Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sweet Wind, Wild Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2011)
Разпознаване и корекция
Еми (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2012)

Издание:

Елизабет Лоуел. Нежни ветрове

ИК „Коломбина прес“, София, 1999

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-706-058-9

История

  1. — Добавяне

Епилог

— Карсън? Ти ли си? Свърши ли вече? — попита Лара, надигна се над екрана на компютъра и му се усмихна с любов, когато го видя да влиза в библиотеката. Чудеше се какво ли пак е донесъл да й покаже. Миналата седмица беше малко речно камъче, което приличаше на цвете със зелена тичинка, преди това клонче от вечнозелено растение, което блестеше от дъждовни капчици. Веднъж, през есента, я изнесе навън на ръце, за да послушат песента на гмуркачите, докато нощта постепенно се сгъстяваше около тях.

— Искам да ти покажа нещо — каза той, наведе се и я целуна по разголената шия. — Имаш ли време?

Тя се обърна и сложи длан върху лицето му.

— За теб винаги имам време.

Карсън взе ръката й, нежно я целуна гледайки я с обожание, после бавно я изправи от стола, радвайки се на доверието, с което се обляга на ръката му.

— Как върви? — попита той като посочи към компютъра.

— По-добре. Много ми помогна като свърза спомените на работниците с дагеротипите на Блакридж — каза тя и обгърна врата му с ръце. — Не си спомням дали ти благодарих.

— Отблагодаряваш ми се с всяка минута присъствие, с всяка своя усмивка. — Той се наведе над нея и я целуна. — Обичам начина, по който ми благодариш, обичам и аз да ти отвръщам със същото. — Нежно я придърпа към себе си, наслаждавайки се на топлия й дъх и на заоблената форма на бременността. Поколеба се, преди да я пусне. — Ако още малко се забавим, пак ще започне буря и няма да можем да излезем до следващата пролет — засмя се той и без да чака отговор я поведе към колата. Спря пред нисък хълм, чиято форма събуди спомените й. Заедно се заизкачваха нагоре. Лятната тучна трева беше попарена от сланата и образуваше плътен кафеникав килим, който се раздвижваше от есенните дъждове и ветрове. Скоро щяха да дойдат зимните бури и земята щеше да заспи под бяло одеяло, събирайки сили за пролетното пробуждане.

— Затвори очи.

Тя го послуша. Краката й се отделиха от земята и Лара склони глава на гърдите му. Усети как я носи нанякъде и след малко той я пусна да стъпи на земята.

— И сега? — попита тя.

Без да й отговори той застана зад нея и я прегърна, за да й прави завет от вятъра.

— Сега погледни.

Тя отвори очи. Пред нея се простираха обширните пасбища на Рокинг Би, разположени от двете страни на криволичещата река. Едно стадо се беше разпиляло под краката им и каубоят го събираше на кон. Откакто първите Блакридж бяха дошли по тези места и бяха поставили началото на нов живот, само оградите се бяха променили. Точно това я доведе да види. На по-малко от ръка разстояние пред нея стоеше първият граничен камък, който беше поставил началото на историята на ранчото.

— Ти си го намерил! — развълнувано извика тя.

— Ето оттук е започнала мечтата на Блакридж и Чандлър и аз мога да докосна този камък, да видя същата долина, да застана на същия хълм. Всичко е тук такова, каквото е било! Вече нищо не липсва!

Тя се обърна и го дари с най-лъчезарната си усмивка. Ръката му се плъзна по заобления й корем. Сякаш усети под дланта си нетърпението на бъдещето им дете по-скоро да излезе на бял свят и да стъпи на земята, населявана от неговите предци и където щяха да живеят неговите внуци. Всеки път, когато полагаше ръка върху утробата й, се удивяваше на мистериозното усещане, че в нея расте живот.

— Да, наистина, нищо не липсва — каза той и докосна устните й. — Всичко е тук между ръцете ми и името му е любов. Обичам те, Лара.

Усети как тялото й потръпна. Целувката им беше сладка и дива като вятъра, който обикаляше света и свързваше миналото и настоящето в едно красиво бъдеще.

Край
Читателите на „Нежни ветрове“ са прочели и: