Елизабет Лоуел
Нежни ветрове (7)

Седма глава

На избелелия дагеротип се виждаше назъбеният скалист връх, постоянно брулен от вятъра. По-надолу се простираше плодородната долина, прорязана от реката. Нямаше никакви огради, нито заграждения, само трева и групи върба и елша. Малките черни точици, които се забелязваха по поляната, вероятно бяха елени или лосове.

Лара знаеше, че това не е добитък, защото първите стада на Блакридж бяха докарани от Тексас по-късно. Тя откри дагеротипите сред документите на дядо си. На гърба им Чейен беше написал със старовремски ръкописен почерк:

„Първият граничен камък на Рокинг Би. Снимка, направена от Карсън Блакридж след гражданската война и преди докарването на стадата през 1867 г.“.

Лупата, с която внимателно разглеждаше снимката проблесна на слънцето. Тя вдигна поглед и огледа долината, в която трябваше да се намира граничният камък, за който споменаваше дядо й и който вероятно се е запазил повече от век. През последните няколко седмици се научи да не обръща внимание на новопостроените огради и къщи и на променения вид на езерото, чиито брегове се бяха изместили на юг.

Шадоу пристъпи от крак на крак, прогони една муха и отново задряма. Движенията на коня не разсейваха вниманието й, защото откакто прекарваше толкова много време върху него, свикна с навиците му. Възседнала кобилата съпровождаше старите работници, които й разказваха истории за отминалите времена. Свободните часове между интервютата Лара прекарваше в търсене на старите граници на ранчото.

След пикника на Лонг Пул дори Карсън се увлече в издирването на липсващия камък. Заедно съставиха списък на всички гранични знаци с вероятното им местоположение. Дни наред тя обикаляше тези места и ги фотографираше. Намери всички, с изключение на един, този, който беше запечатан на дагеротипа.

— По дяволите — промърмори Лара. — Това трябва да е върхът и мястото под него. Освен всичко сме в същия сезон като тогава — цветята цъфтят, снеговете по върховете се топят. Горе-долу и същата част на деня е, защото сенките падат така, както на снимката. Дори вятърът духа от същата посока, както се вижда от наклонената трева. Разбира се, тревата! — възкликна тя и се изправи в седлото. Бързо скочи от коня и започна да обикаля мястото във всички посоки.

Оказа се доста трудно, защото тази част на Рокинг Би отдавна не се използваше за пасбище и тревата беше избуяла и на места стигаше до пояс. Лара плуваше като в жива, зелена река. Често забелязваше светли камъни, но всеки път се разочароваше, защото се оказваха естествено разпръснати скални отломки, а не граничните камъни поставени преди век, за да отбележат първата източна граница на ранчото. След няколко минути по челото й заблестя пот. Въпреки че бе едва началото на юни, земята вече излъчваше жега. Тя си помисли, че по-добре би било, ако слънцето не е така щедро и че пътешествието й през тревите щеше да бъде по-лесно в хладен ден.

— Часовникът ли си изгуби — сепна я гласът на Карсън. Толкова се бе увлякла в търсенето, че дори не бе чула тропота на коня му.

— Карсън! Ти откъде се взе — възкликна тя с очи, блеснали от приятната изненада. Изражението на лицето й го обнадежди. Точно така му се усмихваше преди години, когато неочаквано влизаше в кафето, където работеше. Отдавна не беше виждал тази усмивка и едва сега разбра, колко му е липсвала.

— Една от кравите тръгнала към Хет Крик — посочи той някъде в далечината. — Видях те, че сновеш напред-назад и се отбих да видя какво правиш.

— Търся онзи проклет камък. А как е кравата?

— Мъртва е — промърмори той и започна да разтрива врата си. — Това е третата за тази седмица. Може да е само съвпадение — и трите бяха стари животни, но все пак извиках ветеринаря — въздъхна той. — Значи все още търсиш старата граница. Защо? Толкова ли ти е необходима?

Лара замълча, чудеше се как да му обясни нещо, което му е напълно чуждо. Търсеше камъка не само заради книгата, която пишеше, но защото това беше изгубена частица от миналото, която чакаше да бъде открита.

— Просто обичам да търся липсващите части и да ги сглобявам — каза тя.

— Никога няма да престанеш да се ровиш в миналото, нали?

— Никога, много е забавно — засмя се тя. Избърса челото си с ръкав и нахлупи обратно шапката си. Не забеляза как лицето му потъмня при мисълта, че колкото по-трудно й е да открие нещо, толкова по-усърдно го търси. Имаше една част от миналото, която трябваше да остане скрита за нея. Карсън благодареше на Бог, че тези събития бяха извън времето на нейната история. Страхуваше се, че със своята интелигентност и прозорливост тя ще достигне до факти, които не трябваше да научава. Лара забеляза промененото му изражение.

— Знам, знам — каза тя като се усмихваше колебливо. — Не обичаш да се обръщаш към миналото, но аз съм историк, това ми е работата.

Той с мъка й върна усмивката. Въпреки страховете си, обичаше да я вижда оживена от ровенето в историята.

— Добре, и на мен няма да ми навреди да потърся малко с теб купчината камъни. — Той слезе от коня и тръгна успоредно с нея.

— Сигурен ли си? Знам, че не ти е приятно, когато става въпрос за историята на Рокинг Би. — Лара не можеше да си обясни на какво се дължи дълбоката му ненавист към миналото на ранчото. Понякога си мислеше, че като осиновено дете, той винаги се е чувствал чужд на фамилията, но това не беше достатъчно да предизвика такава омраза. Отдавна търсеше отговор на този въпрос, но добре знаеше, че не трябва да го поставя директно. Не обичаше да го вижда мрачен, а винаги ставаше такъв, когато заговореха за това.

— Нямам нищо против да се помотая с теб. До гуша ми дойде от умрели крави. — Той отново разтърка врата си.

— Сигурна съм в това — направи гнуслива физиономия тя.

— И така, как ще продължим търсенето? — Той отново опита да облекчи с ръка стягането във врата си. Тази болка започна от деня, когато отвори завещанието на Лари Блакридж и заради него беше прекарал много безсънни нощи.

— Първо се хващаме за ръце — нареди тя.

— Добро начало! — Лицето му омекна, свали работните си ръкавици, натъпка ги в джоба си и й подаде ръка. — Значи ще се държим за ръце! Явно погрешно съм си мислел, че работата на историка е скучна.

При вида на нежната усмивка и изморените му очи тя импулсивно взе ръката му, целуна я и я допря до бузата си. Усети как той помръдна с пръсти и лекичко я погали. Тази ласка беше толкова сдържана, че й се прииска да заплаче. Очевидно Карсън правеше всичко възможно, за да не наруши обещанието си, че няма да иска нищо от нея. Той я даряваше с толкова внимание и радост, а тя не му даваше нищо в замяна.

— Работиш твърде много, Карсън — прошепна Лара. — Изглеждаш много изморен. Не искам да си губиш времето заради някакъв граничен знак, който нищо не означава за теб.

Той за миг затвори очи, наслаждаваше се до болка на усещането от допира на меката й буза до ръката му. След пикника на Лонг Пул Лара все по-често го докосваше й се държеше по-свободно, но далеч не толкова отзивчиво, колкото той се надяваше. Все пак в красивите й очи виждаше нежност.

— Нямам нищо против да потърсим заедно, лисичке — каза той с дълбок глас. — Най-приятната част от деня е, когато съм с теб.

Лара не разбра дали той пристъпи към нея или тя към него, но се намери в прегръдките му и се почувства уютно като у дома. Здраво се прегърнаха сякаш се страхуваха, че някой ще ги раздели. Постепенно ръцете им се отпуснаха. Той притисна главата й към гърдите си, галеше косата и гърба й и безмълвно благодареше за удоволствието да я държи в обятията си. Тя обгърна с ръка стройната му талия, а другата прокара по мускулестия му гръб, опитвайки да прогони насъбраното напрежение, което толкова отдавна беше заседнало в душата му, че той вече не си спомняше времето, когато е бил спокоен. Тя вдигна глава към него — напрегнатото му изражение изчезна, той притвори очи и на лицето му се изписа блаженство. Мисълта, че само една прегръдка е достатъчна, за да го успокои, възпламени емоциите й. Трябваше отдавна да го направи. Всяка вечер, когато се появяваше с посърнало лице и с ръка на врата си, на нея й се искаше да го приласкае и да го успокоява, докато усмивката отново грейне върху лицето му, както преди години.

— Имам по-добра идея от това да трамбоваме до мрак — оживи се тя.

Карсън издаде няколко басови тона, които трудно можеха да се оприличат на думи. Лара се усмихна и леко докосна ризата му с устни, той усети, притисна я силно към себе си и продължи вече по-смело да гали косите й.

— Днес е свободния ден на Йоланта, нали така? — продължи Лара.

Карсън кимна.

— Защо да не сготвя вместо нея. Можеш да си донесеш сметките вкъщи — побърза да се застрахова тя. — След вечеря ти ще работиш върху тях, а аз ще преглеждам архива на Чейен. За десерт ще ти направя масаж, защото знам, че винаги след работа те заболява гърбът. Как ти звучи предложението?

Лицето му светна.

— Звучи ми невероятно! Ще отидем веднага щом свършим с твоята историческа експедиция. Предполагам, че ще мога да ти помогна с нещо.

— Не е необходимо и ти да се луташ в тази гъста трева.

— Но аз искам, обичам да те държа за ръка. А също така обожавам… — гласът му пресекна. — О, господи, Лара, няма нищо по-хубаво от това да те държа в прегръдката си! — Той едва прошепна последните думи.

Тя толкова силно се развълнува, че цялата се разтрепери. Стегна обръча около кръста му и го погледна в очите, чийто цвят бе станал наситено кехлибарен. Искаше да я целуне, но знаеше, че той няма да си го позволи, въпреки че имаше същото желание. Карсън твърдо спазваше обещанието си и много внимаваше да не я изплаши. Ако искаше целувка, тя трябваше да направи първата стъпка.

— Мога ли да те целуна? — попита тя. Гласът й бе колеблив, а очите издаваха вътрешната й борба. Мечтаеше за тази целувка, но още докато обръщаше лице към него, спомените я предупредиха да внимава.

— Много бих искал — категорично отговори той и погледът му се спря върху устните й.

Тя усети как цялото му тяло мигновено реагира на предложението й, но продължаваше да се владее и не направи нищо повече от това да я притисне по-силно към гърдите си. Това я окуражи. Толкова много искаше отново да усети удоволствието от допира му, но спомените все още бяха силни и я дърпаха в обратната посока.

Карсън забеляза колебанията й. Въпреки непреодолимата жажда, която го измъчваше, той не докосна треперещите й устни. Знаеше, че трябва да остави желанието само да пребори страха й и така тя щеше да се почувства много по-спокойна и сигурна.

Лара се повдигна на пръсти и целуна ъгълчето на красиво изрязаните му устни. След това притисна своите устни у неговите. Беше решила да спре до тук, но меките му мустаци събудиха у нея сладки спомени. Бързо й мина през ум, че той е прав — трябваше да се сеща не само за неприятните моменти. Прекрасно беше усещането да разтвори устни, да усети вкуса му и бавно да му се наслаждава. Ръцете й колебливо пропълзяха по гърдите и обгърнаха врата му. Тя го целуна, после пак и пак, очаквайки да й отговори с език, но Карсън не го направи. Лара се дръпна назад и го погледна въпросително. Очите му бяха затворени, а по лицето му разбра, че с цялото си съзнание е потънал в удоволствието на нежните й целувки. Обнадеждена, продължи да го окуражава, но той отново не предприе нищо.

Объркана и изплашена, тя се чудеше какво да направи, за да го накара да разтвори устни. Нямаше никакъв опит в интимните игри и не беше свикнала да поема инициативата. След като Карсън я напусна й трябваше много време, за да приеме дори само покана за среща. Мъжете, с които беше излизала толкова силно я желаеха, че винаги се държаха агресивно. Именно това я отблъскваше — те искаха от нея онова, което беше предложила на Карсън и той бе отхвърлил. Просто не успя да се влюби в никого така, че да поеме емоционалния и физически риск и отново да опита. В резултат на това имаше толкова опит в любовта, колкото преди четири години. Сега искаше да направи целувката с него по-интимна, но не знаеше как.

Отново го целуна, притискайки силно устните си о неговите. Този път успя да усети вкуса му, но това не беше достатъчно. Отново отдръпна глава и погледна устните му, сякаш бяха загадка, която трябваше да разгадае.

— Карсън?… Защо не… — Изведнъж й се стори, че формулирането на това, което иска, е по-интимно от самата целувка. Беше готова да се откаже, но усети възбудената му плът и сигурността, че я желае й даде сили. В края на краищата, преди две седмици на Лонг Пул той пое риска да й се предложи. Той беше нейният подарък и сега тя трябваше да намери начин да махне опаковката му. — Защо не разтвориш устни — попита накрая тя.

— Искаш ли да го направя? — усмихна се той.

— Да, но не знам как да те накарам… Не, не исках да кажа „да те накарам“, звучи ужасно, искам ти да го пожелаеш. Не знам как да ти покажа, че го очаквам, освен с думи. — Тя се изчерви и зарови лице в ризата му. — Карсън, помогни ми — отчаяно изхлипа тя. — Знам за целувките само това, което научих от теб преди четири години.

За момент изненадата измести страстта от лицето му. Той предполагаше, че за тези четири години Лара може да не е загубила девствеността си, но поне е набрала достатъчно богат опит в любовната игра и последната стъпка щеше да е повече технически, отколкото емоционален проблем. Той осъзна, че вероятно отново я наранява и прекършва чувствените й желания. Значи преди време, когато му каза „обичам те“, тя е била напълно искрена. Тогава, както и сега, той не вярваше в любовта, не и във вида, в който я разбираше Лара. Малко по малко откриваше колко дълбоки са чувствата й и колко страдание може да й причини. Това го вдъхновяваше да й дава толкова наслада, колкото любов му даряваше тя.

Карсън я придърпа близо до себе си и я целуна по челото.

— Няма нищо лошо да ми казваш какво искаш — успокои я той нежно. — Всъщност, даже действа възбуждащо. Но ако думите те притесняват, просто прокарай език по устните ми. — Той се засмя гърлено. — Можеш да бъдеш сигурна, че веднага ще разбера какво ми казваш с това. Даже можем да се договорим така: по какъвто начин ти се отнасяш към мен, същото ще правя и аз, но инициативата винаги ще е твоя, съгласна ли си?

Тя го погледна. Очите му издаваха нетърпение и страст.

— Добре — усмихна се Лара. Отново се вдигна на пръсти и допря устни до неговите. Бавно отвори уста и езикът й колебливо мина първо по долната, после по горната му устна. Веднага усети тръпката, която прониза тялото му и чу тихия му вопъл. Той повтори нейните движения оставяйки топла, влажна следа върху устните й. Тя въздъхна със звук, който наподобяваше името му. Връхчетата на езиците им се срещнаха, отдръпнаха се и после пак се докоснаха. Това не беше достатъчно. Лара искаше така да притисне устни о неговите, че да станат като едно цяло. Някога го бяха правили и добре си го спомняше, само трябваше да му покаже, че го иска. Прокара пръсти през косата му, шапката тупна на тревата до нейната. Притисна главата му към своята, наклони се малко встрани, опитвайки се максимално да проникне между устните му. Спомни си, че преди време той я целуваше по този начин и тя чувстваше удоволствието чак в петите си.

Карсън усети топлия й дъх в устата си и издаде тих звук на удоволствие. Нетърпеливо очакваше първа да докосне езика му, после я вдигна на нивото на лицето си. Бавно започна да я целува като все по-дълбоко засмукваше устните й. Пламенната й реакция го възпламени още повече. С мъка се въздържаше да не я повали на тревата и телата им да се свържат още по-дълбоко. Желанието му бе толкова непреодолимо, че Карсън сам се изненада от себе си. Осъзна, че въпреки многото жени, с които е бил през последните години, нито една от тях не бе желал истински. Не беше изпитвал подобно нещо — цялата му кръв сякаш се събра в слабините, главата му се замая и коленете му омекнаха. Бавно я спусна на земята. Сам не разбра откъде намери сили да спре, вместо да утоли глада си с нежното й тяло.

Когато прегръдката му се разхлаби, тя леко залитна. Усети, че ако не я подкрепя, ще се свлече в краката му. Единствено мисълта, че всеки момент може да се строполи върху тревата, я накара да откъсне устни от неговите.

— Дръж ме здраво — прошепна Лара и едва позна гласа си. — Краката ми… — безпомощно се засмя тя. — Какво ми направи, Карсън, сякаш костите ми омекнаха!

— И аз така се чувствам и тъкмо щях да те попитам същото. — Той автоматично се наведе над нея, готов да продължи с целувките, но бързо се отрезви, вдигна глава и дълбоко пое дъх.

Лара се усмихна успокоена, че и той чувства същата слабост в коленете. Очите й отново се спряха върху устните му, алени от горещите целувки и от притока на кръв. Бавно се надигна на пръсти, опряла тяло на гърдите му. През блузата си усещаше топлината и релефа на силните му мускули, сърцето й влезе в бързия ритъм на неговия пулс. Затвори очи и приближи лице към неговото, връхчето на езика й пробяга като неуловим вятър по устните му.

— Нарочно ли го правиш? — попита той сериозно.

— Кое?

— Нарочно ли ме тормозиш? — Езикът й спря в ъгълчето на устата му.

— Тормозя ли те?

— Да — отговори той, но в гласа му нямаше гняв, а само лека закачка и желание.

Изведнъж тя се сети за един от начините, по които той измъчваше нея преди години. Хвана нежно долната му устна между зъбите си и прокара език по ръба й. Той веднага й отговори като мина с език под горната й устна. Тя разтвори устни и те отново се сляха в целувка.

— Никога не съм предполагал, че толкова силно мога да се вълнувам — каза Карсън. Очите му бяха замъглени от страст, станаха жълти и само един зелен пръстен заграждаше зеницата му. — Трябва да ме оставиш да дойда на себе си, иначе ще си загубя ума, ще забравя всички обещания и ще те хвърля на тревата.

Тази мисъл едновременно засили желанието й, но и я изплаши. Карсън усети това по устните й, които омекнаха, но тялото й се внезапно се скова.

— Знам — кимна той. — Твърде рано е за теб, нали?

Лара затвори очи.

— Съжалявам — прошепна тя.

Той сложи пръст върху устните й.

— Замълчи, малка лисичке. Няма за какво да се чувстваш виновна. С тези целувки ми даде повече, отколкото заслужавам.

— Но ти… — погледът й се спря върху слабините му.

Той се усмихна иронично.

— Да, наистина, възбуден съм. Извинявай, ако това те притеснява, но нищо не мога да направя, докато си около мен.

— Ако мен притеснява, какво остава за теб!

— Скъпа, много повече бих се притеснил, ако след такава целувка в тялото ми не настъпят никакви промени — засмя се той.

— А сега, приготви се да ти покажа нови наслади — заедно ще повървим по чудната пътека на историята — каза тя и му подаде ръка.

— Натам ли води пътят на насладата, към историята! — усъмни се Карсън. — Винаги съм си мислил, че историята е доста скучно нещо. — Те преплетоха пръсти.

— Зависи какво разбираш под наслада и как гледаш на историята.

— Познай какво разбирам под наслада — лукаво подхвърли той.

Тя се изчерви, но повече от удоволствие, отколкото от свян.

— Наистина ли толкова ти хареса целувката — попита Лара, сякаш сама искаше да се убеди, че е била реалност.

— Да, наистина, но знам, че учените обичат сами да проверяват достоверността на информацията, така че можеш сама да се увериш. Позволявам ти да направиш проучване като бръкнеш в джоба на панталоните ми.

Той толкова сериозно я подкани, а страстта така откровено се изписа на лицето му, че тя забрави за собственото си объркване. С изненада установи, че мисълта да прокара ръце по слабините му съвсем не й се струваше толкова неприемлива и даже усети как тялото й мигновено реагира на предложението му.

— Засега мисля да се огранича с изследванията върху Рокинг Би — отсече тя като се стараеше да избегне погледа му и да потисне усмивката, която играеше върху устните й. При вида на тази усмивка, Карсън хвана ръцете й и нежно погали дланите й със своите.

— Откъде започваме с търсенето? — Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае въпроса. Чувственият допир на кожата му прогони мисълта за Рокинг Би. Настоящето бе много сладко, за да има желание да се връща в миналото.

— Откъде започваме ли… — Тя вдигна поглед към него. Слънчевата светлина превръщаше очите му в искрящи топази и сякаш се заплиташе в гъстите му коси, в които все още се забелязваха следите от пръстите й. От меката светлина цветът на кожата му преливаше от шоколад до тъмен бронз, а играта на сенките оживяваше всеки мускул на тялото му. Гледаше го очарована.

— Лара? — Тя премигна, но образът му не изчезна. Все още стоеше пред нея напълно осезаем, огрян от следобедното слънце, силен и красив като земята наоколо. — Лара — повтори той, учуден, че така внезапно застина.

— Ти си толкова съвършен — предаде се тя.

В гърдите му се надигнаха емоции, които вече нямаха нищо общо със страстите. Тя идваше при него с толкова доверие, толкова чиста, беше перфектната, а той добре знаеше, че не може да й отговори със същото.

— Господи, Лара, така бих искал наистина да бъда, заради теб, само заради теб. Но аз не съм идеален, запомни го и когато направя грешка, ми прости.

Тя усети, как я вдигна на ръце и здраво обгърна шията му. Опитваше се да сдържи сълзите си, ужасно много й се прииска да облекчи болката, която изведнъж се появи в очите му.

— Всичко ще се нареди, Карсън, каквото и да се случи, ще го приема. — Той я държеше в обятията си, знаеше, че няма да може да му прости, няма да може да приеме това, което беше направил.