Елизабет Лоуел
Нежни ветрове (5)

Пета глава

Обгърнала колена с ръце, Лара седеше на тъмния скален ръб, загледана в светлините под нея. Миналото преминаваше през главата й като на лента. При спомена за нощта, в която Карсън жестоко я беше отблъснал, не заплака. Тогава, когато той затръшна вратата след себе си, тя се обля в сълзи, но това никога не се повтори. Унижението пресуши сълзите й и у нея остана само срамът, който едва ли някога щеше да преодолее.

— Не исках да те нараня.

За момент тя си помисли, че тези думи идват от спомените й. Стори й се, че това е отговор на съкровеното й желание поне веднъж да чуе от него защо го направи, къде бе сгрешила. Но гласът не беше халюцинация, тя позна тембъра на Карсън Блакридж. Извърна глава от него и се загледа някъде в мрака на Монтана.

— Не ме отблъсквай, малка лисичке. Не исках да те обидя, просто като те видях със Спър си загубих ума от ревност — каза Карсън меко.

Лара рязко се обърна към него, никога не го беше чувала да се извинява за нещо. Никога.

— Ревнуваш? Съмнявам се. Ако един мъж обича една жена, той не прекарва вечерите си, събличайки друга. Или може би и това е някое от твоите сложни отмъщения? — Лунната светлина беше достатъчно силна, за да види как очите му се присвиха, а устните му се стегнаха в тясна, права линия.

— Не съм канил Сузана в ранчото и веднага щом ти си тръгна я отпратих — вдигна рамене той. — Тя сама си разкопча блузата, колкото до мен, свикнал съм да живея сам и понякога дори ходя без риза. Не мислех, че толкова ще те шокира, да те заинтересува да, но да те изплаши… — добави той с усмивка.

При вида на усмивката му усети, че нещо у нея сякаш се събуди след дълъг сън.

— Да ме заинтересува? — попита тя с най-ледения си глас, опитвайки се да прогони спомена за това как заравяше пръсти в космите на гърдите му.

— Да, очевидно имаше ефект, ако можеше да ме докоснеш с очи…

— Не, благодаря, оставям това на Сузана — рязко го прекъсна тя.

— Съмнявам се, че би искала да ме оставиш на нея, видях как реагира само при споменаването на друга жена. — Гласът му беше напълно спокоен и толкова равен, сякаш я питаше дали предпочита кафето с мляко или без.

— Не ми харесва самата идея за секс — отговори тя, но съвсем не със спокоен тон като неговия, защото зад думите й прозираха силни емоции. Беше напълно във властта на страха и горчивината, които надделяваха над всички останали чувства. — Бях… — гласът й изневери, преглътна — бях отвратена от това, което видях.

— Не ти вярвам. — На лицето му се появи гневно изражение.

— Вярно е, не обичам секса — сви рамене тя.

— Преди няколко години не беше на това мнение.

— Хората се променят.

— Не безпричинно — отговори Карсън.

Лара отново вдигна рамене, тялото й беше толкова напрегнато, че чак я болеше. Мразеше да говори за секс, да мисли за секс, защото това я връщаше назад към онзи унизителен момент. Той я погледна и забеляза как на лицето й отново се изписа смущението, което беше видял в бараката, когато спомена миналото. Спомни си изражението й при вида на сцената със Сузана и реакцията й, когато й каза, че останалите жени не се държат като нея. Но най-много го впечатли въздействието на целувката върху ръката й. Независимо от протестите й, тя все още беше под негова власт и той можеше да го докаже.

— Тази сутрин, когато те докоснах, ти се разтрепери. Това не е ли вълнение на жена? — безизразно попита той.

— Не, просто се изплаших.

— Може би си се изплашила именно от своите чувства?

Лара погледна към ръката си сякаш очакваше да види белега от целувката му. Гърлото й се стегна, дъхът й секна.

— Ти си известен с буйния си характер. Тази сутрин беше ядосан, че те отбягвам и по този начин искаше да ме накажеш. По-силен си от мен, можеше да направиш нещо повече. Това ме изплаши.

— Пълни глупости — изръмжа той. Без повече приказки обви ръце около врата й, раменете му скриха луната и той се наведе над нея.

Преди да успее да каже нещо, тя вече лежеше по гръб, а лицето му беше над нейното. Тъмнината скриваше изражението му. Виждаше само устните, зад които проблясваха белите му зъби. Знаеше, че ще започне да я целуна. Във въображението й този момент съществуваше едновременно като мечта и кошмар. С ласките си ще я накара да се чувства безпомощна, разкъсвана от страст и накрая отново ще я остави сама с болката. Не можеше да го преживее повторно. Просто не можеше.

Когато докосна устните й и вдъхна аромата на свежия й дъх, Карсън усети, че Лара внезапно се скова. Спомените му се събудиха и в тялото му се разгоря огън — не познаваше нищо по-сладко от нейните невинни целувки. Не се надяваше още да е девствена, защото познаваше силната й сексуална чувствителност. Преди четири години толкова бурно се беше впуснала в любовта, че едва ли би се лишила от нещо, което очевидно й носеше огромна наслада. Наистина, трябва да е бил пълен глупак да я отблъсне, само заради ненавистта към баща си.

— Малка лисичке, аз… — независимо какво искаше да й каже, думите му потънаха във вика, който тя нададе, опитвайки се да се освободи от прегръдката му. Лара се дърпаше и се въртеше на всички страни, за да избегне целувките му. Карсън направи опит да я успокои като без усилие я задържа неподвижна, което още повече я изплаши и тя продължи да се бори като обезумяла. Накрая, за да я накара да го изслуша, той легна с цялата си тежест върху нея и обездвижи ръцете и краката й. — Лара — настойчиво продължи той, — няма нищо, скъпа, нищо лошо няма да ти направя. Лара, чуй ме! Ти си в пълна безопасност. — Първоначално помисли, че тя е много уплашена и не възприема думите му, но след това усети как тялото й се отпуска под неговото. Веднага се отдръпна от нея, искаше да я изправи пред себе си, да я вземе в прегръдките си и да изтрие от лицето й ужасния страх, който беше видял преди малко. — Лара — прошепна той и нежно докосна бузата й. — Скъпа, не исках да те плаша.

Тя го погледна с широко отворени очи, които сега изглеждаха черни, после отклони поглед встрани. Карсън пое дълбоко дъх, опитвайки се да сдържа гласа си, въпреки че му идваше да крещи от ярост, че някой бе постъпил така с нея. След няколко секунди вече можеше спокойно да говори.

— Кой беше той? — Гласът му трепереше, въпреки усилието да се контролира.

Лара пое дълбоко въздух, разочарована от паниката, в която изпадна и от неспособността си да мисли свързано в негово присъствие. Не можеше да потисне страха си, не можеше да се пребори с него в тези мъчителни моменти, когато й се искаше да потъне в земята, да я няма, да е някъде далеч оттук. Изведнъж осъзна, че това беше правила цели четири години — бягаше от Карсън и от себе си. Бягаше от страха си, който сякаш никога нямаше да я напусне. Мислеше, че вече се е излекувала, но грешеше. Единствено страстта й се бе превърнала в отвращение.

— Кой беше той? — повтори Карсън.

— Какво? — Вглъбена в мислите си тя чак сега чу думите му.

— Кой беше мъжът, който те изнасили? — Тя го погледна изненадано.

— За какво говориш?

— Не се страхувай да ми кажеш, кой беше? — настоя той.

Лара зяпна от учудване и си помисли, че не е разбрала добре.

— Никой никога не ме е изнасилвал — отчетливо произнесе тя.

— Не можеш да скриеш, лисичке. Не е възможно жена, страстна като теб, така да се отврати от секса. Какво се е случило?

Изведнъж всичките й страхове и колебания се изпариха. Обзе я гняв от това че й задава въпроса, който я преследваше години. Значи нямаше представа какво й бе причинил!

— Как ще се чувстваш ти, ако години наред обожаваш жена, а тя пет пари не дава за теб и един ден на нея й хрумне да ти обърне внимание. — Лара говореше на един дъх, сякаш животът й зависеше от това да каже колкото може повече. До известна степен беше истина, защото повече не можеше да се крие от себе си. Току-що с ужас откри, че въпреки всички усилия бе останала същата — безпомощна, уязвима, изплашена. — След това тя започва да те прегръща, целува и съблича, въпреки твоите колебания — в гласа й прозвуча ярост. — И когато вече стоиш гол пред нея, гориш от желание и я молиш за любовта й, тя те поглежда сякаш си прокажен, казва ти, че не си достатъчно добър за нея, защото си копеле и затръшва вратата след себе си. Как, по дяволите, ще се чувстваш Карсън? Ще можеш ли след това да скачаш в обятията на всяка жена, която ти се усмихне, или само при мисълта за секс стомахът ти ще се свива?

Карсън потръпна, сякаш Лара го беше ударила.

— Лара — умолително каза той. — Малка лисичке, изслушай ме! Онази вечер не си тръгнах заради това. Не съм искал да…

Тя не го остави да довърши. Четири години събираните гняв и болка напираха неудържимо и нищо не можеше да я накара да замълчи.

— Точно това се случи — продължи Лара. — Дори сега да отричаш и да се оправдаваш, времето не може да се върне назад и моето отношение към мъжете няма да се промени. Никога вече няма да позволя да бъда толкова уязвима, по-скоро бих умряла! До известна степен трябва да съм ти благодарна, защото ме излекува от страстите, които движат голяма част от хората. — Тя горчиво се усмихна. — Но може би ще ти стане по-ясно, ако просто ти кажа да вървиш по дяволите.

Той изпитателно гледаше профила й — дългите й мигли хвърляха сянка върху осветените от луната страни, устните й едва забележимо потрепваха. Въздъхна и се загледа в свитите си юмруци, сякаш очакваше от тях отговор на въпросите, които едва сега си зададе.

— Аз имам един принцип: никога да не поглеждам назад — обади се той накрая. — Миналото е за хората с корени, за тези, които знаят откъде идват, а аз не съм от тях. Всичко, което знам, е накъде отивам. — Погледна към нея. Тя все още преживяваше момента, когато я бе наранил жестоко без дори да разбере. — Казах ти, че направих грешка, точно както ти грешиш в момента.

— Какво искаш да кажеш? — рязко обърна глава и го погледна.

— Мислиш си, че те отблъснах, защото си незаконна дъщеря на Лари? — Тя затаи дъх, за първи път някой от семейство Блакридж казваше на глас кой е баща й.

— Да — кимна с глас, по-слаб от лунната светлина.

— Не — равно каза той. — През целия ми живот „баща ми“ натякваше две неща — че не съм негов истински син и че ти си негова кръвна дъщеря. Независимо колко се стараех, какво постигах, колко добре се справях с всичко, той не беше доволен. Един истински Блакридж би го направил по-добре и ти беше живо доказателство за това. Старият не се измори да ми повтаря, че ти си най-умното, най-красивото и мило дете в Монтана. Ти беше по-добра от другите във всичко, което правиш. Накратко, ти беше истинска Блакридж, въпреки че той никога не го е казвал по този начин.

Лара направо беше шокирана. В нейно присъствие Лари по никакъв начин не беше показвал, че я забелязва.

— Но… — започна тя.

— Не, ще ме изслушаш, трябва да знаеш защо тогава си тръгнах! Ще ти го кажа само веднъж и с това искам да погребем миналото, както погребахме родителите си.

Във всяка негова дума се усещаше омразата, която таеше към миналото си. Лара можеше да си представи как бе страдало достойнството му от това, че го подценяват заради нещо, което не зависи от него — произхода му. Този факт не можеше да се промени, независимо от думите и делата му. По същия начин се чувстваше и тя сред съучениците си. Каквото и да правеше, оставаше незаконно дете. Добре знаеше как това несправедливо отношение дълбоко разяжда душата. Искаше да му го каже, но не го направи. Страхуваше се, че ако го прекъсне няма да чуе причината за поведението му и никога няма да разбере защо отхвърли любовта й.

— Колкото повече остаряваше, толкова по-жесток ставаше към мен. Озлобяваше се, че аз бях млад и силен, а той немощен и вече не можеше да се справя без моя помощ. Непрекъснато ме наказваше за това, че не съм негов кръвен син. — Карсън изруга и разтърка врата си, опитвайки се да успокои напрегнатите си мускули. — Така реших да му го върна върху гърба на неговата дъщеря, образец на съвършенство и да вгорча живота му.

Лара усети накъде бие Карсън. При мисълта, че бе флиртувал с нея, че бяха излизали и я бе прелъстил само за да отмъсти на баща си, стисна зъби, за да не заплаче. Значи никога не я бе желал истински, дори в самото начало!

— Така отидох в кафето, където работеше — продължи той. — Преди да вляза стоях навън в тъмното почти час и те наблюдавах. Приличаше ми на лисица по здрач — нежна, предпазлива и неуловима. Очаквах, че ще флиртуваш с мъжете, но ти не го правеше. Обръщаше се към всички с една и съща любезна усмивка и работеше усърдно.

Той поклати глава и въздъхна. Мразеше да говори за миналото, не обичаше дори да си го спомня, защото по този начин у него се събуждаха гневът и болката. И защо да го прави — нищо не можеше да се промени. Но щом като Лара настояваше толкова, щеше да й разказва до припадък, дължеше й го.

Освен това имаше нужда от нея, по този начин се надяваше да надмогне миналото.

— Влязох в кафето и първото нещо, което направих беше, че без да искам те спънах и ти за малко да обърнеш пепелника. Изненадах се, защото се държа, сякаш ти си виновна. — Той се усмихна горчиво, в главата му нахлуха спомени, които бяха като дъга на фона на сивото небе. — Толкова беше мила, съвсем не очаквах да си такава. Мислех си, че всяко момиче, красиво колкото теб, е развалено.

Лара широко отвори очи. Никога не бе смятала, че е привлекателна. Думите му я стоплиха.

— След като няколко пъти идвах в кафето установих, че с нетърпение очаквам срещите ни. Обичах да те гледам, а и ти не беше безразлична, защото постоянно се изчервяваше. Когато прие поканата ми за танци, нямах търпение да дойде уикенда. Чувах какви ли не слухове и бях убеден, че не си толкова невинна, колкото изглеждаш и че нарочно правиш театър, за да ме накараш още по-силно да те желая. Когато ми отвори вратата с онази копринена риза, със сексапилната си пола и с разпуснати коси, които сякаш бяха създадени за радост на мъжките пръсти, бях сигурен, че до края на вечерта ще бъдеш моя.

С всяка негова дума Лара все повече се изненадваше от разликата между начина, по който тя виждаше миналото и картината, запечатана в неговите спомени.

Така ли ме е възприемал? Като малко сексапилно момиче, което се прави на невинно, за да изостри апетита на мъжете?

Представата, която имаше за нея Карсън, беше съвсем различна от начина, по който тя самата се възприемаше. Този нов образ й помогна да види миналото от друга гледна точка. Сякаш четеше книга, в която една и съща история се разказваше по два различни начина и всеки, който я отвори, може да открие в нея нещо ново. Сега четеше версията на Карсън и с всяка дума разбираше колко различни могат да изглеждат нещата. Чувстваше се объркана, но и развълнувана от възможността да разкрие нови неща за миналото.

По същия начин се изумяваше всеки път, когато откриваше нов исторически факт, който преобръщаше всичко с главата надолу и историята се променяше пред очите й. В това се криеше очарованието на науката — тя беше жива, гъвкава, извор на постоянни изненади. Мисълта, че нейната собствена биография също можеше да се променя й даде надежда. Нищо не е окончателно, фиксирано, всичко беше възможно.

Думите му потъваха дълбоко в нея, разрушаваха бариерите и разкриваха страховете й, докосваха най-болезнените рани, които все още не бяха излекувани.

— … Когато недвусмислено ти предложих, ти изглеждаше като ударена от гръм. Не можех да повярвам, че си невинна, преди да видя лицето ти, което беше пребледняло. Не беше възможно да си толкова добра актриса. След това започна да се оправдаваш, че си девица и ми каза да не си губя времето с теб. Почувствах се истински глупак и едва тогава разбрах, че наистина си такава, каквато изглеждаш. Преди да успея да те спра, вече се беше загубила в тълпата.

Лара прехапа устни като си спомни как се промъкваше покрай стените от хора. Беше пълно с народ и не можеше да си проправи път, чувстваше се като в капан. Пулсът й се ускори както тогава.

— Седнах обратно на масата и си помислих, че няма смисъл да те преследвам, защото това не беше начинът, по който щях да си отмъстя. Тогава си спомних усмивката, с която ме посрещна, когато за първи път влязох в кафенето. Ти не се усмихваше по този начин на другите. Независимо дали си го осъзнавала или не, ти ме искаше. — Карсън се поколеба, после добави: — И аз те желаех. Достатъчно беше само да те погледна и в тялото ми се запалваше огън. Освен това ти постоянно ме изненадваше, което много ми харесваше. За първи път попадах на някой, който наистина ме забавлява. — Той се усмихна и прокара пръст по бузата й. — И до днес не съм открил втора като теб, лисичке. — Лара потръпна от допира му и Карсън стисна устни.

Искаше му се въобще да не беше казвал нищо, всичко това никога да не се бе случвало и да е начисто с жената, която сега седеше така близо до него. Миналото погубваше мечтите му. Трябваше да направи всичко възможно, за да върне времето назад, иначе надеждите му бяха обречени.

— Когато засвири музиката, ти се отпусна в ръцете ми толкова доверчиво, телата ни прекрасно съвпадаха, а от теб се излъчваше сладък аромат на див, пролетен вятър. Толкова много те желаех.

Лара за пореден път се изненада — отново трябваше да преосмисли миналото и да открие в него нови истини. Той е искал да бъде с нея! Независимо от края на историята, все пак поне за кратко е бил искрен. Разбра го по тона на гласа и по изражението на лицето му.

— Продължих да копнея за теб. Постоянно си повтарях, че търся единствено отмъщение и само заради това продължавам да те виждам, да говорим, да се забавляваме, да се смеем. Отмъщение! С всеки ден се приближавах до момента, когато щеше да се предадеш и тогава щях да отида при Лари и да му кажа „Каквато майката, такава и дъщерята“. През повечето време дори си вярвах, че единствената ми цел е отмъщението. Трябваше да си вярвам, защото не можех да намеря друга причина да те виждам. Нямаше да позволя баща ми да излезе прав, че си идеалната жена за мен. Ти беше враг на майка ми и на мен, винаги си била такава и такава трябваше да останеш.

Лара лежеше съвсем неподвижна, опитваше се дори да не диша. Емоциите на Карсън се изсипаха върху нея като удари и тя забрави за собствената си болка.

— Дори не си задавах въпроса, защо толкова пъти пропусках шанса да те вкарам в леглото си — продължи той като овладя гласа си. — Имах много възможности, но не го направих, дори избягвах да оставам насаме с теб. Доста странен начин да преследвам целта си, нали? — Той отново започна да разтрива врата си, после продължи монолога си, без да очаква отговор от нея. — След това дойде бурята и трябваше да се приберем в апартамента ти. Бяхме сами и ти така ме гледаше, че усещах погледа с кожата си. Беше толкова красива, толкова нетърпелива и жадна за любов. Исках да си тръгна, преди да е станало късно, кълна се в бога, че исках… — Карсън беше така афектиран, че започна да ругае, но се овладя и прехапа устни. — После си казах — само една целувка, една-единствена. — Той се обърна към нея. — Мислех, че ще мога да спра, но не успях. Твърде дълго копнях за теб, а ти цялата се разтрепери, когато те целунах — не от страх, от страст. И двамата обезумяхме. Когато целунах гърдите ти, ти така простена, че напълно си изгубих ума. Беше по-красива, отколкото си представях. Много вечери те бях събличал във въображението си и правехме любов.

Лара отново потръпна. Някога той възприемаше това като доказателство за страстта й, сега обаче се страхуваше, че не е така. Продължи настойчиво да говори, опасявайки се, че всеки момент може да стане и да си тръгне. Сигурно й беше трудно дори да го слуша.

— Лежеше под мен гола, толкова нежна и гореща, моя. Тогава те докоснах и разбрах, че си девствена, ти също усети пръстите ми, погледна ме и каза, че всичко е наред, че не се страхуваш и ме обичаш. — Гласът му се промени и бурните му чувства отново започнаха да напират зад всяка дума. — В този момент разбрах, че не мога да го направя, не можех да отнема девствеността ти заради отмъщението. Изведнъж ме обзе презрение към баща ми и майка ми заради годините прелюбодеяние, заради цялата мъка, която причиниха на хората около себе си, в името на така наречената „любов“. — Карсън направи гримаса, която точно изразяваше отношението му към това чувство. — Знам всичко за любовта. В най-добрия случай тя е самоизмама, а в по-лошия измама на някой, който ти вярва, както каза ти онази вечер.

Той притисна с пръсти болезненото място на врата си, което винаги издаваше силното му напрежение. Мразеше да се рови в болката и провалите от миналото.

— Исках да ти изкрещя да се събудиш, да не бъдеш толкова наивна, да видиш реалността и да осъзнаеш, че аз съм ти враг — в гласа му прозвуча гняв. — Невинността ти ме ядоса. Но повече от всичко се ядосах на себе си за това, че бях толкова подвластен на миналото си и бях готов да жертвам друг човек, за да се успокоя. Години наред мразех Лари за това, че не можеше да контролира страстите си поне дотолкова, че да предпази любовницата си от забременяване. Точно по същия начин щях да постъпя и аз онази нощ, не носех предпазни средства, а ти беше твърде неопитна, за да си взела мерки. Но знаеш ли какво? Именно тази мисъл беше най-вълнуваща — моето дете да расте в теб. То щеше да е чисто, недокоснато от миналото. Нашето дете. — Карсън се изсмя горчиво.

Този смях проникна дълбоко в душата й и тя едва сега разбра, колко малко го е познавала. Съчувстваше на болката му, защото самата тя много беше страдала. Той също като нея бе наранен и не знаеше как да преодолее спомените. Несъзнателно протегна ръка, за да го утеши, но бързо я дръпна обратно.

— Най-накрая разбрах, че миналото е като отрова, която ни разяжда и ние не можем да се преборим с нея, но поне можем да ограничим влиянието й, ако не обръщаме глава назад. Затова не се ровя в спомените, гледам напред към бъдещето, което зависи от мен. Миналото да върви по дяволите! — Той се обърна към нея и се опита да долови изражението на лицето й, покрито от воала на лунната нощ. — Сега разбираш ли — онази нощ не аз излязох от стаята ти, а моето минало.

Лара усети как по хладната й кожа се търколиха сълзи и едва сега осъзна, че плаче. Карсън нежно прокара пръсти под очите й, после приближи ръката си към устните си и целуна мокрото, солено място.

— Не плачи, малка лисичке, миналото не го заслужава, то е мъртво, погребано, не позволявай никога повече да те натъжава. Не позволявай да провали бъдещето ни.

Лара затвори очи.

— Карсън, какво искаш от мен — промълви тя.

Той понечи да заговори, но после се сети за дивия страх, който предизвика у нея само с опита си да я целуне. Дори намек за брак сигурно щеше да я накара да изхвръкне надолу по хълма като вятър.

— Дай ми още един шанс — отговори той като й каза само това, което бе в състояние да понесе в момента.

— Защо?

— Обичам да съм с теб — лаконично обясни той. — Искам отново да сме заедно. У теб има нещо, което не открих у никоя друга жена. През цялото това време мислех за теб.

— Вече не мога нищо да ти дам — поклати глава тя.

— Не е истина.

— Не ме ли слуша, когато ти говорех? — гласът й стана суров. — Още като дете разбрах колко пагубна може да бъде страстта. Тя съсипа живота на майка ми. След това с теб… — Лара замълча, опитвайки се да говори спокойно. — Преди да ме докоснеш, не знаех колко могъщи могат да бъдат желанията. Нямах представа, че толкова силно мога да обичам, а след като ме изостави разбрах и колко силно мога да страдам. — Тя въздъхна. — Не искам отново да бъда така уязвима, Карсън, просто няма да го понеса втори път. Ако отново си тръгнеш, това ще ме довърши.

— Никога повече няма да те оставя, не бих могъл да го направя.

Лара прехапа устни и бавно поклати глава.

— Значи, за да избегнеш вероятността да бъдеш наранена в бъдещето, бавно ще се убиваш всеки ден? Това ли искаш? — попита той.

— Чувствах се добре, преди да се върна тук.

— Наистина ли? — полюбопитства Карсън. — Или може би си толкова изплашена от миналото, че съзнателно си забраняваш всякакви чувства? Също като мен. — Той прокара пръст по сребърната ивица, оставена от сълзите и спря върху устните й. — Днес, когато се срещнахме, ти се разтрепери не само от страх, нали?

— Карсън, аз…

— Нали? — Пръстът му очерта устните й и тя усети слабост в цялото си тяло. — Да опитаме пак. Нека не губим време отново да се опознаваме. Обещавам, че няма да те хвърля в леглото си — той се усмихна двусмислено. — Както би казал Чейен, намеренията ми към теб са напълно почтени. — Карсън се поколеба, искаше да й предложи брак, но все още беше рано за това. Несъзнателно направи нетърпеливо движение с ръка. — Няма да постъпя с теб така, както баща ми с майката ти, няма да те опозоря.

— Но ако не вярваш в любовта… — прекъсна го тя. — Ти каза, че любовта е лъжа, самоизмама.

— А ти вярваш ли в нея? — попита той с любопитство и изненада.

— Майка ми обичаше Лари, независимо от всичко, което й причини. Дядо ми е обичал баба ми, която дори не съм виждала, говореше за нея до смъртта си. Освен това, Чейен и майка ми ме обичаха и аз обичах тях. Да, вярвам в любовта.

Карсън се усмихна горчиво и в същото време мечтателно.

— Значи ти си по-силна от мен лисичке, или може би много по-наивна. — Пое ръката й и така я целуна, че тя не усети докосването на устните, а само топлия му дъх. После вдигна глава и я погледна право в очите.

— Ако все пак решиш, че би искала да си с мен, запомни: Никога не бих допуснал да те презират и осъждат, защото ако се случи така, че забременееш, аз ще се оженя за теб. Няма да позволя моето дете да бъде осиновено като мен или да расте без баща като теб. Ако ми се довериш, винаги ще се грижа за теб и нашите деца. Винаги. Гледай в бъдещето Лара, не в миналото!

Тя затвори очи и почувства, че мястото, където бе целунал ръката й сякаш гореше. Понякога беше груб и избухлив, но и най-върлите му врагове признаваха, че обещанията му бяха твърди като скалите на Монтана. Думите му проникваха дълбоко в нея и действаха като балсам на незаздравелите й рани. Той не би я прелъстил и не би я обрекъл на самотна бременност и на още по-самотен живот след това. Нямаше да позволи детето му да се роди незаконно във време и място, където това все още имаше значение. Може би не вярваше в любовта, но държеше на личната си отговорност.

Точно затова си отиде преди четири години. Карсън бе твърде почтен, за да я използва за своето отмъщение.

Тя бавно отвори очи. Погледна към силното тяло на мъжа, който лежеше до нея. Лунната светлина очертаваше всяка линия на тялото му и тя забеляза, че е възбуден. Това я обнадежди, защото въпреки очевидното му желание, той разбра страха й и не я докосна повече. Пое дълбоко въздух.

— Добре, още един шанс — прошепна тя.

— И никакво обръщане назад — настоятелно каза той, сякаш сам искаше да се убеди в това.

— Карсън — меко отговори тя, — миналото не може да бъде забравено. Всеки път, когато научиш нещо ново за него, то се променя. Не трябва да се страхуваме от спомените, защото те ще ни помогнат да станем по-мъдри и да преодолеем болката.

— Грешиш — отсече сурово. — За нас миналото е мъртво, така трябва да бъде, иначе ще убие бъдещето ни. Повярвай ми, моля те! Спомените не могат да ни помогнат, те само могат да ни съсипят. Нека погребем миналото.

Лара понечи да каже нещо, но замълча. В думите на Карсън имаше толкова отчаяние, той така силно вярваше в това, което казваше и така силно желаеше да убеди и нея, че беше по-добре да стане както иска.

Той се изправи с бързо, гъвкаво движение и протегна ръка. Тя се поколеба, после се остави да я вдигне и да я притегли близо към себе си. Заедно тръгнаха надолу към къщата на Чандлър, където ги чакаше миналото, а топлината на ръката му прогонваше колебанията и й даваше надежди за бъдещето.