Хедер Меспи
Билкова отвара и рог от еднорог (3)

2. Беладона

Погледът й се спря на едно ниско, храстоподобно растение, обсипано с тъмно-лилави камбанки. Те блестяха приказно на слънцето, покрити с утринна роса. Благодарение на венеца от еньовче тя виждаше цветовете по-ярки и наситени и всичко наоколо, цялата природа сякаш й говореше и я мамеше с красотата си. Искаше й се да отиде до всеки цвят, до всяко дърво и да ги съзерцава с часове. Но растението с моравите камбанки я привлече повече от другите и тя се запъти с бавни крачки към него. Две сребристи малки феи хвъркаха пъргаво сред листата му, а една пчела, жълта и мъхеста, жужеше тромаво след тях.

— Прекрасно е, нали? — каза един топъл глас зад нея.

Тя стреснато се обърна и видя висока жена — красива, с тъмни коси и очи, а устните й имаха същия цвят като камбанките на растението.

— Да — отговори момиченцето, — коя си ти?

— Аз съм духът на това растение.

— Така ли? — зарадва се тя. — Щом разговарям с теб, значи вече съм вейница?

— Да, ти си вейница — дружелюбно се усмихна жената.

— Може ли да си откъсна от тези цветове? Много ми харесват — попита момичето.

Изведнъж всичко наоколо притъмня, срещу нея духна вятър, развя косите й и замалко да отнесе венеца от еньовче. А хубавата жена се преобрази в зла и свирепа вещица. Остри, бели зъби се показаха иззад лилавите й устни, тъмни сенки покриха очите й, а гласът й прозвуча страшен и свиреп:

— Вейнице, ти знаеш ли силата ми? Врата към живота и смъртта е беладоната, а не украса за косите ти.

— Но аз не исках да те обидя — проплака момичето, уплашено до смърт от духа на растението.

Тогава вещицата протегна ръка със стрък беладона в нея.

— Вземи го, то дава живот или смърт.

Малката вейница преодоля страха си, протегна ръка и взе цветето.

— А от какво зависи живот ли ще даде, или смърт? — попита тя с плахо гласче.

— От твоите ръце — отговори духът на беладоната и изчезна, а малката вейница остана сама на поляната, хванала в ръка стрък от билката.