедри в една такава група и да влезе в града. По щастлива случайност вътре открива звездата, но междувременно се запознава отблизо и с Хоброу. Джуджето открива, че Хоброу и сподвижниците му отглеждат силно отровни растения, с помощта на които възнамеряват да подложат на масов мор древните народи. Джъп успява не само да открадне звездата, но и да запали разсадника на растенията. Няколко дни войниците на Хоброу преследват Върколаците, но те успяват да им се измъкнат. Благодарение на наученото от Джъп в Троица, те се отправят към Прокоп, забранената земя на тролите, където се надяват да намерят следващата звезда.

Делорран се завръща в двореца на Дженеста с празни ръце, за което заплаща с живота си. Изгубила вяра в своите подчинени, Дженеста наема за издирването на Върколаците трима ловци на глави, специалисти в залавянето на избягали орки — човеците Мика Лекман, Грийвър Олей и Джабез Блаан.

Хаскеер успява да пребори треската, но след възстановяването си започва да се държи странно. Когато наближават Прокоп, Страк го оставя на грижите на Койла, на която поверява звездите, и повежда останалата част от дружината към подземната страна на тролите. Скоро обаче попадат в клопка, устроена от тролите, и отрядът е разделен от свлачище. Страк и Алфрей продължават напред, а Джъп и Върколаците са принудени да се върнат. По същото време, споходен от внезапно умопомрачение, Хаскеер напада Койла и избягва със звездите. Койла тръгва след него, но внезапно е обкръжена от трима непознати човеци. Те препъват коня й и я залавят.

Страк и Алфрей попадат в плен на Таннар, страховития цар на тролите, който се заканва да ги принесе в жертва на своите богове.

А на дръжката на ритуалния нож, с който Таннар се готви да извърши жертвоприношението, пленените орки зърват третата звезда.